РЕШЕНИЕ
№ 2253
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330104224 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника множество договори, по които
останали непогасени задължения: 18.87 лева- главница за незаплатени абонаментни
такси и услуги и 31.92 лева- неустойка по договор за мобилни услуги от 08.06.2017 г.;
55.15 лева- главница за незаплатени абонаментни такси и услуги и 112.47 лева-
неустойка по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 08.06.2017
г.; 244.95 лева- лизингови вноски по договор за лизинг от 08.06.2017г.; 77.20 лева-
представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена, поради неизпълнение на споразумението; 55.30 лева-
главница за незаплатени абонаментни такси и услуги и 92.46 лева- неустойка по
допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 14.03.2018 г.; 307.86
лева- лизингови вноски по договор за лизинг от 14.03.2018г.; 127.10 лева-
представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена, поради неизпълнение на споразумението; 90.88 лева-
главница за незаплатени абонаментни такси и услуги и 112.47 лева- неустойка по
допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 01.11.2018 г.; 1392.36
лева- лизингови вноски по договор за лизинг от 01.11.2018г.; 168.68 лева-
представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и
1
преференциалната цена, поради неизпълнение на споразумението; 47.38 лева-
главница за незаплатени абонаментни такси и услуги и 44.61 лева- неустойка по
допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 01.11.2018 г.; 1684.98
лева- лизингови вноски по договор за лизинг от 01.11.2018г.; 294.03 лева-
представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена, поради неизпълнение на споразумението; 53.46 лева-
главница за незаплатени абонаментни такси и услуги и 112.47 лева- неустойка по
допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 01.11.2018 г.; 1275.78
лева- лизингови вноски по договор за лизинг от 01.11.2018г.; 196.28 лева-
представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена, поради неизпълнение на споразумението.
Иска се установяването на задълженията. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Теленор България“ ЕАД срещу ответника,
по което е образувано ч. гр. дело № 17074/2020 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за
разноските.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен
срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По отношение на името на ответника:
В редица от приложените документи имената на ответника са записани като
„*****.“. Във всички документи страната саморъчно е изписала имената си като
„*****“, като има съответствие и със записания ЕГН. Предвид горното и с оглед
липсата на оспорвания в тази насока от ответника, съдът намира, че с категоричност се
установява всички процесни договори да са сключени именно с ответника *****., като
следва да бъдат използвани имената записани в НБД „Население“.
1.Относно договор за мобилни услуги от 08.06.2017 г. за номер *****:
От представения на лист 13 от заповедното производство договор се установява,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на
описания договор, съгласно което операторът е предоставил посочения мобилен номер
2
и пакет услуги. Бил е уговорен план с промоционална месечна такса от 8.99 с ДДС.
Срокът на договора е бил 24 месеца. Уговорено е, че при прекратяването на договора
по вина на потребителя преди изтичането на уговорения срок, дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за
всеки номер, дължими до края на срока.
За този номер съгласно представените към исковата молба данни за общо
потребление са били начислени две месечни такси по 7.49 лева без ДДС (8.99 лева с
ДДС) за периода от 15.12.2018г. до 14.02.2019 г., за следващ период е извадена
стойността от -2.14 лева. Така общата начислена сума се равнява на 15.84 лева.
Представената справка представлява извлечение от електронната система на оператора
и удостоверява регистрираните за номера на потребителя услуги. Същата не е
оспорена от ответника, поради което не е възниквала необходимост от допускане на
СТЕ за проверка на описаните данни. Предвид горното съдът намира, че същата
удостоверява описаните в нея обстоятелства. Ползването и начисляването на други
услуги за процесния период не се установява.
Предвид ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от
15.84 лева с ДДС за месечни абонаментни такси. За разликата до 18.87 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
2. Относно допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
08.06.2017 г. за номер *****:
От представеното на лист 16 от заповедното производство допълнително
споразумение към договор се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по което операторът е предоставил посочения мобилен
номер и пакет услуги. Бил е уговорен план с месечна такса от 44.99 с ДДС. Срокът на
договора е бил 24 месеца. Уговорено е, че при прекратяването на договора по вина на
потребителя преди изтичането на уговорения срок, дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер,
дължими до края на срока, но не повече от три.
За този номер съгласно представените към исковата молба данни за общо
потребление е била начислена една месечна такса от 37.49 лева без ДДС (44.99 лева с
ДДС), 1.24 лева за временно възстановяване на изходящи повиквания (1.49 лева с
ДДС), 5.58 лева за допълнителни услуги (6.70 лева с ДДС) и 1.99 лева за услуга „Плати
с Теленор“ (2.39 лева с ДДС) за периода от 15.12.2018г. до 14.01.2019 г., за следващ
период е извадена стойността от -15.99 лева. Така общата начислена сума се равнява на
36.37 лева с ДДС. Представената справка представлява извлечение от електронната
система на оператора и удостоверява регистрираните за номера на потребителя услуги.
Същата не е оспорена от ответника, поради което не е възниквала необходимост от
допускане на СТЕ за проверка на описаните данни. Предвид горното съдът намира, че
3
същата удостоверява описаните в нея обстоятелства. Ползването и начисляването на
други услуги за процесния период не се установява.
Предвид ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от
36.37 лева с ДДС за месечна абонаментна такса и услуги. За разликата до 55.15 лева
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с допълнителното споразумение е подписан и договор за лизинг от
08.06.2017 г. с който на ответника е било предоставено устройство Apple iPhone 7, като
е уговорено плащането му на 23 вноски по 48.99 лева. Устройството е било предадено
съгласно чл. 4 от договора. В чл. 1, ал. 2 е уговорена възможност за придобиване на
устройството при плащане на 24-та лизингова вноска, а в ал. 3 същата стойност е
записана като обезщетение при неизпълнение на задължението за връщане и липса на
искане за придобиване. Срокът за плащане на вноските е изтекъл, няма доказателства
за тяхното погасяване и връщането на устройството, поради което претенцията за
сумата от 244.95 лева се явява основателна.
Наред с горното, в договора за мобилни услуги е уговорено, че когато е
предоставено устройство, потребителят дължи разликата между цената на
устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора
за съответното устройство към момента на прекратяване на договора и общата
лизингова цена. Клаузата е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация
относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното
прекратяване. Поради това, съдът намира, че тази уговорка налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора (чл. 143, т. 9 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр. 100
от 2019г.), а именно ценовата листа на оператора, върху параметрите на която влияние
има само той и по този начин не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора (чл. 143, т. 18 ЗЗП в редакция преди
изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.).
Освен това, клаузата не държи сметка за обема на неизпълнението на
потребителя, относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца
от това неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия или
последния месец от уговорения срок, дължимото обезщетение винаги ще бъде равно на
пълния размер на направената отстъпка. Поради това, съдът намира, че това искане се
основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5
ЗЗП (в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.).
Ето защо претенцията за 77.20 лева разлика в цената се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
3. Относно допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
4
14.03.2018 г. за номер *****:
От представеното на лист 29 от заповедното производство допълнително
споразумение към договор се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по което операторът е предоставил посочения мобилен
номер и пакет услуги. Бил е уговорен план с месечна такса от 36.99 с ДДС. Срокът на
договора е бил 24 месеца. Уговорено е, че при прекратяването на договора по вина на
потребителя преди изтичането на уговорения срок, дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер,
дължими до края на срока, но не повече от три.
За този номер съгласно представените към исковата молба данни за общо
потребление е била начислена една месечна такса от 30.82 лева без ДДС (36.99 лева с
ДДС), 1.24 лева за временно възстановяване на изходящи повиквания (1.49 лева с
ДДС) и 13.27 лева за роуминг таксуване за периода от 15.12.2018г. до 14.01.2019 г., за
следващ период след приспадания е извадена стойността от -4.47 лева. Така общата
начислена сума се равнява на 49.03 лева с ДДС. Представената справка представлява
извлечение от електронната система на оператора и удостоверява регистрираните за
номера на потребителя услуги. Същата не е оспорена от ответника, поради което не е
възниквала необходимост от допускане на СТЕ за проверка на описаните данни.
Предвид горното съдът намира, че същата удостоверява описаните в нея
обстоятелства. Ползването и начисляването на други услуги за процесния период не се
установява.
Предвид ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от
49.03 лева с ДДС за месечна абонаментна такса и услуги. За разликата до 55.30 лева
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с допълнителното споразумение е подписан и договор за лизинг от
14.03.2018 г., с който на ответника е било предоставено устройство Apple iPhone SE,
като е уговорено плащането му на 23 вноски по 21.99 лева. Устройството е било
предадено съгласно чл. 4 от договора. В чл. 1, ал. 2 е уговорена възможност за
придобиване на устройството при плащане на 24-та лизингова вноска, а в ал. 3 същата
стойност е записана като обезщетение при неизпълнение на задължението за връщане и
липса на искане за придобиване. Срокът за плащане на вноските е изтекъл, няма
доказателства за тяхното погасяване и връщането на устройството, поради което
претенцията за сумата от 307.86 лева се явява основателна.
Основателна е и претенцията за сумата от 127.10 лева, представляваща разлика
между цена на устройството без отстъпка и лизинговата цена, за оставащия период от
договора. В този случай страните изрично са уговорили параметрите на дължимото
обезщетение, като в договора за мобилни услуги е записан конкретният размер на
отстъпката по двугодишния договор и е уговорено, че при прекратяване се дължи
5
плащане съобразно оставащия срок.
4. Относно допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
01.11.2018 г. за номер *******:
От представеното на лист 44 от заповедното производство допълнително
споразумение към договор се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по което операторът е предоставил посочения мобилен
номер и е уговорен пакет услуги. Бил е уговорен план с месечна такса от 44.99 с ДДС.
Срокът на договора е бил 24 месеца. Уговорено е, че при прекратяването на договора
по вина на потребителя преди изтичането на уговорения срок, дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за
всеки номер, дължими до края на срока, но не повече от три.
За този номер съгласно представените към исковата молба данни за общо
потребление са били начислени две месечни такса от по 44.99 лева с ДДС за периода от
15.12.2018г. до 14.02.2019 г. Така общата начислена сума се равнява на 89.98 лева с
ДДС. Представената справка представлява извлечение от електронната система на
оператора и удостоверява регистрираните за номера на потребителя услуги. Същата не
е оспорена от ответника, поради което не е възниквала необходимост от допускане на
СТЕ за проверка на описаните данни. Предвид горното съдът намира, че същата
удостоверява описаните в нея обстоятелства. Ползването и начисляването на други
услуги за процесния период не се установява.
Предвид ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от
89.98 лева с ДДС за месечни абонаментни такси. За разликата до 90.88 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с допълнителното споразумение е подписан и договор за лизинг от
01.11.2018 г. с който на ответника е било предоставено устройство Apple iPhone XR,
като е уговорено плащането му на 23 вноски по 63.99 лева. Устройството е било
предадено съгласно чл. 4 от договора. В чл. 1, ал. 2 е уговорена възможност за
придобиване на устройството при плащане на 24-та лизингова вноска, а в ал. 3 същата
стойност е записана като обезщетение при неизпълнение на задължението за връщане и
липса на искане за придобиване. Срокът за плащане на вноските е изтекъл, няма
доказателства за тяхното погасяване и за връщането на устройството, поради което
претенцията за сумата от 1392.36 лева се явява основателна.
Основателна е и претенцията за сумата от 168.68 лева, представляваща разлика
между цена на устройството без абонамент и лизинговата цена за оставащия период от
договора. В този случай страните изрично са уговорили параметрите на дължимото
обезщетение, като в договора за мобилни услуги е записан конкретният размер на
отстъпката по двугодишния договор и е уговорено, че при прекратяване се дължи
плащане съобразно оставащия срок.
6
5. Относно допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
01.11.2018 г. за номер *******:
От представеното на лист 49 от заповедното производство допълнително
споразумение към договор се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по което операторът е предоставил посочения мобилен
номер и е уговорен пакет услуги. Бил е уговорен план с месечна такса от 44.99 с ДДС.
Срокът на договора е бил 24 месеца. Уговорено е, че при прекратяването на договора
по вина на потребителя преди изтичането на уговорения срок, дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за
всеки номер, дължими до края на срока, но не повече от три.
За този номер съгласно представените към исковата молба данни за общо
потребление е била начислена 1 месечна такса от 44.99 лева с ДДС за периода от
15.12.2018г. до 14.01.2019 г. и 1.24 лева за временно възстановяване на изходящ
трафик (1.49 лева с ДДС), като за следващ месечен период е приспадната сумата от -
18.14 лева. Така общата начислена сума се равнява на 24.71 лева с ДДС. Представената
справка представлява извлечение от електронната система на оператора и удостоверява
регистрираните за номера на потребителя услуги. Същата не е оспорена от ответника,
поради което не е възниквала необходимост от допускане на СТЕ за проверка на
описаните данни. Предвид горното съдът намира, че същата удостоверява описаните в
нея обстоятелства. Ползването и начисляването на други услуги за процесния период
не се установява.
Предвид ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от
24.71 лева с ДДС за месечна абонаментна такса и услуги. За разликата до 47.38 лева
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с допълнителното споразумение е подписан и договор за лизинг от
01.11.2018 г. с който на ответника е било предоставено устройство Apple iPhone X,
като е уговорено плащането му на 23 вноски по 76.59 лева. Устройството е било
предадено съгласно чл. 4 от договора. В чл. 1, ал. 2 е уговорена възможност за
придобиване на устройството при плащане на 24-та лизингова вноска, а в ал. 3 същата
стойност е записана като обезщетение при неизпълнение на задължението за връщане и
липса на искане за придобиване. Срокът за плащане на вноските е изтекъл, няма
доказателства за тяхното погасяване и връщането на устройството, поради което
претенцията за сумата от 1684.98 лева се явява основателна.
Основателна е и претенцията за сумата от 294.03 лева, представляваща разлика
между цена на устройството без абонамент и лизинговата цена за оставащия период от
договора. В този случай страните изрично са уговорили параметрите на дължимото
обезщетение, като в договора за мобилни услуги е записан конкретният размер на
отстъпката по двугодишния договор и е уговорено, че при прекратяване се дължи
7
плащане съобразно оставащия срок.
6. Относно допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
01.11.2018 г. за номер +359 893 631 707:
От представеното на лист 53 от заповедното производство допълнително
споразумение към договор се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по което операторът е предоставил посочения мобилен
номер и е уговорен пакет услуги. Бил е уговорен план с месечна такса от 44.99 с ДДС.
Срокът на договора е бил 24 месеца. Уговорено е, че при прекратяването на договора
по вина на потребителя преди изтичането на уговорения срок, дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за
всеки номер, дължими до края на срока, но не повече от три.
За този номер съгласно представените към исковата молба данни за общо
потребление е била начислена 1 месечна такса от 44.99 лева с ДДС за периода от
15.12.2018г. до 14.01.2019 г., 1.24 лева за временно възстановяване на изходящ трафик
(1.49 лева с ДДС) и 5.07 лева без ДДС за кратки текстови съобщения, като за следващ
месечен период е приспадната сумата от -17.95 лева. Така общата начислена сума се
равнява на 31.02 лева с ДДС. Представената справка представлява извлечение от
електронната система на оператора и удостоверява регистрираните за номера на
потребителя услуги. Същата не е оспорена от ответника, поради което не е възниквала
необходимост от допускане на СТЕ за проверка на описаните данни. Предвид горното
съдът намира, че същата удостоверява описаните в нея обстоятелства. Ползването и
начисляването на други услуги за процесния период не се установява.
Предвид ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от
31.02 лева с ДДС за месечна абонаментна такса и услуги. За разликата до 53.46 лева
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с допълнителното споразумение е подписан и договор за лизинг от
01.11.2018 г. с който на ответника е било предоставено устройство Apple iPhone XR,
като е уговорено плащането му на 23 вноски по 57.99 лева. Устройството е било
предадено съгласно чл. 4 от договора. В чл. 1, ал. 2 е уговорена възможност за
придобиване на устройството при плащане на 24-та лизингова вноска, а в ал. 3 същата
стойност е записана като обезщетение при неизпълнение на задължението за връщане и
липса на искане за придобиване. Срокът за плащане на вноските е изтекъл, няма
доказателства за тяхното погасяване и връщането на устройството, поради което
претенцията за сумата от 1275.78 лева се явява основателна.
Основателна е и претенцията за сумата от 196.28 лева, представляваща разлика
между цена на устройството без абонамент и лизинговата цена за оставащия период от
договора. В този случай страните изрично са уговорили параметрите на дължимото
обезщетение, като в договора за мобилни услуги е записан конкретният размер на
8
отстъпката по двугодишния договор и е уговорено, че при прекратяване се дължи
плащане съобразно оставащия срок.
Относно постигнатите уговорки за дължимост на неустойки в размер на
месечните абонаменти:
Страните са уговорили неустойката по тези правоотношения в размер на сумата
от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, дължими
до края на срока на договора, при предсрочно прекратяване по вина на потребителя, но
не повече от три.
Съобразно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната
функция на неустойката, която се извлича от възможността тя да бъде единствено
намалена. В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен
на цената на самата услуга за оставащият период от договора, като по този начин
позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след
прекратяването не предоставя услугата. Въпреки ограничаването, клаузата е
неравноправна (чл. 143, т. 5 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от
2019г.), защото не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно
оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение.
Независимо дали правоотношението се прекрати на първия месец или 3 месеца преди
края му, дължимото обезщетение е едно и също, въпреки че неизпълнението е
различно. Реално, колкото е по-малко неизпълнението, толкова по-голяма е
неустойката, която потребителят трябва за плати.
Поради това претенциите за неустойки следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и
когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за ДТ в размер на 697.98 лева и за
адв. възнаграждение в размер на 1091.96 лева за заповедното и исковото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АЛ. АЛ.
Ф., ЕГН **********, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: 15.84 лева- главница за незаплатени абонаментни такси за периода от
15.12.2018г. до 14.02.2019г. по договор за мобилни услуги от 08.06.2017 г. за номер
+******; 36.37 лева- главница за незаплатена абонаментна такса и услуги за периода
от 15.12.2018г. до 14.01.2019г. по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от 08.06.2017 г. за номер +*****; 244.95 лева- лизингови вноски по договор за
лизинг от 08.06.2017г. за устройство Apple iPhone 7; 49.03 лева- главница за
незаплатена абонаментна такса и услуги за периода от 15.12.2018 г. до 14.01.2019г. по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 14.03.2018 г. за номер
+*******; 307.86 лева- лизингови вноски по договор за лизинг от 14.03.2018г. за
устройство Apple iPhone SE; 127.10 лева- представляваща разлика между цената на
устройството Apple iPhone SE без абонамент и преференциалната цена, поради
неизпълнение на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
14.03.2018 г. за номер +******; 89.98 лева- главница за незаплатени абонаментни
такси за периода от 15.12.2018г. до 14.02.2019г. по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 01.11.2018 г. за номер +*******; 1392.36 лева-
лизингови вноски по договор за лизинг от 01.11.2018г. за устройство Apple iPhone XR;
168.68 лева- представляваща разлика между цената на устройството Apple iPhone XR
без абонамент и преференциалната цена, поради неизпълнение на допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 01.11.2018 г. за номер +*****; 24.71
лева- главница за незаплатена абонаментна такса за периода от 15.12.2018г. до
14.01.2019г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
01.11.2018 г. за номер +******; 1684.98 лева- лизингови вноски по договор за лизинг
от 01.11.2018г. за устройство Apple iPhone X; 294.03 лева- представляваща разлика
между цената на устройството Apple iPhone X без абонамент и преференциалната цена,
поради неизпълнение на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
от 01.11.2018 г. за номер +*****; 31.02 лева- главница за незаплатени абонаментни
такси за периода от 15.12.2018г. до 14.01.2019г. по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 01.11.2018 г. за номер +*****; 1275.78 лева- лизингови
вноски по договор за лизинг от 01.11.2018 г. за устройство Apple iPhone XR Coral;
196.28 лева- представляваща разлика между цената на устройството Apple iPhone XR
Coral без абонамент и преференциалната цена, поради неизпълнение на допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 01.11.2018 г. за номер +*****; като
ОТХВЪРЛЯ претенциите за главници за разликите съответно: НАД 15.84 лева ДО
18.87 лева; НАД 36.37 лева ДО 55.15 лева; НАД 49.03 лева ДО 55.30 лева; НАД 89.98
лева ДО 90.88 лева; НАД 24.71 лева ДО 47.38 лева; НАД 31.02 лева ДО 53.46 лева и
като ОТХВЪРЛЯ исковете за: 31.92 лева- неустойка по договор за мобилни услуги от
08.06.2017 г. за номер +*****; 112.47 лева- неустойка по допълнително споразумение
10
към договор за мобилни услуги от 08.06.2017 г. за номер +*****; 77.20 лева-
представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена, поради неизпълнение на допълнително споразумение по
договор за мобилни услуги от 08.06.2017 г. за номер +*****; 92.46 лева- неустойка по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 14.03.2018 г. за номер
+******; 112.47 лева- неустойка по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 01.11.2018 г. за номер +****** ; 44.61 лева- неустойка по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 01.11.2018 г. за номер
+*******; 112.47 лева- неустойка по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 01.11.2018 г. за номер +******, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 165/11.01.2021г. по частно
гр. дело № 17074/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА АЛ. АЛ. Ф., ЕГН **********, да заплати на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 697.98 лева за държавни такси и сумата от 1091.96
лева за адвокатски възнаграждения в настоящото производство и по частно гр. дело №
17074/2020 г. на ПРС, съразмерно на уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
11