Р Е Ш Е Н И Е
№ 260062
гр.Бяла, 11.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи гр. състав, в публично заседание на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при секретаря Валентина Великова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 707
по описа за 2020г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.79, чл.240, ал.1, вр.чл.99 от ЗЗД.
Ищецът
моли съда да осъди ответницата Е.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Л.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 2 400 лв. /две
хиляди и четиристотин лева/, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на внасяне на исковата молба в съда – 12.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, както и дължимата лихва за забава, считано от
05.02.2020г. до 11.10.2020г., в размер на 166.00 лв. /сто шестдесет и шест
лева/, до окончателното заплащане на сумите.
Претендират
и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез
пълномощника си, е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска
по основание и размер.
След преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът приема следната фактическа обстановка и изведе
следните правни изводи:
Видно
от представените по делото доказателства на 24.07.2018г. ответницата Е.П.С. е
получила сумата 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, от Х.Т.Х., ЕГН: **********,
като сумата и е била преведена от последния по банков път, на същата дата, по банковата и
сметка в „Юробанк“ АД - IBAN - ***. Физическото извършване на превода и
попълването на банковите документи било извършено от А.И.А., поч. на 13.01.21г.
До настоящият момент парите не са върнати от ответницата на Х.Х., явяващ се
цедент, нито на цесионера ищец Л.Д., въпреки връчената нотариална покана,
съдържаща уведомление за извършената цесия, съгласно чл.99, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите и даден срок за връщане на сумата.
С договор за цесия на 23.01.2020г., Х.Т.Х. е прехвърлил
вземането си, което е имал срещу ответницата Е.П.С., на ищеца Л.П.Д., ЕГН: **********,
въз основа на сключен с ищеца Договор за цесия, който е с нотариална заверка на
подписите на страните, заверен от нотариус С.К., peг. № 385, с район на
действие PC- Бяла.
Изпълнявайки нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, Х.Т.Х. е изпратил нотариална покана, уведомяваща ответницата, за
извършената цесия, както в същата покана е бил даден седмодневен срок за
изплащане на задължението и е била посочена банковата сметка на новия кредитор,
цесионера Л.П.Д., в Банка ДСК ЕАД.
Поканата - уведомление е била връчена на Е.П.С.
на 28.01.2020г., като е съставен, съответния документ от помощник - нотариус
при нотариус Сашенка Константинова. Като отчитайки датата на връчване на
уведомлението, седмодневният срок за заплащане на задължението е изтекъл на
04.02.2020г.
Ответницата Е.П.С., след изтеклия срок за
издължаване не е върнала получената от нея сума в размер на 2 400 лв. /две
хиляди и четиристотин лева/.
По ИУИ чл.193 ГПК.
Правото да се оспори истинността на
представен по делото документ, чрез процедурата по чл.193 ГПК може да се
упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок – най-късно с отговора на
процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила – в отговора
на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на
иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в
първото заседание. Представеният в съдебно заседание документ може да бъде
оспорен най-късно до края на това заседание. Пропускането на срока по чл.193, ал.1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. С
пропускането на срока възможността за оспорване истинността на документа в това
производство се преклудира. Това е правната последица от неупражненото в срок
процесуално право. Видно от доказателствата по делото вносната бележка от
24.07.2018г. представена ведно с исковата молба. Ответницата е направила искане
по реда на чл.193 от ГПК на 11.05.2021г., едва в третото заседание при
задължение да стори това с отговора на исковата молба, което не е сторила като
с това си бездействие процесуалните й възможности по реда на чл.193 от ГПК са
преклудирани./ ТР № 5/2012г. на ВКС/.
Вносната
бележка за направен превод по банковата сметка на ответника удостоверява
получаването на посочената в нея сума. Тя не доказва договора, по който е
извършено плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от неговите съществени елементи.
Наличието
на документ, удостоверяващ плащане не освобождава платеца от законовите
ограничения да докаже твърдяното от него основание и със свидетелски показания.
Ако във вносната бележка не е посочено основанието на плащането, по иск за
връщане на даденото без основание в тежест на ответника е да докаже
основанието, на което е получил или има право да задържи полученото. С всички
доказателствени средства той може да доказва какви правни и фактически действия
са извършили страните във връзка с извършеното плащане (в т.ч. направени
признания за факти или за обвързаност), но със свидетели той не може да докаже
извършването на волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор на
стойност над 5000 лева. Същото важи и по иск за връщане на заета сума – в
тежест на ищеца е да докаже не само получаването на заема (или съществуването
на старо задължение при новация), но също и постигнатото съгласие за връщането
й, чрез всякакви доказателствени средства за правните и фактически действия на
страните, но със свидетели той не може да докаже волеизявление на получателя на
сумата, че се задължава да върне полученото в заем. Въз основа на изложеното
следва да се приеме, че в тежест на ищеца е да докаже фактите, на които
основава претендираното от него право. Оспорването или неоспорването на тези
факти от ответника е без значение за доказателствената тежест. Твърдените
правопораждащи факти може да бъдат доказани с признание от ответника и това е
начин на доказване. Или иначе казано не се установява от доказателства по
делото да е сключен надлежно договор за заем. Съгласно трайната практика и теория, договорът за заем е реален
договор, по който правата и задълженията между страните възникват от момента на
предаването на паричната сума от заемодателя в собственост на заемателя.
Договорът се счита за сключен в момента, когато въз основа на
постигнатото между страните съгласие едната даде, а другата-получи в заем пари.
Предаването на дадена сума в заем е съществен елемент от фактическия състав на
сделката, поради което установяването на предаването на паричната сума със
задължение за връщането й от заемателя, е доказване на договора на заем, което
с оглед разпределението на доказателствената тежест е задължение на ищеца,
съгласно чл.154, ал.1 от ГПК в настоящия спор, което е и надлежно указано
от съда с доклада си по реда на чл.146
ал.1 от ГПК. Получаването на сумата може да се доказва с всякакъв документ,
изходящ от заемателя-разписка за предоставяне на сумата в заем, разходен касов
ордер, движение на парични средства от банковата сметка на заемодателя към
банковата сметка на заемателя, свидетелски показания при спазване на
ограниченията в чл.164, ал.1 от ГПК и други /Виж решение № 777 от 08.11.2005г.
на ВКС по гр.д.№ 1011/ 2004г. - ІІ г.о., решение № 875 от 11.01.2006г. на ВКС
по гр.д.№ 431/2005г, ІІ-г.о., решение № 161 от 10.03.2006г. на ВКС по гр.д.№ 47/2005г.,
І-г.о, решение № 517 от 31.05.2007г. на ВКС по т.д.№ 956/2006г. ТК, ІІ-ро о.,
решение № 666 от 06.12.2007г. на ВКС по т.д.№ 387/2007г., І о. ,
ТК, решение № 568 от 16.10.2008г. по т.д.№ 278/2008г., І о., ТК и
други/.
В случая такива доказателства не са ангажирани. В тежест на страната, която твърди, че има сключен такъв договор, е да установи с допустимите от закона доказателства неговото съществуване. В конкретния случай ищеца не е ангажирал безспорни и категорични писмени доказателства установяващи
поемане на задължение за връщане на сумата от ответницата Хр.Х. и оттам на Л.Д. цесионер-ищец по делото.
Не може да се приеме, че процесната сума от 2 400лв. внесена от Хр.Х. касае предаване
на именно на това договорно задължение между А. и С., тъй като в същата няма такова отразяване
като причина за внасянето й. Преки очевидци на уговорки между страните и поемане на задължение от Ев.С. за връщане на сумите няма. Вторият свидетел Хр.Х., приятел на Ат.А., също не познава добре ответницата и не е присъствал на разговори и уговорки между А. и С. както и между първия свид.А. и С..
Предвид изложеното съдът намира, че не е доказано сключване на процесния договор за заем между страните и възникнало по силата на същите задължение на ответницата да върне сумата от 2 400 лв. на ищеца Д.. Предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответницата С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400лв. поради отхвърляне на исковете срещу нея.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.П.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, против Е.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
сумата от 2 400 лв. /две хиляди и
четиристотин лева/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
внасяне на исковата молба в съда – 12.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и дължимата лихва за забава, считано от 05.02.2020г. до
11.10.2020г., в размер на 166.00 лв. /сто шестдесет и шест лева/ до окончателното
заплащане на сумите, като недоказан.
ОСЪЖДА Л.П.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на Е.П.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 400.00 лв.
/четиристотин лева/, представляващи разноски по делото.
ОСТЯВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.194, ал.3,
вр. с ал.2, вр. с чл.193 ГПК, проведеното от ответницата Е.П.С., ЕГН: **********,
чрез адвокат П.П. от РАК оспорване на истинността на представените по делото вносна
бележка от 24.07.2018г., относно авторството на подписа, положен от Хр.Х. и ПРЕКРАТЯВА производството, като недопустимо.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта за
прекратителното определение в едноседмичен срок пред РОС от връчването на
страните.
Районен
съдия: /п/