Решение по дело №154/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 176

гр. Видин, 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

пети юли

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария И.

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

154

по описа за

2021

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Директора на РД „Автомобила администрация“-Враца, против Решение № 130/08.04.2021 г. по АНД № 1343/2020г. по описа на Районен съд - Видин, с което е отменено НП № 26-0000734/01.12.2020г. на директора на РД „Автомобила администрация“-Враца, с което на „Д.“ЕООД-гр.Видин , е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, предложение "второ“ от ЗАвт.Пр., за извършено административно нарушение по чл.7б, ал.1 от същия.

Поддържа се в жалбата, че постановеното от Районен съд - Видин решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че фактическата обстановка е безспорно установена и АНО правилно е квалифицирал деянието като нарушение по чл.7б,ал.1 от ЗАвтП, като изводите на ВРС са очевидно незаконосъобразни. Сочи се , че при съставяне на АУАНа са спазени всички изисквания и не са допуснати процесуални нарушения , като и че е спазено изискването за форма на наказателното постановление.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС – Видин и да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът, чрез процесуалния си представител , оспорва жалбата.

Представителят на ОП Видин дава заключение , че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС като правилно следва да бъде оставено в сила, с оглед мотивите му за липса на нарушение.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Безспорно се установява, че на 17.11.2020г. при извършена комплексна проверка на ответното дружество е установено, че същото като превозвач е допуснало извършването на обществен превоз на товари от водача С. И. Т., управлявал на 10.03.2020г. товарен автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ВН ***АК, кат.N3, видно от пътен лист и тахогравски лист , и двата от същата дата, като водачът не отговаря на изискванията за квалификация на водача-не притежава карта за квалификация на водача.

Установява се, че за въпросната дата е представен пътен лист , от който се установява извършване на превоза от водача.

Констатирайки горното, свидетелят Д. приел, че ответното дружество е допуснало нарушение на чл.7б, ал.1 от ЗАвт.Пр., за което на 17.11.2020г. издал АУАН, предявен и връчен на същата дата на Х. С. Д. с отбелязване – „на основание пълномощно“.

На 01.12.2020г. при същата фактическа обстановка директорът на РД „АА“-Враца, издал атакуваното Наказателно постановление, с което на ответното дружество, на основание чл.96г, ал.1, пр.2-ро от ЗАвт.Пр. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.

Пред районния съд е представено Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари №150-011358/29.09.2019г. за установяване на обстоятелството, че водачът С. И. Т.е преминал през периодично обучение по чл.18 от наредба №41 на МТ за периода от 25.09.2019г. до 29.09.2019г. , но няма данни по делото водачът въобще притежавал ли е такава карта , кога  е изтекъл срокът, преминал ли е начално обучение с положен изпит и т.н.   

При тези данни първоинстанционният съд приел, че от наказаното лице не е извършено вмененото нарушение , тъй като водачът Тодоров притежава сертификат за водачи на МПС.

Касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че не е извършено вмененото на наказаното лице нарушение. 

Вмененото нарушение на превозвача е за това, че е допуснал управление от страна на водач, който не отговаря на поставените нормативни изисквания – управлява без карта за квалификация на водача.  Съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. Съобразно чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП / в приложимата редакция към момента на нарушението/, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.

При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че квалификацията на водача се установява с карта за квалификация, издадена по съответния ред и същата има валидност 5 години. При липсата на такава карта или при изтичане на валидността й, квалификацията на водача не може да бъде установена по съответния ред. Разпоредбата на чл.7б е ясна и с нея е установен императивно редът и средствата, чрез които се доказва съответствие с изискването за квалификация на водача.

Неоснователно в тази насока се явява твърдението на процесуалния представител на ответното дружество, че „това е просто една пластика“, в каквато насока са и показанията на свид.Д., която възприема пластиката като „една формалност“, тъй като това са изисквания на закона, като не е предоставена преценка на превозвача или на когото и да било избор дали да спазва законовите разпоредби.   

Съобразно изискването на чл. 7б, ал. 4 от ЗАвПр /в приложимата редакция/, водачите, придобили необходимата квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки пет години. Съгласно чл. 7б,ал.3 /в приложимата редакция/ изискването за квалификация по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Издадената карта за квалификация по чл. 7б, ал. 1, изр. второ от ЗАвПр улеснява доказването, като чл. 7б, ал. 2 от ЗАвПр изрично определя, че такава карта се издава на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4 и е задължителна , императивна форма за доказване на квалификация на водача.

Същата е задължително изискване съобразно чл. 2 /също в приложимата към деянието редакция/ от Наредба №41 на МТ. Представеното удостоверение по никакъв начин не представлява сертификат за водач на моторно превозно средство по чл.7а,ал.5 от ЗАвтП, който се издава на превозвач при определени условия посочени в разпоредбата и наредбата по чл.7,ал.3 от ЗАвтП.

Предвид горното решението на ВРС е незаконосъобразно по изложените в него съображения.

Доколкото обаче съдът дължи произнасяне изцяло по законосъобразността на наказателното постановление , вкл. и за спазване на административно-производствените правила при издаването му , решението е постановено при непълнота на административно-наказателната преписка и неизяснена фактическа обстановка относно тези обстоятелства , което възпрепятства съда да се произнесе по същество относно законосъобразността на наказателното постановление . Административната преписка не е окомплектована в нейната цялост . Съобразно чл.60,ал.2 от ЗАНН в седемдневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление. В случая административно-наказващият орган не е изпълнил това свое задължение. Видно от акта, в същия е посочено , че е предявен и връчен на пълномощник , поради което би следвало към преписката да се съдържа съответното пълномощно , което е послужило като основание за връчване на АУАНа на посочения пълномощник. При липсата на такова съдът не би могъл да се произнесе по спазването на административно-производствените правила при издаването на наказателното постановление.  

Предвид горното съдът намира , че ВРС се е произнесъл при неокомплектована административна преписка, поради което и не е изяснил фактическите обстоятелства и не е събрал всички необходими по делото доказателства за установяване на законосъобразността на наказателното постановление.  ВРС е действал и в нарушение на чл.107, ал.2, предложение второ от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, като не е събрал служебно доказателствата, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, в случая да укаже на административния орган да доокомплектова преписката и да представи доказателствата , установяващи редовно връчване и предявяване на акта –пълномощното на посоченото в него лице. Това е съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на наказаното лице , което налага отмяна на атакуваното решение и връщане на делото на ВРС за ново разглеждане на основание чл.222,ал.2 от АПК за изясняване на фактите от значение за делото. Едва след представянето на пълномощното, респ. при непредставяне на същото ,  може да се направи извод дали наказателното постановление е постановено при спазване на законовите разпоредби.

С оглед гореизложеното основателни са оплакванията в жалбата. Решението следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-касационни основания за отмяната му, което налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят указанията по-горе по прилагането на закона. 

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.221,ал.2,предл. второ и чл.222,ал.2 от АПК Административен съд-Видин        

                          Р     Е     Ш     И:

ОТМЕНЯ Решение №130/08.04.2021г., постановено по АНД № 1343/2020г. по описа на РС-Видин, с което е отменено Наказателно постановление №26-0000734/01.12.2020г. на Директора на РД”Автомобилна администрация”-Враца.

ВРЪЩА делото на Районен съд Видин за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                          2.