Решение по дело №694/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба от С. С. А., [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес], против решение № 149/29.02.2024г. постановено по а.н.д. № 131/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-3292-000313/04.01.2024 г., издадено от Н. сектор в ОД на МВР-Бургас, IV-то РУ, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при недоказаност на нарушението и при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на касатора. Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация – Н. сектор в ОД на МВР-Бургас, IV-то РУ, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

А. съд – Бургас след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение било потвърдено наказателното постановление, ангажирало отговорността на Андриков за това, че на 06.12.2023 г., около 04,03ч., в [населено място], по [улица], срещу игрална зала „Ефбет“, в посока на движение пътен възел „Юг“, управлява товарен автомобил “Фиат Скудо” с рег. № [рег. номер], собственост на „Магнетик 2013“ ЕООД, след употреба на алкохол в кръвта 0,84 промила на хиляда, установен с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен №ARPM-0791.

За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция приела, че липсват формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на административно-наказателното производство. В оспореното решение е прието, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП законосъобразно са наложени съответстващите кумулативните наказания "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 12 месеца и "Глоба" в размер [рег. номер].

При така изложените мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

От фактическа страна е установено, че на 06.12.2023г. около 04.03 ч. актосъставителят Р. К., мл. инспектор при IV РУ-Бургас, спряла за проверка в [населено място], по [улица], срещу игрална зала „Ефбет“, в посока на движение пътен възел „Юг“ товарен автомобил “Фиат Скудо”, с рег. № [рег. номер], собственост на „Магнетик 2013“ ЕООД, който бил управляван от водача С. С. А.. Полицейският служител тествал водача Андриков за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фаб. № ARPM- 0791, който отчел концентрация на алкохол от 0,84 промила алкохол в издишания в апарата от водача въздух. Н. водача Андриков бил издаден талон за медицинско изследване № 112759, който му бил връчен в 04.40 ч. на 06.12.2023 г. Предвид отчетения резултат от техническото средство на жалбоподателя АУАН с бл. № 336082 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Обжалваното съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове.

Съгласно чл.174, ал.1, т. 2 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Отговорил е изчерпателно и аргументирано на всяко едно от възраженията на жалбоподателя. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Не могат да се възприемат твърденията на касатора, че поради допуснато нарушение, изразяващо се в посочване за дата на съставяне на АУАН на 05.12.2023г., вместо 06.12.2023г. е нарушено правото му на защита Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото на защита на санкционираното лице, още повече, че не се спори относно наличието на алкохол в кръвта на водача. Посочването на дата на съставяне на АУАН 05.12.2023г., вместо датата на извършване на нарушението и реалната датата на съставяне на АУАН 06.12.2023г. не компрометира прецизността на НП, поради което не може да бъде прието за нарушение от характера на съществените процесуални, които са ограничили правото на защита на касатора.

Настоящият състав счита, че не е налице и соченият в касационната жалба порок на НП, свързан с това, че на касатора е връчен неправилно третият екземпляр от талона за изследване и даване на кръвна проба и че Андриков не е могъл да го разчете и поради тази причина не се е явил в УМБАЛ Бургас.

В настоящия случай, с оглед установената с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда, актосъставителят, в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е оформил талон за изследване по образец, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., в три екземпляра, като при спазване на чл. 6, ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. е отразил в него желанието на касатора установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да бъде извършено с медицинско и химическо лабораторно изследване, мястото, където следва да се извърши медицинското изследване и срока на явяване там, съобразен с условията на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Следва да се отбележи, че крайният срок за явяване на водача за медицинско изследване се определя от длъжностното лице от службите за контрол в зависимост от отдалечеността на лечебното заведение и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Видно от показанията на свидетелите, Андриков е получил съставения надлежно талон за медицинско изследване, не е имал възражения по определения му срок за явяване в ЦСМП към УМБАЛ Бургас и не е изявил желание за съдействие от страна на полицейските служители във връзка с транспортирането му до медицинския център, въпреки че същите нямат такова задължение. В случая, контролният орган е съобразил обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, в което се намира мястото за извършване на медицинско изследване и вземането на кръв и съобразно чл. 6, ал. 6, т. 2 Наредба № 1/19.07.2017 г. е определил срок в рамките на предвидените като максимум в разпоредбата 45 минути. Срокът за лично явяване в медицинското заведение е задължителен и има дисциплиниращ за нарушителя характер, като неспазването му е съществено условие за валидност на химическото изследване. Явяването на лицето в лечебното заведение е негово задължение, което той дължи като краен резултат. В настоящия случай жалбоподателят не просто се е явил със закъснение, което би било индиция, че е желаел и е направил всичко възможно да опровергае резултата, отчетен от Дрегер-а, а изобщо не се е явил, за да бъде подложен на преценка въпроса за това дали е станало определеното му от страна на органа време или не.

Съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози: „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.“, за което касаторът не спори.

По изложените съображения при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, и счита, че същото следва да се остави в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, А. съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 149/29.02.2024 г., постановено по АНД № 131 по описа за 2024г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.