Определение по дело №618/2018 на Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в закрито заседание на  19 декември 2018 год.   в състав:

 

                    Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

        Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

       ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

                                                                                       

като разгледа докладваното от съдията Досов въззивно частно гр.дело №618/2018 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.

 

 

 

 

 Образувано е по въззивна частна жалба вх№9028/16.06.2018 год.,,подадена от ищеца И.И.Ц. чрез адвокат Н.П. от САК против определение №1083/11.05.2018 г. ,постановено по гр.дело №5802/2017 г. по описа на РС-Враца, с което на основание чл.17 от Регламент (ЕО) 2201/2003 год. съдът е прогласил,че не е компетентен да разгледа делото и е прекратил производството по същото.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение по съображения, посочени в частната жалба.

 

 

 

 

Ответницата счита частната жалба за неоснователна.

 

 

 

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

 

 

 

 

С определение №1083/11.05.2018 год.,постановено по гр. дело № 5802/2018 г. по описа на РС - Враца,ІХ-ти гр.състав, съдът е прогласил,че не е компетентен да разгледа делото и е прекратил производството по същото.

 

 

 

 

За да постанови обжалваното определение, районният съд е преценил, че се касае за случай на приложение на Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО и българският съд не е международно компетентен да разгледа спора.

 

 

 

 

І. за характера на предявения иск:

 

 

 

 

Производството по гр. дело №58026/2018 г. е образувано по искова молба вх. №17826/29.12.2017 год. на И.И.Ц.,с ЕГН**********,гражданин на Република България против Л.Ц.,родена на *** год.,гражданин на Република Украйна.С нея е направено искане за прекратяване на брака на страните поради дълбоко и непоправимо разстройство,без произнасяне по въпроса за вината.

 

 

 

 

Очевидно е предявен брачен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК. При това положение преценката, свързана с повдигнати въпроси за компетентност на съда, следва да се прави с оглед на тази претенция.

 

 

 

 

ІІ. за приложимите правни норми:

 

 

 

 

Както вече беше аргументирано, производството е за развод. Съгласно чл. 1 от Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО, този нормативен акт се прилага по граждански дела, отнасящи се до развод, упражняване на родителските права, правото на лични отношения, като задълженията за издръжка остават извън неговото приложно поле. Според принципа на върховенството на правото на ЕО пред националното право на държавите - членки /прогласен в решение от 15.07.1964 г. по дело № 6/64 Коста против ЕНЕЛ на съда на Европейските общности/, който е неотменима част от достиженията на правото на ЕС /acquis communitaire/ и съобразно чл. 288, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съществуването на цитирания Регламент изключва приложението на ГПК и на КМЧП в идентичните сфери на правно регулиране. Ето защо следва да бъдат прилагани разпоредбите на Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО дори в случаите, в които има норми от вътрешния правен ред.

 

 

 

 

ІІІ. по основателността:

 

 

 

 

Съгласно чл. 3 от Регламента, съдилищата на държава - членка са компетентни по делата, свързани с развод, като са посочени 7 хипотези. На практика чл. 3, ал. 1 от Регламента предвижда различни възможности за предявяване на иска, съобразно волята на ищеца, които са дадени при условията на алтернативност.

 

 

 

 

В исковата молба е посочено, че адресът на ответницата е в Кралство Белгия. Видно е от приложеното  фотокопие на лична карта №В *** на Л.Ц.,че същата е украинска гражданка и има постоянен адрес в гр. Антверпен, Кралство Белгия. Видно е от приложеното удостоверение за сключен граждански брак,че страните са сключили граждански брак в гр.Бяла Слатина,Република България,като преди сключването на брака ответницата е била с фамилно име Косюк.

 

 

 

 

В писмения отговор по чл.131 ГПК е посочено,че ответницата е с постоянен адрес ***,Кралство Белгия,където е  и обичайното местопребиваване на страните по делото - ищец и ответник. В исковата молба е посочено,че след сключване на брака през 2014 год. страните по делото са заживели  и още живеят в Белгия на адрес гр.Антверпен,ул."Ланге Дейкстраат" №88.

 

 

 

 

При това положение може да бъде направен обоснован извод, че обичайното местопребиваване на съпрузите към момента на подаване на исковата молба /29.12.2017 г./, не е на територията на Република България. Следователно не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 1, б. "а", точка първа от Регламента.

 

 

 

 

По същите съображения не може да намери приложение и нормата на чл. 3, ал. 1, б. "а", точка втора от Регламента. Няма твърдения или доказателства съпрузите да са имали последно обичайно местопребиваване на територията на Република България и един от тях все още да живее тук.

 

 

 

 

Не може да намери приложение и нормата на чл. 3, ал. 1, б. "а", точка трета от Регламента. Няма твърдения или доказателства ответницата да има обичайно местопребиваване на територията на Република България. Нещо повече, има доказателства, че ответницата не живее в България.

 

 

 

 

Не е налице и хипотезата на чл. 3, ал. 1, б. "а", точка четвърта от Регламента. Няма подадена обща искова молба.

 

 

 

 

Не може да намери приложение и нормата на чл. 3, ал. 1, б. "а", точка пета от Регламента. Няма твърдения или доказателства ищецът да има обичайно местопребиваване на територията на Република България.

 

 

 

 

Не може да намери приложение и нормата на чл. 3, ал. 1, б. "а", точка шеста от Регламента. Няма твърдения или доказателства ищецът да има обичайно местопребиваване на територията на Република България, въпреки че е гражданин на Република България.

 

 

 

 

Не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, б. "б" от Регламента. Отвеницата не е гражданин на Република България.

 

 

 

 

Очевидно не е налице нито една от хипотезите на чл. 3 от Регламента. Не са налице и хипотезите на чл. 4, 5 и 6 от Регламента.

 

 

 

 

Следователно българският съд не е международно компетентен да разгледа повдигнатия спор. 

 

 

 

 

 

 

 

 

До този извод е стигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Враца

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1083/11.05.2018 год. ,постановено по гр.дело №5802/2017 год. по описа на Районен съд-Враца,с което на основание чл.17 от Регламент (ЕО) 2201/2003 год. съдът е прогласил,че не е компетентен да разгледа делото и е прекратил производството по същото.

                 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Преписи от същото да бъдат връчени на страните чрез техните пълномощници за сведение.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                                 ЧЛЕНОВЕ:1..........          2..........