№ 968
гр. Шумен, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20223630101989 по описа за 2022 година
Производство по чл. 310, т. 1 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ.
В исковата си молба до съда ищецът П. Б. Д. излага, че бил в трудово
правоотношение с ответника – Шуменски университет „Е.К.П“ гр. Шумен, представляван от
Г.В.К, като изпълнявал длъжността „Ръководител катедра, професор, висше училище” в
катедра „Инженерна логистика“. На 18.07.2022 г. му била връчена заповед № РД-12-
228/18.07.2022 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение. Счита така извършеното
прекратяване за незаконосъобразно. Правоотношението било прекратено поради „доказано
по законоустановения ред плагиатство“. Сочи, че процедурата по установяване на този факт
била изцяло опорочена, тъй като Комисията по академична етика към Министъра на
образованието и науката не спазила предвидените в Закон за развитието на академичния
състав в Република България срокове. В нарушение на процедурата бил назначен четвърти
арбитър, освен това на ищеца не била дадена в пълнота възможност да изрази становище по
сигнала срещу него. Освен това, изготвеният доклад от комисията бил немотивиран. В
съдебно заседание, пълномощникът на ищеца излага, че поради издаване на
административни актове от заместник-министри в хода на процедурата, същите били
нищожни, тъй като било недопустимо министърът да делегира правомощията си по този
закон. Моли съда да постанови решение, по силата на което цитираната заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна, ищецът да бъде възстановен на предишната работа, да му
бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
незаконното уволнение – в размер на 11268,00 лв., за периода от момента на прекратяване
на трудовия договор по смисъла на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ – 19.07.2022 г. до датата на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, ведно със законната лихва върху
сумата на обезщетението, считано от депозиране на исковата молба – 13.09.2022 г. до
окончателното изплащане, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски. В
хода на производството е допуснато увеличение на предявения иск, като същия се счита с
цена 13597,68 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат,
1
подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, действал при условията на обвързана
компетентност след установяване по реда на ЗРАСРБ на извършено от ищеца плагиатство.
Оспорва исковете по същество, като счита, че сроковете, предвидени в закона са
инструктивни и не е нарушена процедурата по установяване на факта на плагиатство. Моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените по
делото разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложеното (съдържащо се в
трудовото досие) допълнително споразумение № РД-12-089/21.06.2021 г. е, че между
Шуменски университет „Е.К.П“ гр. Шумен и П. Б. Д. съществувало трудово
правоотношение, по силата на което последният изпълнявал длъжността „Ръководител
катедра, професор, висше училище“ в катедра „Инженерна логистика“ във Факултет по
технически науки. Със заповед № РД-12-228/18.07.2022 г. на Ректора на учебното заведение,
трудовото правоотношение било прекратено, на основание чл. 35, ал. 4 от ЗРАСРБ и чл. 35,
ал. 2 от Закон за висшето образование и Д. бил освободен от заеманата академична
длъжност „професор“ в област на висше образование 5. Технически науки, професионално
направление 5.13 Общо инженерство (Инженерна логистика) в ШУ, на основание чл. 58, ал.
1, т. 4 от ЗВО вр. чл. 35, ал. 3, вр. ч. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, считано от 19.07.2022 година.
Като причини за това е посочено: „с писмо вх. № РД-08-374/17.06.2022 г. на Министъра на
образованието и науката, Ректорът на ШУ „Е.К.П“ е уведомен за установено от Комисията
по академична етика към Министъра на образованието и науката плагиатство по смисъла на
§ 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ в приключила процедура – конкурс за заемане на академична
длъжност „доцент“ в професионално направление 5.13 Общо инженерство за нуждите на
Факултета по технически науки към ШУ, допуснато (осъществено) от П. Б. Д. (понастоящем
професор). Докладът на КАЕ във връзка с това е публикуван на интернет-страницата на
МОН на 08.06.2022 г. Съдът констатира, че със Заповед № РД09-2726/27.09.2018 г. на
Министъра на образованието и науката, на заместник-министър д-р П.Н било възложено да
подписва заповедите за извършване на проверка относно допустимостта на подадени
сигнали за нарушения на провежданите процедури за придобиване на научни степени и
заемане на академични длъжности; определяне на състава на комисията, която ще извърши
проверката; възлагане на Комисията по академична етика (КАЕ) извършване на проверка по
същество на сигнала, в случаите когато комисията изрази становище за допустимостта на
сигнала и удължаване срока за произнасяне от КАЕ. По делото е представено заявление вх.
94-5102/05.11.2020 г. до министъра на образованието и науката, депозирано от доцент
Х.А.Х, в който се твърди извършване на плагиатство от страна на П. Б. Д., изразяващо се в
публикация през 2017 г. с посочен автор – ищеца, като същата публикация е осъществена
през 2014 г. съвместно от заявителя и Д.. Видно от Заповед № РД09-3087/06.11.2020 г. на
заместник-министъра на образованието и науката П.Н е, че била назначена комисия, която
да извърши проверка по допустимостта на сигнала. В протокол № 68/11.11.2020 г. на
назначената комисия е прието, че подадения сигнал от доцент Х.Х е допустим. Със Заповед
№ РД09-3170/12.11.2020 г. на посочения заместник-министър на основание чл. 30, ал. 6 и ал.
4, т. 2 и § 4 от ДР на ЗРАСРБ, на КАЕ било възложено да извърши проверка по същество по
сигнала ,съдържащ твърдения за плагиатство в представени за оценяване публикации от П.
Б. Д. в приключил конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ в професионално
направление 5.13 Общо инженерство за нуждите на Факултета по технически науки към
ШУ. Съдът констатира от протокол № 59/18.01.2022 г. на КАЕ, че била определена комисия
в състав: проф. А.Д.Ч.Т, доц. К.З.Д и проф. М.В.М. В Протокол № 67/12.04.2022 г. на
Комисията по академична етика е описано, че в изпълнение на заповедите на заместник-
министъра, както и че заключенията на същите са: от двамата арбитри – че не е
осъществено, а от единия арбитър – че е осъществено плагиатство. Предвид, обаче,
съдържащото се в становището на двама от арбитрите мнение, че спорът следва да се реши
по реда на ЗАПСП, бил определен четвърти арбитър – проф. Г.П.И. В изготвеното от
последния становище, се приема, че е налице плагиатство. По делото е представено писмо №
2
0407-82/04.03.2022 г. на МОН до ищеца, в което му бил предоставен срок до 11.03.2022 г. за
становище по постъпилия сигнал. Съдът констатира, че П. Д. депозирал становище вх. №
94-1578/30.03.2022 г. По делото е представен доклад от КАЕ вх. № 18-283/23.05.2022 г., в
който бил обсъден процесния сигнал, становищата на четиримата арбитри и е изразено
крайното становище, че: „Поради това по-късно еднолично възпроизводство на текст на
публикация „с неделимо съавторство“ без съответно цитиране се преценява от комисията
като безусловен пример на плагиатство. Комисията приела, че в процедурата за заемане на
академичната длъжност „Доцент“ П. Д. е допуснал, осъществил плагиатство по смисъла на §
1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ. С писмо № 0407-82/13.06.2022 г. Министърът на образованието и
науката уведомил ректора на ответното учебно заведение за изготвения доклад на КАЕ,
включително, че следва в 60-дневен срок да предприеме необходимите действия по чл. 58,
ал. 1, т. 4 и 5 от ЗВО и чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от Д. в месеца, предхождащ
уволнението възлиза на 2266,28 лв. Вещото лице сочи, че размерът на обезщетението,
изчислен като сбор от отделно посочените месечни размери на паричната сума за периода
19.07.-04.11.2022 г. възлиза на 8182,14 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна, че
прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника е
законосъобразно, поради следното:
Ищецът – П. Д. заемал при ответника длъжността „Ръководител катедра, професор,
висше училище“ в катедра „Инженерна логистика“ във Факултет по технически науки.
Трудовото правоотношение между страните (както и освобождаването му от заеманата
академична длъжност) е прекратено на осн. чл. 35, ал. 3 от ЗРАСРБ и чл. 58, ал. 1, т. 4 от
ЗВО, т.е. поради доказано по установения ред плагиатство в научните трудове.
Според цитираните идентични текстове, съдържащи се в ЗВО и ЗРАСРБ, членовете
на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора при доказано по
установения ред плагиатство. А, съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗРАСРБ, отнемането на научна
степен и освобождаването от длъжност се извършват от ректора на висшето училище по
реда на ЗВО. Тоест, елементите на фактическия състав на освобождаването от академична
длъжност, респ. прекратяване на трудовото правоотношение са: на първо място,
освобождаваното лице следва да бъде член на академичния състав. Според чл. 2, ал. 1 от
ЗРАСРБ, академичният състав включва лицата, заемащи академични длъжности във
висшите училища и научните организации, както и други лица, определени в ЗВО. В алинея
3 на цитирания текст се сочи, че академичните длъжности са „асистент“, „главен асистент“,
„доцент“, и „професор“. Безспорно е, че към момента на подаване на сигнала и към момента
на приключване на процедурата по установяване на плагиатство, ищецът П. Д. заемал
академична длъжност, респ. – доцент и професор. Вторият елемент от фактическия състав е
доказано по установения ред плагиатство в научните трудове. Установеният ред е предвиден
в разпоредбите на чл. 30 от ЗРАСРБ. В случая се установи наличие на сигнал от
заинтересовано лице; издаване на заповед от министъра за назначаване на комисия за
проверка на допустимостта; извършване на проверка и констатирана допустимост;
извършена проверка по същество, осъществена от Комисията по академична етика, вкл. и
чрез определяне на четирима арбитри и изготвяне от последната на окончателен доклад.
Тоест, в съответствие с последователността, предвидена в цитираната разпоредба е налице
заключение на КАЕ, че ищецът извършил плагиатство.
Относно възраженията на П. Д., че в хода на извършване на процедурата са
допуснати редица нарушения, опорочаващи и атакуваната в настоящото производство
заповед:
Възразява се, че издадените от заместник-министър заповеди са нищожни поради
недопустимостта от делегиране на правомощия по ЗРАСРБ от министъра на образованието
и науката: компетентността на всеки административен орган е нормативно определена, като
издаването на административен акт без наличието й води до неговата нищожност. В някои
3
случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на
други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия.
Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно – за определен
случай или период от време той да предостави правомощията си на някой от подчинените
му органи. Подчиненият орган издава административните актове въз основа на това
специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на
съответния случай. Обикновено делегацията е продиктувана от обективната невъзможност
по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество
актове на територията на цялата страна. Такова делегиране е предвидено в нормата на чл.
26, ал. 2 от Закова за администрацията, според която министърът, със заповед делегира
правомощия на своите заместници и определя техните функции. В конкретния случай,
министърът на образованието и науката е делегирал правомощията си, предвидени в Глава
„Контрол“ на конкретно посочен заместник-министър на образованието и науката – д-р П.Н.
Именно той, със свои заповеди възложил извършване на проверки по допустимостта и по
същество на подадения сигнал за плагиатство от доцент Х.Х. Напълно е ирелевантно
обстоятелството, че писмото до ищеца, изискващо неговото становище по подадения сигнал
е подписано от друг заместник-министър, тъй като същото не представлява индивидуален
административен акт. Становището, че делегиране на правомощия е допустимо единствено
в случаите, предвидени в специален закон, е неоснователно, тъй като подобно тълкуване би
обезмислило съществуването на чл. 26, ал. 2 от ЗА, а и вменените на министъра на
образованието правомощия по ЗРАСБ не са негова изрична компетентност. Предвид
изложеното, съдът намира това възражение на ищцовата страна за неоснователно.
Възразява се, че при извършване на процедурата за установяване на осъществено
плагиатство от страна на Д., не били спазени сроковете, предвидени в различните алинеи на
чл. 30 от ЗРАСРБ, което водело до нейната незаконосъобразност. Настоящият състав намира
и това възражение за неоснователно, тъй като сроковете по чл. 30, ал. 4, ал. 6, ал. 9 от
ЗРАСРБ са инструктивни, а не преклузивни. Неспазването им, безспорно, представлява
нарушение на административнопроизводствените правила, но то не е от категорията на
съществените, тъй като не би могло да повлияе върху съдържанието на крайния акт и да
доведе до други фактически и правни констатации на административния орган.
Ищецът счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като не му била дадена
възможност да вземе становище по твърденията в сигнала за плагиатство. Според
предвиденото в чл. 30, ал. 11 от ЗРАСРБ, преди да се произнесе, Комисията по академична
етика дава възможност на лицето, посочено в сигнала, да изрази своето становище. В
случая, на П. Д. е дадена такава възможност с писмо № 0407-82/04.03.2022 г. да депозира
становище и той сторил това на 30.03.2022 г. Поради това, съдът намира, че по никакъв
начин не е нарушено правото на защита на проверявания член на академичната общност.
Още повече, текстът на цитираната норма изисква предоставяне на възможност за
становище преди да се произнесе, като не е посочен конкретен момент. Поради това, съдът
приема, че не е налице твърдяното процесуално нарушение.
Относно възражението, че в хода на процедурата недопустимо бил определен и
четвърти арбитър: същото е неоснователно. Според чл. 30, ал. 8 от ЗРАСРБ, КАЕ определя
за конкретната процедура не по-малко от трима арбитри, които са хабилитирани лица и
отговарят на съответните условия. Тоест, изискването на закона е не по-малко от трима,
като липсват други количествени ограничения за комисията.
Относно всички тези възражения, следва да се отбележи, че съгласно чл. 30, ал. 12 от
ЗРАСРБ, при проверката на КАЕ се проверява цялата процедура, независимо от посоченото
в сигнала. Членовете на Комисията по академична етика обсъждат приложените към
сигнала по ал. 2 доказателства, както и всички доказателства, представени от лицата по ал.
11. Проверката завършва с доклада по ал. 9, който съдържа и констатации за редовността на
всеки отделен етап на процедурата. Цитираната норма е израз на автономията при
вземанията на решения от създадения орган към Министъра на образованието и науката,
като би следвало да отнеме възможността за извършване на по-нататъшна преценка за
4
редовността на процедурата.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е спазена процедурата, предвидена за
установяване на извършено плагиатство в научни трудове и безспорно следва да се
възприеме заключението в доклада на КАЕ за наличието на такова от страна на П. Д..
Според настоящият състав е недопустимо съдът да извършва самостоятелна преценка
за наличието на извършено плагиатство при наличието на доклад на КАЕ. Независимо от
това, следва да се отбележи следното: съобразно легалното определение на § 1, т. 7 от
ЗАРСРБ, „Плагиатство“ е представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично
са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни
резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени
или за заемане на академични длъжности. В случая е безспорно, че през 2014 г. ищецът,
съвместно с Х.А.Х публикувал статия, а през 2017 г. еднолично публикувал такава, на друг
език, идентична с първата, като посочил единствено себе си за автор на същата. Това,
според съда, представлява представяне за собствен труд, който частично е написан от
другиго, без позоваване или цитиране на другия автор. Тоест, налице е извършено от П. Д.
плагиатство при публикуването през 2017 г. на обсъжданата статия.
Предвид всичко изложеното, съдът намира, че при наличие на установено по
законоустановения ред плагиатство, ректорът на Шуменски университет „Константин
Преславски“ гр. Шумен, действайки при условията на обвързана компетентност е издал
законосъобразна заповед, по силата на която прекратил трудовото правоотношение с ищеца.
Ето защо, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – същият се явява
акцесорен по отношение иска за признаване незаконност на уволнението. Предвид
обстоятелството, че съдът намира процесната заповед за законосъобразна, претенцията
следва да бъде отхвърлена. В процесната заповед, ректорът на ответното учебно заведение,
освен, че прекратил трудовото правоотношение с ищеца, упражнил и правомощието си по
чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗВО и чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ да освободи Д. от заеманата
академична длъжност „Професор“. В тази й част, процесната заповед представлява
индивидуален административен акт, който е могло да бъде оспорен по реда на АПК пред
съответния административен съд. В случая, това не е сторено, поради което следва да се
приеме, че заповед № РД-12-228/18.07.2022 г. на Ректора на Шуменски университет „Е.К.П“,
в частта й, в която ищецът е освободен от заеманата академична длъжност е влязла в сила.
Поради това, след влизане в сила на заповедта, дори и при уважаване на главната претенция
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, П. Д. не притежава изискуемата академична длъжност (не е член
на академичния състав) за заемане на длъжността „Ръководител катедра, професор, висше
училище“ при ответника.
Досежно иска по чл. 344, ал. 1, т 3 от КТ – тази претенция също предпоставя наличие
на незаконно уволнение. Предвид приетото за установено по-горе от съда, в случая липсва
предпоставката за възникване на задължение за работодателя да обезщети останалия без
работа служител. Ето защо, искането за заплащане на обезщетение следва да бъде
отхвърлено.
По разпределението на разноските по делото:
Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото
разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя своевременно и от двете
страни.
При направеното искане от ответника, с оглед извода за неоснователността на всеки
от исковете в пълния обем на търсената защита, ищецът, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
следва да бъде осъден да заплати в пълен размер на ШУ „Е.К.П“ направените разноски по
настоящото дело от 1580,00 лв. (платено възнаграждение за един адвокат).
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Б. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен,
ул. „Станционна” № 11, вх. 2, ет. 1, ап. 5 срещу ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Е.К.П“ с
ЕИК ***, с адрес гр. Шумен, ул. „У“ № 115, представляван от Г.В.К, иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № РД-12-228/18.07.2022 г. на Ректора на
Шуменски университет „Е.К.П“ за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.
35, ал. 3 от ЗРАСРБ и чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗВО, считано от 19.07.2022 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Б. Д. с ЕГН ********** срещу ШУМЕНСКИ
УНИВЕРСИТЕТ „Е.К.П“ гр. Шумен, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на предишната му работа – „Ръководител катедра, професор, висше
училище“ в катедра „Инженерна логистика“ във Факултет по технически науки, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Б. Д. с ЕГН ********** срещу ШУМЕНСКИ
УНИВЕРСИТЕТ „Е.К.П“ гр. Шумен, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за
сумата 13597,68 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без
работа в резултат на уволнението, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2022 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П. Б. Д. с ЕГН ********** да заплати на ШУ „Е.К.П“ направените
деловодни разноски в размер на 1580,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок,
считано от 23.12.2022 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6