Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 14 юни 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 16.05.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при секретаря Мария
Богданова
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 752 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е трудов спор по смисъла на чл. 357,
ал. 1 от КТ, който е извън приложното поле на чл. 310, ал. 1 от ГПК и се
развива по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н.Д.Е. с ЕГН **********
*** срещу Общинско предприятие „Социални дейности“, седалище и адрес на
управление гр. Враца, **********
Ищцата твърди, че е в безсрочно трудово правоотношение
с ответното общинско предприятие, в което изпълнява длъжността „касиер домакин“
с код по НКП 43112002 в продължение на повече от 27 години. Със заповед №
4/18.01.2019 г. на директора на ответното общинско предприятие E.А.на ищцата
било наложено наказание „предупреждение за уволнение“, като заповедта била
връчена при условията на отказ и в присъствието на трима свидетели. Ищцата
оспорва горепосочената заповед като незаконосъобразна, като навежда следните
твърдения: ищцата не е извършила описаните в заповедта нарушения; описаните
нарушения не съответстват на дадената им в заповедта правна квалификация, а по
същество изобщо не представляват нарушения на трудовата дисциплина; от ищцата
не са поискани обяснения по чл. 193 от КТ за посочените в заповедта нарушения,
а за други такива; сочените нарушения не са включени в трудовите функции и
трудовите задължения на ищцата, поради което дори при доказване, че са
извършени от ищцата, същите не представляват нарушение на трудовата дисциплина;
при условията на евентуалност се поддържа, че нарушенията са незначителни и не
са довели до вредни последици за работния процес и за работодателя, с оглед на
което наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко и като такова
подлежи на отмяна.
Искането към съда е отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Общинско
предприятие „Социални дейности“ гр. Враца е подал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск. Ответникът признава твърденията на ищцата, че между
страните съществува трудово правоотношение, че ищцата заема посочената в
исковата молба длъжност, както и че процесната заповед е издадена от
работодателя и със същата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Оспорва твърденията на ищцата, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, като счита, че са спазени изискванията на чл. 193 от КТ.
Счита, че е налице извършено от ищцата виновно нарушение на трудовата
дисциплина, което е санкционирано по предвидения в КТ ред, след спазване на
всички изисквания по дисциплинарното производство и че е наложено адекватно по
тежест наказание спрямо тежестта на нарушението със заповед, която е издадена
от компетентен за това орган, в предвидената от закона форма, съответно
мотивирана и посочваща правната норма, въз основа на която се налага
предвиденото наказание. Искането на ответника към съда е да отхвърли иска като
неоснователен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител адвокат Л.В., поддържа иска така, както е предявен и доразвива
посочените в исковата молба доводи в писмена защита.
Процесуалния представител на ответника адв. А. К. в
съдебно заседание оспорва изцяло исковете по съображенията, изложени в отговора
на исковата молба и в писмена защита.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът
приема за установено следното:
Видно от допълнително споразумение № 184 от 23.02.2018
г. към трудов договор № 1 от 24.01.1992 г., ищцата Н.Е. е назначена в ответното
Общинско предприятие „Социални дейности“ гр. Враца на длъжност „касиер домакин“
за неопределено време и на пълен работен ден.
Установява се от представената заповед № 4/18.01.2019
г. на директора на Общинско предприятие „Социални дейности“ гр. Враца, че с нея
на основание чл. 188, т. 2
от КТ на ищцата Н.Е. е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Дисциплинарното наказание на ищцата било
наложено за следното нейно поведение: на 21.11.2018 г., по време на извършване
на инвентаризация в Стол № 2, Н.Е. се държала арогантно с комисията и е
отказала да съдейства на членовете й. След завършване на инвентаризацията, Н.Е.
отказала да подпише протокол № 222/22.11.2018 г. за извършена инвентаризация в
стола и сравнителна ведомост, като използвала непристойни думи и изрази,
несъвместими с длъжността и функциите, които изпълнява. Н.Е. не осъществявала
контрол на кухненския персонал за вложените хранителни продукти, изразяващо се в
несъответствие между изписаните по калкулация и вложени хранителни продукти,
била отговорна за липсата на парични средства в размер на 60,16 лв. от касата
на обекта, превишила правата си по длъжностна характеристика, като поискала
писмено обяснение от социалния работник Галина Маринова Михайлова.
Съгласно изложеното в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, с поведението си Н.Е. е извършила нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал.
1, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 от КТ.
Заповед № 4/18.01.2019 г. е връчена на Н.Е. при отказ,
което е удостоверено с подписите на трима служители на ответното предприятие: Славей
Младенов, Юлия Кръстева и А.С..
Видно от приложеното по делото писмо с изх. № 226/22.11.2018
г. на Общинско предпиятие „Социални дейности“ гр. Враца, със същото са поискани
писмени обяснения от ищцата относно протокол № 222/22.11.2018 г. за извършена инвентаризация,
невнесените събрани такси на стойност 325,36 лв., от които намерени 265,20 лв.
(липса от 60,16 лв.), неосъществяване на работата на кухненския персонал за
вложеното количество хранителни продукти при приготвянето на храната,
непристойното поведение и неподчинението на заповедите на ръководителя на
предприятието.
С писмо с вх. № 224/23.11.2018 г. на Общинско
предпиятие „Социални дейности“ гр. Враца, адресирано до кмета на Община Враца,
с копия до директора на Общинско предпиятие „Социални дейности“ гр. Враца, Агенция
по безопасност на храните и Главна инспекция по труда, Н.Е. е дала обяснения по
извършената на 22.11.2018 г. проверка в поверения й Стол № 2. В писмото са
наведени твърдения, че за членове на инвентаризационната комисия са назначени
служители, които не притежават с необходимата компетентност, в началото на
инвентаризацията Н.Е. не е била поканена да попълни декларация, че всички
първични счетоводни документи са предадени в счетоводството, начинът на
извършване на инвентаризацията не отговаря на законовите изисквания, липсва
методология за счетоводно отчитане на негодните (например поради разваляне)
хранителни продукти, в проверения стол № 2 липсват складови помещения, както и
елементарни условия за правилно съхранение на бързоразвалящи се хранителни продукти.
По делото е приложена цялата преписка, по която е била
издадена оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката А.С.-служител на ответното предприятие, която дава показания, че ищцата
Н.Е. преди инвентаризацията не е попълвала декларации, през цялото време на
инвентаризацията ищцата се е съмнявала в действията на членовете на комисията, снимала
си с телефона какви продукти са намерени, заявявала, че членовете на
инвентаризационната комисия имат за цел да я уволнят, не е извършвана проверка
дали разминаването между счетоводно заведени хранителни продукти и такива в
наличност се дължи на счетоводни грешки и завишени заявки от доставчиците,
липсват правила на ответното предприятие за инвентаризации, но има установила
се практика за това. Свидетелката не си спомня дали в конкретния случай
протоколът за проверката е съставен на място в Стол № 2 или по-късно, но
категорично заявява, че ищцата е отказала да подпише протокола и
инвентаризационния опис. В останалата си част свидетелските показания са за
неотносими към предмета на спора обстоятелства.
Показанията на свидетеля А.С. в относимата им към делото
част се възприемат от съда като добросъвестно и обективно дадени и съответстващи
на останалите събрани по делото доказателства.
При така установеното съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 188, т. 2
от КТ за отмяна на наложено на работник/служител дисциплинарно
наказание. По този иск в тежест на работодателя-ответник е да установи при
условията на пълно и главно доказване законосъобразното упражняване на
дисциплинарната власт.
Безспорно се установи наличието на валидно учредена
трудовоправна връзка между страните по делото, тъй като ищцата Н.Е. заема
длъжността „касиер-домакин“ в ответното Общинско предприятие „Социални
дейности“ гр. Враца.
Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени
императивните разпоредби на чл. 195, ал.
1 от КТ, чл. 194, ал.
1 от КТ и чл. 193, ал.
1 от КТ. Разпоредбата на чл. 195, ал.
1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание – данни относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето и мястото
на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното
основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата
само на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да се
приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на заповедта произтича от принципа
за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е
трудовото. Мотивирането е необходимо и за да се гарантира правото на защита на
наказаното лице, така че последното да може своевременно и по адекватен начин
да организира защитата си срещу вмененото му дисциплинарно нарушение, както и с
оглед осъществяване на съдебен контрол на действията на субекта на
дисциплинарна власт.
Неоснователни са доводите на ищцата, свързани с
неспазване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ от работодателя. Съгласно
съдебната практика: решение № 440/04.07.2002 г. по гр.д. № 784/2001 г. на Върховния
касационен съд, ІІІ г. о. и решение № 307/24.06.2011 г. по гр. д. № 1342/2010
г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., за да е налице изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 193,ал. 1 от КТ, е необходим и достатъчен
само фактът преди налагане на дисциплинарното наказание субектът на
работодателската власт да поиска обяснения от работника във връзка с конкретно
дисциплинарно нарушение. В конкретния случай поисканите обяснения са относно
въведените със заповедта за дисциплинарно наказание и твърдени от работодателя
нарушения, с изключение единствено на твърденията, че ищцата Н.Е. изнася
информация към други институции, създава интриги и конфликти в стол № 2, в
която част не са поискани обяснения от ищцата.
Неоснователни са и доводите, че ответникът е следвало
да определи за членове на комисията по инвентаризация по-компетентни свои
служители, тъй като този въпрос следва да бъде решен от работодателя и съдът не
може да извършва контрол върху избора му. Все пак следва да се посочи, че при
решаване на спора съдът може и е длъжен да установи дали действията на
инвентаризационната комисия са в съответствие с приложимите нормативни актове и
вътрешни такива за предприятието.
Съдът обаче споделя доводите на ищцата, че процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана, тъй като липсва
ясно и разбираемо описание на нарушенията: в какво се изразявало арогантното
поведение на ищцата по време на инвентаризацията, защо неподписването на
инвентаризационния протокол е прието за дисциплинарно нарушение, кои са
използваните от ищцата непристойни думи и изрази и към кого са отправени, имала
ли е ищцата възможност да отчете липсващите парични средства в касата, за да са
приеме, че липсата е дисциплинарно нарушение, защо е прието за дисциплинарно
нарушение искането на обяснения от служителка на стола при положение, че ищцата
по длъжностна характеристика е задължена да контролира служителите в стола,
както и каква информация се изнася и какви точно интриги и конфликти се създават.
Същевременно когато са налице няколко нарушения на
трудовата дисциплина, както е в настоящия случай, следва за всяко дисциплинарно
нарушение поотделно да се посочи от работодателя кои трудови задължения са
нарушени. От оспорената заповед не става ясно за ищцата по разбираем начин с всяко от изброените нарушения кои трудови
задължения са нарушени.
Гореизложеното е от естество обективно да затрудни
ищцата при защитата й и нарушава разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ. Така
изложени, основанията в заповедта водят до объркване и не позволяват на ищцата
да се ориентира какво е конкретното нарушение, което е извършила.
За пълнота съдът ще добави и доводи по съществото на
извършените нарушения на трудовата дисциплина, доколкото ищцата изрично оспорва
да е извършила същите.
При своевременно въведените от ищцата с писмо с вх. №
224/23.11.2018 г. на Общинско предприятие „Социални дейности“ гр. Враца доводи,
че в началото на инвентаризацията Н.Е. не е била поканена да попълни
декларация, че всички първични счетоводни документи са предадени в
счетоводството, че начинът на извършване на инвентаризацията не отговаря на
законовите изисквания, че липсва методология за счетоводно отчитане на
негодните (например поради разваляне) хранителни продукти, че в проверения стол
№ 2 липсват складови помещения, както и елементарни условия за правилно
съхранение на бързоразвалящи се продукти, в доказателствена тежест на ответното
предприятие бе да представи доказателства, че тези възражения са неоснователни,
което не бе сторено по делото.
Дори обратното, от показанията на свидетелката А.С. се
установява, че в Общинско предприятие „Социални дейности“ гр. Враца липсват
писмени правила за извършване на инвентаризация на дългосрочни и краткосрочни
материални активи. По мнение на съда, това обстоятелство с висока степен на
вероятност би могло да компрометира заключенията на всяка една инвентаризация на
столове на предприятието, предвид липсата на яснота относно процедурата, по
която се провежда инвентаризацията, но следва да се отбележи, че изработването
и утвърждаването на такива правила е от изключителна компетентност на ръководителя
на същото предприятие. Следва също да се посочи, че от гласните доказателства
по делото се установява и че при извършването на инвентаризацията не са взети
предвид фирите (промените в хранителните продукти вследствие естествени
физико-химични процеси), чието съществуване е нормативно установено в Закона за
счетоводството и които пряко влияе на теглото и обема им, поради което
направеното от ищцата възражение в същия смисъл е основателно и се споделя от
съда.
Гласните доказателства установяват и съществени пропуски
при извършването на процесната инвентаризация и поради следното:
При липса на нормативен акт и вътрешни правила,
уреждащи определена обществена дейност, следва при съдебен спор да бъдат
съобразени добрите практики в съответната област. За такива в конкретния случай
съдът приема инструкциите на Националната агенция по приходите относно
извършването на инвентаризации, публикувани на страницата на НАП в интернет, в
които е предвидено, че преди всяка инвентаризация на отчетен обект лицата с
повереното им за опазване имущество на предприятието декларират дали до
началото на съответната инвентаризация всички документи за прихода и разхода на
подлежащите на инвентаризиране активи и пасиви са предадени в счетоводството и
дали в тях не са останали непредадени или неотчетени такива документи и какви
са данните за номера и датата на последните документи по прихода и по разхода
за съответните обекти на инвентаризиране; при започването на инвентаризацията
такава декларация се изисква от материалноотговорните или подотчетните лица
относно собствеността на паричните средства, които се намират в
местонахождението на съответния обект на инвентаризиране, като такива
декларации се изискват и от лицата, на които са отпуснати подотчетни суми за
придобиване на материални запаси или на които са издадени пълномощни за
получаване на материални запаси; при съставянето на първичните счетоводни
документи в процеса на инвентаризация трябва да се прилагат нормативно
определените правила, съгласно които отделни инвентаризационни описи и/или
сравнителни ведомости се попълват за: залежали и негодни материални
запаси;-материални активи на път; материални активи на склад в други
предприятия и на отговорно пазене; предадени, но невложени в производството
материални запаси; продадени, но намиращи се в предприятието материални активи;
незавършено производство по анулирани, преустановени и недоокомплектовани
поръчки; всяко местонахождение или местосъхранение (склад, магазин и пр.), за
което се води отделна отчетност и за всяко длъжностно лице, отговорно за
съхранението на материалните активи. След приключване на инвентаризацията на
конкретен отчетен обект съставените първични счетоводни документи се подписват
от членовете на комисията и от длъжностното лице, отговорно за обекта, с което
то декларира, че е запознато с резултатите от инвентаризацията. За
установените разлики между счетоводните данни и тези от фактическата проверка
материалноотговорното лице дава писмени обяснения, които са от значение при
изготвянето на заключението на инвентаризационната комисия и за вземане на
правилно последващо решение от ръководството на предприятието.
Гореизложените изисквания, представляващи добра
практика, не са спазени при извършването на процесната инвентаризация и
следователно за съда липсва основание да приеме, че е налице виновно
неизпълнение от страна на ищцата на нейни конкретни трудови задължения, за
които следва да бъде ангажирана дисциплинарната й отговорност.
По разноските:
При този изход на делото ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Врачанския районен съд сумата 50,00 лв. за държавна такса по предявения
неоценяем иск, както и да заплати на ищцата сумата 300,00 лв. за заплатен
(видно от договора за правна помощ) адвокатски хонорар. Възражението по чл. 78,
ал. 5 от ГПК на ответника е неоснователно, тъй като заплатеният от ищцата
адвокатски хонорар е в минимален размер и не подлежи на намаляване.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
№ 4/18.01.2019 г. на директора на Общинско предприятие „Социални дейности“ гр.
Враца, ул. „Стоян Заимов“ № 1, с която на Н.Д.Е. с ЕГН ********** е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Общинско предприятие „Социални дейности“, седалище и
адрес на управление гр. Враца, ул. „Стоян Заимов“ № 1 да заплати на Н.Д.Е. с ЕГН ********** ***
сумата 300,00 лева, представляваща сторени по гр. дело № 752/2019 г.
на Врачански районен съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Общинско предприятие „Социални дейности“ гр. Враца,
ул. „Стоян Заимов“ № 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата 50,00 лева,
представляваща държавна такса за образуване на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Районен съдия: