№ 107
гр. Пазарджик, 08.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500138 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс.
С решение по гр.д.№ 553 по описа за 2020 година на РС Велинград от
27.10.2021 година е прогласен за недействителен договор за кредит от
10.06.2019 година , сключен между С. Н. Г. и „К.“ ЕАД.
Прогласена е недействителността на договор за поръчителство между
С.Г. и „А.Т.“ ЕООД.
Осъдено е дружеството „К.“ ЕАД да заплати на С.Г. 113,71 лева –
недължимо платна договорна лихва и сумата 519,53 лева – недължимо
платено възнаграждение на дружеството – гарант.
Дружествата – ответници са осъдени да заплатят на адв.Д.Ф. сумата
411,02 лева – възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба от С.Г. , чрез
адв. Д.Ф.q с искане по смисъла на чл.248 от ГПК. Изложени са доводи , че
при кумулативно съединяване на искове се дължат разноски по всеки от
исковете, в какъвто смисъл била и съдебната практика , но съдът не се
съобразил с това. Не определил възнаграждението и в съответствие с
НМРАВ.
В представения списък по чл.80 от ГПК адв. Ф. била посочила размер
1
от 600 лева за дължимото адвокатско възнаграждение.
Съдът следвало да определи възнаграждението без да се съобразява с
посоченото в списъка и дължимото възнаграждение според нея било 1230,33
лева.
В такъв смисъл моли да бъде изменено решението в частта относно
разноските.
В срок е постъпила молба и от „А.Т. ЕООД, с която се иска изменение
на решението в частта за разноските , като им се присъдят разноски за
оставения без разглеждане евентуален иск по отношение на тях за сумата
519,53 лева в размер на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Молбата всъщност е за допълване на решението в частта относно
разноските.
В срока за отговор „К.“ ЕАД е оспорило молбата на С.Г. ,като я намира
за недопустима , поради липсата на списък , а по същество – неоснователна .
Постъпил е писмен отговор и на молбата на „А.Т.“ ЕООД. Изложени са
доводи за неоснователността и.
Постъпил е писмен отговор на молбата на С.Г. от „А.Т.“ ЕООД.
Излагат доводи за недопустимост , евентуално за неоснователност на
молбата.
С определение от 16.12.2021 година съдът е оставил без разглеждане
молбата на „А.Т.“ ЕООД и без уважение молбата на С.Г..
По отношение на молбата С.Г. , представлявана от адв. Ф. са изложени
доводи, че молбата е неоснователна , тъй като съдът е присъдил
възнаграждението, съобразявайки общата цена на исковете.
Тази молба е оставена без уважение.
Молбата на „А.Т.“ ЕООД е оставена без разглеждане, като просрочена.
Така постановеното определение е обжалвано от С.Г. , представлявана
от адв. Ф..
Моли определението да бъде отменено като неправилно.
Неправилен бил правният извод на първоинстанционния съд, че е
обвързан от представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и че
присъждането на разноски над претендирания размер означавало съдът да се
произнесе свръх искането по чл 38,ал. 2 от ЗА.
2
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в наредбата по
чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Изцяло в правомощията на
съда било да определи дължимото адвокатско възнаграждение, поради което
той не е обвързан от исканията, направени от оказващият безплатна правна
помощ адвокат, като единствените граници поставени пред съда са
законоустановените минимуми по HPMAB.
Първоинстанционният съд не приложил нормата на чл. 2, ал. 5 от
НМРАВ, съгласно която при определяне на възнаграждението на адвокат
следва да се вземе предвид броя на предявените от него искове, като за всеки
един от тях се определя отделно възнаграждение,
Действителното съдържание на нормата на чл. 2, ал. 5 от НРМАВ било
изяснен в цитираната съдебна практика.
Неправилно първоинстанционният съд сумирал цената на четирите
предявени иска и изчислявал дължимият адвокатски хонорар върху цена на
един иск в размер на 2586, 02 лв. Както държавната такса следва да бъде
изчислена за всеки от исковете поотделно, което първоинстанционният съд не
бил сторил и поради което носел солидарна отговорност за дължимата
държавна такса, по същият начин, съобразно чл. 2, ал. 5 от НМРАВ
адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, т.1-т.7
от НРМАВ за всеки един отделен иск.
Подържа , че и се дължи възнаграждение в размера , посочен в молбата
по чл.248 от ГПК.
Неспазването на императивните правила за определяне на дължимото и
адвокатско възнаграждение водело до причиняването на вреди и до
възможност за ангажиране на имуществената отговорност на съда за
репарирането им.
Моли определението да бъде отменено като неправилно и присъдени
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от „А.Т.“ ЕООД.
Подържат становището си ,че молбата за изменение на решението в
частта относно разноските е недопустима, с което обосновават и тезата си ,че
частната жалба е недопустима.
Считат , че ако е представен списък на разноски , то посоченото в него
обвързва съда, както и ,че не е посочено по какви искове и срещу кого се
осъществява процесуалното представителство .Исковете били предявени в
защита на един интерес , поради което правилно било определено дължимото
3
възнаграждение за адв.Ф..
Молят частната жалба да бъде оставена без разглеждане , евентуално по
същество – обжалваното определение потвърдено.
Определението е обжалвано в срок с частна жалба и от „А.Т. „ ЕООД.
Считат определението за недопустимо , евентуално – неправилно.
Молбата им по чл.248 от ГПК била подадена чрез ССЕВ в срока за
обжалване на решението. Изложени са доводи и за основателността на
молбата по чл.248 от ГПК ,които са неотносими към това производство.
Претендират се разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на тази частна жалба от С.Г. ,
представлявана от адв. Ф.. В писмения отговор са изложени доводи за
основателността на молбата по чл.248 от ГПК , подадена от частния
жалбоподател.
Въззивният съд не разполага с правомощия да се произнесе по
основателността на молбата , поради това , че тя е оставена без разглеждане и
съдът дължи произнасяне само по процесуалният въпрос за допустимостта и
,с оглед спазване на предвидения в закона срок. Ако счете ,че определението
на съда , с което е оставил молбата без разглеждане е неправилно ,въззивният
съд разполага единствено и само с възможността да го отмени и върне
делото на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора.
Съдът намира ,че и двете частни жалби са допустими , като подадени от
легитимирани лица , срещу подлежащ на обжалване акт в установения в
закона срок.
Доводите в писмения отговор на „А.Т.“ ЕООД за недопустимост на
жалбата са несъстоятелни. Те по естеството си съставляват доводи за
недопустимост на обжалвания акт.
По частната жалба на „А.Т.“ ЕООД:
Постановеното по делото решение е връчено на „А.Т.“ ЕООД на
5.11.2021 година.
Молбата по чл.248 от ГПК е изпратена чрез ССЕВ на 19.11.2021 година
и отворена на 23.11.2021 година.
При тези данни , като се съобрази разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК
,съдът приема ,че молбата е подадена в установения в закона срок и като
4
такава е допустима и съдът дължи произнасяне. По делото е представен
списък на разноски по чл.80 от частния жалбоподател.
Поради изложеното , съдът намира ,че в тази част , с която е оставена
без разглеждане молбата на „А.Т.“ ЕООД по чл.248 от ГПК определението е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по нея.
По частната жалба на С.Г. , представлявана от адв. Д. Ф.:
Производството по делото е образувано по искова молба на С.Г. ,
представлявана при условията на чл.38 ал.2 от ГПК от адв.Ф..
Предявен е иск за прогласяване недействителност на договор за кредит
против „К.“ ЕАД и осъдителен иск срещу същия ответник за сумата 113,71
лева ; иск за прогласяване нищожността на договор за поръчителство срещу
„А.Т.“ ЕООД и осъдителен иск срещу него за сумата 519,53 лева; при
условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен осъдителния иск срещу „К.“
ЕАД се претендира сумата 519,53 лева от „А.Т.“ ЕООД.
Към писмена молба по делото , подадена преди първото по делото
заседание е приложен и списък на разноски, в който адв. Ф. е посочила
размера на разноските в размер 600 лева. Представянето на този списък
обуславя допустимостта на молбата по чл.248 от ГПК.
Преди да отговори на въпроса доколко съдът е обвързан от
представения по делото списък по чл.80 от ГПК , съдът следва да отговори на
въпроса – как се определя възнаграждението н адвоката , осъществяващ
представителство по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.В този текст е предвидено ,че
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
В чл.2 ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено ,че за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Действително това са разпоредбите и точното им прилагане води до
извода, че за всеки от предявените искове се дължи адвокатско
5
възнаграждение. При наличие на договор между адвоката и страната по
делото намира приложение свободата на договоряне, като пък на съда при
условията на чл.78 ал.5 от ГПК е предоставена възможността да се намеси,
когато тази свобода се упражнява превратно.
Макар и често да е правена , аналогията в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА
с нормите на закона , уреждащи дължимостта на държавната такса – чл.72 и
следващите от ГПК е неуместна. Разпоредбите на ГПК относно държавните
такси държат сметка на първо място за възможността за реализиране на едно
от основните права на гражданите.
На тази цел би следвало да е подчинен и ЗА , респективно НМРАВ.В
ЗА – чл.36 ал.2 от него- е въведено изискването размера на адвокатското
възнаграждение да бъде справедлив и обоснован, като доброто намерение
обаче не е доведено до край ,нещо повече – чл.5 ал.2 от НМРАВ никак не
съдейства за определянето на адвокатското възнаграждение като справедливо
и обосновано.
При определяне на държавните такси , съдът прилагайки нормата на
чл.72 от ГПК не допуска при хипотезата на множество малки по размер
претенции да се достигне до абсурда , при който размера на държавната такса
да надмине цената на исковете.
Такава хипотеза е напълно възможна обаче , при точното прилагане на
разпоредбите на чл.38 ал.2 от ЗА и съответно НМРАВ. Вярно е ,че в този
случай разноските се възлагат в тежест на осъдената страна , но това не
освобождава нито законодателя , нито съда от задължението му да се стреми
към справедливост.
В конкретния случай са предявени два установителни иска с цена под
1000 лева / и по отношение на първия договор следва да се има предвид
предмета му/ и два осъдителни иска , също с цена под 1000 лева. При
условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за сумата 519, 73 лева.
Представен е по делото обаче списък на разноски по чл.80 от ГПК , в
който е посочен размер на претендираното адвокатско възнаграждение за
представителството по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 600 лева.
Същността на списъка за разноски е конкретизация на самото искане за
разноските, с което е сезиран съда от съответната инстанция, чрез посочване
на вида и размера на разноските. Посочването на размера на претендираните
6
разноски следва да бъде съобразено от съда и той разполага с възможността
да се произнесе съобразно исканото.
Що се отнася до доводите, че ако стори това , то съдът нарушавал
закона и давал основание да се ангажира имуществената му отговорност, то
въззивният съд няма да ги обсъжда.
Разноски в производство по реда на чл.248 от ГПК не се дължат.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на РС Велинград от 16.12.2021 година ,
постановено по гр. д. № 553 по описа на съда за 2020 година в частта , с която
е оставена без разглеждане молбата на „А.Т.“ ЕООД по чл.248 от ГПК и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по нея.
ОТМЕНЯ определение на РС Велинград от 16.12.2021 година ,
постановено по гр. д.№ 553 по описа на съда за 2020 година в частта, с която е
оставена без уважение молбата на С.Г. , чрез адв. Ф. за изменение на
решението в частта относно разноските.
На основание чл.248 от ГПК ИЗМЕНЯ решение от 27.10.2021 година,
постановено по гр. д.№ 553 по описа на РС Велинград за 2020 година,в частта
относно разноските, като ОСЪЖДА „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД да заплатят на
адв. Д.Л. Ф. 600/шестстотин лева/ - възнаграждение за процесуално
представителство по делото , осъществено по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8