Решение по дело №402/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 539
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова
Дело: 20195610100402
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

     539                             30.12.2019 г.                    гр. Димитровград

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                    

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Гергана С.

                                                  Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Дарина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 402 по описа за 2019

г., за да се произнесе взе предвид:

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д. и Н.Т.С.против В.Р.В., ЕГН **********, с настоящ адрес;***, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че на 9.02.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г, сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между ..Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, по силата на който вземането на „Микро Кредит" АД срещу В.Р.В., произтичащо от договор за паричен заем 5332-00010422 е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор, в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД. Договора за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в попза на трети пица, „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********. Длъжника е уведомен за станалата продажба на вземането от страна на „Микро Кредит“ АД с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с Изх №: УПЦ-П-МКР/ 5332-00010422 от 14.02.2018 г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена пратка“. На 12.02.2019 г. ищцовото дружество изпрати повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с изх. УПЦ-С-МКР/ 5332-00010422 от 12.02,2019 г чрез куриер. Писмото е получено от ответника лично на 21.02.2019 г,, видно от обратна разписка към товарителница 68225406.

Моли да се приеме от съда, като доказателство към настоящата искова молба - Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ изх, №: УПЦ-С-МКР/ 5332- 00010422 от 12.02.2019 г. за извършената цесия, като съдът връчи на ответника същото, ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Счита, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.

На 4.10.2017 г. „Микро Кредит“ АД е сключило с В.Р.В., договор за заем CrediGo N° 5332-00010422, с който договор дружеството му е предоставило кредит в размер на 1500,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". С подписването на искането за кредит Заемополучателят е декларирал, че подробно се е запознал, както и че приема Общите условия към договора. Подписвайки Договора за кредит, Заемополучателят се е задължил да върне получената в кредит сума по начина и в срока, описани в Договора за кредит. Заемополучателят е посочил банкова сметка, ***а сума, предмет на договора за кредит.

Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за кредит, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че е надлежно уведомен за всички клаузи на договора, предварително му е била предоставена необходимата информация относно договора, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.

Съгласно клаузите, при които е подписан договора за кредит CrediGo № 5332-00010422, Заемополучателят се е задължил да върне кредита заедно с договорната лихва, която е в размер на 176,40 лева. Така страните са договорили общ размер на плащанията по кредита 1676,40 лева, която сума Заемополучателят се е задължил да върне на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 139,70 лева всяка, считано от датата на първата погасителна вноска 4.11.2017 г. С подписване на искането за заем, Заемополучателят е предоставил съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита" по Групова полица на ЗК УНИКА Живот АД, като е определил за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит“ АД за обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на застрахователно събитие. На основание т. 3 от договора за кредит, Заемополучателят с полагане на подписа си е удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Така, застрахователната премия по договора е определена в размер на 1188,00 лева, която Заемополучателят се е задължил да заплати на 12 броя равни части, всяка в размер на 99,00 лв., като с подписването на договора и искането за заем Заемополучателят е приел условията на застраховката и е потвърдил, че ще спазва задълженията си на застраховано лице по полицата.

На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 5,11.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 95,71 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.Заемополучателят не е извършил плащане по дължимия към Дружеството паричен заем.Срокът на договора е изтекъл с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред срещу В.Р.В. за следните суми в общ размер на: 2960,11 от които главница 1500,00 лева, договорна лихва 176,40 лева, застрахователна премия в размер на 1188,00 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и 95,71 лева лихва за забава до датата на входиране на задължението в съда., с оглед на което е входирано Заявление по чл, 410 от ГПК срещу длъжника. Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч.гр.д. № 1930/ 2018 г, по описа на РС-Димитровград, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил да получи книжата, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на длъжника В.Р.В., ЕГН **********, с настоящ адрес;***, че същият дължи на .Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* следните суми:

1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева ), представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediGo № 5332-00010422/ 04.10.2017 г;

-       176,40 Л8. (сто седемдесет и шест лева и 40 стотинки), представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 4.11.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 4.10.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска);

-       1188,00 лв. (хиляда и сто осемдесет и осем лева ), представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 4.11.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 4.10,2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги);

95,71 лв. (деветдесет и пет лева и 71 стотинки), представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 5.11.2017 г до датата на подаване на заявлението в съда;

както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Моли за разноските направени в хода на заповедното производство, всички разноски направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Ответникът, чрез назначен от съда особен представител адв.Г.Ч.-ХАК оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението, че банковата сметка на кредитополучателя е заверена със сумата на Кредита, а от там, че не е получена от кредитополучателя. Договорът за заем между страните е търговски, неформален и реален, липсват и надлежни писмени доказателства в тази насока.По смисъла на чл. 240 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, затова независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението. Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържало в себе си признание, че е получена от задължено в заем лице, не можело да се цени като доказателство за сключен договор. Оспорва основателността и размера на така заявената искова претенция относно просрочена неизплатено парично задължение в размер на 2 960.11 лева. Оспорва твърдението, че кредитополучателя не е погасил месечни погасителни вноски. Оспорва, че „Микро Кредит” АД са платили застрахователната премия, която ответника следва да връща в размер на 1188,00 лева, и която заемателят следва да върне.Оспорва, че е налице уведомяване на длъжника относно факта на извършена цесия по отношение на претендираните от ищеца вземания по договор за допълнителни услуги и застраховка ‘Защита”.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетите като писмени доказателства документи е, че на 16.1.2015 г. е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от 9.2.2018г. Договорът е сключен между „Микро кредит“АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Микро кредит" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 5332-00010422/4.10.17 г. , е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Приложено е уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземанията до ответника, от страна на „Микро кредит"" АД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-МКР/5332-00010422/14.2.18г., в което се съдържа изявление в срок от пет дни от получаване на настоящата покана ответникът да погаси дължимата сума в размер на 2877.99 лв. към 14.2.18г. Второ такова писмо с дата 12.2.2019г. е било изпратено на адреса на ответника със същото съдържание, но вече указаната дължима сума е различна към дата 12.2.19г.-в размер на 3227.12 лева, включително начислена лихва за просрочие, без да се уточнява размера на тази лихва. Липсват обаче доказателства за връчване на това уведомително писмо.  От представената обратна разписка към товарителница № 68225406 от „Лео Експрес“, се установява пратка изпратена от ответницата до ищеца  с адрес на доставка от гр. Димитровград до гр. София, а не както се твърди в исковата молба, че същото представлява доказателство за надлежното връчване на уведомлението от ищеца до ответника.

Прието като доказателство по делото е заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Исковете са неоснователни. Възражението на ответника, чрез процесуалния му представител за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия е основателно. Липсват доказателства за връчване на цитираното уведомително писмо.  От представената обратна разписка към товарителница № 68225406 от „Лео Експрес“, се установява пратка изпратена от ответника до ищеца  с адрес на доставка от гр. Димитровград до гр. София, а не както се твърди в исковата молба, че същото представлява доказателство за надлежното връчване на уведомлението от ищеца до ответника. Прехвърлянето на вземането не е надлежно съобщено на длъжника.Настоящият състав на съда изцяло възприема разрешенията дадени в цитираните от ищеца решения на ВКС:Уведомлението за цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Съобщаването на цесията по начало следва да се извърши от стария кредитор, но последния може да упълномощи новия кредитор да съобщи цесията. Съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор е валидно и поражда правно действие. Освен изложеното обаче съобщението за цесията следва да се извърши на длъжника, като съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда действие. В случая длъжника (ответника) не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК. Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, каквото е съобщаването на цесията. Това следва от разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ГПК, която изисква за действие представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение е, че договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е част от възникването на това право и също изисква изрично упълномощаване, за да може това съобщаване да бъде получено. Съгласно чл. 29 ал.5 от ГПК- Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен представител са необходими две неща- изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване (което ще е с оглед възможността на особения представител да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия) и одобрение на съда. Нито един от тези два факта не е налице. Приложимостта на правилата на чл. 29 от ГПК към процесуалното представителство по чл. 47 ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Изложеното по-горе не означава, че когато длъжникът се укрива ще бъде освободен от задължение. Означава само, че такова задължение не може да бъде прехвърлено и ще може да се събира само от първоначалния кредитор, който „е длъжен“ (чл.99 ал.3 от ЗЗД) да съобщи на длъжника цесията. Правото на един кредитор да прехвърли вземането си е обусловено от възможността му да съобщи това прехвърляне на длъжника. В случая вземането не е придобито от ищеца, тъй като не е изпълнен целия фактически състав, който включва в себе си и съобщаване на цесията. Ищецът не е придобил правата, които претендира поради което искът му е неоснователен. В този смисъл е и Решение № 74 от 27.07.2017 г. на Апелативен съд - Бургас  по в.т.д № 154 /2017 г./.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Предвид изхода на делото разноските следва да се възложат на ищеца.Ответникът не прави искане в тази насока, същият се представлява в това производство от особен представител и съдът не следва да се произнася.

Мотивиран така съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д. и Н.Т.С., за установяване на вземане срещу В.Р.В., ЕГН **********, с настоящ адрес;***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* следните суми:1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева ), представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediGo № *******/ 04.10.2017 г; 176,40 лв. (сто седемдесет и шест лева и 40 стотинки), представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 4.11.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 4.10.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 1188,00 лв. (хиляда и сто осемдесет и осем лева ), представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 4.11.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 4.10,2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги);95,71 лв. (деветдесет и пет лева и 71 стотинки), представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 5.11.2017 г до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението 10.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение №1059/12.12.18г. по ч.г.д. № 1930/2018г. на Димитровградски районен съд и присъждане на ищеца на направените разноски за производството по заповедното и настоящото дело, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                         

Районен съдия: /п/ не се чете.

Съдебният акт е обявен на 30.12.2019 г.

Вярно с оригинала!

Секретар:Д.Петрова