О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260453
Гр.Пловдив,
15.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
Като изслуша докладваното от
съдия Иванова ч.гр.д.N118/2021 г., констатира следното:
Производство
по чл.419,ал.1 във вр.
с чл.417, т.2 от ГПК.
Подадена е
жалба вх.№261380/15.01.2021 г., от „Юробанк България” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град София, чрез адв.Д.М., с която
моли съда да отмени разпореждане №43171/23.06.2020 г. по ч.гр.д.№4658/2020 г.
на Пловдивския РС,14 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.417 ГПК срещу „ВИК 2006“ ЕООД с ЕИК *********, ЕТ „Икономикс- С. Г.“ с ЕИК115105450 и С. И. Г. с ЕГН:********** за издаване на заповед незабавно
изпълнение и ИЛ за присъждане на
50514,11 лв. -неплатена главница по договор за кредит за периода
21.10.2019-20.04.2020 г., 1217,64 лв.-договорна възнаградителна
лихва за периода от 21.10.2019 г. до 20.04.2020 г., законнатала
лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК, 318 лв.- разноски по кредита,
892,60 лв. – наказателна лихва за просрочие, 1059,37
лв. – разноски по делото и 1089,43 лв.-
адвокатски хонорар. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно
и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за
незабавно изпълнение в обжалваната част.Претендира за разноски.
Съдът, като провери събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните по жалбата, намира за установено
следното:
ЧЖ
е подадена на 23.07.2020 г., а съобщението за оставяне на заявлението без
уважение е връчено на 16.07.2020 г., поради което ЧЖ е подадена в 2-седмичния
срок по чл.419,ал.1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна, съображения:
С атакуваното разпореждане на РС е оставил без
уважение заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед незабавно изпълнение
и ИЛ поради това, че извлечението от счетоводните книги на банката не е редовно
от външна страна, тъй като не съдържа информация за това какви
точно задължения не са били изпълнени към момента на получаването на
изявлението за предсрочна изискуемост- 07.10.2019г., нито кога точно е станало
погасяването на просрочената към 19.09.2019г. сума от 2529.22 лева- преди или
след получаването на изявлението на предсрочна изискуемост; че извлечението е нередовно, тъй като не съдържа
достатъчно информация за вземането, за неговото усвояване, за начина на
погасяването му и за обстоятелствата довели до обявяването на предсрочната
изискуемост; че е нарушена императивната норма на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗКИ,
поради непосочване на точния брой на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или дали те са частично погасени; че тези вноски
задължително следва да бъдат удостоверени в извлечението, тъй като съдът не
може да извлича информацията от останалите документи по делото- т.2б от ТР № 4/2013
от 18.06.2016г. на ОСГТК на ВКС; в извлечението
не е посочено, че предсрочната изискуемост е настъпила на 07.10.2019 г./както е в поканата
до длъжника/, след като е удостоверено падежирането
на 6 вноски за главница и възн.лихва от 21.10.2019 г.
до 20.04.2020 г. - с-но т.2 от ТР
№3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС – тъй като настъпването на
предсрочната изискуемост води до изгубване привилегията на срока - с поканата
от 07.10.2019 г. длъжникът е следвало да бъде уведомен за реално неплатените изискуеми задължения
към 7.10.2019 г., а в извлечението е
следвало да се удостовери изискуемостта на цялата непогасена главница, е
не на непогасени вноски по възнаградителната лихва,
която се дължи само върху непадежиралата част от
главницата.
В ЧЖ са направени следните оплаквания: РС е излязъл
извън пределите на своята компетентност, тъй като в заповедното производство
той е следвало да провери дали изпълнителното основание е редовно от външна
страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, вместо което Рс се
е произнесъл по същество; счита, че представеното извлечение от счетоводните
книги съдържа минимално предвиденото в чл.60,ал.2 ЗКИ съдържание – броя на
неиздължените вноски на договорените
дати и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част
включваща главница и договорена лихва; размера на обезщетението за забава за
просрочените плащания; че съдът не е взел предвид посоченото в извлечението, че
след обявяването на предсрочната изикуемост ,
кредитополучателят е извършил плащания в
общ размер 1642,84 лв. за периода от 30.09.2019 г.- 28.02.2020 г. Счита, че
отхвърлянето на заявлението по отношение на ФЛ е неправилно, тъй като
основанието за ангажиране на солидарната му отговорност е встъпване на ФЛ в
задълженията на „ВИК 2006“ЕООД с Анекс №1.
По направените доводи ПОС намира следното:
По отношение на оплакването, че РС е излязъл извън
пределите на своята компетентност ПОС намира, че същото е неоснователно, тъй като
представеното извлечение от счетоводните книги не е редовно от външна страна,
тъй като има противоречие между посоченото в него, че кредита е обявен за
изцяло предсрочно изискуем на 07.10.2019 г. и същевременно, че датата на
изпадане в забава на длъжника е 21.10.2019 г.; същевременно ако кредита е
обявен за предсрочно изискуем на 07.10.2019 г.,
в поканата до длъжника, с която му се обявява предсрочната изискуемост
/л.71,72 и 73 от д.РС/ е посочено, че „към 19.09.2019 г. е формирано просрочие в размер на 2529,22 лв.“, от което не става ясно
коя е последната редовна вноска и от кой момент кредита става предсрочно
изискуем.
От това следва, че извлечението от сметка е нередовно, тъй като не съдържа
достатъчно информация за вземането, за неговото усвояване, за начина на
погасяването му и за обстоятелствата довели до обявяването на предсрочната
изискуемост. ПОС споделя
правните изводи на ПРС, че в поканата от 07.10.2019 г. длъжникът е следвало да
бъде уведомен за цялата сума на
неплатените изискуеми задължения към 7.10.2019 г., която да съответствува
на сумата по извлечението, а в
заявлението да се търси разликата между тази сума и сумата на постъпилото
плащане след обявяване на предсрочната изискуемост.
По отношение на претенцията за заплащане на такса от 318
лв., представляваща разноски по кредита за връчване на нотариалните покани: ПОС
намира, че сумата 318 лв. разноски за уведомяване на длъжника не могат да се
претендират по реда на чл.417,т.2 от ГПК, тъй като не са налице условията за
прилагането му, където е казано, че заявителят може да поиска издаване на ЗИ
въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, към което е
представен документът, от който произтича вземането, заедно с всички негови
приложения; не се установява да е
предвидено заплащането им в договора за кредит, че те са законово определени и
необходими за производството, не се обосновава договорно или законово основание
за дължимостта им, поради което кредитополучателят не
следва да понася отговорността за плащането им в настоящото заповедно
производство. В т.н. е и съд.практика: Определение № 2311/17.10.2016 г. по
в.ч.гр.д. № 2152/2016 г. на ПОС, Определение от 03.07.2020 г. по в.ч.гр.д. №
1273/2020 г. на ПОС.
Горното налага
извода, че разпореждането на РС е правилно и законосъобразно – жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
вх.№261380/15.01.2021 г. на „Юробанк България” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град София за отмяна на разпореждане
№43171/23.06.2020 г. по ч.гр.д.№4658/2020 г. на Пловдивския РС,14 гр.с., с
което е оставено без уважение заявлението по чл.417 ГПК срещу „ВИК 2006“ ЕООД с ЕИК *********, ЕТ „Икономикс- С. Г.“ с ЕИК115105450 и С. И. Г. с ЕГН:********** за издаване на заповед незабавно изпълнение и
ИЛ за присъждане на 50514,11 лв.
-неплатена главница по договор за кредит за периода 21.10.2019-20.04.2020 г.,
1217,64 лв.-договорна възнаградителна лихва за
периода от 21.10.2019 г. до 20.04.2020 г., законнатала
лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК, 318 лв.- разноски по кредита,
892,60 лв. – наказателна лихва за просрочие, 1059,37
лв. – разноски по делото и 1089,43 лв.-
адвокатски хонорар.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: