Р Е Ш Е Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……….2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА, Втори
състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова като разгледа докладваното от
съдия Чолакова административно дело №
2218 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156,ал.1 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по жалба на Ж.А. Хаддат, с адрес *** против РА №
Р-03000316007080-091-001/ 19.04.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-Варна, потвърден с Решение № 126/05.07.2018 г. на директора на дирекция
ОДОП-гр.Варна, с който са установени задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010 г., 2013 г. и 2014 г. главница в общ размер
44 111,87 лв. и лихви в общ размер 18801,56 лв. РА е оспорен с доводи за
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. Счита, че не се установяват основанията за определяне на основата на
облагане по реда на чл.122 от ДОПК. Оспорва методиката за определяне на баланса
за периодите, като сочи, че дори и изтеглените от личните му банкови сметки
суми не са включени в приходната част. В допълнителна молба излага и доводи за
изтекла погасителна давност за задълженията за данъчен период 2010 г. Сочи се
за незачитане на принципа за служебно начало, липса на мотиви в РА,
несъобразяване с принципа за законоустановеност на данъците в чл.60 от Конституцията на Република България. Оспорва установеното начално салдо за
периодите. Счита, че е установил факта на декларираните дарения от негови
роднини. Твърди, че към всеки един момент от време през ревизираните периоди са
налице положителни салда. Моли РА да се отмени. В съдебно заседание се
представлява от адв. К., която поддържа жалбата и претендира сторените
разноски. Представя подробно писмено становище.
Ответникът по жалбата – директорът на дирекция
ОДОП – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна и моли
обжалваният РА да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.
Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция ОДОП – гр. Варна на основание
чл.161, ал.1 от ДОПК. Представя подробно писмено становище, с което оспорва
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока
по чл.156 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване по административен
ред, в частта на РА, потвърдени с Решението на директора на дирекция ОДОП –
гр.Варна при ЦУ на НАП, с оглед на което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна по следните
съображения:
По валидността на РА :
Ревизионното производство е възложено предвид
Решение № 333/07.10.2016 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна, с което е
отменен РА № Р-03002515010550-091-001/15.07.2016 г.
Ревизията е възложена със ЗВР № Р-
03000316007080-020-001/12.10.2016 г. /л. 10/, изменена със Заповеди № Р- 03000316007080-020-002/26.01.2017
г. /л. 15/, № Р-ОЗОООЗ16007080-020-003/12.06.2017 г. /л.25/,
Р-03000316007080-020-004/06.07.2017 г. /л.32/, спряна със Заповед № Р-
03000316007080-023-001/06.02.2017 г. /л.19/ и Заповед № Р-ОЗОООЗ16007080-023-
002/17.07.2017 г. /л.37/, възобновена със Заповед № Р-ОЗОООЗ16007080-143-
001/02.06.2017 г. /л.22/ и Заповед № Р-03000316007080-143-002/01.03.2018.
/л.43/ и обхваща задълженията за данък върху доходите на физическите лица -
свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2009 г. до
31.12.2010 г. и от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г. В срока по чл.117 от ДОПК е
съставен Ревизионен доклад № Р-03000316007080-092-001/22.03.2018 г. /л.
942-958/. С Ревизионен акт
№ Р-03000316007080-091-001/19.04.2018 г. /л. 963-967/ на основание
констатациите в РД и приложените доказателства са установени допълнителни
задължения за внасяне за 2010 г. в размер на 7 837,62 лв. и лихва в размер на 5
572,09 лв.; 2013 г. в размер на 22 536,54 лв. и лихва в размер на 9 086,48 лв.
и 2014 г. в размер на 13 737,71 лв. и лихва в размер на 4 142,99 лв.
Представените като административна преписка
документи ЗВР, РД и РА са във вид на разпечатки на
електронни документи. При запознаване със съдържанието на електронен диск и при
изрично изявление на жалбоподателя, че не оспорва валидността на подписите се
установи , че подписите във всички посочени документи са в срока на валидност
на сертификатите по чл.24 от Закона за електронния подпис и електронния
документ.
По определението на чл.13, ал.1 от Закона за
електронния подпис и електронния документ, електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление ,
за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно
чл.13,ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря
на изискването на чл.16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За
установяване на наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо
съгласно изискването на чл.16, ал.1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от
доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен
подпис, отговарящо на изискванията на чл.24 удостоверяващо връзката между
автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа. Удостоверението за електронен
подпис е средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността
на лицето, подписващо даден документ /файл/. Удостоверението за електронен
подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които
притежават такова удостоверение. В общата информация на доставчика за
удостоверението за електронен подпис, което е достъпно на интернет
адрес:https//help.superhosting.bg/digital-signature.html са посочени схемите на подписване.
Едната е т.н. „Attached Signature“, при който тип подписване се създава нов
файл, в който се съдържат два файла- оригиналния документ и цифровия подпис и
„Detached Signature“ , при който документът и подписът не се пакетират в един
файл, а документът се запазва в оригиналния си вид, като се създава нов файл, в
който се съдържа само подписа. За последващата верификация на подписа е
необходимо получателят да разполага и с двата файла- оригиналния документ и
подписа. Посочената втора схема на подписване е приложена и в съставените
ЗВР, РД и РА. От
представените удостоверения , като прикачен файл към актовете е видно, че
подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на
удостоверението. В тази връзка се установи, че РА и РД и ЗВР създадени като електронни документи са
подписани с електронен подпис от лицата посочени като техни издатели , с КЕП и
в периода на действие на удостоверението.
При извършване на служебната проверка по
чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизионното производство е
възложено от компетентен орган и е приключило в определения от него срок.
Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган, и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията. Издаден е в
изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните
основания за постановяването му. При извършването на ревизията не са били
допуснати съществени
нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалвания
РА, издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр.Варна не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материалната
законосъобразност на РА:
І. Относно извършените процесуални
действия и основанията за определяне на задълженията за публични държавни
вземания по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
В хода на ревизионното производство са
извършени процесуални действия, които са подробно описани в т. ІІ на констативната част на ревизионния
доклад /РД/ Ревизионен доклад №
Р-03000316007080-092-001/22.03.2018 г. /л. 942-958/ неразделна част от РА и не е
необходимо да бъдат преповтаряни в настоящето решение.
Ревизията е възложена на местно физическо
лице, вдовец, с едно непълнолетно дете, собственик, съдружник и представляващ в
общо шест дружества описани на стр.1 на РД / л.958/. През ревизирания период е
управлявал и представлявал дружества, които не са извършвали дейност. За ревизираните периоди 2009 г., 2010
г., 2013 г. и 2014 г. жалбоподателят не е подават декларации по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ.
Въз основа на събраните доказателства са
установени и съпоставени имущественото състояние и извършените разходи от
жалбоподателя, като са взети предвид получените приходи от извършени продажби
на имущество, извършените разходи, дадените и получени /върнати заемни
средства. Установени са следните факти и обстоятелства:
Въз основа на извършена съпоставка на
имуществото и доходите на Ж.А.Х., подробно описани на стр. 17-26 от РД е
установено несъответствие на имущественото състояние на лицето, т.е. налице е
превишение на стойността на имуществото и извършените разходи спрямо размера на
получените доходи по години и не е установен източникът на доходи, както и
произходът на средствата на направените вноски в брой от лицето по банковите му
сметки за 2010 г., 2013 г. и 2014 г.
На основание чл.124, ал.1 от ДОПК с
Уведомление № Р-03000316007080-113-01/28.06.2017 г. /л. 132-135/ ревизираното
лице е уведомено, че основата за облагане с данък върху дохода на физическите
лица за ревизирания период ще бъде определена по особения ред и му е дадена
възможност да изрази
становище и да ангажира доказателства. Едновременно с това с Уведомление №
Р-03000З16007080-139- 01/28.06.2017 г. /л. 129-131/ лицето е информирано
относно нормите, които касаят наказателната отговорност. Връчено е и Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ изх.№
Р-03000316007080-040-002/28.06.2017 г. /стр. 146-148/, с което са изискани
Декларации по чл.124, ал.З от ДОПК за ревизираните години съгласно приложен
образец.
В отговор е представено писмено обяснение,
доказателства и становище вх. № 6772/30.08.2017 г. /л. 143-145/, с което
жалбоподателят е изразил категорично несъгласие с изложените от органите по
приходите в уведомлението факти и обстоятелства, въз основа на които са
установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - данни за укрити
приходи/доходи. Посочено е, че за негов личен разход са приети значителни по
размер суми, които всъщност са предоставени от други лица - най-вече негови
роднини. Необосновано според него са кредитирани като достоверни писмени
изявления на хартиен носител /например приходни касови ордери/, които обаче не
съдържат всички необходими
реквизити, в т.ч. „вносител”, липсва подпис. Поради това е изразил становище,
че същите нямат качество на „документ“, нито обвързваща доказателствена
стойност. Изразено е несъгласие с определеното начално салдо към 01.01.2009 г.,
като е посочено, че има доказани доходи, които не са взети предвид при
извършената проверка. Ревизираното лице е посочило, че се е отказало от
наследство - недвижимо имущество в Република Ливан. В резултат на благодарност
неговите братя и сестра периодично са му правили дарение на парични средства.
Приложени са официални преводи на документи във връзка с наследеното имущество.
Органите по приходите са анализирали на стр.
3-10 от РД изразеното несъгласие от жалбоподателя в становището, събраните и
приобщени в ревизионното производство документи, като са установили, че
наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК не е отпаднало.
Извършен е анализ на приобщените декларации по чл.124. ал.3 от ДОПК за
имущественото състояние по години /л.832-849/ и относимите към жалбоподателя
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК на стр. 10-15 от РД.
В хода на ревизионно производство, са
установени обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.7 от ДОПК - налице са
данни за укрити приходи или доходи, налице е несъответствие между стойността на
имуществото на задълженото лице и направените разходи и декларираните и/или
получени доходи за ревизираните периоди- 2010 г., 2013 г., 2014 г., поради
което ревизията е преминала по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Изготвено и
връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че данъчната основа за
облагане с данък върху доходите на ФЛ ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Изискани са документи във връзка с установените несъответствия за
периодите. В резултат на
извършената съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на
жалбоподателя е установено превишение в годишен аспект на действително
извършените разходи от жалбоподателя над получените доходи, както следва:
- за 2010 г. в размер 79 762,20 лв.;
- за 2013 г. в размер 226 842,11 лв.;
- за 2014 г. в размер 138 853,80 лв.
ІІ. По спорните обстоятелства в хода на
ревизионното производство:
1.Относно началните и
крайни салда към 01.01.2009 г. и 31.12.2009г.; към 01.01.2010 г. и 31.12.2010
г.; към 01.01.2013 г. и 31.12.2013 г.; към 01.01.2014 г. и 31.12.2014 г., получени
суми по договори за дарения и внесени от физическото лице суми по сметката на
„Хадад“ ООД.
Ревизираното лице твърди, че
е получило парични суми по договори за дарения, както следва:
- от 09.04.2009 г. за 10 000 евро
от Д. Н. Я.-Хадад;
- От 09.04.2009 г. дарение от
10 000 евро от C. A. H.внесени
от Ж. Х. – копие от паспорта с виза от 09.04.2009 г.
- От 01.05.2009 г. дарение на
10 000 евро от Д. Н. Я.- Х.;
- От 01.05.2009 г. дарение от
10 000 евро от C. A. H. –
внесени от Ж. Х. – копие от паспорта с виза на 01.05.2009 г.;
- От 03.07.2009 г. дарение на
10 000 евро от Д. Н. Я.- Х.;
- От 03.07.2009 г. дарение на
10 000 евро от C. A. H. –
внесени от Ж. Х. – копие от паспорта с виза на 03.07.2009 г.;
- От 04.08.2009 г. дарение на
10 000 евро от Е.Х.;
- От 25.04.2009 г. дарение от
10 000 евро от Д. Н. Я.- Х.;
- От 25.09.2009 г. дарение на
10 000 евро от C. A. H. –
внесени от Ж. Х. – копие от паспорта с виза на 25.09.2009 г.;
- От 13.07.2011 г. дарение на общо
10 000 евро от П.З. по два договора за дарение;
- От 05.08.2012 г. дарение на общо
10 000 евро от Е.Х. по два договора за дарение;
- От 02.02.2013 г. дарение от
10 000 евро от П.З. по два договора за дарение;
- От 12.06.2013 г. дарение от
10 000 евро от Е.Х. по два договора за дарение;
- От 15.06.2014 г. дарение от
10 000 евро от Е.Х. по два договора за дарение;
- От 20.06.2014 г. дарение от
10 000 евро от Е.Х. по два договора за дарение.
От ревизираното лице е
посочено, че предоставя допълнителни доказателства във връзка с твърденията си
/л. 149-202/. При анализа им е установено, че са представени договори за
дарение между Z. P. /Поля З./- дарител и Ж.Х. - дарен /л.202, 165, 164, 159,
158/, между C. A. H. / Ш.Х./ - дарител и Ж.Х. -дарен / л. 201, 192, 187, 183,
178, 170/, между Д. Н. Я.- Х. - дарител и Ж.Х. - дарен /л.197, 190, 185, 181,
176, 168/, между E. H. /Е. Х./ - дарител и Ж.Х. - дарен /л.173, 163, 162, 155,
154, 152, 151/. В писмени
обяснения вх. № ВхК -1033/05.02.2016 г. /приобщени с протокол Кд- 73 серия АА №
1217786/29.12.2016 г., ведно с представени документи към тях /л. 852 - 902//
жалбоподателят подробно е посочил разполагаемите парични средства в началото и
в края на всеки отчетен период, внесените и недекларирани суми пред митнически
орган, пари в брой по 10 000 евро (19 558,30 лв.) от него и близките му в
страната, многократно, в това число за обжалвания период, 2013 г. - два пъти
общо 20 000 евро от П. З. и Е. Х. и през 2014 г. - 10 000 евро от Е.Х.. Към
обясненията са приложени документи: банкови извлечения от ОББ - за закрити три
срочни депозита; копия от задгранични паспорти на Ж.А.Х.; Е. А. Х. -
американски гражданин; П. З. - Австралия; А. Ж.З. - Австралия; справка за
визите на Ш.Х.; копия от паспорта му; 4 бр. митнически декларации. Представен е
опис на получените парични средства от Ливан, предоставени на ..Хадад"
ООД, ведно с копия на задгранични паспорти и митнически декларации /571 -578/. Като произход на получените средства
от Ливан жалбоподателят е посочил, че са в резултат на открито наследство от
починалите му родители, в т.ч. имот № 1344 с площ 830 кв. м., находящ се в
район „Матн /Бет Мари“, гр. Бейрут, Ливан. В подкрепа на твърденията си за
произхода на средствата е представено писмено обяснение с вх. №
ВхК-6772/30.08.2017 г. /л. 143-145/, ведно с легализиран превод на български
език, на съдебно решение № 1536/99, издадено от Начален Съд Бейрут /л. 141/,
легализиран превод на съдебно решение № 1537/99 от 23.12.1999 г. на Начален съд
Бейрут /л.140/ и легализиран превод на български език от Акт за смърт с име на
починалия А. Х., с дата на настъпване на смъртта - 11.02.1989 г. в гр. Бейрут
/л.142/. От решение № 1536/99 /л. 141/ се установява, че с него е обявена
смъртта на А.Ш.Х., настъпила на 11.02.1989 г., определени са наследници -
съпругата му и четирите му деца - Ш., П., Ж. и Е.Х., и наследството на
починалия се разпределя, както следва: една четвърт от наследството, т.е. 600
дяла, са за съпругата му, а останалите се разпределят по равно между четирите
му деца или по 450 дяла от общото наследство на починалия, възлизащо на 2400
дяла. От решение № 1537/99 /л. 140/ се установява, че с него е обявена смъртта
на А. Ю. К., настъпила на 14.11.1989 г. Определени са за наследници четирите й
деца - Ш., П., Ж. и Е.Х., както и разпределяне на наследството, както следва:
600 дяла за всяко от четирите й деца като цялото наследство е 2400 дяла.
С цел изясняване на относими
факти и обстоятелства във връзка с декларираните от жалбоподателя получени в
брой суми от физически лица – Z.
P. /П. З./, C. A. H. /Ш.Х./, Д.Н.Я.Х. и E. H. /Е. Х./, лица от Република Ливан, са
изискани документи от Агенция Митници /л. 103/ - заверени копия от митнически
декларации. Представена е информация с вх. № ВхК - 857/07.02.2017 г. /л.
96-102/, ведно с шест броя митнически декларации от 2010 г.
Отделно от това на основание
чл.27 от СИДДО между България и Ливан, органите по приходите са отправили
запитване до компетентните органи на Република Ливан с ER-51/11949/17 от 11.07.2017 г.
/104-107/. Получен е окончателен отговор с № Изх- 1186#2/16.02.2018 /л. 45-46/,
съгласно която:
1. Ж.А. е регистриран в
Министерство на финансите на Ливан под № 217100 като съдружник в дружеството JAK /дружество
с ограничена отговорност/ и притежава 75 % от капитала му, но същият няма
задължение да подава декларации.
1. Ж.А. не е притежавал недвижимо
имущество на територията на Ливан през периода 01.01.2008 г. - 31.12.2014 г.
2. Ливанската данъчна администрация няма
информация за разходи и инвестиции, направени от Ж.Х. в Ливан през посочения
период.
3. Ш.А.Х. е съдружник и служител в
дружеството JAH. Той притежава 13 % от капитала му.
4. Даниеле Танус Х. също е съдружник в
ливанското дружество JAH, като притежава
12 % от капитала му. Същата е работила и като учител до 2012 г.
5. Ливанската данъчна администрация
информира, че Д. Я., С. П. и Ф. С. не са регистрирани в Министерството на
финансите на Ливан.
6. Ливанските власти също така посочват,
че според техните регистри Е.Х. и П.З. не упражняват професионална дейност в
Ливан и нямат участие в капитала на ливански дружества.
7. Съгласно предоставената информация
през периода 01.01.2009 г. - 31.12.2014 г. в Ливан не е съществувал закон,
който да изисква декларирането на внасянето и изнасянето на определена сума
пари в брой през границата на страната.
Органите по приходите са
достигнали до извода, че единствено за внесените през 2010 г. суми от трети
страни са налице документи - копия на митническите декларации, които
удостоверят внесени от Ливан парични средства в размер на 300 000,00 евро /586
749,00 лв./. Процесната сума е отразена на ред 11 в таблицата за съпоставка за
2010 г. /стр.22 от РД/.
Видно от приложените към
преписката документи, представени от ревизираното лице, касаещи П.З., са налице
два договора за дарение на парични средства от 02.02.2013 г. за сума от 4600,00
евро и 5400,00 евро. По отношение на лицето Е.Х. са представени два договора за
дарение от 12.06.2013 г. за 7000 евро и за 3000 евро /л. 153-159/.
Органът по приходите е
приел, че след като сумите са дадени на една и съща дата и възлизат общо в
размер на 10 000 евро за Паулине З. и 10 000 евро за Е.Х., следва изводът, че
същите е следвало да бъдат декларирани пред митническите органи при вноса им
през границата на Р България. Режимът за пренасяне на парични средства през
границата на страната се регулира основно от Валутния закон (ВЗ), който е в
сила от 1 януари 2000 г. Съгласно чл.11а. /ДВ, бр. 96 от 2011 г./ пренасянето
на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи. Поради липсата на представени от страна
на жалбоподателя доказателства за пренесени и декларирани парични средства,
органът по приходите е приел, че този
твърдян факт не се е осъществил /л.116-107/.
Установено е от приходната
администрация, че липсват и не са били представени доказателства относно
произхода на средствата, липсва информация същите обложени ли са в страната на
получаването на дохода. При извършеното СИДДО безспорно се установява, че
липсва информация за получени доходи от Р. Ливан за лицата Паулине З., Е.Х., Ш.Х.,
Ж.Х. и др., поробно описани в отговора /л. 108-109/.
Видно от приложените
декларации по чл.124, ал.З от ДОПК, процесните дарения не са били посочени от
страна на ревизираното лице в таблица 7 от същите /л. 832-849/, което е било
едно основание да се приеме, че представените договори за дарение са
новосъздадени документи за целите на производството. В резултат на съвкупната
преценка на всички събрани доказателства, по повод на твърденията за получени
дарения от роднини, е прието, че процесните дарения на парични средства,
посочени в писмени обяснения на Ж.Х. /вх. № 453/20.01.2017г./, не са доказани.
С цел установяване на
разполагаемите парични средства към 31.12.2008 г./01.01.2009 г., органите по
приходите са извършили Проверка за установяване на факти и обстоятелства
/ПУФО/, приключила с протокол № П-03002517016249-073-001/02.06.2017 г. /л. 504-517/,
който е приобщен към настоящото производство.
Представени са писмени
обяснения вх. № 1531/27.02.2017 г.. ведно с копия от документи /л.211-232/,
съгласно които жалбоподателят и семейството му към 31.12.2008 г. са разполагали
с не по - малко от 500 000 лв. /петстотин хиляди/, с произход прекратени
депозити в Райфайзен банк България ЕАД и ОББ АД, внесени суми в България от Ж.Х.
и роднините му през периода 1995 г. - 31.12.2008 г. В писменото обяснение
ревизираното лице изрично е посочило, че с част от внесената валута в размер на
103 390 USD е била финансирана дейността на
„Хадад” ООД. За произход на внесените в Р България суми в размер на 96 090 USD за периода 1995 г.- 2006 г. е посочено
владеенето, ползването и управлението на общи наследствени недвижими имоти /л.
237-251/.
При извършения анализ на
събраните в хода на проверката писмени доказателства, относими към спора за
налични парични средства към 01.01.2009 г., органите по приходи са установили
следното: През 2008 г. лицето е
получило общ доход в размер на 13 605,75 лв., в т. ч. от рента в размер на
817,25 лв. и от прехвърляне на имущество в размер на 12 788,50 лв. /л.324-329/.
За периода от 2004 г. до 2008 г. не са установени други източници на доходи. От получения отговор от Райфайзен банк
България ЕАД е установено, че за периода от м. 02.2008 г. до м. 12.2008 г.
жалбоподателят е разкрил депозитни сметки в евро, сумите по които са внесени в
брой /л.330-332, 395-396/. Движението може да бъде проследено от анализа на
органите по приходите в съставения протокол на стр. 507 гръб- 506 от адм. пр.
Извършен е анализ на движението на паричните средства по разкритите банкови
сметки в ОББ АД, при който е установено внасяне на парични средства в брой и
теглени суми, които са приети за разходи, в това число преведени на 25.05.2008
г. сума в размер на 25 000 евро по банкова сметка, *** /л.375- 392/, т.е. тази
сума е излязла от патримониума на лицето и не е била налична към края на
проверявания период. Движението на паричните средства подробно е анализирано и
обективирано в протокол № П-03002517016249-073-001/02.06.2017г. /л. 504-517/.
Установено е, че лицето не
декларира произхода на внесените в брой суми по банковите депозити. Предвид
това органите по приходите са приели, че средствата от направените депозити са
с неустановен произход и полученият доход в размер на 13 605,75 лв. е включен в
размера на направените депозити. Определени са наличните парични средства в
брой към 31.12.2008 г./01.01.2009 г. в размер на 449 601,73 лв., представляващи
разликата между прекратените депозити в размер на 514 377,95 лв. и доказаните
при проверката разходи за 2008 г. в размер на 64 776,22 лв.
На база събраните
доказателства е извършена съпоставка за съответствие на стойността на имуществото
на жалбоподателя и направените от него разходи и декларираните и получени
доходи за 2009 г., обективирана на стр. 19-21 от РД, при която е установено
превишение на разходите над доходите в размер на 12 436,59 лв.
Установени са доходи в общ
размер на 9 301,84 лв., в това число доходи от лихви в размер на 8 101,84 лв.,
доходи от продажба на земя в размер на 200 лв. и доходи от „Хадад“ ООД в размер
на 200 лв.
Установени са разходи в общ
размер на 154 410,01 лв., в това число разходи за издръжка и живот 12 230,82
лв., които са платени от сметките на лицето; разходи за придобиване на МПС - 7
500,00 лв.; разход за внасяне на дружествени дялове - 2 500 лв., погасени
задължения по кредитна карта -18 166,20 лв.; разходи за екскурзии и пътуване -
2 501 лв.; платени осигурителни вноски - 1 181,39 лв.; разходи за застраховки -
1 830,60 лв. и внесени суми в „Хадад“ ООД
- 108 500 лв.
С РА е прието, че
ревизираното лице няма налични парични средства в брой към 01.01.2010 г.
съответно към 31.12.2010 г., 01.01.2013 г. и към 31.12.2013 г.; 01.01.2014 г. и
към 31.12.2014 г., т.к. лицето не е представило информация относно
разполагаемите парични суми. Не са декларирани в подадените Декларации по
чл.124, ал.3 от ДОПК налични парични средства в
брой към всеки един от ревизираните периоди /стр. 832-845/.
В подадените от Ж.Х.
декларации по чл. 124, ал.З от ДОПК последният лично е посочил, че има вземания
от „Хадад“ ООД за 2009 г. в размер на 180 500 лв.
/л. 848 гръб./; за 2010 г. - 587 998.36 лв. /л.844/; за 2013 г. - 200 000 лв.
/л. 837/ и за 2014 г. - 147 834,80 лв. /л.833 гръб/. Във всички предоставени от
него документи и писмени обяснения жалбоподателят е посочил, че е предоставил
горецитираните средства на „Хадад" ООД. Лицето е признало нееднократно, че
е предоставило парични средства на дружеството, т.е. декларирало е един
неизгоден за него факт, който следва да се приеме за достоверен.
По делото е работила ССчЕ,
със задачи да изчисли данъчната основа на задълженията в различни варианти.
Със заключението на вещото
лице по експертизата от 31.12.2018 г. вещото лице е установило, че по
предложената от жалбоподателя методика с включени дарени средства от П.З., Д. Н.
Я. – Х., Ш.Х., Е.Х., към 31.12.2010 г., 31.12.2013 г. и 31.12.2014 г. не е
налице сума, представляваща разлика на разходите над приходите. При вариант
използване методиката на органите по
приходите, с включване на дарените средства, данъчната основа за 2010 г. е в
размер на 7 837.62 лв. и лихва 3 345.86 лв., за 2013 г. –
18 624.87 лв. и 2 218.73 лв. лихва., за 2014 г. – 9 826.04 лв. и
172.13 лв. лихва. По метода на органа по приходите, но без да включва дарените
средства, вещото лице е установило данък по ЗДДФЛ за 2010 г. – 7 837.62
лв. и 3 345.86 лв. лихва, за 2013 г. – 22 536.54 лв. и 2 684.72
лв. лихва, за 2014 г. – 13 737.71 лв. и 240.66 лв. лихва.
Със заключението на вещото
лице по експертизата от 25.02.2019 г., вещото лице е имало допълнителна задача
при изчисляване на данъчните задължения при приложение на методиката на органа
по приходите да включи и сумата от 5 000 лв. в началото на съответния
период. Вещото лице е установило, че за 2010 г. данъкът по чл.48 от ЗДДФЛ ще е
в размер на 7 337.62 лв. и 5 216.57 лв. лихви, за 2013 г. данъкът ще
е в размер на 22 036.54 и 8 884.42 лв. лихви, за 2014 г. данъкът ще е
в размер на 13 237.71 лв. и 3 991.94 лв. лихви.
Със заключението от
03.06.2019 г. вещото лице е изчислило съобразно резултата задълженията по ЗДДФЛ
главница и лихва. Посочило е салдото към 31.12.2010 г. в размер на
206 517.19 лв., салдо към 31.12.2013 г. в размер на – 78 429.95 лв.,
салдо към 31.12.2014 г. в размер на 25 227.42 лв. Вещото лице е установило
само за 2013 г. задължението на жалбоподателя по ЗДДФЛ за 2013 г. и законната
лихва в размер на 7 695.32 лв. и 3 102.67 лв. лихва., защото само за
този период е установен недостиг на парични средства.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на Й.П.М. , която от 1996г. до 2005г. е била съпруга на жалбоподателя.
Потвърдила е , че през 2008 г. му е дала 25 000
евро без лихва, които той в последствие й е върнал.
По делото са събрани и
показанията на Ш.А.Х. – брат на жалбоподателя. Посочил е, че през 2008г., 2009г. и 2010г. е
предоставял пари на брат си. Около шест пъти през 2008г. и 2009г. е давал на
жената на брат си 10 000 евро, защото по закон не може да получи повече.
Дал му е общо 420 000
евро от 2008г. до 2010г. Заявил е, че имам мандра и развива търговия с млечни
продукти. Посочил е, че другият им брат, който живее в Австралия също е давал
пари на жалбоподателя и че имат традиция за взаимопомощ в семейството. Посочил
е, че тези пари са му давани и предвид обстоятелството, че се е отказал в тяхна
полза от наследство. В тази връзка е представено като писмено доказателство - генерално пълномощно реф. № 19/2011
публичен № 326/11, имотно удостоверение от Начален съд Бейрут, решение №
1536/99 на Начален съд Бейрут, решение № 1537/99 на Начален съд Бейрут и писмо
до зам. Началника на бюро „имоти“ в район Матн от 05.01.2000г. Бейрут.
С оглед установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.2 ал.1 от ДОПК
органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на
правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво
спрямо всички лица. Разпоредбата на чл.3 ал.1 от ДОПК казва, че органите по
приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно
фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността
на задължените лица в производствата по този кодекс. В настоящият случай при
извършване на ревизията, органите
по приходите са действали в рамките на своите правомощия и при спазването на правилата за
извършване на ревизии.
При извършването на
ревизията, изготвянето на ревизионния доклад
и ревизионния акт, не са допуснати нарушения на принципите
на служебното начало, на добросъвестност и право на защита, установени
съответно в чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. От посочените основни начала на
данъчно-осигурителния процес органите по приходите следва да се ръководят в
действията си на всеки етап от регламентираната с ДОПК процедура по
установяване публичните вземания и нарушението им действително би довело до
незаконосъобразност на извършените действия и издадените актове. В хода на
ревизията са събрани всички относими доказателства и от трети лица,
приобщени по съответния ред
от ревизиращия екип, съгласно изискванията на ДОПК. Дадена е възможност на
жалбоподателя да представи доказателства.
Видно от доказателствата по
делото са връчени ИПДПОЗЛ, с които са изискани всички документи във връзка с приходите и
разходите му за ревизирания период. ЗВР, ИПДПОЗЛ, РД и РА са връчени на
жалбоподателя и е имал възможност
да представи възражения и доказателства в хода на ревизията и при
административното обжалване. Безспорно е и обстоятелството, че жалбоподателя е
бил уведомен за установените обстоятелства по чл.122 от ДОПК, с връчването на
уведомление по чл.124 от ДОПК. Имал е възможност да представи и декларации по
чл.124, ал.3 от ДОПК. Отделно от това органът по приходите е изискал
доказателства от всички трети
лица, които имат отношение към извършваната ревизия. С оглед на горното съдът
намира , че в хода на
ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Въз основа на установените
факти в хода на ревизионното производство правилно органът по приходите е приел, че са налице обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК . За да стигне до тези изводи
органът по приходите е приел, че
са налице данни за укрити приходи
и доходи и, че е налице несъответствие между получените доходи и реализираните
разходи. С оглед на което,
органът по приходите е определил данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за д.п. 2010
година, 2013 година и 2014 година.
В тежест на жалбоподателя е
да оспори установените в хода на ревизията факти, тъй като в случая с оглед
установените основания по чл.122,ал.1 от ДОПК , фактическите констатации на РА
се считат за верни до доказване на противното.
Органът по приходите е направил съпоставка за
съответствие между стойността на имуществото и направените от ревизираното лице
разходи и декларираните и/или получени от него доходи, като са взети предвид
наличните средства в брой, наличните средства в банкови сметки, получените
доходи, направените разходи и парични средства в края на данъчния период, при
която е установено, че за ревизираните данъчни периоди 2010 г., 2013
г. и 2014 г. разходите превишават приходите.
По отношение основанието по чл. 122 от ДОПК следва
да се отбележи, че правилно в хода на ревизията не са били признати суми по
договорите за дарения от 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., тъй като не са
представени доказателства – митническа декларация, че лицата са внесли през
границата въпросните суми. В случая за извършените през 2010 г. дарения са били
представени митнически декларации, поради което правилно органите по приходите
са признали, че действително са били извършени съответните дарения. Но в
конкретния случай, за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и за 2014 г. няма представени
доказателства – митнически декларации, че лицата – дарителите са внесли
въпросните суми през митническия пункт на страната. Твърдението на
жалбоподателя, че лицата са били на въпросните дати в Република България, което
се доказва с представените паспорти, съответно печат на митницата, не доказва
по никакъв начин, че същите са внесли в страната определена сума пари. Съгласно
разпоредбата на чл.11б, ал.1 от Валутния закон, пренасянето на парични средства
в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута през границата на страната за или от държава - членка на Европейския
съюз, се декларира при поискване от страна на митническите органи. Видно от
договорите за дарение от 12.06.2013 г. и от 15.06.2013 г., Е.Х. е дарила на
жалбоподателя общо 11 000 евро, която сума е трябвало да бъде декларирана
през преминаване на митническия пункт от лицето. След като не е представена
митническа декларация, то правилно и в съответствие с действащото към 2013 г. и
2014 г. законодателство, то не следва да се приемат, като доход на лицето. Твърдението,
че в държавата на произход на дарителите не изисква тези средства да бъдат
декларирани, не отменя задължението по чл.11б, ал.1 от Валутния закон. В случая
лицата дарители, твърдят, че са внесли въпросните суми в Република България,
поради което относимо е българското законодателство. Идентични са мотивите на
съда и по отношение на даренията направени от П.З. с договори за дарение от
02.02.2013 г., които са в общ размер на 10 000 евро. Прави впечатление, че
твърдението на жалбоподателя е, че тези суми са му били дарени, защото е бил в
затруднено положение, но няма доказателства, че действително е извършил някаква
инвестиция, вложение, с дарените му средства, поради което се опровергават
твърденията в жалбата. Твърдението в жалбата, че лицата, които са извършили
даренията разполагат със значителни финансови средства, не може да обоснове и
оправдае реално било ли е извършено дарението. Твърди се, че лицата са
извършили дарения в полза на жалбоподателя, защото последният се е отказал от
наследствения си дял, като не са представени доказателства, че действително
имотите, които са били наследени са били продадени на трети лица. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите – Й.П.М. , която от 1996г. до 2005г. е
била съпруга на жалбоподателя и показанията на Ш.А.Х. – брат на жалбоподателя.
Следва да се отбележи, че даренията, които са извършили лицата са за периода
2008 г. – 2010 г., за който период органът по приходите е признал на лицето
извършените в негова полза дарения на база представените митнически декларации.
Докато за извършените дарения за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., няма
представени митнически декларации, както и свидетелите не твърдят, че през този
период са били свидетели или са извършили дарение на жалбоподателя.
Лицето Й.М. е била съпруга на жалбоподателя, а Ш.Х.
е негов брат, поради което съдът следва да кредитира показанията им и като
съобрази тяхната заинтересованост от изхода на делото с оглед близките им
взаимоотношения със жалбоподателя. Може с основание да се посочи, че
извършените дарения за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. са направени за суми
под 10 000 евро, с цел да се избегне задължението по валутния закон за
деклариране пред митническите органи. Но предвид факта, че общият сбор на
дарените суми от едно лице прави 10 000 евро, които са били дарени в един
ден, то неминуемо води до извода, че сумата е следвало да бъде декларирана на
митническия пункт от лицето дарител, което не е сторено. В противоречие на
житейската логика, лицата са дарили суми в един и същи ден с два различни
договора, като общият сбор на дарената сума от едно лице е в размер на
10 000 евро. Не са изложени твърдения, които да оправдаят извършването на
дарение на два пъти в един и същи ден. В този смисъл представените договори за дарение
са фиктивни, създадени за целите на ревизионното и съдебното производство.
Нито един от тези факти не е безспорно установен с
допустими доказателствени средства, както в хода на извършената ПУФО, така и в
хода на ревизионното производство. Представените договори за дарения от 2011 г.
до 2014 г. без нотариална заверка на подписите представляват частни писмени
документи, които заедно с писмените обяснения на лицата следва да се преценяват
в съвкупност и с оглед всички останали събрани доказателства. Следва да се има
предвид също така, че страните са свързани лица и в хипотезата на чл. 57, ал. 4
от ДОПК във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК - обясненията на
третите лица се преценяват с оглед на всички други данни, като се взема предвид
тяхната заинтересованост от изхода на ревизията, съответно качеството им на
свързан субект с ревизираното лице. Предвид изложеното основателно ревизиращият
екип не е приел сумите по договорите за дарения от 2011 г. до 2014 г., като
възможен източник на средства за ревизираното лице. В същото време
доказателствата за процесните периоди, събрани по време на ревизията и
обстоятелствата, преценени във взаимната им връзка, сочат че действията на
органите по приходите като подход са правилни, обосновани и законосъобразни.
Направеният извод на органите по приходите за
наличието на основанията по чл.122,ал.1,т.2 и т.7 от ДОПК за 2013 г. се
подкрепя и от работилата по делото ССчЕ, депозирана в съда на 03.06.2019 г.
За изясняване на делото е назначена и извършена
съдебно-счетоводна експертиза, като с оглед приетото за установено по-горе
следва да бъде възприет варианта от 03.06.2019 г., съгласно което
жалбоподателят е с установена разлика на разходите над приходите само за 2013
г., докато за останалите периоди – 2010 г. и 2014 г., има превишение на
приходите над разходите. Паричният поток в края на 2010 г. и 2014 г. е с
положителен резултат, което не налага допълнително начисляване на данък по
ЗДДФЛ.
За 2010 г. и 2014 г. не е налице паричен недостиг,
представляващ доход с недоказан произход, който да формира данъчна основа за
облагане с ДДФЛ, респ. задължение за заплащане на данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съдът намира, че неправилно с РА, въпреки
установеното превишение на сбора на наличностите на парични средства към 01.01.
и приходите през годината над сбора на разходите и наличностите на парични
средства към 31.12 за 2009 г., като налични парични средства в брой за
съответната следваща година е приета сумата в размер на 0 лева. Вещото лице по
заключението от 03.06.2019 г. е установило, че за всяка една от 2009 г. до 2014
г. крайните салда на жалбоподателят не са представлявали разлика на разходите
над приходите. Единствено за 2013 г. вещото лице е установило, че салдото към
31.12.2013 г. – има недостиг на парични средства в размер на 78 429.95
лв., като е определил данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 7 695.32 лв. и
3 102.67 лв. лихва.
Обстоятелството, че ревизираното лице не е
декларирало налични парични средства в брой към началото и към края на всяка
една от ревизираните години, не обосновава извод, че следва при съпоставката на
имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните
и/или получени от него доходи за всяка от годините, да се приемат като налични
парични средства в началото и в края на съответната ревизирана година 0 лева.
Такъв подход не се доближава до достоверността и обективността на съпоставката.
Да, действително съгласно чл. 37, ал. 2
от ДОПК ревизираното лице е длъжно да представи всички данни, сведения,
документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до
негови права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на
установяване при ревизията, и да посочи всички лица, държавни и общински
органи, при които се намират такива. Следва обаче да се има предвид, че в
случая става въпрос за ревизия на физическо лице, за което не е налице
задължение за водене и съхраняване на счетоводна отчетност, от която да могат
да се извлекат в пълнота данни и сведения за налични парични средства в брой
към началото и към края на всяка една от ревизираните години. Не следва в
случаите, в които лицата не декларират изискваните от органите по приходите
такива данни, това да води до необективно и недостоверно отразяване на липсата
на каквито и да е било средства. Не са налице основания да се изоставя трайно
приеманото в съдебната практика, че не следва да се предполага разходването на
установеното положително салдо на паричния поток от предходен данъчен период,
при липса на данни за извършени разходи от задълженото лице, а същото следва да
формира начално салдо за следващия период.
Съдът намира, че и при използвания от органите по
приходите нов метод на съпоставка между имущественото състояние и направените
разходи и декларираните и/или получени от лицето доходи, при липса на данни за
намаляване на имуществото и при установени налични парични средства в брой и по
банкови сметки, следва както положителното салдо, така и установените налични
парични средства в брой и по банкови сметки към края на предходен данъчен
период, да бъдат включени в съпоставката за следващата година, доколкото по
такъв начин би се формирала максимално обективна картина на резултата от
съпоставката, която би способствала за определяне на годишна данъчна основа за
облагане най-близка до действителната, реалистична и достоверна.
Съдът приема, че неправилно органите по приходите
не са изследвали (посредством съставяне на паричен поток) и не са съобразили
при извършената в табличен вид съпоставка в РД за всяка една от годините
наличните парични средства в брой от ревизираното лице към края на съответната
година и установените положителни величини при съпоставката от предходната
година като крайно салдо, които формират началното имуществено състояние на
задълженото лице към началото на следващия ревизиран период. В този
смисъл е съдебната практика: Решение по адм. дело № 3902/2017 г. , адм. дело №
13587/2017 г. и адм. Дело № 9294/2018 г. на Върховния административен съд.
При облагането по особения ред следва да се спазва
принципа на обективност по чл.3 от ДОПК и се определи основа за облагане, която
максимално се доближава до действителната, като се обложи само онова
несъответствие в имущественото състояние и онова превишение на разходите над
приходите, което недвусмислено обосновава извод, че са налице укрити облагаеми
доходи.
След като одобрената
методика предвижда като приходи и разходи да се вземат предвид извършените и
получени от лицето плащания в брой и по банков път, то не е налице пречка
органите по приходите да изготвят баланс на годишна база на паричния поток и да
установят наличните парични средства към началото и към края на съответната
година, както са изследвали и посочили наличните парични средства по банкови
сметки. Задължение на ревизираното лице по чл. 37, ал. 2 от ДОПК е да представи
всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други
доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и
обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство. Правото
обаче на органите по приходите по чл. 37, ал. 4 от ДОПК в случай, че субектът
не представи изискани доказателства, органът по приходите да приеме, че те не
съществуват и да преценява само събраните в производството доказателства не е
безусловно, доколкото законодателят е използвал израза „може“ да приеме, поради
което правилното приложение на закона изисква да се съобрази принципът за
обективност, прогласен в чл. 3 от ДОПК, според който органите по приходите са
длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за
правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като РА следва да се
основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите
да се установява по реда и със средствата, предвидени в ДОПК. Както се посочи,
органите по приходите са имали възможност в случая да изготвят баланс на
паричните потоци за съответните години на база събраните доказателства, респ.
да установяват наличните парични средства в брой в началото и в края на всяка
от ревизираните години.
Неправилно се твърди от
жалбоподателя, че за дължимият данък за 2010 г. по ЗДДФЛ е изтекла
погасителната давност. За дължимият данък за 2010 г. по ЗДДФЛ давностният срок
започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010 г., а
именно 01.01.2012 г. С Решение от
07.10.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна е отменен РА от 15.07.2016
г. Производството е било образувано със Заповед за възлагане на ревизия от
17.12.2015 г., връчена на задълженото лице на 05.01.2016 г., към която дата не
е бил изтекъл 5-годишният давностен срок. Ревизионният акт е бил издаден на
15.07.2016 г., като периодът от връчване на ЗВР до издаване на РА давностният
срок е спрял да тече. Били са наложени предварителни обезпечителни мерки с
Постановление от 30.06.2016 г., което е отменено с Постановление за отмяна на
наложени обезпечителни мерки от 18.10.2016 г. С Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки от 18.10.2016 г. са наложени обезпечителни
мерки във връзка с издаването на настоящия РА. Във връзка с отменения РА от
15.07.2016 г., е издадена ЗВР от 12.10.2016 г., връчена на 28.10.2016 г. От
изложените факти безспорно се установява, че за задължението по чл.48 от ЗДДФЛ
за 2010 г. не е изтекъл 5-годишният давностен срок. От издадените предварителни
обезпечетелни мерки и издадените ЗВР след отмяна на РА от 15.07.2016 г., се
установява, че давността не е изтекла, като остават 11 месеца и 26 дни.
С оглед гореизложеното, РА в
частта, с която на жалбоподателя са установени задължения за довнасяне на данък
по чл.48 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 7 695.32 лв. и 3 102.67 лв. лихви е
правилен и законосъобразен, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. РА
в частта, с която на жалбоподателя са установени задължения за довнасяне на
данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 7 837.62 лв. и 5 572.09
лв. лихва, за 2013 г. за разликата над 7 695.32 лв. до 22 536.54 лв. и за
разликата от 3 102.67 лв. до 9 086.48 лв. лихви, за 2014 г. в размер
на 13 737.71 лв. и 4 142.99 лв. лихви, е незаконосъобразен и следва
да се отмени.
С оглед изхода на правния спор, предвид направените своевременни искания, и като съобрази изложеното по-горе, съдът намира, че страните взаимно си дължат разноски. В конкретния случай общият размер на задълженията по ревизионния акт в обжалваната част е 62 913,43 /главница и лихви/. С настоящото решение РА е отменен в частта, с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения в общ размер 52 115,44 лева /главница и лихви/. От страна на жалбоподателя се претендират доказани разноски в размер на 3 160 лева, в т. ч. 10 лв. заплатена държавна такса за завеждане на делото, 750 лв. за внесен депозит за вещо лице, 2 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Дължимите разноски за жалбоподателя /адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса/ съобразно така уважената част от жалбата /52 115,44 лв./ са в размер на 2 617,64 лева. Дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение за ответната страна съобразно отхвърлената част от жалбата /за сумата от 10 797,99 лева/, изчислени по реда на чл. 8, ал. 1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са в размер на 414,90 лева. От изложеното следва, че по компенсация дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“–Варна при ЦУ на НАП следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 2 202,74 лева.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Варна, Втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000316007080-091-001/19.04.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 126/05.07.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Ж.А.Х. ЕГН **********, с адрес ***, са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗДДФЛ за данъчен период д.п.2010 г. в размер на 7 837.62 лв. и лихви в размер на 5 572.09 лв., за д.п.2013 г. в размер на 14 841.22 лв. и лихви в размер на 5 983.81 лв., за д.п.2014 г. в размер на 13 737,71 лв. и лихви в размер на 4 142.99 лв. – главница.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.А.Х. ЕГН **********, с адрес ***, против Ревизионен акт № Р-03000316007080-091-001/19.04.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 126/05.07.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Ж.А.Х. ЕГН **********, с адрес ***, са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗДДФЛ за данъчен период д.п.2013 г. в размер на 7 695.32 лв. и лихви в размер на 3 102.67 лв.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“–Варна при ЦУ на НАП, да заплати на Ж.А.Х. ЕГН **********, с адрес *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 202,74 лв. /две хиляди двеста и два лева и седемдесет и четири стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК в 14 – дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: