№ 1452
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110106081 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от „Дз” АД, с ЕИК
***срещу СО, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ във вр. чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 3383.08 лева, представляваща изплатеното от „Дз” АД
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, преписка № ********* и
реализираните обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.02.2022 г., до
окончателното плащане на сумата и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 626,86
лева за периода 13.04.2020 г. до 08.02.2022 г.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито
възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
1
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между
застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно
поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена
дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
Вината на съответния служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което
е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
Налице е валидно застрахователно правоотношение между собственика на
застрахованото имущество, и застрахователната компания - ищец в настоящото
производство. Видно от приложимите общи условия на застрахователя, които са неразделна
част от договора за имуществено застраховане, и които са приети от собственика на
застрахования автомобил, застрахователният договор включва обезщетяване на щети в
резултат от препятствия по пътното платно. Налице е ремонт в лицензиран сервиз и
плащане от ищеца на сервиза. Вредите се установява да са настъпели при следните
обстоятелства.
На 25.11.2019г. в гр. София, на ул. „Емилиян Станев” пред блок № 4, вх. Г, е
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което л.а. „Ленд Ровер Рейндж Ровер
Спорт” с per. № СВ 6666 НС, собственост на „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, управляван от В.
М. Н., преминава през необезопасена и необозначена, пълна с вода дупка на пътното платно.
В резултат на ПТП на застрахованото в Дружеството по застраховка „Каско на МПС”,
полица № 0320199907013302, л.а. „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт” с per. № СВ 6666 НС са
нанесени материални вреди.
За описаното по-горе ПТП е съставен Протокол за ПТП с № 1770038 от
26.11.2019г. от длъжностно лице от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в който са отразени
констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП, отговорността на СО за
настъпване на процесното ПТП, причинната връзка между осъщественото ПТП и част от
нанесените видими материални вреди по л.а. „Ленд Ровер Рейндж Ровер Cnopf с per. № СВ
6666 НС.
Отразеното в протокола се потвърждава от приетото от съда и страните, като
обективно и пълно заключение на съдебно автотехническата експертиза.
По отношение на вредите установени от сервиза съдът съборазява мехнизма на
птп приема, на база и на разпита на вещото лице в зала, че включително подмяната на долен
десен носач е в причинна връзка с птп. Това следва както от механизма на птп така и от
свидетлестващите документи издадени от сервиза, които ясно и подробно описват
изкривяването.
Същите обстоятелства се потвърждават и от разпитания по делото свидетел.
2
В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от
ищеца вреди са в причинна връзка с попадането на застрахования автомобил в дупка, тъй
като могат да се получат при попадане в такава, като щетите са възприети още на
местопроизшествието от контролния орган, поради което и съдът приема за доказана по
делото причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението
на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му
експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил при ищеца е била
заведена щета с № 10017030103410, по която след направена оценка на щетите е определено
застрахователното обезщетение в размер на 589. 97 лева. За извършеното плащане по делото
е представена разписка, видно от която в полза на собственика на увредения автомобил е
заплатена 589. 97 лева.
След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу
третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на
общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. Следователно СО като титуляр на правото на собственост на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по
пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
3
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване
на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал
застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не
е представил никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело
до попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ.
В случая има гаранционен автомобил той правилно е ремонтиран от лицензиран
сервиз, за да се запази гаранцията на автомобила. В този случай стойността на вредите се
съобразява с цените в сервиза и обезщетение по фактурите, което се потвърждава и от
заключение по автоехническата експертиза.
Съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на констатираните
увреждания по процесния амтомобил изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП възлиза на 623. 48 лева.
Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 589.
97 лева, която сума е в по–малък размер от установения дължим такъв за възстановяване на
4
уврежданията, поради направеното от ответника възражение за завишеност на заплатеното
обезщетение е неоснователно.
Съдът намира, че сумата 15 лева, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 3383,08 лева. Ето защо исковата
претенция на застрахователя следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Установи се по делото, че ответникът е бил поканен да заплати претендираното
обезщетение, за което е получил на 13.03.2020 г. регресната покана, поради което и предвид
липсата на плащане е изпаднал в забава за периода 13.04.2020 г. до 08.02.2022 г., за който
дължи обезщетение в размер на 626. 86 лева, която сума следва да се присъди в полза на
ищцовото дружество.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, при
което разноските възлизат на сумата 800 лева и следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с ЕИК 00696329 да заплати на „Дз” АД, с ЕИК ***, на основание
410 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 3383.08 лева, представляваща изплатеното
от „Дз” АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, преписка №
********* и реализираните обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
09.02.2022 г., до окончателното плащане на сумата и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 626,86 лева за периода 13.04.2020 г. до 08.02.2022 г., както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 800 лева - разноски по делото.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6