Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
по
НОХД № 715 по описа на СГС,
НК, 4 състав за 2016 г.
Днес, 17.05.2016 г., Петя КРЪНЧЕВА – съдия –
докладчик по НОХД № 715/2016 г. по описа на СГС, НК, 4 състав, след като се
запознах с материалите по делото и с повдигнатото срещу А.Х.Ч. обвинение за
престъпления по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК и по чл. 249, ал. 1, пр. 1 НК, както и с
повдигнатото срещу В.С.М. обвинение за престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл.
209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, и след като извърших проверката по реда на чл. 248, ал. 2 НПК, намирам, че
на фазата на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения и образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, поради
следните съображения:
Налице
е неясно, неточно и непрецизно формулирано обвинение спрямо обвиняемите лица,
както с окончателните постановления на водещия разследването, с които същите са
привлечени към наказателна отговорност, така и с изготвения и внесен в съда за
разглеждане обвинителен акт, конкретизиращ обвиненията, предмет на доказване по
настоящото производство.
На първо място,
налице е противоречие между обстоятелствената част на внесения за разглеждане в
СГС обвинителен акт и текстовото формулиране на обвинението спрямо всяко от
обвиняемите лица по повдигнатото им обвинение за осъществен състав на
наказателно-правна измама в съучастие помежду им, като съизвършители.
Така,
срещу обв. Ч. е повдигнато обвинение за това, че на 30.07.2014 г., в гр. София,
в съучастие, като съизвършител с В.С.М., с цел да набави за себе си и М. имотна
облага, възбудил заблуждение у Б.В.Й.,
че е служител на НОИ, и че работи по европроекти за подпомагане на възрасти
хора, като обещал да осигури специални грижи за съпругата на Й. и помощи за
двама им, като изискал да му предостави спестяванията си, за да ги опишат, за
да му бъде отпусната помощта, в следствие на което Й. дал на Ч. и М. сумата от
6300 лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 6300 лева, като
престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, след като Ч. е
осъждан повече от два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления и
изпълнението на поне едно от тях не е отложено по реда на чл. 66 НК, както
следва: дело НОХД № 257/2010 г. РС – Ботевград, със споразумение, влязло в
законна сила от 28.04.2010 г., за извършено престъпление по чл. 211, пр. 2, вр.
чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“,
вр. чл. 18, ал. 1 НК, с което на Ч. е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 6 (шест) месеца, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален
„строг“ режим; дело НОХД № 14782/2012 г. СРС, НО, 6 с-в, със споразумение,
влязло в законна сила от 27.11.2013 г. за извършено престъпление по чл. 211,
вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ НК, с което на Ч. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 8 (осем) месеца, което да бъде изтърпяно в затвор – престъпление по чл.
211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК.
Срещу
обв. М. е повдигнато обвинение за това, че на 30.07.2014 г., в гр. С., в
съучастие, като съизвършител с А.Х.Ч., с цел да набави за себе си и Ч. имотна
облага, възбудил и поддържал
заблуждение у Б.В.Й., че е син на негов познат на име Х. и заедно с Ч. се
представили като служители на НОИ, и че работят по европроекти за подпомагане
на възрасти хора, като обещали да осигурят специални грижи за съпругата на Й. и
помощи за двама им, като изискал да му предостави спестяванията си, за да ги
опишат, за да му бъде отпусната помощ, в следствие на което Й. дал на Ч. и М.
сумата от 6300 лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 6300 лева,
като престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, след като М. е
осъждан за тежко умишлено престъпление с наказание „Лишаване от свобода“ не
по-малко от една година, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл. 66
от НК и след като е осъждан повече от два пъти на „Лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления и изпълнението на поне едно от тях не е отложено по реда
на чл. 66 НК, както следва: дело НОХД № 167/2010 г. РС – гр. Асеновград, със
споразумение, влязло в законна сила от 13.08.2012 г., за извършено престъпление
по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК,
на М. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години,
което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг“ режим; дело НОХД №
2541/2010 г. РС – гр. Пловдив, с присъда в законна сила от 06.10.2010 г., за
извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, на М. е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет) месеца, което да
бъде изтърпяно в затвор – престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Както
вече се посочи, повдигнатите обвинения срещу Ч. и М. са за осъществен състав на
престъпление, извършено от тях в съучастие помежду им, в наказателно-правно
релевантното качество на съизвършители – лица, съпричастни към осъществяване на
изпълнителното деяние на вмененото им престъпно посегателство по чл. 211, пр.
2, вр. чл. 209, ал. 1 НК.
И
действително, в обстоятелствената част на внесения за разглеждане обвинителен
акт, се съдържат твърдения за едновременно осъществявана от тях дейност,
насочена към мотивиране на пострадалото лице да се разпореди с имуществото си в
размер на 6300 лева в полза на обвиняемите лица.
При
това неясно остава защо представителят на държавното обвинение, изготвил
внесения за разглеждане в СГС обвинителен акт, е приел, че с описаната в
обстоятелствената част на същия дейност обв. Ч. е осъществил само една от формите на изпълнително деяние,
инкриминирани в чл. 209, ал. 1 НК – възбуждане
на заблуждение у пострадалото лице, а обв. М. – две от формите на
изпълнителното деяние – възбуждане и
поддържане на заблуждение у пострадалото лице.
Единствената
отлика в описаната в обвинителния акт престъпна деятелност, вменена във вина на
обвиняемите лица, се състои в това, че обв. М. се е представил на пострадалия Й.
като син на негов познат на име Х., но не става ясно дали така описаната
деятелност е възприета от държавното обвинение като поддържане на обвинение,
или не. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсва каквото и да било
указание с кои от описаните действия обвиняемите са възбудили заблуждение у
пострадалото лице и с кои – обв. М. е поддържал заблуждението му.
Горното
несъответствие е напълно относимо и до повдигнатите спрямо обв. Ч. и обм. М.
обвинения на досъдебна фаза, със съответния постановление на разследващия орган
от 12.12.2015 г. /за обв. Ч./ и от 15.01.2016 г. – за обв. М..
При
това, при положение, че държавното обвинение едновременно повдига обвинение
срещу Ч. и М. за съизвършителство към престъпление – по чл. 211, пр. 2, вр. чл.
209, ал. 1 НК, и вменява на едно от обвиняемите лица самостоятелно извършване
на форма на изпълнително деяние, безспорно дължи мотиви в обстоятелствената
част на обвинителния акт досежно това с кои свои действия обвиняемите са
осъществили съучастническата дейност и кои – едно от обвиняемите лица е
надхвърлило съучастническата дейност.
Само
по този начин едновременно би се гарантирало правото на всяко от обвиняемите
лица да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение по
начин, който да му позволи да организира защитата си в пълен обем, а на съда и
контролиращата съдебна инстанция – да очертаят предмета на доказване в
производството и да извършат проверка относно това дали повдигнатите обвинения са
съответни на доказателствената съвкупност.
В
конкретния случай, внесения за разглеждане в СГС обвинителен акт срещу обв. Ч.
и М. не позволява на съда и страните да упражнят правата си, посочени по-горе,
и това е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките за
прекратяване на съдебното производство по НОХД № 715/2016 г. и връщане на
делото на СГП за отстраняване на констатираните съществени нарушения на
процесуалните правила.
На
второ място, съдът констатира съществени противоречия и непълноти в тестовото
описание на повдигнатите срещу обвиняемите лица обвинения както на досъдебна
фаза, така и с внесения в СГС за разглеждане обвинителен акт, касателно
вменения им във вина квалифициран признак по чл. 211, пр. 2 НК.
Както
вече се посочи, представителят на държавното обвинение е приел, че обв. Ч. е
извършил деянието при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл. 29, ал. 1,
б. „б“, като се е мотивирал, че „…престъплението е извършено в условията на
опасен рецидив, след като Ч. е осъждан повече
от два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления и
изпълнението на поне едно от тях не е отложено по реда на чл. 66 НК, както
следва: дело НОХД № 257/2010 г. РС – Ботевград, със споразумение, влязло в
законна сила от 28.04.2010 г., за извършено престъпление по чл. 211, пр. 2, вр.
чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“,
вр. чл. 18, ал. 1 НК, с което на Ч. е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 6 (шест) месеца, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален
„строг“ режим; дело НОХД № 14782/2012 г. СРС, НО, 6 с-в, със споразумение,
влязло в законна сила от 27.11.2013 г., за извършено престъпление по чл. 211,
вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, с което на Ч. е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца, което да
бъде изтърпяно в затвор“. Твърди
се, че Ч. е осъждан повече от два пъти,
но нито в обстоятелствената част, нито в
диспозитива на внесения за разглеждане в СГС обвинителен акт, не се сочат
повече от две осъждания на този обвиняем. Сочат се единствено осъжданията
му по НОХД № 257/2010 г. по описа на РС – гр. Ботевград и по НОХД № 14782/2012
г. по описа на СРС.
Идентично
нарушение е допуснато при формулиране на обвинението срещу обв. М.. Прокурорът
е мотивирал приложението на квалифицирания признак по чл. 211, пр. 2 НК с това,
че „…престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, след като М. е
осъждан за тежко умишлено престъпление с наказание „Лишаване от свобода“ не
по-малко то една година, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл. 66
от НК и след като е осъждан повече от
два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления и изпълнението
на поне едно от тях не е отложено по реда на чл. 66 НК, както следва: дело НОХД
№ 167/2010 г. РС – гр. Асеновград, със споразумение, влязло в законна сила от
13.08.2012 г., за извършено престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, на М. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 (две) години, което да бъде изтърпяно в затвор при
първоначален „строг“ режим; дело НОХД № 2541/2010 г. РС – гр. Пловдив, с
присъда в законна сила от 06.10.2010 г., за извършено престъпление по чл. 211,
вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, на М. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 10 (десет) месеца, което да бъде изтърпяно в затвор“. При
това, твърди се отново, че обвиняемият е осъждан повече от два пъти, но както в обстоятелствената част, така и в
диспозитива на внесения за разглеждане в СГС обвинителен акт, се сочат само две осъждания на този
обвиняем. Не е уточнено и кое от осъжданият му реализира признака по чл.
29, ал. 1, б. „а“ НК.
По
този начин, в обвинителния акт липсва конкретизация на вменения във вина на
двамата обвиняеми квалифициран признак на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК –
този по чл. 211, пр. 2 НК. Това положение не дава възможност на съда и страните
да формират единствено възможен и категоричен извод досежно това кои от
предходните осъждания на обвиняемите са отчетени от държавното обвинение като
реализиращи признаците по чл. 29, ал. 1 НК.
Това
води винаги до невъзможност от една страна, да се очертае предмета на доказване
по делото, а от друга – обвиняемите да разберат фактическите и правни рамки на
повдигнатото им обвинение по начин, който да им позволи да организират адекватно
защитата си.
В
крайна сметка, на всеки обвиняем е признато правото да се защити не само срещу
определени съставомерни признаци, а и срещу приетата в обвинението фактическа
обстановка, която обуславя извода на Прокуратурата за съставомерността на съответното
деяние. В конкретния случай това е невъзможно и тъй като съществуващото
противоречие не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, без
да бъдат накърнени правата на обвиняемите лица, то единствено възможния и
законосъобразен начин за отстраняването му се явява връщането на делото на
прокурора за прецизиране на обвиненията на досъдебна фаза и на обвинителния акт
в цялост.
На
трето място, прави впечатление, че и при очертаване на квалифицирания признак
по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, вменен във вина на обв. Ч., както разследващия
орган на досъдебна фаза, така и държавното обвинение са допуснали противоречия
и непълноти в тестовото описание на повдигнатото обвинение.
И
тук представителят на държавното обвинение е приел, че обв. Ч. е извършил
деянието при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“,
като се е мотивирал, че „…престъплението е извършено в условията на опасен
рецидив, след като Ч. е осъждан повече от два пъти на „Лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления и изпълнението на поне едно от тях не е отложено по реда
на чл. 66 НК, както следва: дело НОХД № 257/2010 г. РС – Ботевград, със
споразумение, влязло в законна сила от 28.04.2010 г., за извършено престъпление
по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК, с което на Ч. е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, което да бъде
изтърпяно в затвор при първоначален „строг“ режим; дело НОХД № 14782/2012 г. на
СРС, НО, 6 с-в, със споразумение, влязло в законна сила от 27.11.2013 г., за
извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ НК, с което на Ч. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 8 (осем) месеца, което да бъде изтърпяно в затвор“.
И
тук се твърди, че Ч. е осъждан повече от
два пъти, но нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на внесения
за разглеждане в СГС обвинителен акт, не се сочат повече от две осъждания на
този обвиняем. Сочат се единствено осъжданията му по НОХД № 257/2010 г. по
описа на РС – гр. Ботевград и по НОХД № 14782/2012 г. по описа на СРС.
По
този начин съществено е ограничено правото на защита на обв. Ч. да разбере
фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение, респ. – да организира
защитата си в пълен обем, а на решаващия съд – да очертае по недвусмислен начин
предмета на доказване в производството.
И
тъй като това нарушение не би могло да бъде отстранено от съда в следващата
фаза на производството – съдебната такава, и същевременно е от категорията на
абсолютните нарушения на процесуалните правила, тъй като винаги води до
ограничаване правото на защита на лице, на което това право е предоставено и
гарантирано по закон, то съставлява още едно самостоятелно основание за
прекратяване на съдебното производство по НОХД № 715/2016 г. и връщане на
делото на СГП за отстраняване му.
Изложените
по-горе процесуални нарушения, относими към неточно и неясно повдигнати и
предявени обвинения спрямо обв. Ч. и М. на досъдебен етап от воденото
производство, както и чрез внесения за разглеждане обвинителен акт, изпълнени
при това и с известна противоречивост, настоящият съдебен състав приема за
съществени, същите не могат да бъдат отстранени във фазата на съдебното
производство и всяко от тях представлява самостоятелно основание за
прекратяване на образуваното съдебно производство и връщане на делото в стадия,
на който те са били допуснати.
Така
мотивиран и на основание чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД № 715 по описа на СГС, НО, 4
състав за 2016 г.
ВРЪЩАМ делото на Софийска градска
прокуратура за отстраняване на посочените в мотивната част на настоящото
разпореждане съществени нарушения на процесуалните правила.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване или
протестиране по реда на Глава ХХІІ от НПК, в седмодневен срок от връчване на
преписа от същото, пред Софийски апелативен съд.
Съдия-докладчик: