Решение по дело №765/2019 на Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 209 / 9.4.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесетата година в състав:

Съдия : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА

като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №765 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, исковите претенции и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка, във връзка с чл.1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

2. Образувано е по искови претенции, заявени от С.Т.Т., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. И., с посочен адрес ***, да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, ул.“Й. В. Гурко“ №5, да му заплати сумата от 12 000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 100,00лв. за работен ден от невъзможността да ползва за търговската си дейност, собствения си товарен автомобил за период от шест месеца, считано от 15.06.2015г. и сумата от 10000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 15.06.2015г. до 21.04.2016г., изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, загуба на съня, влошаване на общото състояние и отпадане на тонуса, претърпени като последица от отменена с влязло в сила Решение №10981 от 19.10.2016г., постановено по адм. дело № 13594 по описа на Върховния административен съд за 2016г., Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка, както и обезщетение за забавено плащане на двете парични суми в размер на законната лихва, считано от 11.07.2019г. до окончателното им изплащане.

3. От страна на ищеца се поддържа, че със Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Пазарджик, на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка „спиране от движение“ на товарен автомобил, марка и модел „ЗИЛ 131“, категория 2, с рег. № РА0619АК, собствен на едноличен търговец „С.Т. – Бял бор 95“ за срок от шест месеца. Сочи се, че предмет на дейност на предприятието на едноличния търговец е превоз на дърва за огрев, като от тази дейност ищеца реализира доход в размер на 100,00лв. за всеки работен ден. Поради прилагането на посочената административна принуда, ищеца не е могъл да осъществява тази дейност в период от десет месеца, доколкото автомобила е бил върнат в негово владение на 21.04.2016г. (така в молбата конкретизация – л. 20). Твърди се също така, че като място за домуване на автомобила е бил определен охраняем паркинг, стопанисван от „Мърфи ойл“ ЕООД. Това търговско дружество е предявило претенции за заплащане на твърде високи суми и е предявило иск срещу Т.. Тези обстоятелства имали за последица спрямо Т., огромно психическо напрежение, както във връзка с воденото срещу него съдебно производство, така и с оглед многобройните обаждания от страна на собственика на търговското дружество, преди и по време на съдебното производство, като той дори отказал да върне товарния автомобил на Т., след изтичане на срока на мярката, ако той не му заплати исканите парични суми за ползване на паркинга. Това принудило Т. да му даде известна сума, за да си получи товарния автомобил. Искът на „Мърфи ойл“ЕООД за заплащане претендираните суми бил отхвърлен с влязло в сила решение на Пещерския районен съд. В резултат на тези тревоги, продължили повече от три години, здравословното състояние на Т. се влошило. Той бил „хипертоник“ и „диабетик“ и подобни емоции били силно противопоказни за него. Загубил съня си и вследствие на това, общото му състояние се влошило, тонусът ми паднал и имало дни в които буквално не бял на себе си.

4. В представен по делото писмен отговор, ответната Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, ул.“Й. В. Гурко“ №5, чрез процесуалния представител гл. юрк. Генади Иванов е на становище, че исковите претенции са неоснователни и недоказани.

Относно претендираните имуществени вреди се възразява, че в решение № 10981 от 19.10.2016 г. по адм. дело № 13594 за 2016 г. на ВАС, не се съдържа информация за представен договор за извършен превоз срещу заплащане. При това положение, според ответника, имуществените вреди не са доказани, а се презюмират от някакъв предполагаем доход от 100 лв. дневно.

Възразява се също така, че представеният договор с предмет „сеч в горски насаждения, разкройване на асортименти по БДС, извоз до временен склад и рампиране на маркирана дървесина от КЛФ-2015 г., в териториалния обхват на дейност ТП ДГС „Пещера“ е на стойност 5125,00лв., като е породил действието си на 20.04.2015 г. и е бил със срок на действие до 30.06.2015 г. Съответно, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1329 от 16.06.2015 г. е породила своето действие спрямо ищеца очевидно от 16.06.2015 г. От тези два безспорни факта според ответника следва, че за четирите вида дейност, която ищецът е следвало да извърши, съгласно договора, а именно сеч в горски насаждения; разкройване на асортименти по БДС; извоз до временен склад и рампиране на маркирана дървесина от КЛФ-2015 г., в териториалния обхват на дейност ТП ДГС „Пещера“ а не само за извозването, сумата на ден възлиза не на 100, а на 88лв., като въпросната заповед е била пречка за извършване на дейността, само за последните 14 дни на договора, поради което евентуалното обезщетение е в значително по-малък размер от претендирания.

Относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди се възразява, че липсва причинно-следствена връзка между тях и отменената Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015 г., поради което се счита, че този иск е неоснователен. Счита се, че представената „рецептурна книжка на хронично болен“, издадена на 16.12.2011 г., четири години преди издаването на Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015 г. е изцяло неотносима по спора.

Според ответника, неясна е причината, поради която исковата молба за причинени неимуществени вреди, породени от Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015 г. е подадена 4 г. след издаването ѝ.

Сочи се съдебна практика според която, за да подлежат на обезщетяване, неимуществените вреди във всички случаи трябва да са действително настъпили и да са установени с конкретни доказателства по делото (Решение № 5810/24.04.2012 г. по адм.д. № 14792/2011г на ВАС), а не с общи твърдения и термини, тъй като за всеки отделен човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност. В този смисъл се счита, че в настоящия случай от страна на ищеца не са ангажирани доказателства в тази насока.

Моли се, исковите претенции за обезщетяване на причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди да бъдат отхвърлени. Иска се адвокатското възнаграждение претендирано като разноски, да бъде намалено до минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Иска се също така, в зависимост от изхода на спора да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за ответника.

5. Участвалия по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че в случая исковите претенции са доказани и основателни, поради което следва да бъдат уважени.

II. За фактите :

6. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1329 от 16.06.2015г. на и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Пазарджик(л.13), на основание на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е разпоредено прилагане на принудителна мярка „спиране от движение“ за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер РА0619АК и отнемане на свидетелство за регистрация сер. Х, № 232654 на товарен автомобил „ЗИЛ 131“, от категория 2, с рег. № РА0619АК, собственост на едноличен търговец „С.Т. – Бял бор 95“, като е определено място за домуване на МПС, охраняем паркинг „Мърфи ойл“ ЕООД, гр. Пазарджик. Постановено е, че разходите във връзка с домуването на превозното средство са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи.

7. Въпросната заповед е била обжалвана, като с окончателно Решение №10981 от 19.10.2016г., постановено по адм. дело № 13594 по описа на Върховния административен съд за 2016г.(л.8), тя е била изцяло отменена.

8. С оглед твърденията в исковата молба, по делото се представиха:

- Договор № 62 от 20.04.2015г. за възлагаме на сеч и извоз до временен склад и рампиране на прогнозни количества маркирана дървесина, сключен между ТП ДГС „Пещера“, ЕИК 2016195800118, със седалище и адрес на управление гр.Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 129, като възложител и ЕТ„С.Т. - бял бор95“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Розово, ул. „Първа“, № 74, представляван от С.Т.Т., като изпълнител. По силата на това съглашение, едноличния търговец се е задължил да извърши услугата „сеч в горски насаждения, разкройване на асортименти но БДС, извоз до временен склад и рампиране на маркирана дървесина от КЛФ-2915г., в териториалния обхват на дейност на ТП ДГС „Пещера“. Корелативно, възложителят се е задължил да заплати за услугата на изпълнителя общо сумата от 5125,00лв.

Уговореният срок за сеч дървесина е от 28.04.2015г. до 30.06.2015г., както следва: до 30.04.2015г., 30% от маркираната дървесина в размер на 50 пл.м.куб.; до 31.05.2015г, 60% от маркираната дървесина в размер на 100 пл.м.куб.; до 30.06.2015г., 10% от маркираната дървесина в размер на 16. пл.м.куб. Уговореният срок за извоз на дървесината е съответно от 28.04.2015г. до 30.06.2015г., а крайният срок на действие на договора е установен до 30.07.2015г.

Според чл. 2.2 от Договора, уговорената цена се плаща след приключване на дейностите по сечта и извоза, на отделните партиди и представяне на предавателно-приемателните протоколи за тях, а според т. 2.3. от Договора, плащането на цената се извършва по банков път - по сметка на изпълнителя.

- Договори за възлагаме на сеч и извоз до временен склад и рампиране на прогнозни количества маркирана дървесина, сключен между ТП ДГС „Пещера“ , като възложител и ЕТ„С.Т. - бял бор95“, като изпълнител : № 16 от 07.05.2014г., със срок на действие до 30.12.2014г.; № 28 от 14.07.2014г., със срок на действие до 30.12.2014г.;

- Договор за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина на временен склад, сключен между ТП ДГС „Пещера“, като възложител и ЕТ„С.Т. - бял бор95“, като изпълнител № 9 от 14.05.2014г., със срок на действие до 30.12.2014г.;

- Данъчни фактури издадени от ЕТ„С.Т. - бял бор95“ в периода 22.01.2014г. до 20.12.2014г., с получатели различни правни субекти, включително Южноцентрално държавно предприятие – Смолян, ТП ДГС Пещера. Предмет на доставките по тези фактури са „дърва за огрев“, „ ІІ кл. бор“, „сеч и извоз….“, „услуга добив…“, „трупи 15-17см.“, „дърва за огрев бук“, „иглолистна обла дървесина“

- Месечни извлечения за отчетната 2014г. от аналитична оборотна ведомост, относно синтетична сметка 411 „Клиенти“, водена от ЕТ „С.Т. - бял бор95“, по дебита на които са отразени плащания по прежде описаните фактури.

9. Представи се Решение № 711 от 20.12.2017г., постановено по гр. дело № 183 по описа на Районен съд Пещера за 2017г., с което е отхвърлен като неоснователен иска на „Мърфи Ойл“ ЕООД, да се приеме за установено, че С.Т.Т. дължи сумата от 3000,00лв., по фактура № ********** от 30.11.2016г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2016г. окончателното й изплащане, както и сторените в производството разноски от 560,00лв., за което вземане е издадена Заповед №424 от 12.12.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1270/16г.

Според посоченото в съобразителната част на съдебното решение, въпросната сума от 3000,00лв. е заявена от дружеството, като дължимо от Т. плащане за престой на процесния товарен автомобил в периода от 16.06.2015г. до 16.12.2015г., тоест за 6 месеца на наказателен паркинг и в периода от 16.12.2015г. до 21.04.2016г., тоест за 4 месеца на свободен паркинг.

Съобразно направеното отбелязване, решението е влезнало в сила на 17.01.2018г.

10. Според Приемо – предавателен протокол, съставен между „Мърфи Ойл“ ЕООД и С.Т., на 21.04.2016г. дружеството е предало, а Т. е приел без забележки автомобила си „ЗИЛ 131“, с рег. № РА0619АК, домуващ от 6м. на наказателен паркинг и 4 месеца на свободен паркинг на дружеството в гр. Пазарджик. Приложена е Квитанция от 21.04.2016г., за заплатени от Т. на дружеството 300,00лв. с посочено основание „…неразплатен паркинг…“ .

По делото се представи също така Рецептурна книжка на хронично болен, издадена на 16.12.2011 г., в която относно С.Т. са отразени заболявания : „Диабетус мелитус“, съобразно международната класификация на болестите (МКБ) - Е 11.9, т.е. неинсулинозависим диабет, без усложнения, заверена на 02.10.2017г. и „Хипертон. сърц. бол.“, МКБ I11.9, т.е. хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, заверена 02.10.2017г.

11. В съдебно заседание са разпитани свидетелите Иванка Руменова Т.(съпруга на ищеца) и Наско Иванов Стефанов(син на втората съпруга на ищеца).

Т. твърди, че преди около 5 години, е бил спрян за проверка и веднага отнет товарен автомобил „ЗИЛ 131“ натоварен с 10 куб. дърва и закаран на паркинг „Мърфи-ойл“. Служители на ИА +Автомобилна администрация“ закарали с товарна платформа автомобила на паркинг. Това се случило през пролетта – април или май месец. Паркингът се намирал в съседство с ИА „Автомобилна администрация“ в гр. Пазарджик. Автомобилът останал 10 месеца на този паркинг. За целия период от 10 месеца са платили 300,00 лева на собственика на паркинга. Той завел дело срещу тях, като твърдял, че за целия период за ползването на паркинга му дължали около 4200,00 лева. Когато заповедта била отменена, след шестия месец автомобилът бил освободен от ИА „Автомобилна администрация“, но пък собственика на паркинга не го върнал, като искал да му се заплатят дължимите според него суми. Така автомобилът останал още 4 месеца или общо 10 месеца на паркинга.

Т. твърди, че със съпругът ѝ имали кредити към банки, имали договори с горското стопанство с което работили. Печелили са обекти, но докато товарния автомобил е бил задържан, дефакто не можели да работят на обектите както трябва. Използвали товарния автомобил да си превозват дървата към склада. Имали обект, но след като не могли да го работят по него, загубили платената гаранция, отнели им обекта, поради което съпругът ѝ вместо по 1 хапче, започнал да пие по 3 хапчета и започнал да вдига високо кръвно. От 110 кг. мъж останал 70 кг. Не можел да спи по цяла нощ. Хората като го питали дали ще им кара дърва, той казвал – „…. не, взеха ми камиона и аз не мога да работя…“. Едната банка образувала дело пред частен съдебен изпълнител затова, че не били редовни платци. Ищеца имал диабет и високо кръвно. Преди процесния случай също имал диабет, но пиел по едно хапче, а проблемите с камиона и невъзможността да си върши работата, да има доходи, довели до сериозно обостряне на диабета и високото кръвно. Това състояние възникнало в момента в който му бил отнет камиона и продължавало до ден днешен, доколкото проблемите с камиона не били приключили.

Свидетеля Стефанов, твърди да познава ищеца от 20 години. Той имал предприятие, което се занимава с дърводобив. През 2014-2015 г. Стефанов работел в това предприятие, като извозвач, т.е. вътре от гората с камион се вадела дървесината и се превозвала във временния склад. Товарния автомобил бил „ЗИЛ-131“ с рег. № РА 0619-АК. Този автомобил, бил иззет от ИА“Автомобилна администрация“, гр.Пазарджик, като не си спомня точно датата когато се случило това. След известен период от време Стефанов напуснал и започнал другаде работа. По това време, камионът още не бил върнат. Това бил единствения камион с който се извозвала дървесина от гората до временния склад. След като камиона бил иззет, спрели работа, защото нямало с какво да се извозва дървесината.

Дървесина се извозвала ежедневно през цялата година. Ищецът имал договори с горското стопанство за извозване на дървесината. В тези договори имало установени срокове в рамките на които дървесината трябвало да бъде извозена от гората до временен склад. След като иззели камиона това вече не било възможно да бъде направено.

III. За правото :

12. Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (във връзка с чл. 203, ал. 1 АПК), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административно процесуалния кодекс.

Следователно, иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обема следния фактически състав : причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са постановени или проявени при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.

Разбира се, единствено кумулативната даденост на всички тези елементи от състава има за последица извод за основателност на исковата претенция или казано с други думи, при липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се осъществи отговорността на държавата/общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

13. С оглед изложените до тук фактически и правни съображения, ще следва да се приеме, че в конкретния казус не се констатира този фактически състав да е завършен, нито по отношение на иска за обезвреда на твърдените имуществени вреди, нито пък по отношение на иска за обезвреда на заявените неимуществени вреди.

14. Имуществената вреда има две проявни форми : претърпяна загуба - щета, тоест това с което имуществената сфера на ищеца е намаляла като пряка и непосредствена последица от деликта и пропусната полза, тоест това с което ищеца несъмнено е пропуснал да увеличи имуществената си сфера, като пряк и непосредствен резултат от противоправното поведение на ответника.

В случая каза се, обезвреда със сумата от 12000,00лв. се претендира, като пропусната полза от невъзможността на ищеца да осъществява дейността по дърводобив и превоз на дърва за огрев на търговското си предприятие, като едноличен търговец в период от шест месеца, поради противоправното прилагане на административна принуда, спрямо собствения му товарен автомобил.

Приобщените по делото писмени и гласни доказателство описани в предходния раздел от настоящото решение, съдържат еднозначни и безпротиворечиви данни, като действително налагат да се приемат за истинни твърденията на ищеца, че той има регистрация, като едноличен търговец, организирал е стопанска дейност в това си качество, основен предмет на търговското му предприятие е доставка на „дърва за огрев“; „ІІ кл. бор“; „сеч и извоз….“; „услуга добив…“; „трупи 15-17см.“; „дърва за огрев бук“; „иглолистна обла дървесина“. Несъмнено е че тази търговска дейност е осъществявана посредством процесния товарен автомобил, както и че ищеца не е разполагал с друго превозно средство. Видно е, че това превозно средство е било отнето от владението на Т. в изпълнение на наложената със Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015г. на и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Пазарджик, административна принуда и че този административен акт е отменен с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразен. Най – сетне, несъмнено е, че ищеца е бил противоправно лишен от възможна да ползва собствения си автомобил за период от шест месеца (тоест, срока на действие на принудителната мярка, разпоредена с отменената заповед), считано от 16.06.2015г.

15. За да се приеме исковата претенция за обезвреда на пропуснати ползи за основателна и доказана обаче, ищеца освен прежде посочените факти, следваше да установи, че е било налице годно основание в изпълнение на което, той несъмнено би реализирал приход от 100,00лв. за работен ден, 2000,00лв. за месец или 12000,00лв. за период от 16.06.2015г. до 16.12.2015г., както се твърди в исковата молба.

В тази насока представените договори, фактури и извлечения от счетоводна сметка 411 „клиенти“, удостоверяват осъществяването на въпросната търговска дейност и формирането на посочения в счетоводните документи оборот(а не печалба), но за отделните периоди от 2014г. Спрямо исковия период от 16.06.2015г. до 16.12.2015г., те нямат никаква релация, освен да указват в какво основно се състои осъществяваната от ищеца търговска дейност.

Единственото доказателство, което създава някаква основателна индиция, че Т. е бил страна в отношения, осъществяването на които би имало за последица добиването на някакъв приход от него в процесния период от време е Договор № 62 от 20.04.2015г. за възлагаме на сеч и извоз до временен склад и рампиране на прогнозни количества маркирана дървесина, сключен между ТП ДГС „Пещера“, като възложител и ЕТ„С.Т. - бял бор95“, като изпълнител.

16. Съотнасянето на установените с договора клаузи между страните и останалите данни по делото налагат да се констатира следното :

Посочи се в предходния раздел на настоящото решение, че уговореният срок за сеч дървесина е от 28.04.2015г. до 30.06.2015г., както следва: до 30.04.2015г., 30% от маркираната дървесина в размер на 50 пл.м.куб.; до 31.05.2015г, 60% от маркираната дървесина в размер на 100 пл.м.куб.; до 30.06.2015г., 10% от маркираната дървесина в размер на 16 пл.м.куб. Уговореният срок за извоз на дървесината е съответно от 28.04.2015г. до 30.06.2015г., а крайният срок на действие на договора е установен до 30.07.2015г.

Доколкото по делото не се заяви и не се установи нещо различно от цитираните договорни клаузи, явно единствената дейност по договора, която попада в исковия период е сеч и извоз на 10% от маркираната дървесина в размер на 16 пл.м.куб. Независимо, че в случая няма данни възложителя по договора да е предприел някакви действия за прекратяването му поради неизпълнение от Т., доколкото пък няма данни, възложителя да е заплатил на ищеца суми по изпълнение на договора в тази му част, то добива на въпросното количество дървесина и съответното заплащане от страна на възложителя по договора, би могло да се приеме, като факт който би бил осъществен, ако процесното превозно средство не бе отнето от владението на ищеца на 16.06.2015г.

Недоказан в процеса обаче, остана конкретния размер на прихода който Т. би получил, при положение, че бе добил и извозил въпросните 16 пл.м.куб. дървесина. Тук на първо място трябва да се съобрази, че конкретизирания в чл. 2.1 на договора, начин на плащане, предвижда различни цени за различните категории дървесина и сортимент. В случая не се заяви и не се установи, определените за добив 16 пл.м.куб. в периода до 30.06.2015г., от коя точно категория дървесина са и какво съответно би било заплащането за тях. На следващо място, не се посочиха никакви данни относно разходите, които ищеца би извършил за да получи съответната сума по договора, за да е възможно да се формира извод за паричната сума която би придобил в доход при осъществяване на дейността, а не общия оборот който би бил формиран.

Въпреки нееднократно дадените от Съда указания и възможности в тази насока, от страна на ищеца не се заявиха и не се установиха конкретни данни във връзка с доказване на основателността и размера на исковата претенция в тази част. Това налага тя да бъде отхвърлена.

17. Втората от исковите претенции, за присъждане на сумата от 10000,00лв., представлява търсена обезвреда за неимуществени вреди претърпени от Т., изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, загуба на съня, влошаване на общото състояние и отпадане на тонуса.

Внимателния прочит на тази искова претенция и поддържаното в процеса становище на ищеца обаче, налагат да се констатира, че отрицателите емоционални и здравословни състояния се свързват от Т., не с издаването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1329 от 16.06.2015г. на и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Пазарджик, а с паричните претенции, действията и воденето на съдебно дело от страна на „Мърфи Ойл“ ЕООД във връзка с престоя на процесния товарен автомобил, след изтичане на срока на действие на принудителната марка, при условията на свободен паркинг. Явно поради тази причина по делото бе представено Решение №711 от 20.12.2017г., постановено по гр. дело № 183 по описа на Районен съд Пещера за 2017г. и в тази насока бяха ангажирани гласни доказателства от страна на ищца.

Тук следва обаче, да се направи ясно разграничение за това, че заплащането на паричната сума за престоя на товарния автомобил в условията на наказателен паркинг в периода от 16.06.2015г. до 16.12.2015г. е пряка и непосредствена последица от издаването на обявената за незаконна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1329 от 16.06.2015г. на и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Пазарджик, но имуществените спорове между Т. и „Мърфи Ойл“ ЕООД и сложилите се на тази основа отношения между него и представители на дружеството, не са такава пряка и непосредствена последица от постановяването на същата тази заповед, доколкото не тя е обезателната причина тези отношения да се породят. Такава причина в случая е претенцията на дружеството за заплащане на определена парична сума за ползването на паркинг и отказа на Т. да я заплати.

На следващо място, заявленията за влошено здравословно състояние загуба на съня, влошаване на общото състояние и отпадане на тонуса на Т. останаха само твърдения в процеса, по отношение на които не се посочиха и не се събраха несъмнени и непротиворечиви данни.

Влошаване на здравния статус на едно лице е състояние, което е елементарно установимо посредством представянето на съответния медицински документ. В случая освен описаната в предходния раздел на решението, рецептурна книжка, други писмени документи не се посочиха и не се представиха. Казаната книжка, създава някакви индиции за наличие на заболявания като неинсулинозависим диабет и хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, неизвестно кога настъпили за ищеца, но сама по себе си, не доказва нищо друго.

Изявлението на съпругата на ищеца, в качеството ѝ на свидетел по делото, че след налагането на административната принуда, съпругът ѝ вместо по 1 хапче, започнал да пие по 3 хапчета и започнал да вдига високо кръвно, като от 110 кг., отслабнал до 70 кг., също следва да бъдат определени като твърдения относно които липсват каквито и да е други данни по делото. Какви конкретно са били въпросните хапчета, колко „високо“ е било „вдигнато“ кръвното и за какъв период, дали телесната маса на ищеца е била редуцирана от 110кг. на 70кг. и поради каква причина, останаха факти по отношение на които в процеса липсва каквато и да е конкретизация и яснота. Отговора на ищеца, на въпроси от трети лица, кога ще доставя дървесина за огрев - „…. не, взеха ми камиона и аз не мога да работя…“ е твърдение за определен, настъпил факт и сам по себе си не води до извод за наличие на осезаемо влошено емоционално състояние на Т.. Също така, единствено като най - общи твърдения, неподкрепени от каквито и да е други данни по делото, останаха изявленията на двамата свидетели, че прилагането на административната принуда спрямо товарния автомобил е имало за пряка последица възникнали сериозни затруднения по обслужване на банков кредит (в случая дори не се посочи конкретна банкова институция и други подробности по кредита) и прекратяването на търговските, договорни отношения, страна по които е ищеца (тук също липсва каквато и да конкретизация и яснота относно договора или договорите които са били прекратени и правния субект с който са били сключени).

Основанието и размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъдат установени и определени при съобразяване конкретния характер, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да бъде фактически обосновано и справедливо, като няма за резултат неправомерно обогатяване на ищеца. Липсата на каквито и конкретни и несъмнени данни в тази насока, очевидно изключват възможността, в случая такава преценка да бъде осъществена.

Крайният извод при това положение е, че въпреки дадените указания от Съда, по делото не се заявиха и не се представиха доказателства, които да обосноват несъмнен извод за наличие на влошено здравословно състояние и настъпили, надхвърлящи обичаните, негативни

IV. За разноските :

18. Относно размера на дължимите разноски, във връзка с чл. 144 от АПК, ще следва да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимите на ответника разноски следва да бъдат определени в размер на 100,00лв.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции заявени от С.Т.Т., ЕГН **********,***, да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, ул.“Й. В. Гурко“ №5, да му заплати сумата от 12 000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 100,00лв. за работен ден от невъзможността да ползва за търговската си дейност, собствения си товарен автомобил за период от шест месеца, считано от 15.06.2015г. и сумата от 10000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 15.06.2015г. до 21.04.2016г., изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, загуба на съня, влошаване на общото състояние и отпадане на тонуса, претърпени като последица от отменена с влязло в сила Решение №10981 от 19.10.2016г., постановено по адм. дело № 13594 по описа на Върховния административен съд за 2016г., Заповед № РД-14-1329 от 16.06.2015г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка, както и обезщетение за забавено плащане на двете парични суми в размер на законната лихва, считано от 11.07.2019г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, ул.“Й. В. Гурко“ №5, сумата от 100,00лв. (сто лева), представляващи разноски по осъществена юрисконсултска защита в настоящото производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Административен съдия : /П/