№ 5821
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Воденичарова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20221100504502 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 7.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 65445/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 75 състав, по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че Й. А. Т. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД /ЕИК *******/ сумата 2 010.14 лева, представляваща стойност на потребена в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.„*******, апартамент в северната част,
през периода 1.05.2016 г.- 30.04.2018 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от
22.01.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 135.72 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
14.09.2017 г.- 27.12.2018 г., сумата 65.42 лева, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
от 22.01.2019 г. до окончателното й изплащане, и сумата 11.09 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2016
год. до 27.12.2018 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Й. А. Т. е осъдена да
заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 285.96 лв.- разноски за
първоинстанционното производство, „съразмерно с уважената част от претенциите“, и
сумата 94.45 лв.- разноски за заповедното производство- гр.д.№ 72509/ 2019 г. на СРС,
1
75 с-в.
С определение от 21.03.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена
без уважение молба на ответницата Й. Т. за изменение на цитираното решение в частта
за разноските. Определението като необжалвано е влязло в сила на 14.04.2022 г.
/според направеното от СРС отбелязване/.
Постъпила е въззивна жалба от Й. А. Т. /ответница по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/
оспорва жалбата на ответницата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето
й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „Б.“ ООД- гр. София не изразява становище по
повод жалбата на ответницата.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно в частта относно претендираната сума за стойност на потребена топлинна
енергия, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявения от „Топлофикация София” ЕАД срещу
Й. Т. установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с предмет- горе-посочената
сума /главница за топлинна енергия/, като основателен- чл.272 ГПК.
Подадената от Й. Т. въззивна жалба е неоснователна, което обосновава извод за
потвърждаване на постановеното от СРС установително решение- в неговата цялост.
Жалбата е бланкетна- в нея не са изложени каквито и да било доводи и твърдения
относно недължимостта на претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД вземания,
вкл. доводи, препятстващи уважаването на предявените по делото установителни
2
искове по чл.422 ГПК. Жалбоподателката се е задоволила единствено общо да посочи,
че осъждането й за горните суми е незаконосъобразно. В жалбата е изложен довод за
неправилно разпределяне на отговорността за разноски между страните, тъй като не
било зачетено направено от Т. признание на иска, но предвид проведената от СРС
процедура по чл.248 ГПК, приключила с влязло в сила определение, този довод не
подлежи на разглеждане от настоящия въззивен съд.
В действащия понастоящем Граждански процесуален кодекс /ГПК/- в сила от
1.03.2008 г., характерът на виззивната инстанция като съд по същество е запазен, но са
въведени ограничения при събирането на доказателства и при извършваната от съда
проверка за правилността на първоинстанционното решение, като съгласно чл.269 ГПК
съдът е ограничен до посоченото от жалбоподателя /т. нар. „ограничен въззив”/.
Според разпоредбата на чл.260, т.3 ГПК въззивната жалба трябва да съдържа
указание в какво се състои порочността на обжалваното решение. Същевременно при
проверката на редовността на въззивната жалба няма основание за оставянето й без
движение, респ. за връщането й, ако същата не отговаря на горепосоченото изискване,
който извод следва от разпоредбата на чл.262, ал.1 ГПК. С това законодателно е
възприето корективно тълкуване на дадената в ГПК /отм./ уредба на т.нар. „пълен
въззив”, при който няма ограничения при събирането на доказателства от въззивния
съд и произнасянето му в рамките на посочените в жалбата оплаквания.
Съгласно приложимата норма на чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата по отношение правилността на атакуваното решение, като
според даденото в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/ 2013
г. на ВКС, ОСГТК- т.1, тълкувателно разрешение, отклонение от това правило е
обосновано единствено с приложението на императивни материалноправни норми и
със служебното съблюдаване интереса на някоя от страните по делото, каквито
хипотези в случая не са налице.
Констатираната разлика с въззивното обжалване по ГПК /отм./, при несъмнено
запазения и с новия ГПК характер на въззивната инстанция като такава по същество,
води до извод, че при въззивното обжалване по действащия ГПК порокът следва да е
указан чрез посочване в какво точно се изразява, за да може въззивният съд да извърши
проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. За това,
което не е посочено от жалбоподателя, ефектът на първоинстанционното решение се
запазва. Следователно въззивна жалба без изложени конкретни съображения за
неправилност на първоинстанционното решение, макар и допустима, е неефективна,
тъй като не позволява друга проверка, освен за валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт /според приетото по- горе първоинстанционното решение е
валидно и допустимо/.
Предвид изложеното, тъй като жалбата на ответницата не съдържа конкретно
3
указание за порочността на първоинстанционния съдебен акт, с който предявените по
делото установителни искове по чл.422 ГПК са уважени, въззивният съд не може да
формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на
първоинстанционното решение, а следва да го потвърди- чл.271 ГПК.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че от една страна в
първоинстанционното производство признание на иска от страна на ответницата Т. не
е заявено, а само признание на факти- относно потреблението на топлинна енергия в
процесния имот, поради което и разноските са разпределени по правилото на чл.78,
ал.1 ГПК. Освен това, тъй като определението по чл.248 ГПК като необжалвано е
влязло в сила, настоящият съд не дължи излагането на мотиви в тази насока.
При тези съображения постановеното от СРС решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата Т.
дължи да заплати на въззиваемото дружество сумата 100 лв.- разноски за въззивното
производство /за юриск. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 7.06.2021 г., постановено по гр. дело № 65445/
2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 75 състав.
ОСЪЖДА Й. А. Т. /ЕГН **********/ да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Б.” ООД- гр. София- като трето
лице- помагач на ищеца в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4