С.20 март 2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С.ският районен съд, Іви състав в
публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ
ПАВЛОВ
при секретаря Екатерина Баракова, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.
дело № 939 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявения иск е с правно основание, чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 124 и чл. 415 от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства "Т. Б."
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес па управление: гр. С., ж.к. М. 4"
Бизнес Парк С., сграда 6, е поискало да бъде установено по отношение на
ответника О.И.Т. с адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
"Т. Б." ЕАД, в размер на 200, 53 лева претендирани
на основание договор от 14. 09. 2015 година между ищеца и ответника О.И.Т.
за мобилни услуги с предпочетен с абонатен номер +************ за срок
от 24 месеца по програма „НонСтоп 39,99 с
неограничени национални минути и стандартен месечен абонамент в размер на 39,
99 лева. Твърди се че ответникът О.И.Т. не е изпълнил задълженията си по
договора в общ размер на 200, 53 лева претендирани
като неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 14. 09.
2015 год. до 04. 11. 2015 година, като в петитума на
исковата молба се претендира установяване, че ответникът дължи на ищеца тази
сума, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата,
Също така ищецът "Т. Б." ЕАД претендира че
ответникът О.И.Т. му дължи и за сума в размер на 731, 80 лева за начислена договорна
неустойка по същия договор, за който се твърди че е сключен на 14. 09. 2015
година между ищеца обстоятелства "Т. Б." ЕАД, ЕИК *********, и
ответника О.И.Т. за мобилни услуги с предпочетен с абонатен
номер +************, която неустойка се претендира да е дължима от ответника на
ищеца на основание чл. 11 от същия договор и се твърди в исковата молба че е
формирана от стандартните месечни абонаменти до изтичане на срока на договора и
начислена във фактура № **********/05.
01. 2016 година.
В петитума на исковата молба се
съдържат исканията съдът да признае за установено по отношение на ответника, че
ищецът "Т. Б." ЕАД, ЕИК *********, има следните вземания срещу
ответника О.И.Т.:
Суми в общ размер на 932, 33 лева претендирани
като незаплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги и неустойка, от
които от които съобразно съдържанието не исковата молба съдът приема че 200, 53
лева неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 14. 09.
2015 год. до 04. 11. 2015 година и 731, 80 лева за начислена договорна
неустойка по същия договор, претендирана на
посочените по-горе основания.
Ответникът О.И.Т.
чрез адвокат Й. от САК, е подал отговор на исковата молба, чрез служебно
назначения му процесуален представител адвокат Й. от САК, която оспорва
исковете, по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено и
доказано от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр. д № 235/2018 г., по описа на PC
С., против ответника О.И.Т. е била издадена Заповед № 179 от 21. 03. 2018
година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в размер на 932, 33
лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен абонатен номер +************ за
незаплатени далекосъобщителни услуги. Същата заповед за изпълнение е съобщена
на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415 ал. 1, т. 2
от ГПК в редакцията му към 03. 07. 2018 година на заявителя Т. е указано от
съда да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането предмет на
заповедта за изпълнение. В указания от съда и законоустановен
срок ищецът е предявил иска предмет на настоящото производство и съдът приема, че е налице допустимост и
правен интерес от предявения установителен иск.
В тежест на ищеца е на доказване а не установява да е
сключил с ответника договора от който претендира вземанията предмет на иска.
Ищецът не е поемал никакви задължения по договора.
Представител на "Т. Б." ЕАД е положил подписа си не за да се задължи
по договора а за удостоверяване че подписите на потребителя са положени пред
него. Впрочем на тази страница от проекта за договор няма никакви подписи на
потребителя и мястото за полагане на подписи от потребителя е останало празно.
От потребителя може да се приеме за подписана само втората страница от проекта
за договор, но тя съдържа само претенции на ищеца мобилен оператор а не какво
конкретно се е задължил по договора, какъв договор е сключил, за какви услуги
по какъв абонаментен план. Фактурите на които се позовава ищеца не съдържат
подписа на ответника и също не може да се приеме, че представляват източник на
каквото и да е задължение на ответника към ищеца по недоказания договор.
Щом ищецът чрез своя представител не е подписал договора за
да се задължи по него, а с подписа си К.И.А. само е удостоверила, че подписът
на потребител е положен пред нея това е само проект за договор без изразено
съгласие на мобилния оператор за същия договор. При това положение искът е
неоснователен само поради това че ищецът като мобилен оператор не се е задължил
по договора на който основава претенциите си.
Самостоятелно основание за отхвърляне на исковете е че щом не установява с необходимото пълно
доказване, ищецът като мобилен оператор не е престирал
твърдяните в исковата молба услуги, при това извън
абонаментните такси, които също не се дължат, поради липсата на договор.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва ищецът
да е изпълнил задълженията си по договора и при положение че ищецът
действително не установява такова изпълнение за да му се дължи както
абонаментна такса, така и сумата за претендираните но
неустановени в процеса услуги, за които от съдържанието на ИМ се разбира че е
за нещо извън това за което е установена абонаментна такса. Видно от претенциите в исковата молба ищецът
без да е доказал договора на който се позовава твърди че абонаментния план е за
39, 99 лева месечно и това включва неограничени национални минути. При това
положение, щом ищецът не установява да е престирал на
ответника твърдяните в ИМ услуги, съдът приема че
такива не са престирани от ищеца на ответника и не се
дължат от него никакви суми за такива
услуги.
Предвид изложеното
няма основание ответникът да дължи на ищеца претендираната
сума от 200, 33 лева тъй като не установява нито основанието за дължимост на абонаментната такса, нито престиране
на далекосъобщителни услуги както в рамките на абонаментната такса, така и
извън нея, за да му се дължи тази сума която далеч надхвърля абонамента от 39,
99 лева, а нищо не се установява да е престирано от
ищеца на ответника.
От правна страна
съдът намира следното:
В тежест на ищцовата страна е да докаже, че като мобилен оператор е бил
изправна страна по договора, а дори не установява да се е задължил по
договора. Това е така защото за да
възникне задължение за заплащане на телекомуникационна услуга, респективно
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
каквато се претендира в настоящето производство следва да бъде доказано, че
такава е предоставена в количество, чиято цена се претендира за заплащане.
В настоящият
гражданско правен спор при предявен положителен установителен
иск, ищецът носи доказателствената тежест при
условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от
които произтича вземането му. Освен липсата на доказателства, че ищецът се е
задължил по договора и е бил изправна страна по договора между него и
ответника, както бе посочено по - горе, следва да бъде отбелязано, че
представените от ищцовото дружество писмени
доказателства относно размера и периода на вземането фактури, които не носи
подписа на ответника, представляват частен документ, който не може да бъде
доказателство за съществуващи задължения на ответника в настоящото
производство.
Дори да беше
сключен процесния договор от ищеца, клаузата за
неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, При тази преценка
следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за
услуга, който в случая не е доказан от ищеца и е само проект и вида на
насрещните престации: мобилния оператор се задължава
да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят - да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски
до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
По иска с правно
основание чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца неустойка,
настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 92,
ал. 1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
В случая ищецът се
позовава на неустоечна клауза, съгласно която в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочен/а в него по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок.
По отношение на
тази договорна неустойка настоящият състав приема следното:
Ответникът
притежава качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП като физическо лице, на което са предоставяни далекосъобщителни услуги от
ищеца - мобилен оператор.
Съгласно чл. 143,
т. 5 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. В случая неустойка, начислена за периода от
датата на прекратяване на договора до края на срока на действие на договора в
общ размер 731 лева е необосновано висока дори
ищецът да беше сключил договора. При това положение и на основание чл. 143, т.
5 от ЗЗП клаузата на която е основана претенцията е нищожна. При това положение
на самостоятелно основание и задължението за неустойка не е валидно възникнало
и не следва да бъде присъждано.
Предвид изложеното
съдът приема, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №
110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016
г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д.
№ 203/2015 г. на ВКС, I т.о.
В конкретния
случай неустойка въобще не се дължи и защото ищецът дори не си се направил
труда да се задължи по договора, щом визирания като негов представител само е
посочил че потребителят лично е положил подписа си пред него.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявения иск от "Т. Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. М. 4" Бизнес Парк С., сграда 6, срещу О.И.Т. адрес ***, п. к. ****, улица Х. З. № 1 за
установяване по отношение на този ответник че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца "Т. Б." ЕАД, в размер на 932, 33 лв
/ деветстотин тридесет и два лева и 33 стотинки), претендирани
като незаплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по
договор от 14. 09. 2015 година за мобилни услуги с предпочетен с абонатен номер
+************, от които 200, 53 лева претендирани като незаплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 14. 09. 2015 год. до 04. 11. 2015 година и
731, 80 лева, претендирани за начислена на основание
чл. 11 от същия договор договор неустойка формирана
от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: