Решение по дело №14938/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1526
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20191100514938
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.02.2020 г.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на 21.02.2020 г., в състав:

                                                                    Председател: Богдана Желявска                                                                                                  Членове:  Евгени Георгиев

Екатерина Стоева

разгледа докладваното от съдия Георгиев ч. гр. д. No. 14 938 по описа за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

I.              Твърдения и искания

 

1.             На жалбоподателя

 

[1] На 29.10.2019 г. Г.Ф.(Ф.) е подал частна жалба, с която е обжалвал постановление на ЧСИ В.М.от 18.10.2019 г. по изп. дело 20198600401826. С него ЧСИ М. е отказала да намали: разноските от 400,00 лева, които се дължат от Ф.на взискателя за адвокатско възнаграждение; таксата от 114,00 лева, която се дължи на ЧСИ М..

 

[2] Ф. твърди, че на взискателя се дължи 200,00 лева възнаграждение за адвокат единствено за подаване на молба за образуване на изп. дело, защото Ф. е платежоспособна институция и е заплатил в срока за доброволно плащане. Ф. твърди, че не се дължи и толкова голяма такса на ЧСИ М., защото тя не е извършвала изпълнителни действия по делото, освен изпращането на покана за доброволно плащане. Затова Ф. моли съда да отмени обжалваното постановление и да намали посочените суми (жалбата, л. 5-6 от делото на СГС).

 

2.             На ЧСИ

 

[3] ЧСИ М. е заявила, че жалбата е неоснователна, защото Ф. не е платил в срока за доброволно плащане, а по делото са били извършвани действия както от адвоката на взискателя, така и от ЧСИ М.. Затова тя моли съда да потвърди обжалваното постановление (мотивите, л. 9-14)

 

3. На взискателя

 

[4] Взискателят не е изразил становище по жалбата.

 

II.           Обстоятелства, които съдът установява

 

[5] На 02.09.2019 г. СРС е издал изпълнителен лист в полза на С.Б.и адвокат К.срещу Ф.(л. 2 от изп. дело). На 01.10.2019 г. С.Б.и адвокат К.чрез адвокат Б.са подали до ЧСИ М. искане за образуване на изп. дело по изп. лист (л. 1 от изп. дело). Те са заплатили 400,00 лева възнаграждение на адвокат Б.(л. 3 от изп. дело).

 

[6] На 03.10.2019 г. адвокат Б.е поискал от ЧСИ М. да извърши справка за банковите сметки на Ф.(л. 7 от изп. дело). ЧСИ М. го е направила, л. 8-11 от изп. дело). На 04.10.2019 г. ЧСИ М. е връчила на Ф.покана за доброволно изпълнение (л. 12 от изп. дело). В нея тя е вписала, че Ф. дължи освен сумите по изп. лист и:

- 400,00 лева разноски на взискателите за адвокатско възнаграждение;

- 114,00 лева разноски за взискателите по изп. дело;

- 340,18 лева такса за ЧСИ М. по т. 26 от Тарифата (пак там).

 

[7] На 08.10.2019 г. адвокат Б.е поискал от ЧСИ М.да извърши справка за регистрирани МПС-та, собственост на Ф.(л. 13 от изп. дело). ЧСИ М. е направила това (л. 15-16 от изп. дело).

 

[8] На 16.10.2019 г. Ф. е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение и таксата за ЧСИ, като е поискал намаляването им (л. 17 от изп. дело). В същия ден ЧСИ е постановил обжалваното постановление, с което е оставил възражението без уважение (пак там). На 31.10.2019 г. Ф. е заплатил търсените суми (л. 31 от изп. дело).

 

III. Приложимо към спора право, съотнасяне установените факти към приложимото право и решение на съда

 

[9] Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Взискателят също има право на разноски, като разноските по изпълнението са за сметка на длъжника (чл. 79 от ГПК).

 

[10] Жалбата е подадена в срок и е допустима. Тя е неоснователна.

 

[11] Съдът установява, че взискателите са заплатили твърдяното от тях адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че в случая се дължи както адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, въпреки че длъжникът е сигурен платец. Това е така, защото от една страна длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, а от друга страна съдът установи, че адвокатът на взискателите е извършил действия по събиране на вземането, извън подаването на молбата за образуване на изпълнително дело. Присъденото от ЧСИ М. адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Длъжникът дължи и разноските от 114,00 лева такса за ЧСИ. Затова съдът потвърждава обжалваното постановление. Ето защо съдът

        

Р Е Ш И:

 

[12] ПОТВЪРЖДАВА постановление на ЧСИ В.М.от 18.10.2019 г. по изп. дело 20198600401826.

 

[13] Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                  Членове: 1.                                        2.