О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260062/4.3.2021 г.                                                               04.03.2021г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                                      гражданско отделение,

На 04.03.2021година

В закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 

                                                                        

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Т.дело №79 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба вх. №260842/10.02.2021г. от пълномощника на ищеца адв.Р.М., с искане за изменение на  постановеното по делото решение в частта за разноските, с присъждане на определено от съда по размер възнаграждение за адв.М. при условията на чл.38, ал.2 ЗА, вр. с ал.1,т.2 ЗА.

Редовно уведомен за молбата по чл.248 ГПК, в срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът ЗАД"Армеец"АД представя писмен отговор, с който настоява молбата да бъде оставена без уважение, тъй като липсват доказателства за безвъзмездно договорена правна помощ между адв.М. и ищеца по делото.

ЯОС намира, че молбата е процесуално допустима. Постановеното по делото Решение №41/29.12.2020г. е връчено на ищеца чрез адв.М. на 25.01.2021г., като в двуседмичния срок за неговото обжалване - на 08.02.2021г. по пощата е постъпила молбата за изменение на решението в частта за разноските, или срокът по чл.248, ал.1 ГПК е спазен.

Разгледана по същество молбата е основателна, поради следните съображения:

С постановеното по делото Решение №41/29.12.2020г. ЯОС е уважил частично предявения от ищеца С.И. иск по чл.432, ал.1 КЗ, осъждайки ответника ЗАД"Армеец"АД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10 000лв. С решението съдът не е присъдил разноски на пълномощника на ищеца - адв.М. с мотиви, че по делото е налице само упълномощаване на адвоката за представителството на ищеца, но не са представени доказателства оказаната правна помощ да е безплатна. 

Налице е съдебната практика на ВКС, формирана по приложението на чл.248 ГПК в случаите на липса на договор за правна помощ, въпреки че е оказана такава - Определение №515/02.10.2015г. на ВКС по ч.т.д.№2340/2015г. на I т.о., Определение №163/13.06.2016г. на ВКС по гр.д.№2266/2016г. на I г.о., Определение №327/18.06.2018г. по гр.д.№4988/2017г. на I г.о. В тази практика е прието, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване и липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото, като изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38,ал.2 ЗА е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. Приетото от ВКС е, че липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава, не препятства упражняване на правото по чл.38,ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36,ал.1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36,ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38,ал.2 в рамките на предвидения в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В производството по чл.248 ГПК противната страна, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, е тази, която  разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ и носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.

Възприемайки сочената практика на ВКС, ЯОС намира, че в случая следва да присъди адвокатско възнаграждение на адв.М.. Видно е, че ищецът С.И. е бил защитаван от процесуалния представител адв.М. въз основа на приложените по делото пълномощни, като по делото липсват данни за уговорен размер на адвокатско възнаграждение, с твърдение, че е оказана безплатна правна помощ. Към молбата по чл.248 ГПК е представен договор за правна помощ от 31.07.2019г., видно от който оказваната на ищеца правна помощ от адв.М. е договорена безплатно - при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА. Твърденията и доказателствата за договорена безплатна правна помощ не са опровергани - насрещната страна, ответникът по делото  не е оспорвал този факт и не е ангажирал доказателства, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. С оглед частичното уважаване на иска за сумата 10 000лв., отговорността за разноските по делото е на ответника - застраховател, съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК.   

Горното обуславя изменение на постановеното решение в частта за разноските и възлагане на ответника-застраховател да заплати на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение на адв.М. за процесуалното представителство на ищеца по делото. Определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, с оглед размера на уважения иск, размерът на възнаграждението, който съдът следва да присъди на адвоката възлиза на 830лв.

Водим от изложеното, ЯОС

                                                 

                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Решение №41/29.12.2020г., постановено по т.д. №79/2019г. по описа на ЯОС в частта за разноските, като :

ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД със седалище и адрес на управление гр. София, район "Средец", ул."С. Караджа "№2, ЕИК *********,представлявано от изп.директори Д.М., К.В., М.И. и В.М., да заплати на адвокат Р.М. от САК, с личен номер *** и адрес на дейността: гр.С., ул."Ц. А."№*, ет.*, на основание чл.38, ал.2,  вр. с ал.1, т.2 ЗА сумата 830лв.- адвокатско възнаграждение  за осъщественото процесуално представителство на ищеца С.И. по т.д.№794/2019г. по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-гр.Бургас в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: