№ 1043
гр. Русе, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520100731 по описа за 2021 година
Ищцата Л. ЛЮБ. М. твърди, че на 04.10.2019г. сключила с ответника договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № CREX-17358728, по силата на който кредитодателя е поел
задължението да предостави на кредитополучателката – потребител по смисъла на ЗПК,
парична сума в размер на 1 069.98 лева за финансиране на стоки, а Л.М. се е задължила да
върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва:
1 069.98 лева – главница при ГПР от 35.01%, лихвен процент на кредита 30.39%, платим на
12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 105.92 лева /без да е посочено ясно какви
компоненти съдържа тази месечна погасителна вноска, освен главницата/ или общо дължима
сума по кредита 1 271.04 лева. Твърди, че процесния договор за потребителски заем е
изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП, а ако съдът приеме, че договорът за
потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи.
Договорът за кредит /заем/, какъвто е настоящият, е финансова услуга по смисъла на
дадената легална дефиниция в пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП. Регламентацията на договорите за
кредит се съдържа в ТЗ, ЗКИ и специалния ЗПК. В случая разпоредбите на специалните
закони – ЗПК и ЗЗП, дерогират общите правила, съдържащи се в ТЗ. Ответното дружество
не е банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ, поради което към процесния договор за
потребителски кредит не намира приложение легалната дефиниция, съдържаща се в чл.430,
ал.1 от ТЗ за банковите договори, а легалната дефиниция на процесния договор за кредит се
съдържа в ЗПК, като ответното дружество е финансова институция, която по смисъла на
чл.3 от ЗКИ е регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Съгласно
1
легалното определение в чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същ вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
переодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно пар.4 от ДР на
ЗПК, този Закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителските кредити. При
съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по
своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор. Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите
правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското и
търговското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК, не са
предвидени особени правила за сключването и действителността му. Процесният договор за
потребителски заем е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите,
регламентирани в чл.22 от ЗПК. Договорът не отговаря на изискването на чл.10, ал.1 от
ЗПК, тъй като шрифтът му е по-малък от 12, което се отнася и за Общите условия към него.
Общите условия, освен че не отговарят на изискването на шрифт, поради липсата на
разстояние между редовете и абзаците, са трудни за възприемане от потребителя, което е
нарушение на ЗПК и ЗЗП. Процесният договор не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1,
т.11 и 12 от ЗПК, тъй като към него няма подробен погасителен план. Посоченият като такъв
в самия договор не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. Когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план трябва да бъде посочено ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е
валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит. Липсата на конкретен погасителен план към процесния
договор за заем, прави същия недействителен. В процесния договор за потребителски
кредит, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения
в договора ГПР от 35.01%. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредбите
на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. в посочената величина като
глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
2
свързани с кредитното правоотношение. В случая, в процесния договор за кредит яснота
досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент от 30.39%, но не се
изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР до договора. Отделно от това,
недействителен е и договор за потребителски кредит, в който не е изрично уговорен лихвен
процент на ден – чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, както и договор, който ако е
сключен при Общи условия, не включва Общи условия, подписани на всяка страница от
потребителя. Липсата на този реквизит – безусловно определяне на лихвения процент на
ден, влече до недействителност на целия договор за паричен заем. Ищцата счита, че тези
условия не са изпълнени, поради което по силата на ЗПК процесния договор за заем е
изцяло недействителен. Твърди и че наред с това, клаузата, регламентираща договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 30.39%, също е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Съгласно трайната съдебна практика, клауза, в която договорната лихва
надвишава трикратния размер на законната, се приема за нищожна поради противоречие с
добрите нрави, а именно такъв е настоящият случай, тъй като договорната лихва е в размер
на 30.39% и същата надвишава трикратния размер на законната лихва, който е 10%. Тази
клауза е съществена за целия договор за потребителски кредит и ако кредиторът не я бе
включил в Договора, то не би имал интерес от сключването му. Счита, че дружеството –
кредитор при тези параметри на договора е действал изцяло недобросъвестно, а договорът
за потребителски заем противоречи и на общите разпоредби на материалния закон, а именно
на чл.26 от ЗЗД – нищожност поради противоречие с добрите нрави. Поради това съда да
постанови решение, с което да прогласи недействителността /нищожността/ на договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № CREX-17358728/04.10.2019г. поради противоречието му със закона – с
разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност, ако се приеме, че
процесният договор за паричен заем е действителен, да прогласи нищожността на отделни
клаузи в същия договор, регламентиращи лихвения процент в размер на 30.39%, поради
противоречието им с добрите нрави. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира
правно предявените евентуално съединени искове, главният с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.22, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК – за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-17358728/04.10.2029г. поради
противоречието му със закона, а евентуалният с правно основание – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
– за прогласяване нищожността на отделни клаузи в същия договор, регламентиращи лихвен
процент в размер на 30.39%, поради противоречието им с добрите нрави.
Ответникът “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, Република Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България КЧТ със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Младост 4”, ул.”Бизнес Парк София” № 1, сграда 14,
представляван от Димитър Тодоров Димитров и Жозе Мануел Салоио – поотделно, оспорва
3
изцяло предявените искове. Твърди, че договорът с ищцата е бил сключен електронно и
посочените в него параметри на заема са били изначално известни и ясни на
кредитополучателката и изрично вписани на стр.1 от Договора в голямо поле озаглавено
„Параметри по договора”. Нещо повече, чрез електронното му подписване заемателят лично
е удостоверил, че съдържащата се в договора информация е била внимателно прочетена от
него и че той се е запознал, разбрал и приел условията и параметрите на Договора. Л.М. е
започнала дори реалното изпълнение по договора, като е заплатила изцяло първите четири
месечни вноски и частично 5-тата. Договорът не е недействителен на основание чл.10, ал.1
от ЗПК, тъй като той е съставен в електронен формат на шрифт Garamond, размер 12. В
информационните технологии има разлика между понятията шрифт и размер на шрифта,
като визуализацията и параметричното съотношение между размера на различните
шрифтове е различен. Това е така, тъй като всеки шрифт използва различни елементи на
буквата, граници на шрифта, кетел /големина на буквата/, кърнинг, лединг и т.н. Както
Директива 2008/48/ЕО, така и българският ЗПК не въвеждат ограничения на вида шрифт,
който може да бъде използван при съставянето на договора за потребителски кредит.
Единственото нормативно ограничение е всички елементи от него да са изписани с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт, което условие видно от представения препис на договора е
спазено. Фактът, че ищцата и процесуалния й представител са прочели внимателно същия,
за да го оспорят, доказва по безспорен начин, че същият е изписан четливо и по ясен и
разбираем начин за длъжника. Нещо повече – при условие, че договорът е съставен и
подписан в електронен формат, това на практика означава, че при запознаване с условията
по договора, потребителят е можел да използва функциите на всяко компютърно устройства
като доближи и увеличи размера на визуализирания електронен файл /zoom/. Съгласно и
практиката на ВКС, дори и договорът да е изпълнен с шрифт по-малък от 12, то същият е на
хартиен носител и по ясен и кратък начин съдържа данните, изискуеми в чл.10, пар.2 от
Директива 2008/48/ЕО, той не може да бъде счетен за недействителен само на това правно
основание. Въпреки, че българският ЗПК въвежда допълнителни условия по отношение на
текста на договора, то същия въвежда ограничение единствено и само до размера на
шрифта, което ограничение в настоящия случай е спазено, без да посочва никаква мерна
единица зад шрифта 12, което на практика обезмисля изцяло нейното въвеждане и
прилагане. Използваният размер на шрифта в настоящия договор е 12 и същият е заложен
изначално в електронната система на дружеството, а всеки договор се отпечатва от
автоматизиран софтуер, който не позволява ръчната намеса и промяна на тези изисквания.
Неоснователно е твърдението, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В
преходните и заключителни разпоредби на този закон е посочена конкретната формула на
база на която се изчислява ГПР. Всички необходими допускания по нея са изброени
подробно в чл.3, изречение последно от Договора: „Началната дата за изчисляване на ГПР е
датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали
е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно
задълженията си по него.”. В договора са посочени още няколко параметра, от които за
кредитополучателя става изначално ясно каква точно сума усвоява и каква точно сума
4
подлежи да върне, а именно – размер на кредита 1 069.98 лева и обща стойност на
плащанията 1 271.04 лева. Само на база тези два параметра кредитополучателят може да
разбере какво е оскъпяването на кредита в абсолютна стойност, без дори да прилага ГПР,
поради което не може да става дума за никаква неяснота по договора. Неоснователно е и
твърдението, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като уговорения
между страните лихвен процент е фиксиран, а условието за прилагането му е посочено в
чл.3, изр.4 от Договора: „Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора”.
Това означава, че не са налице различни периоди с приложим за всеки различен лихвен
процент, че да се определят някакви други освен посочените условия за прилагане. В чл.11,
ал.1, т.11 е уредено изчерпателно задължителното съдържание на погасителния план, който
е част от договора за кредит. Тези компоненти са – погасителен план съдържащ информация
за размера, броя, переодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Такъв
погасителен план е наличен по процесния договор и е одобрен и подписан от
кредитополучателя, като в допълнение към изброените компоненти съдържа и срещу всяка
погасителна вноска размерът на оставащата главница, противно на твърденията на ищцата.
Съвсем различно е задължението по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК – задължение в договора за
кредит да се посочи правото на длъжника във всеки един момент да поиска подробно
„извлечение” под формата на погасителен план с разбивка на всяка една погасителна
вноска. Очевидно, че изискванията към това извлечение са много по-разширени отколкото
изискванията към погасителния план в договора за кредит /т.11/, а двете задължения са
различни по своя характер. Спазено е изискването на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, въвеждащ
задължение за кредитора да информира потребителя за правото му при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно
извлечение от сметката под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, като само в този случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и когато е приложимо – допълнителните разходи. Това право на кредитополучателя
е изрично записано в чл.8, изр.2 от договора. Следва да се отбележи, че в договора няма
отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до неговата
недействителност, тъй като такова самостоятелно изискване за съдържанието не е
предвидено в чл.11 от ЗПК. По отношение на твърдението, че договорът за потребителски
кредит накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, следва да се има предвид,
че за да бъде разглеждана хипотеза, в която дадена клауза от договор противоречи на
добрите нрави означава, че няма съществуваща правна норма в действащото
законодателство, която да регламентира същата. Подобно условие в настоящия казус не е
налице. От приложената като доказателство по делото разпечатка от договора, същият
попада в обхвата на действащия и към настоящия момент ЗПК. В чл.19, ал.4 от ЗПК, в сила
от 23.07.2014г., ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. На практика това означава, че ГПР не следва
да надхвърля величина от 50%. В случая, това нормативно правило и напълно изпълнено,
5
тъй като определения в договора ГПР в размер на 35.01% е дори в пъти по-малък от
законодопустимия. Твърди, че при условие, че законът изрично определя колко е
максималният размер на ГПР, не следва изобщо да бъде разглеждана хипотеза, че дадена
клауза противоречи на добрите нрави, при условие, че не противоречи на закона, защото
това би означавало към настоящия момент закон да противоречи на добрите нрави. По тези
съображения счита предявеният евентуален иск за неоснователен. Неоснователно е и
твърдението на ищцата, че по договора са налице неравноправни клаузи, поради факта, че не
са индивидуално уговорени. Чл.16 от ЗПК предвижда извършването на оценка на
кредитоспособността на потребителя. Тази оценка е именно индивидуална и именно въз
основа на нея кредиторът може да вземе решение да отпусне или не желаният от
потребителя кредит и в случай, че го отпише при какви условия на риск може да финансира
кредитополучателя. Именно въз основа на тази оценка точно на този потребител е
предложен фиксиран лихвен процент от 36.65%, като изцяло в правата на потребителя е да
реши желае ли да бъде финансиран при тези икономически показатели или не, както и да
направи сравнение между предложеният му от тяхната финансова институция и други
банки. Твърди и че не е налице договор и Общи условия към него, тъй като всички условия
по кредита са инкорпорирани в самия договор за потребителски кредит и целият документ е
един и неделим. На последно място заявява и че дори договорът да бъде обявен за
недействителен, то ищцата съгласно чл.23 от ЗПК следва да върне чистата стойност на
кредита – главницата, след приспадане на платените от нея парични суми.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 04.10.2019г. ищцата сключила с ответника договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CREX-17358728, по силата на който кредитодателя е поел задължението да предостави на
кредитополучателката – потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 1 069.98
лева за финансиране на стоки, а Л.М. се е задължила да върне заемната сума, както и
възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: 1 069.98 лева – главница при
ГПР от 35.01%, лихвен процент на кредита 30.39%, платим на 12 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 105.92 лева или общо дължима сума по кредита 1 271.04 лева, в
която е включена 201.06 лева договорна лихва. Липсва спор по делото относно факта, който
се признава от ответника, че Л.М. е заплатила по процесния договор за кредит изцяло
първите четири месечни погасителни вноски, съответно на: 22.11.2019г., 20.12.2019г.,
23.01.2020г. и 21.02.2020г., както и частично 5-тата в размер на 50.00 лева – на 18.11.2020г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Изхождайки от предмета на договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
17358728/04.10.2019г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на
контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова
6
институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит
нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена
форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 от ЗПК – съдържа дата и място на сключването, вид
на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общият размер
на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
переодичността и датите на плащанията на погасителните вноски. Договорът обаче не
отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК.
На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а именно – не по-малък от 12. В случая след
извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне на договора и използван
шрифт Garamond с размер 11, което се отнася и за Общите условия към него. Общите
условия, освен че не отговарят на изискването на шрифт, поради липсата на разстояние
между редовете и абзаците, са трудни за възприемане от потребителя, което е нарушение на
ЗПК и ЗЗП.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от
ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
тома число тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. М договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, което води и
до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл.10, ал.1 от
ЗПК.
В договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено информация
7
относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата
главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 от ЗПК
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания и да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи.
По изложените съображения, съдът счита, че договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CREX-17358728/04.10.2019г. не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 и
т.12 от ЗПК с оглед което и съгласна разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият е
недействителен. Предявеният главен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло,
като бъде прогласена недействителността на договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
17358728/04.10.2019г. поради противоречието му със закона – с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и
ЗЗД.
Поради уважаването на главния иск съдът не следва да се произнася по предявения
евентуален такъв.
Съдът следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, „когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита“. Липсва спор
по делото относно факта, който се признава от ответника, че Л.М. е заплатила по процесния
договор за кредит изцяло първите четири месечни погасителни вноски, съответно на:
22.11.2019г., 20.12.2019г., 23.01.2020г. и 21.02.2020г., както и частично 5-тата в размер на
50.00 лева – на 18.11.2020г., т.е Л.М. е заплатила общо сумата от 473.68 лева. След като бъде
приспадната посочената сума, дължимата от ответницата главница по процесния договор
остава да е в размер на 596.30 лева, която парична сума следва да бъде върната от ищцата на
ответника.
Ищцата не е направила по делото разноски, като е освободена от внасяне на
държавна такса и разноски по делото, поради което и такива не следва да й бъдат
присъждани.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА и предвид уважаването на предявения иск, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на редовно упълномощения от ищцата адвокат К.И. Б. от
АК – гр.Русе с адрес за упражняване на дейността: гр.София, ул.“Гургулят“ № 31, офис –
партер, адвокатско възнаграждение за оказаната от нея на ищцата безплатна правна помощ в
размер на 315.00 лева, определено по реда на Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
8
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
17358728/04.10.2019г., сключен между Л. ЛЮБ. М., с ЕГН: ********** и “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, Република Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България КЧТ със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
„Младост 4”, ул.”Бизнес Парк София” № 1, сграда 14, ЕИК *********, поради
противоречието му със закона – с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
ОСЪЖДА “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, Република Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България КЧТ със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Младост 4”, ул.”Бизнес Парк София” № 1, сграда 14, ЕИК
*********, представляван от Димитър Тодоров Димитров и Жозе Мануел Салоио –
поотделно, да заплати на адвокат К.И. Б. от АК – гр.Русе с адрес за упражняване на
дейността: гр.София, ул.“Гургулят“ № 31, офис – партер, на основание чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 315.00 /триста и петнадесет/ лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9