Решение по дело №4914/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 ноември 2018 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20184430104914
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен, 27.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд ІІ  гр. състав, в публично заседание, проведено на  двадесет и девети октомври през 2018г., в състав:

                                   

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

при секретаря Анета Христова,  като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА, гр.д. № 4914 по описа на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ***, г.П.  против С.С.Д., в която се твърди че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд– ***срещу ответника, по което  е било образувано ч.гр.д.№ 3042/2018 г. и е била издадена заповед за изпълнение за сумата1200,09лв., представляваща главница за периода 31.03.2015г. до 31.01.2018г., сумата от 186,60лв., представляваща лихва, за периода от 01.05.2015г. до 23.04.2018г.,   ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 08.05.2018г. до изплащане на вземането. Твърди се, че паричното вземане, което се претендира е за  неплатени суми за доставена вода за имот на адрес ***, за който има открита партида на името на ответника.Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е постъпило възражение от ответника, което обуславя правния интерес от завеждане на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че  сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 3042/2018г. по описа на ПлРС  съществува.  Претендира и направените по делото разноски.

Ответницата С.Д., в срока по чл. 131от ГПК не е представила писмен отговор.  В представеното по  ч. гр.д. 3042/2018г. по описа на ПлРС  възражение е направено възражение за изтекла давност.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 3042/2018г. по описа на ПлРС, се установява, че ищецът е депозирал на 08.05.2018г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника  С.С.Д.  за сумите-1200,09лв., представляваща главница за периода 31.03.2015г. до 31.01.2018г., сумата от 186,60лв., представляваща лихва, за периода от 01.05.2015г. до 23.04.2018г.,   ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 08.05.2018г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 27,73лв., за държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника и съдът е дал указания в едномесечен срок кредиторът да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в законоустановения срок, поради което съдът го приема за допустим.

За процесния период ищецът е представил доказателства за предоставени за имота ВиК услуги, а именно: справки за консумация на абонат и фактури, приложени на л. 26 – 52 от делото, както и карнети за отчитане на абонат ***, в които карнети като име на абоната е било записано името  С.С.Д..Част от месечните отчитания, удостоверени с карнетите, са били направени при подпис от страна на лицето, допуснало инкасатора до имота. По делото са приложени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ищеца, регламентиращи доставката на услуги и заплащането им от абонатите. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от ответника че е заплатил претендираните суми.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Отношенията между страните – ищецът - като ВиК оператор, и ответницата – като собственик на водоснабден недвижим имот, се уреждат от разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и ОУ на ищеца, приложени към настоящето дело. По делото не са представени доказателства, че ответницата е собственик или ползвател на недвижимия имот, но същата не оспорва че дължи сумите, поради което съдът приема че се явява потребител на ВиК услуги. При това положение, съдът намира, че ответницата дължи на ищеца сумите за услуги, предоставени за исковия период. Спорен по делото е въпросът – налице ли е погасителна давност за вземанията по издадената заповед за изпълнение, за какъв период и за какви суми.Направеното в заповедното производство възражение за давност е неоснователно, тъй като на осн. чл. 111 б. „в” от ЗЗД, т.к. за претендирания от ищеца период  31.03.2015-31.01.2018г. към датата  на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекла кратката тригодишна давност. Поради горното, съдът намира, че претенцията  на ищеца е основателна и предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за установено че  вземането, за което е издадена заповед за изпълнение за сумите 1200,09лв., представляваща главница за периода 31.03.2015г. до 31.01.2018г., сумата от 186,60лв., представляваща лихва, за периода от 01.05.2015г. до 23.04.2018г.,   ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 08.05.2018г съществува.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство, доколкото в заповедното производство разноски са направени само от заявителя то ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 360 лв представляваща направени разноски в заповедното производство. При този изход на делото, и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските в тежест на ответницата  направените по делото разноски  и в исковото производство, съобразно представените доказателства за платен адвокатски хонорар и представен списък на разноските в размер на 392,40 лв .

Ответникът е направил искане за разсрочено плащане на задължението Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно,следователно, изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния иск –  1386,69 лв и разноски, които за двете производства възлизат на 752,48 или обща сума за плащане – 2139,17 лв., трябва да бъде разсрочено на  24  последователни месечни вноски, всяка от които по 89,13 лв, всяка от които платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.

         

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, че С.С.Д., ЕГН********** ***,  ДЪЛЖИ на кредитора ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от своя законен представител ***– ***, сумата 1200,09лв., представляваща главница за периода 31.03.2015г. до 31.01.2018г., сумата от 186,60лв., представляваща лихва, за периода от 01.05.2015г. до 23.04.2018г.,   ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 08.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 3042/2018г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК С.С.Д., ЕГН********** *** да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 3042/2018г. на ПлРС в размер на 360лв., както  и разноски в исковото производство по настоящето дело в размер на 392,40лв.

РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на решението, с което се установява вземането на***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от своя законен представител ***– ***против С.С.Д., ЕГН********** *** в общ размер на главница, лихва и разноски – 2139,17 лв, като постановява ответника да заплати горепосочената сума на 24 последователни месечни вноски, всяка от които по  89,13 лв, всяка от които платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: