Р Е Ш Е
Н И Е
№ 08.06.2021 г. гр.Г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Г. Граждански състав
На 08.06.2021г.
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
АНГЕЛОВ
Секретар …………………,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов гр.
дело № 172 по описа за
Производството е по реда на чл.250 и чл.248 от ГПК.
В срока по чл.250, ал.1 от ГПК е постъпила молба от „Д." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Г.,
ул. „Д.П.Б.“ №*, обл. С.З., вписано в ТР с ЕИК: *********,
представлявано от управителя Л.Г.Д.с искане за допълване на съдебно решение от
12.03.2021г. поради следното:
С посоченото решение съдът е приел предявените искове с правно основание чл. 405 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД за основателни и е осъдил
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - З."" АД, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ №7, ет. 5, вписано
в ТР с ЕИК: *********, представлявано от Александър Петров Личев и Румен
Кирилов Димитров да заплати на „Д." ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Г., ул. „Д.П.Б.“ №*, обл. С.З.,
вписано в ТР с ЕИК: *********, представлявано от управителя Лальо Георгиев
Димитров, сумата в размер на 15680 лв. /петнадесет
хиляди шестстотин и осемдесет лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по застраховка „Пълно каско“,
ведно с мораторна лихва в размер на 2469.60 лв. /две хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и
шестдесет стотинки/, считано от деня на забавата - 31.10.2018 г., до подаване
на исковата молба в съда - 19.05.2020г.
Съдът, обаче, не се бил произнесъл по претенцията за
присъждане на законна лихва върху сумата, представляваща застрахователно
обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
В този смисъл моли да бъде допълнено съдебното решение.
В срока
по чл.250, ал.2 от ГПК е постъпило становище от ответника З.А.Д. „ОЗК З.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“
№7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен
Димитров, като поддържа, че молбата е основателна и следва да се допълни съдебното решение, но да
се отхвърли претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата,
представляваща застрахователно обезщетение, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Твърди,
че ответникът не бил изпаднал в забава, тъй като
отбелязването върху свидетелството за регистрация “Прекратена регистрация,
съхранение частен имот“ било различно от “Прекратена регистрация, тотална
щета“, каквото е изискването на чл.390 от Кодекса за З.то. Представянето на
удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС при изплащане на
обезщетение за тотална щета било предпоставка за определяне момента на изпадане
на забава от страна на застрахователя за изплащане на това обезщетение -
решение № 44 от 02.06.201 5 г. по т. д. № 775/2014 г. на I т. о.. решение № 59
от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1256/201 г. на II т. о. и др.
Инициирането на административната процедура за
прекратяване на регистрацията на автомобила не било поставено в зависимост от
това дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация
или не. Предприемането й е в правомощията на потребителя на застрахователна
услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства
с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. Затова дали да прекрати
регистрацията на автомобила или не и поради каква причина зависело изцяло от
преценката на неговия собственик, но не и от действия и/или бездействия на
застрахователя. В конкретния случай било безспорно, че собственикът на
автомобила не е желал да прекрати регистрацията на автомобила “поради тотална
щета", нито след настъпване на ПТП, нито към датата на завеждане на
исковата молба.
Съдът
след като извърши справка по книжата на делото намира, че молбата за допълване
на съдебното решение е основателна и следва да бъде уважена. В мотивите на
съдебното решение съдът е приел, че всички предявени искове са основателни, в
т.ч. за присъждане на законна лихва върху сумата, представляваща
застрахователно обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, като е изложил съображения в тази насока.
Затова следва да се допълни диспозитива на съдебно решение от 12.03.2021г.,
като след абзац първи да се чете: “ОСЪЖДА
З.А.Д. „ОЗК З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет. 5, представлявано от
изпълнителните директори Александър Личев и Румен Димитров, чрез юрк. С.Х. да заплати
на „Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл.
С.З., гр. Г., ул. „Д.П.Б.“ №*, ЕИК *********, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Л.Г.Д.чрез адвокат П.К.,*** законната лихва върху сумата в размер
на 15680 лв. /петнадесет хиляди шестстотин и
осемдесет лева/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно каско“,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.”.
Постъпила
е молба от З.А.Д. „ОЗК З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет. 5, представлявано от
изпълнителните директори Александър Личев и Румен Димитров с искане съдът да
измени съдебно решение от 12.03.2021г. в частта за
разноските, тъй като били присъдени неправилно в полза на ищеца в размер на
3465 лв. Неправилно бил определен размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение от 2400 лв. и адвокатски хонорар в размер на 1375 лв. на
основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения
минималният размер. По делото били
проведени две открити съдебно заседания на 03.01.2020 г. и 12.02.2021г., а на
10.12.2020 и на 19.01.2021 г. не били провеждани открити съдебни заседания. Отделно от това разпоредбата
на чл.7, ал.9 предвиждала присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение
при защита по дело с повече от две съдебни заседания, като за всяко следващо се
заплащало допълнително адвокатско възнаграждение по 100 лв. В конкретният
случай нямало провеждане на повече от две открити съдебни заседания, на които
да се е явил процесуален представител на ищеца. Отделно от това допълнителното
възнаграждение не било по 300 лв. без ДДС за заседание. Затова моли съдът
да измени решението в частта за
разноските, като отхвърли претенцията на ищеца за разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1375 лв. без ДДС, а му присъди такива в
размер на 1075 лв. без ДДС съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения минималният размер.
Отделно
от това моли съдът да присъди такива в полза на ответника във връзка с
направения частичен отказ от иска над сумата от 15680 лв. до пълния размер от
16 000 лв., доколкото за сумата от 320 лв. бил направен отказ от иска по
смисъла на чл.233 от ГПК. В тази част производството следвало да се прекрати и
на основание чл.78, ал.4 от ГПК да се присъдят на ответника разноски, вкл. юрисконсултстко възнаграждение. В този смисъл моли и да се
допълни съдебното решение.
В
срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от „Д." ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. Г., ул. „Д.П.Б.“ №*, обл. С.З.,
вписано в ТР с ЕИК: *********, представлявано от управителя Лальо Георгиев
Димитров. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно
спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото и поради това
същото не следва да бъде намалено до предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 1075лв.
Възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца, било
направено от страна на процесуалния представител на ответното дружество с молба
от 08.12.2020 г. Същото било взето предвид от съдебния състав при постановяване
на решението и присъденото в тежест на ответника възнаграждение за адвокатски
хонорар било намалено.
Макар по
делото да не били проведени пет съдебни заседания, то определеният от съда
адвокатски хонорар напълно отговарял на положените от процесуалния представител
на ищеца усилия и съответствал на принципа за справедливост, установен в
разпоредбата на чл. 36 от ЗА. В случая били предявени обективно съединени
искове с цена 18520 лв., били приложени относимите
писмени доказателства и направени съответните доказателствени
искания. Изготвянето на исковата молба се предхождало от проучване и изследване
на множество документи и нормативни актове. По делото били проведени две
открити съдебни заседания, в които
пълномощникът на ищеца се е явил, защитавал е активно позицията на клиента си и
е упражнявал добросъвестно правата си на процесуален представител в негова
защита. В едното от заседанията бил
проведен разпит на свидетел по делото, а в другото -
изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза. След приключване на устните състезания
представителят на ищцовото дружество представил по
делото подробна писмена защита по същество в определения за това срок. Затова определеното възнаграждение в размер на 2400 лв. с вкл. ДДС
не противоречало на
изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗА за справедливост и обоснованост на
адвокатския хонорар и в този смисъл молбата
била неоснователна.
Неоснователна била
и молбата за допълване на постановеното
решение в частта за разноските относно направения частичен отказ от иск.
Действително в проведеното на 12.02.2021 г. открито съдебно заседание по делото
ищецът направил искане за изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
чрез намаляване на размера му от 16000 лв. на 15680 лв., като за разликата от
320 лв. направили отказ от иска. Изменението било допуснато от съда с нарочно
определение, но в това съдебно заседание не присъствал представител на
ответното дружество, не взел становище по направеното искане на основание
чл.214, ал. 1 от ГПК и не направил своевременно искане за присъждане на
разноски относно частта от иска, за която бил направен отказ. Отделно от това
искът бил приет за изцяло основателен от съда, като извънпроцесуалното
поведение на ответника е било поводът за завеждането на делото. Затова
разноските следвало да бъдат възложени в негова тежест.
Съдът с оглед данните по делото намира молбата за
изменение на решението в частта за разноските за неоснователна. Съдът е взел предвид всички
направени възражения от ответника, съобразил е фактическата и правна сложност
на делото и при спазване разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Закона за
адвокатурата е определил
техния размер съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите.
По
отношение на искането за присъждане на разноски в полза на ответника съразмернно частта от иска, по отношение на която е
направен отказ съдът счита, че следва да се остави без уважение, тъй като
искане за присъждането им не е надлежно
и своевременно направено от ответника и съдът не е бил сезиран с такова, за да
се приеме, че е налице основание за допълване на съдебното решение поради непроизнасяне.
Отделно от това съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право
да иска изменение на решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ответникът не е представил списък на разноските, поради което няма право да
предявява искане по чл.248 от ГПК в този смисъл.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
По молбата на „Д.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл. С.З.,
гр. Г., ул. „Д.П.Б.“ №*, ЕИК *********, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Л.Г.Д.ДОПЪЛВА диспозитива на
съдебно решение от
12.03.2021г., като след абзац първи да се чете: “ОСЪЖДА З.А.Д. „ОЗК З.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“
№7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен
Димитров, чрез юрк. С.Х. да заплати на „Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл. С.З., гр. Г., ул. „Д.П.Б.“ №*, ЕИК *********,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Л.Г.Д.чрез
адвокат П.К.,*** законната лихва върху сумата в размер на 15680 лв. /петнадесет хиляди шестстотин и осемдесет лева/, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно каско“,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.”.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З.А.Д. „ОЗК З.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет. 5,
представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Димитров за
изменение и допълване на съдебно решение от 12.03.2021г. в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – С.З..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: