Р Е Ш
Е Н И Е
№................
гр. София, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито съдебно заседание провело
се на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Йорданка Петрова, като
разгледа докладваното от съдия А. Маджев т. д. № 616 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК
Образувано е вследствие на искова молба с вх. № 35740/27.03.2020 г.,
която е подадена от „Н.М.Р.“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***-71, срещу „Т.Б.Д“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Красно село“ бул. „*****.
Предявени за разглеждане в условията на обективно кумулативно съединяване
са частични осъдителни искове, както следва :
1./ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер от 82 000,00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от
83 850,45 евро /с левова равностойност от 163 997,23 лв./, представляваща
заплатена без да е налице основание сума под формата на неправомерно начислена
и събрана такса за предсрочно погасяване на остатък по отпуснат кредит с
договор от 05.07.2011 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 27.03.2020 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното
ѝ плащане;
2./ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер от 10 000,00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от
9 339,50 евро /с левова равностойност от 18 266,47 лв./, представляваща
заплатена без да е налице основание сума под формата на неправомерно начислена
и събрана такса за предсрочно погасяване на остатък по отпуснат кредит с
договор от 13.06.2012 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 27.03.2020 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното
ѝ плащане;
3./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер от 7 000,00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 25 434,63
евро /имащо левова равностойност от 49 745,81 лв./, представляващо дължимо
обезщетение за забава в плащането на главното вземане /82 000 лв. част от общо
вземане в размер от 163 997,23 лв./, което е начислено за периода от 31.03.2017
г. до 26.03.2020 г.; и
4./ иск при квалификацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер от 1 000,00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 2 832,98
евро /имащо левова равностойност от 5 540,83 лв./, представляващо дължимо
обезщетение за забава в плащането на главното вземане /10 000 лв. част от общо вземане в размер от 18
266,47 лв./, което е начислено за периода от 31.03.2017 г. до 26.03.2020
г.
Ищецът твърди, че е встъпил в кредитни правоотношения с ответната банка,
въз основа на договорни източници – сключени два договора за банков кредит от
05.07.2011 г. и от 13.06.2012 г. По тези сделки кредитополучател било
дружеството – „Н.М.“ ЕООД, а солидарно задължени лица – „Ш.К.П.“ ЕООД, „К.Е.“
ЕООД, Т.Т.Г.и С.П.С., а впоследствие и самият ищец. По договора от 2011 г.
отпуснатият кредит възлизал на сумата от 2 000 000 евро, с уговорен краен срок
на погасяване – 25.06.2019 г. , а по този от 2012 г. на сумата от 250 000 евро,
с уговорен краен срок за погасяване 25.06.2017 г. Ищецът потвърждава, че е
осъществил усвояване в договорените срокове на осигурените му под формата на
предоставен кредит парични суми по двата договора, като е поел задължение да ги
върне съобразно изработени и договорно възприети погасителни планове, а именно
по договора от 05.07.2011 г. при 84 месечни вноски за периода от 25.07.2012 г.
до 25.06.2019 г., съответно по договора от 13.06.2012 г. при 52 месечни вноски
за периода от 25.03.2013 г. до 25.06.2017 г. И по двете кредитни сделки било
предвидено, че кредитополучателят дължи плащането на лихви и такси при условия
и размери установени в чл. 3.1.3. и чл. 3 от тяхното съдържание. Сочи се, че
редовната лихва е уговорено да се формира от БЛПКК в евро увеличен с надбавка
от 3,5 пункта, като лихвата не може да бъде по-ниска от 8,5 % годишно, и тъй
като към датата на сключване на договора от 2011 г. БЛПКК е на ниво от 4,921 %, то приложимия
лихвен процент по предвидената за плащане редовна лихва е равен на 8,5 %.
Упоменава се, че по отношение на следващите се такси една част от регулацията е
в чл. 3.2., 3.3., 3.4, 3.5. чл. 4 и т.н. от съдържанието на договорите. По
специално в чл. 3.5. е предвидено, че кредитополучателят и солидарно
отговорните лица заплащат на банката по време на действие на съответните
договори за кредит комисионни и такси предвидени в съответния договор за
кредит, а за неуговорените изрично между страните се прилага действащата към
момента на задължаване официална тарифа и лихвен бюлетин на банката. В чл. 4.8.
от двата договора за кредит е разписана и такса за предсрочно погасяване на
кредита. Фактическите твърдения на ищеца продължават с това, че към двете
кредитни сделки има сключени общо 6 броя анекси, с които се въвеждат промени в
съдържанието на договорите. Ищецът изтъква, че уговорената такса за предсрочно
погасяване е в размер на 5 % върху размера на предсрочно погасената главница от
съответния кредит, но е изрично предвидено, че при предприето пълно предсрочно
погасяване със собствени средства, то тогава кредитополучателят и солидарно
задължените лица дължат заплащането на такса за предсрочно погасяване в размер
на 2 %. Такава такса обаче не се дължала, когато средствата са набавени от
продажби на обекти от финансираната, чрез договорите за кредит сграда.
Твърденията на ищеца продължават с това, че в началото на 2017 г.
дружеството-кредитополучател се е обърнало към ответната банка отпуснала
кредитите по договори от 2011 и 2012 г., като е уведомило кредитната
институция, че в срок от 10 работни дни ще бъде предприето частично погасяване
на задължения и по двете кредитни сделки, като това ще се извърши със собствени
средства на солидарно отговорните по кредитите субекти. За да се осъществят
тези плащания е поискано банката да снабди кредитополучателя с удостоверения,
от чието съдържание да са видни точните размери на дължимите главница, лихви,
такси и разноски към датата – 26.01.2017 г., както и да се посочи банкова
сметка, ***. Впоследствие през м. 02.2017 г. ищецът се обърнал към банката с
молба, в качеството му на солидарно задължено лице по кредитните задължения, в
която е упоменал, че предстой продажба на проект „Н.М.“, разположен в гр. София
и притежаван от дружеството – кредитополучател, като за целта е подписан и
предварителен договор с трето ЮЛ, съответно че условията по предварителния
договор изисквали от продавача да обслужи част от задълженията си към ответната
банка, както и към други негови кредитори. За да се постигне тази цел ищецът
уведомил банката, че в качеството му на солидарно отговорно лице по двата
договора за кредит възнамерява да осъществи частични погасявания от средствата
по своята сметка в банката. В този контекст след направата на три частични
плащания по главици и направено плащане на падеж на главница и лихва, през м.
03.2017 г. дружеството-ищец се обърнало към банката с молба за плащане на
остатъка на главниците и лихвите и по двата договора за кредит. От получения
отговор на банката, ищецът разбрал, че извършените от него погашения не са
отнесени съобразно волята му за погасяване на главници и лихви, а сметката му е
била задължена с такса за предсрочно погасяване определена съгласно тарифа на
банката. Ищецът сочи, че е реагирал на така осъщественото погасяване, като
незабавно е уведомил кредитиращата институция, че плащанията на таксите за
предсрочно погасяване са осъществени с две плащания от 14 и 15.03.2017 г., но независимо
от това съгласно писмо от 17.03.2017 г. банката е уведомила дружеството-ищец,
че вече е задължила сметката му с начислена такса за предсрочно погасяване в
размер на 5 % върху вече извършените от негова страна предходни частични
предсрочни погасявания по кредитите. Така се получавало двукратно начисляване и
удържане на такса за предсрочно погасяване, което било неправомерно и водело до
неоснователно обогатяване на банката, защото подобна такса не се следвала по
смисъла на клаузите на договорите за кредит, общите условия към тях или
действащата Тарифа на банката. Отбелязва се, че таксата за предсрочно
погасяване на кредита не може да се причисли към неуговорените с договорите за
кредит такси, респективно да бъде събирана по правилата на приложимата Тарифа,
защото тя е уговорена по смисъла на чл. 4.8 от договорите и променена в чл. 7
по двата анекса към тях. Ищецът внася уточнението, че коментираната такса е
дължима и съответно заплатена само върху сумата от 100 000 евро, която е
заплатена чрез рефинансиране от друга банка. Конкретизира, че направеното
погашение чрез рефинансиране от друга банка по договор за кредит от 2011 г.
възлиза на сумата от 173 052,20 лв. и е сторено на 14.03.2017 г., съответно по
договор от 2012 г. погашението отново чрез рефинансиране възлиза на сумата от
19 322,27 лв., като то пак е от датата – 14.03.2017 г. Освен за погасяване на
главница с тези плащания в полза на банката е била преведена и сума равна на 5
% от частично погасявания дълг под формата на такса за предсрочно погасяване,
чиито общ размер за погашенията и по двата договора възлиза на стойност от 4
907,07 лв. По направените в следващ момент предсрочни погашения по договорите
за кредит от 2011 г. и 2012 г. са били използвани средства набавени от
продажбата на имоти от проект „Н.М.“, които не съставляват такива с източник
рефинансиране и за осъществените с тях погашения на главници и лихви по
кредитите не се следва начисляване и събиране на такса за предсрочно
погасяване. Предвид това ответната банка е събрала заявените за възстановяване
суми под формата на такси за предсрочно погасяване на задължения по договори за
кредит, като е отсъствало годно правно основание да го направи, което
обуславяло възникване в правната сфера на ищеца на съдебно предявените за присъждане
главни вземания. Предвид това, че възстановяване на сумите не било предприето
от ответника и след отправени му покани, то за ищеца възникнали и вземания за
обезщетения за забава в размер на законната лихва за периода от 31.03.2017 г.
до 26.03.2020 г. Настоява и за
присъждане на разноски направени от негова страна за целите на
производството.
На основание чл. 367 ГПК в полза на ответната страна - „Т.Б.Д” АД е
осигурена възможност за упражняване на процесуалното й право на отговор по ИМ.
Такъв е постъпил по делото с вх. № 87238/26.08.2020 г. С него се потвърждава,
че дружеството-ищец има качеството солидарно отговорен длъжник по два договора
за кредит сключени през 2011 г. и 2012 г. назовани в ИМ, по които договори
кредитополучател е дружеството – „Н.М.“ ЕООД. Отпуснатите средства по тези две
кредитни сделки възлизат на общо 2 250 000 евро. Към договора от 2011 г. има
сключени общо шест анекса, а към този от 2012 г. пет, като за обезпечаване
изпълнението на задълженията по двата договора за кредит са учредени договорни
ипотеки. На 26.01.2017 г. действително от кредитополучателя е депозирано
уведомление до банката, с която същия я уведомява за намерението си да
осъществи предсрочно погашение на пълния размер на оставащите суми по
предоставените с двата договора кредит заемни ресурси. За тази цел банката е
издала в полза на посочения кредитополучател удостоверение, в което са
конкретизирани размери на оставащите главници и лихви по двата кредита. С нова
своя молба този път от 06.02.2017 г. дружеството-кредитополучател променя
първоначалното си намерение за погашение на пълния размер на задълженията, като
заявява, че ще бъде предприето частично такова, като изрично посочва сумите,
чието погасяване ще реализира. Банката изтъква, че са последвали още писма от
кредитополучателя за нови частични погашения, които ще извърши по кредитните си
дългове, за да се стигне до 14.03.2017 г., когато ищецът уведомява банката, че
ще погаси остатъчния дълг по двата кредитни договора, като за целта ще използва
привлечени средства от друга банка. Ответникът очертава и по какъв начин е
отнесъл осъществените частични погашения по двата договора за кредит : по
договора от 2011 г. били извършени погасявания по главници, както следва : 700
009 евро на 13.02.2017 г.; 810 000 евро на 17.02.2017 г.; 167 000 евро на
21.02.2017 г., или общо 1 677 009 евро, съответно по договора от 2012 г. били
извършени погасявания по главници, както следва : 96 790 евро на 13.02.2017 г.;
90 000 евро на 17.02.2015 г., или общо 186 790 евро. На следващо място банката
признава това, че съгласно предвиденото в действащата тарифа за таксите
събирани от нея, на 17.03.2017 г. е задължила сметката на ищеца със сума в
размер на 83 850,45 евро, която е събрана като такса за предсрочно погасяване
на главница в размер на 5 % от предсрочно погасената сума по договор за кредит
от 2011 г., съответно сума в размер на 9 339,50 евро, която е събрана като
такса за предсрочно погасяване на главница в размер на 5 % от предсрочно погасената
сума по договор за кредит от 2012 г. Посоченото инкасиране на такси било
манифестирано от банката с издаване на нарочно удостоверение от 20.03.2017 г. в
полза на ищеца. Банката поддържа, че към датата на събиране на отричаните от
ищеца такси са осъществени предпоставките на чл. 4.8., ал. 1 и чл. 3.5. от
двата договора за кредит, при отчитане и на съответните редакции направени със
сключените Анекси. Настоява се, че в хипотезите на извършените погашения по
двата договора за кредит, които погашения са реализирани в периода м.03.2017 г.
– м.04.2017 г. приложение намират правилата на утвърдената от банката Тарифа за
такси и комисионни за бизнес клиенти, действаща считано от 01.11.2016 г.
Невярно били твърдението на ищеца, че при извършено предсрочно частично
погасяване по двете кредитни сделки не възниква задължение за заплащане на
такса за предсрочно погасяване. Това съставлявало неуреден в договорите случай,
като съгласно клаузата на чл. 3.5. от тях в такива хипотези приложение намирали
правилата установени в Тарифата на банката. Действително в чл. 4.8. от
договорите били уредено, че заплащане на такса за предсрочно погасяване
възниква в случай на направено пълно предсрочно погасяване, но в същото време в
т.1.7 от тарифата били ясно разписано, че банката събира комисионна за
предсрочно погасяване и/или прекратяване на договора за кредит, като няма
разграничение дали става дума за пълно или пък за частично погасяване на
кредитно задължение. Нямало изрична разпоредба в договора според която страните
по кредитното правоотношение са постигнали съгласие дадено действие/операция да
не се таксува, липсата на подобно изключване от таксуване означавала, че на
общо основание трябва да се прилагат постановките на Тарифата, която пък без
съмнение създавала основание за събиране на такси и при частично предсрочно
погасяване на кредитен дълг. Напомня се и това, че ищецът е търговец, което
означава че същият разполага с високо ниво на професионални знания спомагащи да
разбере вложеното съдържание на клаузите по договорите, като в случая тези
клаузи се тълкували превратно от него, защото с няколко последователни частични
погашения същия е направил опит да елиминира задължението си от заплащане на
такси за предсрочно погасяване. На следващо място се формулира защитна теза, че
е налице пълно предсрочно погасяване, а не няколко частични такива и това се
съдело от действията на ищеца, които през цялото време на комуникацията му
свързана с погашенията на задълженията по кредитните сделки е преследвал една
цел да осъществи цялостно предсрочно погасяване на задълженията по кредитите,
като това най-отчетливо се откроявало от формулировката в писмото му от
26.01.2017 г. Пак в тази посока били моментите на частичните погашения
предприети от него, а именно в рамките на 8 дни по единия договор и 4 по
другия. Това поведение говорело, че ищецът разполага с целия размер на сумата
нужна за цялостното покриване на кредитите по двата договора, но е предприел
частичното погашение за да избегне начисляването на таксата за предсрочно
погасяване. Освен това средствата посредством които е осъществено погасяването
на задълженията нямат характеристиката на собствени такива на погасяващия,
както се поддържа от същия с цел въвеждане на банката в заблуждение. Това
говорели резултатите от извършеното проучване от страна на ответната банка, и
по конкретно липсата на вписани продажбени сделки по партидите, както на
кредитополучателя, така и на ищеца, доколкото тезата е че източникът на
средствата ще бъде продажба на имоти от проект „Н.М.“. Тази проверка показала
още, че на 10.02.2017 г. по партидата на ищеца в СВ била вписана учредена
ипотека върху негов имот, която е в полза на различна от ответната банка, което
неминуемо навеждало на мисълта, че дружеството е встъпило в кредитно
правоотношение с тази банка, като е набавило кредитен ресурс от нея, като
същият е ползван за предприетите впоследствие предсрочни погасявания по двата
кредита с ответника. Акцентира се върху това, че тежестта за установяване на
обстоятелството, че се касае до собствени средства на погасяващия се носи от
самия него, като към ИМ няма подобни доказателства, а дори твърденията в тази
насока са неясни. Нямало данни нито за продажби на имоти на кредитополучателя
или ищеца, нито за ДМА и дялове на кредитополучателя. Казаното провокира
ответника да смята, че съответно на договорните условия е събрал полагащи му се
такси за предсрочно погасяване на задължения по двата договора за кредит, като
нямало основание те да бъдат възстановявани на платилия ги ищеца, а предявените
за тя искове трябвало да се отхвърлят от съда, като неоснователни. При
благоприятно за ответника произнасяне по спора, същият изразява очакване да му
се присъдят реализираните за защитата му разноски.
На 22.09.2020 г. от ищеца е депозирана Допълнителна ИМ, с която той прави
пояснения и допълнение на първоначалната си такава. Отбелязва, че по фактите изнесени от страните не се наблюдават
спорни моменти – сключване на двата договора за кредит и съответния брой анекси
към тях, усвояване на договорените суми под формата на отпуснати на
кредитополучателя кредити, както и събирането на такси за предсрочно погасяване
на задълженията по двете кредитни сделки в размери съответни на исковите
претенции. Относно произхода на средствата за осъществените от ищеца предсрочни
частични погашения се обръща внимание, че същия е деклариран от него пред
банката в нарочни декларации, а именно заемни средства от „А.К.Г.“ ЕООД. Тоест
не се наблюдава незнание за източникът на средствата оползотворени от ищеца за
предприетите частични погашения
произтичащи от двата кредитни договора. Ищецът потвърждава и обстоятелството,
че е осъществил частични плащания на главници по договорите на датите и в
размерите посочени в отговора на ИМ, като отново ги конкретизира. Нямало
разногласия и над това, че на 14.03.2017 г. ответната банка е била уведомена от
ищеца, че остатъкът от кредитните задължения ще бъде рефинансиран със средства
в размер на общо 205 000 лв. отпуснати от кредит получен от друга банка. Спорен
по делото бил въпросът, дали банката е разполагала с правото да инкасира от
ищеца такси за частично предсрочно погасване на кредитни задължения, или пък
такова право за нея не е съществувало с оглед уговорките постигнати в двата
договора за кредит. Мнението на ищецът е, че право с подобно съдържание не е
съществувало в полза на ответната банка, като начисляването и събирането на
таксите е станало в пълен противовес с договорните условия разписани в двете
кредитни сделки, и при липса на основание за прилагане на правилата на Тарифата
за такси и комисионни събирани от бизнес клиенти. Приповтарят се разсъжденията
за изчерпателна регулация на задълженията за заплащане на такси и комисионни
при действието на двата договора, като се настоява, че тогава когато се прави
частично погасяване със собствени средства на задълженото лице такса за предсрочно
погасяване не се дължи. Използваният в ч.4.8. от двата договора термин „каквато
и да е част от главницата“ трябвало да се разбира като плащане на части
/частично погасяване на дълг/, и следователно позоваването на ответника, че
предсрочното частично погасяване попада в неуредените от договора случай не
кореспондира на възприетото в договорите съдържание. Банката не е разполагала с
правото да начисли и събере такси за частичните предсрочни погашения сторени от
ищеца, поради което трябва да му ги възстанови на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
На следващо място ищецът развива съображения, че плащанията, които е извършил в
периода м.02.2017 г. – м. 03.2017 г. имат характеристиката на частични
плащания, а не както твърди ответника на едно цялостно плащане. Било видно, че
плащанията се осъществени през определен интервал от време и са достатъчни само
за постигане на частични погашения, поради което нямало как да се правят изводи
за цялостно предсрочно погасяване. Ищецът обръща внимание над поведението на
ответната банка при предоставянето на междинната информация за задълженията по
двата договора за кредит, като в нито от издадените удостоверения няма сведения
за начислената за дължима такса от 5 % върху предприеманите частични плащания,
а данни за удържането на същата се изнасят едва тогава, когато целия размер на
задълженията е покрит. Приповторено е схващането, че таксата за предсрочно
погасяване от 5 % има основание да бъде събирана от ответната банка само
относно осъщественото пълно предсрочно погасяване на задълженията по двата
кредита със средства получени от рефинансиране от друга банка, като тази такса
е била надлежно и добросъвестно заплатена от ищеца. Същият признава, че е
получил кредит от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, но същия е с инвестиционен, а не
рефинансиращ характер, като усвоените суми по него не са послужили за
направените плащания за предсрочно частично погасяване по двата договора за
кредит сключени с ответната банка. Средствата за тези плащания били осигурени
чрез заем от „А.К.Г.“ ЕООД и това било известно на ответника.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответната банка на 19.10.2020 г. е постъпил
допълнителен отговор на допълнителна искова молба, с който се поддържат изцяло
представените в отговора на исковата молба факти, обстоятелства и аргументи
като се излагат и допълнителни такива. На първо място банката също изнася група
от факти, за които смята, че не е налице спор с ищеца и могат да се отделят за
безспорни и ненуждаещи се от доказване. Относно правото за начисляване на такса
за предсрочно погасяване в случаите на предприето частично погасяване на
кредитни задължения по двата коментирани договора за кредит, ответникът остава
на мнение, че по отношение на подобна такса регулация не е дадена в текстовете
на договорите и анексите към тях, като по смисъла на чл. 3.5. приложение
трябвало да намерят правилата разписани в Тарифата. Единственият случай на
изрично предвидена такса за предсрочно погасяване в съдържанието на договорите
бил този свързан с предприето пълно предсрочно погасяване. Това, че в
договорите е предвидена правна възможност за длъжника да осъществи частично
предсрочно погасяване, съвсем не означавало, че същия е освободен от
заплащането на такса за подобен предпочетен от него способ за издължаване.
Обратно такава такса е предвидено да се дължи съгласно правилата на Тарифата
към които има нарочно препращане за неуредените в договорите случаи. Разбира се
не е изключена възможност страни по дадено кредитно правоотношение да постигнат
съгласие, че дадени действия/операции няма да бъдат таксувани, но това трябвало
да бъде изрично и ясно уговорено в текста на договора, респективно липсата на
уредба не можела да служи, като аргумент за липса на задължение за заплащане на
подобна такса. Ответникът продължава да смята, че осъществените от ищеца
погашения на задълженията по двата договора за кредит са последица от извършено
пълно предсрочно погасяване, а не от няколко отделни частични погасявания.
Акцентира се над това, че извършеното от ищеца погасяване не може да се
определи като такова с негови собствени средства, а тъкмо обратното касае се за
осигуряване на паричен ресурс вследствие на заем. Осигуряващото тези средства
под формата на заем дружество „А.К.Г.“ ЕООД не е свързано с ищеца, поради което
не може да се счете, че средствата са собствени на погасяващия, когато същия би
бил освободен от такса за предсрочно погасяване. Още повече, че парите за
погасяване са постъпвали директно от „А.К.Г.“ ЕООД, което е допълнителен
признак, че средствата не са собствени на ищеца. Направено е и обсъждане на
кредитните отношения на ищеца с две други банки, като е изразено съмнение, че
една част от сумите по кредитите получени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД може да са
използвани за осъществените частични погашения към ответника, респективно
кредитирането от втората банка да е действие предприето от ищеца само за да
заблуди ответника за размера на привлечените средства, с които разполага към
момента на погасяванията. Относно данните поместени в издадените от банката
удостоверения за размерите на задълженията по кредитните сделки и критиката, че
те са непълни /няма данни за начислените такси за предсрочно погасяване/
ответникът се позовава на това, че се е съобразил с отправените до него искания
от самия ищеца, който в молбите си до него е очаквал информация за размера на
дълга му за главница и лихви към определена дата, когато обаче с молбата си от
14.03.2017 г. банката е помолена да посочи остатъчния дълг за главница, лихви и
такси, то тя е реагирала с издаването на удостоверение, в което ясно са
посочени тези компоненти. Това изключвало твърденията на ищеца за въвеждането
му в заблуждение от страна на банката за размера на дълга и в частност за
начислените му такси за предсрочно погасяване.
Съдът като разгледа наведените от страните доводи и събраните
доказателства, намира следното:
По делото е представен Договор за
кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г., сключен между „Т.Б.Д“ АД от една страна,
като кредитодател, и от друга страна „Н.М.“ ЕООД, като кредитополучател, и „Ш.К.П.“ ЕООД, „К.Е.“ ЕООД, Т.Т.Г.и С.П.С. –
всички като солидарни длъжници, по силата на който банката се е съгласила да
отпусне на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на сумата от
2 000 000 евро с цел финансиране на разходи за строителство и
довършителни работи, без разходи за плащане на данък добавена стойност, на
сграда: „Административна сграда на район „Надежда – Столична община, търговски
и развлекателен център „Н.М.“ и подземни гаражи“, находяща се в гр. София, р-н
„Надежда“, бул. „Ломско шосе“, УПИ I, кв. 24, м. „Ломско шосе“, както и разходи за изграждане на вертикална
планировка, оборудване и обзавеждане на общите части на сградата. Предвидено е,
че крайния срок за усвояване на кредитния ресурс е 24.07.2012 г. Като краен
срок за погасяването на отпускания кредит е предвидена датата – 25.06.2019 г.,
а издължаването става на отделни вноски според утвърден погасителен план,
явяващ се неразделна част от договора.
Представен
по делото е и Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г., сключен между
същите страни – „Т.Б.Д“ АД от една страна, като кредитодател, и от друга страна
„Н.М.“ ЕООД, като кредитополучател, и „Ш.К.П.“ ЕООД, „К.Е.“ ЕООД, Т.Т.Г.и С.П.С.
– всички като солидарни длъжници, по силата на който банката се е съгласила да
отпусне на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на сумата от
250 000 евро с цел финансиране и рефинансиране на разходи за строителство
и довършителни работи, вертикална планировка, оборудване и обзавеждане на
общите части на сградата, без разходи за плащане на данък добавена стойност, на
сграда: „Административна сграда на район „Надежда – Столична община, търговски
и развлекателен център „Н.М.“ и подземни гаражи“, находяща се в гр. София, р-н
„Надежда“, бул. „Ломско шосе“, УПИ I, кв. 24, м. „Ломско шосе“. Крайният срок
за усвояване на кредитния ресурс е установен на 25.09.2012 г., като е
предвидено, че кредитът следва да бъде върнат до 25.06.2017 г. на 52 месечни
вноски, платими на 25-то число от месеца в периода от 25.03.2013 г. до 25.06.2017
г.
По всеки
от двата договора страните са постигнали съгласие, че за използването на
предоставения му кредитен ресурс кредитополучателят заплаща годишна лихва,
формирана от базисния лихвен процент за корпоративни клиенти на банката в евро,
увеличен с надбавка от 3,5%, но не по-малко от 8,5%, като към датата на
подписване на договора приложимият по кредита лихвен процент възлиза на 8,5%.
Изпълнението
на задължението за връщане на отпуснатия инвестиционен кредит е договорено да
бъде обезпечено с ипотеки върху недвижими имоти, които са надлежно
индивидуализирани и притежавани в собственост от кредитополучателя. Съгласно
чл. 3.1.6. от договорите в случай на неизпълнение на което и да е парично
задължение по договора на уговорения падеж (без значение дали главница, лихва,
такса за ангажимент или каквито и да е друго такси) в тежест на
кредитополучателя се начислява лихва в върху размера на просроченото задължение
в размер на сбора от размера на възнаградителната лихва и наказателна надбавка
от 10 процентнипункта годишно. В разпоредбите на чл. 3.2. до 3.4. на всеки от
двата договора е предвидено, че кредитополучателят заплаща на банката такса за
разходи по обработка и управление на кредита в размер на 1% от неговата
стойност, платима преди първото усвояване на кредитния ресурс (чл. 3.2.),
годишна такса за обслужване на кредитната сметка в размер на 1% върху размера
на усвоената и непогасена част от кредита, платима на 25-то число през месец
юни всяка година от срока на кредита (чл. 3.3.), както и такса за разглеждане и
обработка на кредита в размер на 750 евро по договор № 0748.0611 от 05.07.2011 г., съответно в размер на 250 лв. по договор №
1154.0512 от 13.06.2012 г. (чл. 3.4.). Съгласно чл. 3.5. от договорите при
отпускане на кредита и по време на действието на договора кредитополучателят
заплаща на банката комисионни и такси съгласно договора, а за неуговорените
изрично между страните случай се прилагат действащите към момента на
задължаване официални тарифа и лихвен бюлетин на банката. В чл. 4.8 от двата
договора е предвидено, че кредитополучателят, съответно съдлъжниците, могат да
издължат предсрочно каквато и да било част от главницата по всяко време, като в
случай на пълно предсрочно погасяване на кредита чрез рефинансиране от друга
банка, кредитополучателят, съответно съдлъжниците дължат такса на банката,
равняваща се на 5% върху размера на предсрочно погасената главница по кредита.
В случай на пълно предсрочно погасяване със собствени средства
кредитополучателят и съдлъжниците дължат на банката комисионна, равняваща се на
2% върху размера на предсрочно погасената главница по кредита, като в случай на
пълно предсрочно погасяване със средства от продажба на обекти във
финансираната сграда не се дължи такса. Предвидено е, че всички задължения на
кредитополучателя и съдлъжницте по двата договора, в т.ч. начислените лихви,
комисионни и такси, се събират служебно от банката на датата на падежа от
средствата по всички сметки на длъжниците в банката, които дават изричното си
съгласие за това с подписване на договора.
По делото
са представени три на брой анекса към Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г., посредством които страните по кредитното
правоотношение са внесли промени в отделни елементи от неговото съдържание.
Съгласно първият от тях – Анекс № 3 от 24.07.2013 г. – страните са променили
съдържанието на чл. 4.2.(2) от договора, като са предвидили, че длъжниците по
кредита следва да погасят главницата на 72 месечни погасителни вноски, платими
на 25-то число от месеца, считано от 25.07.2013 г. до 25.06.2019 г., като всяка
от дванадесетте месечни вноски с падеж в периода от 25.07.2013 г. до 25.06.2014
г., възлиза на 1 000 евро, месечните вноски (59 на брой) с падеж в периода
от 25.07.2014 г. до 25.05.2019 г., възлизат в размер на 33 000 евро всяка,
като на 25.06.2019 г. се дължи последна изравнителна погасителна вноска в
размер на 41 000 евро. Уговорена е такса за предоговаряне на условията по
кредита в размер на 200 евро. С втория анекс – Анекс № 4 от 24.06.2014 г. – ищцовото
дружество е встъпило като съдлъжник по договора, крайния срок за
погасяване на кредита е удължен до 25.06.2021 г., предвиден е нов погасителен
план и е внесена промяна в размера на възнаградителната лихва по кредита, като
е предвидено, че същата се формира от базисния лихвен процент за корпоративни
клиенти на банката за евро увеличен с надбавка от 2,5 пункта, но не по-малко от
7,5% годишно, като към датата на подписване на допълнителното споразумение
възнаградителната лихва по кредита възлиза на 7,5%. Размерът на таксата за
обслужване на кредита (чл. 3.3.) е променен на 0,3%, като наред с това е
внесена и промяна в разпоредбата на чл. 4.8. (1) от договора, която придобива
следното съдържание: „Кредитополучателят и/или съдлъжниците могат да издължат
предсрочно каквата и да е било част от главницата по всяко време. В случай на
пълно предсрочно погасяване на кредита чрез рефинансиране от друга банка,
кредитополучателят и/или съдлъжниците дължат такса на банката, равняваща се на
5% върху размера на предсрочно погасената главница по кредита. В случай на
пълно предсрочно погасяване на със собственни средства кредитополучателят и/или
съдлъжниците не дължат на банката такса. В случай на пълно предсрочно
погасяване със средства от продажба на
обекти във финансираната сграда кредитополучателят и/или съдлъжниците не дължат
на банката такса.“. С последния анекс – Анекс № 6 от 24.07.2015 г. –
е променен размерът на възнаградителната лихва, като е предвидено, че същата се
формира от тримесечен EURIBOR увеличен
с надбавка от 5 процентни пункта, но не по малко от 5% годишно, като към датата
на подписване на допълнителното споразумение лихвата по кредита възлиза на 5%,
както и е установен нов погасителен план. Предвидено е заплащането на такса за
предоговаряне на условията по кредита в размер на 2 400 евро.
Ангажирани
по делото са и шест на брой анеска към Договор за кредит № 1154.0512 от
13.06.2012 г., посредством които страните по кредитното правоотношение са
внесли промени в отделни елементи от неговото съдържание. С първите две
допълнителни споразумения – Анекс № 1 от 25.01.2013 г. и Анекс № 2 от
24.07.2013 г. – страните са внесли последователни промени съдържанието на чл.
4.2. от договора, с които са установили нов план за погасяване на задълженията
по кредита без да променят крайния срок за издължаването му. С третия
анекс – Анекс № 3 от 24.06.2014 г. – ищцовото дружество е встъпило като
съдлъжник по договора, крайния срок за погасяване на кредита е удължен до
25.06.2022 г., предвиден е нов погасителен план и е внесена промяна в размера
на възнаградителната лихва по кредита, като е предвидено, че същата се формира
от базисния лихвен процент за корпоративни клиенти на банката за евро увеличен
с надбавка от 2,5 пункта, но не по-малко от 7,5% годишно, като към датата на
подписване на допълнителното споразумение възнаградителната лихва по кредита
възлиза на 7,5%. Размерът на таксата за обслужване на кредита (чл. 3.3.) е
променен на 0,3%, като наред с това е внесена и промяна в разпоредбата на чл.
4.8. (1) от договора, която придобива следното съдържание: „Кредитополучателят
и/или съдлъжниците могат да издължат предсрочно каквата и да е било част от
главницата по всяко време. В случай на пълно предсрочно погасяване на кредита
чрез рефинансиране от друга банка, кредитополучателят и/или съдлъжниците дължат
такса на банката, равняваща се на 5% върху размера на предсрочно погасената
главница по кредита. В случай на пълно предсрочно погасяване на със собственни
средства кредитополучателят и/или съдлъжниците не дължат на банката такса. В
случай на пълно предсрочно погасяване
със средства от продажба на обекти във финансираната сграда
кредитополучателят и/или съдлъжниците не дължат на банката такса.“. Със
следващото допълнително споразумение – Анекс № 4 от 17.12.2014 г. – е внесена
промяна в размера на възнаградителната лихва по кредита, като е предвидено, че
същата се формира от базисния лихвен процент за корпоративни клиенти на банката
за евро увеличен с надбавка от 3,5 пункта, но не по-малко от 8,5% годишно, като
към датата на подписване на допълнителното споразумение възнаградителната лихва
по кредита възлиза на 8,5%, като нейният размер е променен отново с Анекс № 5 от
24.07.2015 г., в който е предвидено, че лихвата по кредита се формира от
тримесечен EURIBOR увеличен с надбавка от 5 процентни пункта, но не по малко от
5% годишно, като към датата на подписване на допълнителното споразумение
лихвата по кредита възлиза на 5%, както и е установен нов погасителен план. Предвидено
е заплащането на такса за предоговаряне на условията по кредита в размер на 300
евро, като с Анекс № 6 от 24.07.2015 г. същият е увеличен до размера на сумата
от 2 400 евро.
Представена
е Тарифа на „Т.Б.Д“ АД за таксите и комисионните за бизнес клиенти в сила от
01.11.2016 г., като в т. 1.7. – „Комисионна за предсрочно погасяване и/или
прекратяване на договор за кредит“ от раздел VI – „Кредити“ е предвидено заплащането на комисионна в размер на 2% – при
погасяване със собствени средства и предизвестие над 30 дни, в размер на 4% –
при погасяване със собствени средства и предизвестие над 30 дни и в размер на
5% – при рефинансиране със средства на друга финансова институция.
Ангажиран като писмено доказателство
по делото е Меморандум от 07.06.2016 г. за съвместно управление и продажба на
дялове, права от „Н.М.Р.“ ЕООД, подписан
между „Н.М.Р.“ ЕООД, „А.К.Б.“ ГМБХ, „Н.М.“ ЕООД, „К.Е.“ ЕООД, „Ш.К.П.“ ЕООД, „А.К.Г.“
ЕООД и Т.Т.Г.с цел подпомагане на взаимодействието, координацията и обмена на
информация между страните в хода на подготовката по прехвърляне на отделни
права, активи, както и дружествени дялове от капитала на „Н.М.Р.“ ЕООД, в
качеството му на собственик на Търговски комплекс „Н.М.“, Администраитвна
търговска сграда, офиси, гаражи и складове. В меморандума е посочено, че
продавачът е уведомил купувача за наличието на задължения към „Т.Б.Д“ АД по два
договора за кредит, отпуснати от банката, които са предоставени на купувача и
същият се е запознал с тях, като условие за бъдещата продажба е изплащането на
дължими суми по договори за кредит към всички кредитори на „Н.М.Р.“ ЕООД, както
банки, така и частни кредитори, със собствени на продавача или на съдлъжниците
по тези договори за заем суми. Посочено е, че дружествата, които са съдлъжници
по тези договори за заем са декларирали, че всички договори за заем, по които
са предоставени средства на продавача, са осчетоводени и същият е предоставил
счетоводна справка за размера на дължимите суми, както и че тези дружества са
декларирали, че имат налични собствени средства за погасяване на задълженията.
Предвидено е, че за нуждите на счетоводството и правилното счетоводно
оформление на плащанията към кредиторите погашенията ще бъдат извършвани от
сметката на „А.К.Г.“ ЕООД, което изискване е поставено от
представителите-икономисти на продавача с цел проследяване на правилното
протичане на процеса по предварително планираното издължавне към всеки кредитор
поотделно. Предвидено е, че в срок от шест месеца, считано от м. януари 2017 г.
или след подписване на нотариално заверено споразумение всички задължения по
договорите за кредит и за заем ще бъдат погасени. Посочено е, че при
необходимост за спазване на предварително приетия график и план на цялата
сделка за да може да бъде реализирана съобразно целите и задачите на купувача
могат да бъдат получени допълнителни средства под формата на инвестиционен
кредит от банка от дружества на купувача или чрез неговото съдействие от
дружество на продавача. Предвидено е, че средствата, с които ще се погасяват
съществуващи задължения на продавача представляват зададък по договора за
прехвърляне на права, дялове и активи на дружеството продавач.
Представен
е договор от 16.01.2017 г., сключен между „Н.М.Р.“ ЕООД, от една страна, и „А.К.Г.“
ЕООД, от друга, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на „А.К.Г.“
ЕООД изключителното право на управление на цялата площ на К + 4,62, К + 9,18,
както и на двата офисни етажа в Търговски комплекс „Н.М.“, находящ се в гр.
София, бул. „*****, като е предвидено дейността да се извършва от името на „А.К.Г.“
ЕООД, което може да отдава под наем отделни помещения или части от тях при цена
и условия, каквито уговори.
Ангажиран
по делото е Договор № 100-1954 от 26.01.2017 г. за предоставяне на
инвестиционен кредит, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от една страна, като
кредитодател, и от друга „Н.М.Р.“ ЕООД, като кредитопилучател, и „Н.М.“ ЕООД, „Ш.К.П.“ ЕООД, „К.Е.“ ЕООД и „А.К.Г.“ ЕООД – всички като солидарни
длъжници, по силата на който банката се е задължила да отпусне на
кредитополучателя инвестиционен кредит за погасяване на съществуващи задължения
по кредити, предоставени от „Т.Б.Д“ АД и задължения към свързани лица,
като страните са се съгласили предоставения от банката кредит да бъде обособен
в два подлимита, както следва: а) Подлимит 1 – за погасяване на съществуващи
задължения (главница, лихви, такси и комисионни) по Договор за кредит №
0748.0611 от 05.07.2011 г. и Договор за
кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. в размер на 3 911 660 лв. и б)
Подлимит 2 – сума в размер на 977 915 лв. за погасяване на съществуващи
задължения към свързани с кредитополучателя лица по смисъла на ЗКИ, от която
500 000 лв. – за погасяване на задължения към „К.Е.“ ЕООД по договор за
заем от 05.03.2016 г. и анексите към него, и 478 000 лв. – за погасяване
на задължения към „Ш.К.П.“ ЕООД по договор за заем от 05.07.2010 г. и анексите
към него. Предвидено е, че крайният срок за усвояване на кредитния ресурс по
Подлимит 1 е 26.02.2017 г., съответно 26.03.2017 г. по Подлимит 2.
Като краен
срок за погасяването на отпускания кредит е предвидена датата – 28.01.2027 г.,
а издължаването става на отделни вноски според утвърден погасителен план,
явяващ се неразделна част от договора. Съгласно чл. 1.8. от договора за
използването на предоставения му кредитен ресурс кредитополучателят заплаща
годишна лихва в размер на действащия тримесечен Софибор, увеличен с договорна
надбавка от 3,25%.
Представено
е писмо вх. № РВД-000-792 от 26.01.2017 г., с което „Н.М.“ ЕООД уведомява „Т.Б.Д“ АД, че в срок от
десет работни дни съдлъжниците Т.Т.Г.и „К.Е.“ ЕООД ще извършат предсрочно
погашение на задълженията произтичащи от Договор за кредит № 0748.0611 от
05.07.2011 г. и Договор за кредит №
1154.0512 от 13.06.2012 г., със собствени техни средства, във връзка с което се
иска от банката да му издаде удостоверение за точния размер на задълженията по
двата договора за кредит към 26.01.2017 г., да посочи сметка, по която да бъдат
преведени дължимите суми, както и в законоустановения 14-дневен срок след
извършване на погашенията да представи съгласие за заличаване на вписаните в
полза на банката договорни ипотеки.
С писмо
изх № РИД-060-00008 от 30.01.2017 г. „Т.Б.Д“ АД е
уведомила „Н.М.“ ЕООД за непогасения остатък от задълженията по двата
договора за кредит към 26.01.2017 г. Посочено е, че задълженията следващи от Договор
за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. възлизат в общ размер на сумата от
1 766 490,56 евро, от които 1 766 000 евро – редовна
главница и 490,56 евро – текуща лихва, съответно че задълженията по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012
г. възлизат в общ размер на сумата от 196 854,67 евро, от оито
196 800 евро – редовна главница и 54,67 евро – текуща лихва.
Представено е писмо вх. №
РВД-000-1234 от 06.02.2017 г., с което „Н.М.Р.“
ЕООД уведомява „Т.Б.Д“ АД за намерението си да извърши частично погасяване на
задълженията по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. и Договор за
кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г., като моли от обслужващата сметка на
дружеството разкрита в банката да бъде събрана сумата от 700 009 евро – за
частично погасяване на редовната главница по Договор за
кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г., както и сумата от 96 790 евро – за
частично погасяване на редовната главница по Договор за кредит № 1154.0512 от
13.06.2012 г., като моли сумите да бъдат събрани с вальор от 07.02.2017 г. По
делото е представено и писмо вх. № РВД-000-1517 от 13.02.2017 г., чието
съдържание е аналогично на предходното съдържание, и с което ищецът отправя
молба от обслужващата сметка на дружеството в банката да бъдат събрана сумата
от 700 009 евро – за частично погасяване на редовната главница по Договор за
кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г., както и сумата от 96 790 евро – за
частично погасяване на редовната главница по Договор за кредит № 1154.0512 от
13.06.2012 г., като моли сумите да бъдат събрани с вальор 13.02.2017 г.
С писмо изх. № РИД-060-00017 от
16.02.2017 г. „Т.Б.Д“ АД е уведомила „Н.М.“ ЕООД за непогасения остатък от
задълженията по двата договора за кредит към 16.02.2017 г. Посочено е, че
задълженията по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. възлизат в общ
размер на сумата от 1 071 095,44 евро, от които 1 065 991 евро –
редовна главница и 5 104,44 евро – текуща лихва, съответно че задълженията
по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. възлизат в общ размер на
сумата от 100 571,02 евро, от оито 100 010 евро – редовна главница и
561,02 евро – текуща лихва.
Представено е писмо вх. № РВД-000-1716
от 17.02.2017 г., с което „Н.М.Р.“ ЕООД
отправя молба от обслужващата сметка на дружеството в банката да бъдат
събрана сумата от 508 000 евро – за частично погасяване на неизплатената
главница по последната седемдесет и втора вноска по Договор за кредит №
0748.0611 от 05.07.2011 г. с падеж 25.06.2021 г. съгласно утвърден погасителен
план, сумата от 302 000 евро – за частично погасяване на редовната
главница по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г., както и сумата от 90
000 евро – за частично погасяване на редовната главница по Договор за кредит №
1154.0512 от 13.06.2012 г., като моли сумите да бъдат събрани с вальор 17.02.2017
г.
С писмо изх. № РИД-060-00020 от 21.02.2017
г. „Т.Б.Д“ АД е уведомила „Н.М.“ ЕООД за непогасения остатък от задълженията по
двата договора за кредит към 20.02.2017 г. Посочено е, че задълженията Договор
за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. възлизат в общ размер на сумата от 261 350,16
евро, от които 255 991 евро – редовна главница и 5 359,16 евро – текуща
лихва, съответно че задълженията по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012
г. възлизат в общ размер на сумата от 10 589,08 евро, от които 10 010
евро – редовна главница и 579,08 евро – текуща лихва.
Представено е писмо с вх. №
РВД-000-1780 от 21.02.2017 г., с което „Н.М.Р.“
ЕООД отправя молба от обслужващата сметка на дружеството в банката да
бъдат събрана сумата от 167 000 евро – за частично погасяване на неизплатената
главница по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г., като моли сумата да
бъде събрана с вальор 21.02.2017 г.
С писмо изх. № РИД-060-00022 от 22.02.2017
г. „Т.Б.Д“ АД е уведомила „Н.М.“ ЕООД за непогасения остатък от задълженията по
двата договора за кредит към 22.02.2017 г. Посочено е, че задълженията по Договор
за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. възлизат в общ размер на сумата от 94 398,07
евро, от които 88 991 евро – редовна главница и 5 407,07 евро – текуща
лихва, съответно че задълженията по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012
г. възлизат в общ размер на сумата от 10 591,86 евро, от които 10 010 евро
– редовна главница и 581,86 евро – текуща лихва.
Ангажиран като писмено доказателство по делото е Договор за срочен банков кредит № 118381 от 13.03.2017 г., сключен между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, от една страна, като кредитодател, и от друга „Н.М.Р.“ ЕООД, като кредитополучател, и Тони Томов Грошевски, като солидарен длъжник, по силата на който банката се е задължила да отпусне на ищеца кредит в общ размер на сумата от 205 000 лв., от които 184 284,12 лв., предоставени с цел рефинансиране на Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г., и 20 715,88 лв. – с цел рефинансиране на Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. Предвидено е, че крайният срок за усвояване на кредитния ресурс е 04.04.2017 г., а като краен срок за погасяването на отпускания кредит е предвидена датата – 05.05.2017 г. Съгласно чл. 3.1. от договора за използването на предоставения му кредитен ресурс кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на 2,05%, платима на 5-то число от месеца.
По делото е представено писмо вх. №
РВД-000-2479 от 14.03.2018 г., с което „Н.М.Р.“
ЕООД уведомява „Т.Б.Д“ АД, че дружеството е рефинансирало задълженията си по Договор
за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. и Договор за кредит № 1154.0512 от
13.06.2012 г. посредством банков кредит, отпуснат от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД. Моли с получените средства непогасените до този момент
задължения за главница и лихва по двата договора да бъдат погасени напълно, като
от обслужващата сметка на дружеството в банката да бъдат събрана сумата от 88
284 евро – за пълно предсрочно погасяване на главницата по Договор за кредит №
0748.0611 от 05.07.2011 г., както и сумата от 9 857,41 евро – за пълно
предсрочно погасяване на главницата по Договор за кредит № 1154.0512 от
13.06.2012 г., като моли сумите да бъдат събрани с вальор 14.03.2017 г. В писмото
е посочено, че наред със сумите, необходими за окончателното погасяване на
главниците и лихвите по двата договора за банков кредит, на банката се превежда
и сумата от 4 907,07 евро, представляваща дължима съгласно чл. 4.8., ал.
1, изр. второ от двата договора такса за пълно предсрочно погасяване в размер
на 5%, от които 4 414,20 евро –по Договор за кредит № 0748.0611 от
05.07.2011 и 492,87 евро – по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г.
С писмо изх. № РИД-060-00028 от
20.03.2017 г. „Т.Б.Д“ АД е уведомила „Н.М.“
ЕООД за събрани към 20.03.2017 г. такси за предсрочно погасяване на главницата
по кредита. Посочено е, че общият размер на предсрочно погасената главница по
Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г., посредством усвояването на суми
от обслужващата сметка на „Н.М.Р.“ ЕООД
в банката, възлиза в размер на сумата от 1 677 009 евро, поради което
сметката на „Н.М.Р.“ ЕООД е задължена със сумата от 83 850,45 евро,
представляваща такса за предсрочно погасяване на главница в размер на 5% от
предсрочно погасената сума, като непогасеният остатък от задълженията по договора
към 20.03.2017 г. възлиза в размер на
сумата от 88 566,02 евро, от които 88 284 евро – редовна главница, и
282,02 евро – текуща лихва. По отношение на Договор за кредит № 1154.0512 от
13.06.2012 г. в писмото на банката е посочено, че общият размер на предсрочно
погасената главница по този договор посредством усвояването на суми от
обслужващата сметка на „Н.М.Р.“ ЕООД в банката, възлиза в размер на сумата от
186 790 евро, поради което сметката на „Н.М.Р.“ ЕООД е задължена със
сумата от 9 339,50 евро, представляваща такса за предсрочно погасяване на
главница в размер на 5% от предсрочно погасената сума, като непогасеният
остатък от задълженията по договора към 20.03.2017 г. възлиза в размер на
сумата от 9 888,90 евро, от които 9 857,41 евро – редовна главница, и
31,49 евро – текуща лихва.
Представено
е писмо с вх. № РВД-000-2955 от 28.03.2017 г., с което „Н.М.Р.“ ЕООД иска от „Т.Б.Д“
АД от обслужващата сметка на дружеството в банката да бъде събрана сумата от 97 322,35
евро, от които сумата от 87 577 евро – за погасяване на главницата по
Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г., сумата от 36,49 евро – за
погасяване на лихвата по този договор, сумата от 9 704,82 евро – за
погасяване на главницата по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. и
сумата от 4,04 евро – за погасяване на лихвата по този договор, като моли
сумата да бъде събрана с вальор от 28.03.2017 г.
По делото
е ангажирано удостоверение изх. № РИД-060-00032 от 29.03.2017 г., с което от „Т.Б.Д“
АД декларира пред „Н.М.“ ЕООД,
че задълженията на кредитополучателя и солидарните длъжници по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011
г. и Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. са погасени изцяло, като
банката се ангажира да заличи учредените обезпечения в 14-дневен срок след
заплащане на дължимите за изготвяне на съответните документи за заличаване на
обезпеченията банкови такси, както и на съответните нотариални и държавни
такси.
Представено
е писмо вх. № РВД-000-722 от 23.01.2020 г., с което „Н.М.Р.“ ЕООД и „Н.М.“ ЕООД, във връзка с извършена
финансова проверка, при която се е установило неправомерно събиране на такса за
предсрочно погасяване в размер на 93 189,95 евро, от които 83 850,45
евро – по Договор за кредит № 0748.0611
от 05.07.2011 г., и 9 339,50 евро – по Договор за кредит № 1154.0512 от
13.06.2012 г., канят „Т.Б.Д“ АД в срок от пет работни дни от получаване на
писмото да възстанови в полза на „Н.М.Р.“ ЕООД надвзетата сума по банкова
сметка *** „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД.
От
приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че извършените от „Н.М.Р.“ ЕООД за периода от 25.02.2015 г. до
30.03.2017 г. плащания по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. и
Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. възлизат в общ размер на сумата
от 2 530 595,17 евро – относно плащанията, извършени в чуждестранна
валута, и сумата от 708 лева – относно тези в национална валута. Като се има
предвид начинът, по който плащанията са отнесени от банката, от заключението се
установява, че общият размер на заплатената от ищеца главницата по Договор за
кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. възлиза на сумата от 1 940 000
евро, от които 1 885 624,04 евро – редовна главница (в т.ч.
1 764 586 евро погасена предсрочно) – и 54 375,96 евро –
просрочена главница, съответно общият размер на заплатената от него главница по
Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. възлиза на сумата от
239 800 евро, от които 217 367,32 евро – редовна главница (в т.ч.
106 494,82 евро погасена предсрочно) – и 20 432,68 евро – просрочена
главница, или общият размер на заплатената от ищеца по двата договора главница
възлиза на сумата от 2 179 800 евро. На следващо място от
заключението се установява, че заплатената от ищеца по Договор за кредит №
0748.0611 от 05.07.2011 г. лихва възлиза на сумата от 212 144,44 евро, а
тази по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. – на сумата от
25 279,89 евро. Разкрива се и това, че направените от ищеца плащания за
покриването на такси са както следва: сумата от 11 268 евро – такса за
обслужване на кредита по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г., сумата
от 1 348,80 евро – такса за обслужване на кредита по Договор за кредит №
1154.0512 от 13.06.2012 г., сумата от 2 700 евро – такси за предоговаряне
на условията по двата договора за кредит, сумата от 88 229,30 евро – такси
за предсрочно погасяване на главницата по Договор за кредит № 0748.0611 от
05.07.2011 г., сумата от 9 824,74 евро – такси за предсрочно погасяване на
главницата по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. и сумата от 708
лева – други еднократни такси, събрани от банката по двата договора за кредит.
От
заключението се констатира и това, че в зависимост от начина, по който
плащанията са били отнесени от банката, за периода от 26.01.2017 г. до
28.03.2017 г. по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. е погасена
главница в размер на 1 766 000 евро, лихва в размер на 5 823,97
евро и такси в размер на 88 229,30 евро, като за същия период по Договор
за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. е погасена главница в размер на
199 800 евро, лихви в размер на 573,73 евро и такси в размер на
9 824,74 евро, като общо по двата договора от банката са събирани и други
такси в общ размер на сумата от 708 лв.
Установява
се, че събраната от банката на 17.03.2017 г. такса за предсрочно погасяване на
главницата по двата договора за кредит възлиза в общ размер на сумата от
93 189,95 евро, от които 83 850,45 евро по Договор за кредит №
0748.0611 от 05.07.2011 г., и 9 339,50 евро по Договор за кредит №
1154.0512 от 13.06.2012 г.
По делото
е допусната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение,
след проследяване на движението по разплащателните сметки на ищеца и „А.К.Г.“
ЕООД в лева, открити в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, както и по разплащателната сметка
на ищеца в евро, открита в „Т.Б.Д“ АД се установява, че на 13.02.2017 г. по кредита на разплащателната
сметка на ищеца в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
е осчетоводена постъпила сумата от 1 558 405,34 лева – усвояване на
кредит, като наличността по сметката преди усвояване на кредита е била 30,11
лева. На същия ден по дебита на тази сметка е осчетоводено плащане към „А.К.Г.“
ЕООД с превод по разплащателната му сметка в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в размер на
1 558 405,34 лева, след което по дебита на сметката на „А.К.Г.“ ЕООД
е осчетоводено плащане в размер на 1 558 405,34 лева по
разплащателната сметка на ищеца в „Т.Б.Д“ АД, като въз основа на
изложеното заключението приема, че направеният превод от „А.К.Г.“ ЕООД към ищеца в размер на
1 558 405,34 лева е с източник отпуснат кредит на „Н.М.Р.“ ЕООД от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в същия размер, преведен от кредитополучателя на датата
на усвояването му към „А.К.Г.“ ЕООД, което дружество не е разполагало с други
парични средства, с които да е могло да предостави заем на ищеца за погасяване
на задълженията му към „Т.Б.Д“ АД. От заключението се установява, че
движението на останалите суми, постъпили в резултат на усвояването на кредита,
предоставен на ищеца от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, е аналогично. На 17.02.2017 г. по кредита на разплащателната
сметка на ищеца в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е осчетоводена постъпила сумата от
2 151 413 лева – усвояване на кредит, като наличността по сметката
преди усвояване на кредита е била 228,11 лева. На същия ден по дебита на тази
сметка е осчетоводено плащане към „А.К.Г.“ ЕООД с превод по разплащателната му
сметка в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в размер на 2 151 413 лева, след което по
дебита на сметката на „А.К.Г.“ ЕООД е осчетоводено плащане в размер на
2 151 413 лева по разплащателната сметка на ищеца в „Т.Б.Д“ АД. Следващото
усвояване на суми по кредита е от 23.02.2017 г., когато по кредита на
разплащателната сметка на ищеца в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е осчетоводена
постъпила сумата от 201 841,66 лева – усвояване на кредит, като
наличността по сметката преди усвояване на кредита е била 4 217,11 лева.
На същия ден по дебита на тази сметка е осчетоводено плащане към „А.К.Г.“ ЕООД
с превод по разплащателната му сметка в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в размер на 205
342 лева, от които 201 841,66 лева – усвоен кредит и 3 550,79 лева –
собствени средства, след което по дебита на сметката на „А.К.Г.“ ЕООД е
осчетоводено плащане в размер на 205 342,45 лева по разплащателната сметка
на ищеца в „Т.Б.Д“ АД. Последното усвояване на суми по кредита, отпуснат от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, датира от 28.03.2017 г., когато по кредита на
разплащателната сметка на ищеца в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е осчетоводена
постъпила сумата от 117 349,80 лева – усвояване на кредит, като
наличността по сметката преди усвояване на кредита е била 84 435,38 лева.
На същия ден по дебита на тази сметка е осчетоводено плащане към „А.К.Г.“ ЕООД
с превод по разплащателната му сметка в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в размер на
202 265,13 лева, от които 117 349,80 лева – усвоен кредит и
84 915,33 лева – собствени средства, след което по дебита на сметката на „А.К.Г.“
ЕООД е осчетоводено плащане в размер на 202 265,13 лева по разплащателната
сметка на ищеца в „Т.Б.Д“ АД. Така по делото се установява, че в периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. по дебита на разплащателната сметка на ищеца в
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД са осчетоводени плащания към разплащатената сметка на „А.К.Г.“
ЕООД в същата банка в общ размер на сумата от 4 117 425,92 лева, като
за същия период от разплащателната сметка на „А.К.Г.“ ЕООД са извършени
плащания към разплащателната сметка на ищеца в „Т.Б.Д“ АД, възлизащи в
същия размер – сумата от 4 117 425,92
лева, въз основа на което, заключението приема, че финансовите средства, които
„А.К.Г.“ ЕООД е превело на „Н.М.Р.“ ЕООД за погасяване на задълженията на ищеца
към „Т.Б.Д“ АД са с произход отпуснат на ищеца кредит от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по Договор № 100-1954
от 26.01.2017 г. за предоставяне на инвестиционен кредит, който се обслужва от
кредитополучателя.
Установява
се, че общият размер на погасените задължения на ищеца по двата договора за банков
кредит, сключени с „Т.Б.Д“ АД,
след 26.01.2017 г. със собствени средства и заемни такива от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, постъпили по
разплащателна сметка на ищеца в евро в „Т.Б.Д“ АД възлиза на
1 972 875,21 евро, като на 13.02.2017 г. са погасени общо
796 757,77 евро, от които със собствени средства, налични по
разплащателната сметка – 26,02 евро, и
със средства от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД чрез „А.К.Г.“ ЕООД – 796 730,75 евро., на 16.02.2017 г. са
погасени общо 42,23 евро със собствени средства, част от постъпили по
разплащателната сметка 80 евро чрез продажба на 156,64 лева, като на 17.02.2017
г., 21.02.2017 г., 27.02.2017 г. и 28.03.2017 г. са погасени съответно
900 000 евро, 167 000 евро, 6 889,77 евро и 102 186,44 евро
все със средства от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД чрез „А.К.Г.“ ЕООД. Така общият размер на задълженията погасени
едиствено със средства, предоставени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с Договор №
100-1954 от 26.01.2017 г. за предоставяне на инвестиционен кредит, минали през
разплащателната сметка на „А.К.Г.“ ЕООД в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, възлизат на
1 972 806,96 евро.
По въпроса
за разходването на средствата, получени от ищеца като кредит от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД по Договор за срочен банков кредит № 118381 от 13.03.2017 г.,
от допълнителното заключение се установява, че общият размер на наредените от „Н.М.Р.“
ЕООД от постъпилите по разплащателната му сметка в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“
ЕАД заемни средства и постъпили по разплащателна сметка в евро в „Т.Б.Д“ АД за предсрочно погасяване
на задълженията по двата договора за кредит, отразени по кредита на сметката
възлиза на 201 971,86 лева с еврова равностойност от 103 197,29 евро.
Установява се, че общият размер на погасените задължения на ищеца към „Т.Б.Д“
АД по двата договора за кредит с предоставени от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД заемни средства възлиза на 94 431,20
евро. От тази обща сума 84 900,78 евро са отнесени от банката за
погасяване на задължения по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011
г., от които 83 850,45 евро са отнесени за погасяване на такси за
предсрочно погасяване на кредита, 343,33 евро са отнесени за погасяване на
лихви и 707,00 евро са отнесени за погасяване на главница по кредита, съответно
9 530,42 евро са отнсени за погасяване на задължения по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012
г., от които 9 339,50 евро са отнесени за погасяване на такси за
предсрочно погасяване на кредита, 33,83 евро за отнесени за погасяване на лихви
и 152,59 евро са отнесени за погасяване на главница по кредита.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По
исковете с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД.
Неоснователното
обогатяване е уредено като отделни фактически състави – юридически факти, при
чието настъпване възниква правоотношение, което изрично е уредено в закона и
което се състои от задължението на този, който е получил нещо без правно
основание, да го върне на лицето, от което го е получил или за чиято сметка се
е обогатил, както и като един общ състав, имащ субсидиарно приложение. Под
„правно основание” се разбира правоотношението, елемент от чието съдържание са
вземането с предмет съответната имуществена облага и задължението за
предоставянето ѝ – това може да бъде договор, административен акт, самият
закон, водене на чужда работа без поръчка и пр. Липсата на правно основание се
изразява в липсата на субективно право за дадено лице да получи имуществена
придобивка в момента, когато то фактически я е получило или при отпадане с
обратна сила на съществувалото към момента на получаването на имуществената
облага основание – прекратително условие, разваляне на договор, унищожаване.
Предпоставките
за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД са две: положителна
– извършването на определена престация в полза на ответника, в случая наличие
на осъществено плащане, и отрицателна – липсата на основание за получаване на
престацията.
По делото
не е спорно, че между „Т.Б.Д“ АД
от една страна, като кредитодател, и от друга страна „Н.М.“ ЕООД, като
кредитополучател, и „Ш.К.П.“ ЕООД, „К.Е.“
ЕООД, Т.Т.Г.и С.П.С. – всички като солидарни длъжници, са били сключени два
договора за банков кредит, съответно Договор за кредит № 0748.0611 от
05.07.2011 г. и Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г., по силата на
които банката е предоставила в полза на дружеството „Н.М.“ ЕООД кредит в размер
на сумата от 2 000 000 евро по първия договор, съответно на сумата от
250 000 евро по втория. Не е спорно също така и че по силата на Анекс № 4
от 24.06.2014 г. към Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. и Анекс № 3 от 24.06.2014 г. към Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 ищецът
в настоящия процес - „Н.М.Р.“ ЕООД се е задължил да отговаря за изпълнение на задълженията
на кредитополучателя като солидарен длъжник. Към вески от двата договора са
били сключени определен брои анекси, с които са внасяни промени в отделни техни
клаузи, като след последните изменения, внесени с Анекс № 6 от 24.07.2015 г.
към Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. и Анекс № 6 от 24.07.2015 г. към Договор за
кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г., възнаградителната лихва по двата договора
за банков кредит се е формирала от тримесечен EURIBOR увеличен с надбавка от 5
процентни пункта, но не по малко от 5% годишно, като установеният краен срок за
погасяване на задълженията по тях е бил до 25.06.2021 г. по Договор за
кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г.,
съответно до 25.06.2022 г. по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г.
По делото
не е спорно, съответно от представените по делото писмени доказателства, в т.ч.
удостоверение изх. № РИД-060-00032 от 29.03.2017 г., издадено от „Т.Б.Д“ АД,
както и от първоначалното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че към 29.03.2017 г. всички задължения на
кредитополучателя и солидарните длъжници по Договор за кредит № 0748.0611 от
05.07.2011 г. и Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г., в т.ч. такива
за главница, лихва, такси и комисионни, са били изпълнени. От заключенията на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за извършените посредством
усвояване на средства от разплащателната сметка на ищеца предсрочни погасявания
на кредита от банката са събрани такси за предсрочно погасяване на главницата,
възлизащи в размер на сумата от 88 229,30 евро по Договор за кредит № 0748.0611
от 05.07.2011 г., съответно в размер на сумата от 9 824,74 евро по Договор за
кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г.
Между страните по делото не е спорно, че във
връзка с извършеното от „Н.М.Р.“ ЕООД окончателно предсрочно погасяване на
задълженията по кредита банката ищецът дължи такса за пълно предсрочно
погасяване в размер на 5% върху предсрочно погасената главница, възлизаща на
сумата от 4 378,85 евро по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г.,
съответно на сумата от 485,24 евро по Договор
за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г., като спорен между тях е въпросът
относно дължимостта на усвоената на 17.03.2017 г. от разплащателната сметка на
„Н.М.Р.“ ЕООД в „Т.Б.Д“ АД сума, възлизаща в общ размер на сумата от 93 189,95
евро, от които сумата от 83 850,45 евро, усвоена от банката като такса в
размер на 5% за предсрочно погасяване на задълженията по Договор за кредит №
0748.0611 от 05.07.2011 г., и сумата от 9 339,50 евро, усвоена като такса
в размер на 5% за предсрочно погасяване на задълженията по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012
г. С оглед на изложеното съдът приема, че в производството се доказва
настъпването на първата от посочените две необходими в кумулативност
предпоставки за уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, а именно извършено от ищеца в полза на „Т.Б.Д“ АД плащане в
размер на сумата от 93 189,95 евро, която ответното дружество е инкасирало
за погасяване на свое вземане с източник уговорена такса в размер на 5% за
предсрочно погасяване на главницата, съответо в размер на сумата от 83 850,45
евро по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. и сумата от
9 339,50 евро по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г.
Необходимостта от установяване на
претендираното от ответника правно основание за получаване на сумата от 93
189,95 евро налага по делото да бъде установено дали въз основа на процесните два
договора за банков кредит – Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. и
Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. – по които ищецът се е съгласил
да отговаря като съдлъжник, както и въз основа на извършените в периода от 26.01.2017
г. до 27.02.2017 г. предсрочни погашения на задълженията за връщане на главницата
по тях, в тежест на ищеца е възникнало задължение за заплащане на такса за
предсрочно погасяване на главницата по така отпуснатите кредити.
По делото не е спорно, че при
сключването на Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. и Договор за
кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. разпоредбата на чл. 4.8., ал. 1 от тях е
предвиждала, че кредитополучателят и съдлъжниците могат да издължат предсрочно
каквато и да било част от главницата по всяко време, като в случай на пълно
предсрочно погасяване на кредита чрез рефинансиране от друга банка,
кредитополучателят, съответно съдлъжниците, дължат такса на банката, равняваща
се на 5% върху размера на предсрочно погасената главница по кредита. В случай
на пълно предсрочно погасяване със собствени средства кредитополучателят и
съдлъжниците дължат на банката комисионна, равняваща се на 2% върху размера на
предсрочно погасената главница по кредита, като в случай на пълно предсрочно
погасяване със средства от продажба на обекти във финансираната сграда кредитополучателят
и съдлъжниците не дължат на банката комисионна. Съгласно чл. 3.5. от двата договора
при отпускане на кредита и по време на действието на договора
кредитополучателят заплаща на банката комисионни и такси съгласно договора, а
за неуговорените изрично между страните хипотези се прилагат действащите към
момента на задължаване официални тарифа и лихвен бюлетин на банката. Впоследствие,
с подписването на Анекс № 4 от 24.06.2014 г. към Договор за кредит № 0748.0611
от 05.07.2011 г. и Анекс № 3 от
24.06.2014 към Договор за кредит №
1154.0512 от 13.06.2012 г., разпоредбата на чл. 4.8., ал. 1 от договорите
е претърпяла изменение, като новата ѝ редакция гласи следното:
„Кредитополучателят и/или съдлъжниците могат да издължат предсрочно каквата и
да е било част от главницата по всяко време. В случай на пълно предсрочно
погасяване на кредита чрез рефинансиране от друга банка, кредитополучателят
и/или съдлъжниците дължат такса на банката, равняваща се на 5% върху размера на
предсрочно погасената главница по кредита. В случай на пълно предсрочно
погасяване със собственни средства кредитополучателят и/или съдлъжниците не
дължат на банката такса. В случай на пълно предсрочно погасяване със средства от продажба на обекти във
финансираната сграда кредитополучателят и/или съдлъжниците не дължат на банката
такса.“.
Централният спор между страните по
делото се концентрира върху обстоятелството, дали съгласно сключените между тях
договори за банков кредит договорното задължение за заплащане на такса за
предсрочно погасяване се поражда единствено в случаите на пълно предсрочно
погасяване или на основание чл. 3.5. от договорите такава се дължи и при предприето
частично предсрочно погасяване. На следващо място между страните е спорно дали
извършените от ищеца в периода от 26.01.2017 г. до 27.02.2017 г. предсрочни
погашения са частични или следва да бъдат разглеждани като част от едно общо
пълно предсрочно погасяване на кредита, извършено в рамките на кратък интервал
от време, съответно за произхода на средствата, с които погашенията са
извършени – дали се касае за лични средства или за рефинансиране от друга
банка.
По въпроса за случаите, при които страните
са уговорили да се дължи такса за предсрочно погасяване на главницата, в
договорната клауза на чл. 4.8, ал. 1 от двата договора за кредит, в редакцияята
й която е приложима в периода, когато е извършено предсрочното погасяване, е
предвидено, че кредитополучателят и/или съдлъжниците могат да издължат
предсрочно каквато и да е било част от главницата по всяко време, като в случай
на пълно предсрочно погасяване на кредита чрез рефинансиране от друга банка се
дължи такса, която се равнява на 5% върху размера на предсрочно погасената
главница по кредита. Предвидено е също така, че в останалите случаи, при които
пълно предсрочно погасяване на кредита е извършено с други стредства, различни
от рефинансиране от друга банка, такса не се събира. По правилото на чл. 20 ЗЗД
при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
участниците по тях, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка
едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. На
първо място от значение в случая е използваният от страните подход при
формилиране на процесната клауза, от който личи, че воля им е била със същата
да бъде постигнато изчерпателно уреждане на въпроса за таксите, дължими в
случай на извършени предсрочни погашения по кредита, независимо дали се касае
за пълно или частично погасяване на главницата. В този контекст въвеждащото изречение на разпоредбата гласи,
че кредитополучателят и/или съдлъжниците могат да издължат предсрочно каквата и
да е било част от главницата по всяко време, като несъмнено в случая се има
предвид и възможността за извършване на частични погашения от тяхна страна. По
този начин се създава впечатлението, че когато се уговарят хипотезите за
начисляване на таксите следващи се при предсрочно погасяване на кредита, в останалата
част от разпоредбата между страните се уреждат всички случаи на предсрочно
погасяване на кредита, като при част от тях такса се дължи, а при други – не. Така
когато в чл. 4.8., ал. 1 се предвижда такса за пълно предсрочно погасяване на
главницата посредством рефинансиране и се посочва, че в останалите случаи на
пълно предсрочно погасяване такава не се дължи, може да се приеме, че в случай,
че страните са имали намерението да уговорят заплащането на такса и при
частично предсрочно погасяване, са щели да направят това изрично и то в същата
разпоредба, доколкото, както беше посочено, възможността за частично предсрочно
погасяване е визирана именно в нея. Доколкото обаче страните по кредитните
съглашения не са предвидили такава такса изрично, по аргумент от противното
следва, че страните са имали намерението такова задължение да не се поражда за
кредитополучателя или солидарно задължените лица, тогава когато те предприемат
погашение на кредитния дълг с частичен характер. От съществено заначение в
случая е и, че таксата за предсрочно погасяване чрез рефинансиране, предвидена в т. 1.7. – „Комисионна за предсрочно
погасяване и/или прекратяване на договор за кредит“ от раздел VI – „Кредити“ от Тарифа на „Т.Б.Д“ АД за таксите и комисионните за бизнес клиенти в сила
от 01.11.2016 г., възлиза в същия размер като тази, предвидена в чл. 4.8., ал.
1 от договорите, а именно на 5% – обстоятелство, което отново сочи на извода,
че страните са имали намерението да уредят в договорното съдържание на
съглашенията си по изчерпателен начин всички въпроси отнасящи се до таксите
начислявани при предсрочно погасяване на
главници по отпуснатите кредити с двата договора, което изключва тълкуване в
посока, че тяхната воля е била да не предвиждат изрична договорна уредба на
този вид такса, съответно да препратят към очертаните в Тарифата хипотези за
нейното събиране. Така възприетият извод относно действителната обща воля на
страните, се продуцира и от изискването за тълкуване на договорите с оглед
обичаите в практиката и добросъвестността. По изложените съображения съдът
намира, че такса за предсрочно погасяване по Договор за кредит № 0748.0611 от
05.07.2011 г. и Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. се дължи само в
случаите на пълно предсрочно погасяване на кредита чрез рефинансиране от друга
банка, като в останалите хипотези в това число частично извъшени погашения
такава не се поражда в правната сфера на банката.
Така на
следващо място по делото трябва да се намери отговор на въпроса, дали
процесните предсрочни погашения посредством усвояване на средства от
разплащателната сметка на ищеца в ответната банка в периода от 26.01.2017 г. до
27.02.2017 г., са извършени посредством рефинансиране от друга банка, в която
насока са твърденията на ответника. В тази връзка, противно на твърденията на
ищеца, че средствата за извършените в посочения период погашения са му били
предоставени в заем от „А.К.Г.“ ЕООД, по делото се установява, че това са
средства, които „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е предоставило на ищеца по сключен между
тях Договор № 100-1954 от 26.01.2017 г. за предоставяне на инвестиционен
кредит, които ищецът е превел по сметка на „А.К.Г.“ ЕООД в същата банка, като
от своя страна последното е извършвало преводи по разплащателната сметка на
ищеца в „Т.Б.Д“ АД, от която в крайна сметка банката е усвоявала сумите за
погасяване на задълженията по кредита. Твърденията на ищеца за сключен от него с
„А.К.Г.“ ЕООД договор за заем, по силата на който това дружество да е превело
по сметката на ищеца в „Т.Б.Д“ АД необходимите за погасяването на задълженията
му към банката парични средства, не се подкрепят от доказателствата приобщени по
делото. В същото време от ангажирания като писмено доказателство по делото Меморандум от 07.06.2016 г. за
съвместно управление и продажба на дялове и права от „Н.М.Р.“ ЕООД, се установява, че с оглед намерението на страните по него
да бъде извършено предсрочно погасяване на задълженията по Договор за кредит №
0748.0611 от 05.07.2011 г. и Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г., те
са предвидили възможността за целта да бъдат привлечени допълнителни средства
под формата на инвестиционен кредит от банка, като погашенията да бъдат
извършвани от сметката на „А.К.Г.“ ЕООД, което изискване било поставено с цел
проследяване на правилното протичане на процеса по предварително планираното
издължавне към всеки кредитор поотделно. В съотвествеие с тези постигнати
договорености впоследствие ищецът е сключил с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД Договор №
100-1954 от 26.01.2017 г. имащ за предмет предоставяне на инвестиционен кредит,
по силата на който банката му е предоставила кредит в размер на сумата от
3 911 660 лв. с цел погасяване на съществуващи задължения (главница,
лихви, такси и комисионни) по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. и
Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. Така от първоначалното и
допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
общият размер на задълженията, погасени със средства, предоставени от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД с Договор № 100-1954 от 26.01.2017 г. за предоставяне на
инвестиционен кредит, минали през разплащателната сметка на „А.К.Г.“ ЕООД в
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, възлизат на 1 972 806,96 евро, като 1 863 799 евро
от тях са отнесени за предсрочно погасяване на главница. По изложените
съображения, независимо че средствата по разплащателната сметка на ищеца в „Т.Б.Д“
АД, използвани за продсрочните погашения по кредита, осъществени в периода от
от 26.01.2017 г. до 27.02.2017, са постъпили посредством преводи от дружеството
„А.К.Г.“ ЕООД, по делото се установява, че същите имат произход - предоставен
на ищеца банков кредит от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, отпуснат с цел погасяване на
задълженията му по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. и Договор за
кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г., поради което съдът намира, че предсрочни
погасявания в рамките на посочения период са извършени посредством рефинансиране
от друга банка.
Последното
условие, което следва да се реализира за да възникване в тежест на ищеца
задължение за заплащане на такса за предсрочно погасяване начислена по повод на погашенията предприети
от него в периода от 26.01.2017 г. до 27.02.2017 г., е да се касае до хипотеза
на пълно предсрочно погасяване на кредитните задължения произтичащи от двата
договора за кредит. От доказателствата по делото се разкрива, че размерът на
предсрочно погасената от ищеца главница по Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. и Договор за кредит № 1154.0512 от
13.06.2012 г. за периода от 26.01.2017 г. до 27.02.2017 г. възлиза на сумата от
1 863 799 евро, от които 1 677 009 по първия договор и
186 790 евро по втория такъв. В резултат на извършените в рамките на
посочения период погашения непогасеният остатък от редовната главница по Договор
за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г. е възлизал на сумата от 88 284 евро,
а този по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г. – в размер на сумата
от 9 857,41 евро. Обстоятелството, че след извършване на посочените
предсрочни погашения на главницата по всеки от двата догвоора за кредит е
останала непогасена главница, налага извода, че в случая се касае за частично,
а не за пълно предсрочно погасяване. Доводите на ответната банка, че
осъществените в пределите на процесния период предсрочни погашения, макар и
недостатъчни за погасяване в пълния размер на дълга, представляват част от едно
общо пълно предсрочно погасяване, поради което във връзка с него се дължи такса
по чл. 4.8, ал. 1 от договорите, не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и не се споделят от настоящата инстанция. Най-нпаред по делото не
се установява при извършване на частичните погасявания ищецът да е разполагал с
необходимите му за напрвата на пълно предсрочно погасяване парични ресурси, на
базата на който факт същият да може да бъде упрекнат в злоупотреба с правото си
да извърши частично предсрочно погасяване на главницата целейки да избегне
заплащането на такса за предсрочно погасяване на кредитния дълг. За
окончателното погасяване на задълженията по двата договор за кредит ищецът се е
сдобил с парични средства по силата на сключения с „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД договор за срочен банков кредит № 118381, датиращ от 13.03.2017
г., т.е. към момент следващ последното извършено от негова страна частично предсрочно
погашение. Едновременно с това в отправеното до банката писмо вх. № РВД-000-792
от 26.01.2017 г. еднозначно е заявено намерението на кредитополучателя за пълно
предсрочно погасяване на задълженията му по двата договора за кредит, което се възнамерявало
да бъде направено посредством ползването на собствени средства на съдлъжниците Т.Т.Г.и
„К.Е.“ ЕООД, поради което по делото не се установява връзка между него и
извършените впоследствие, макар и в сравнително кратък период след това,
предсрочни погашения от ищеца, за които по делото беше установено, че са
извършени посредством рефинансиране от друга банка, всяко от които се предхожда
от писмо на ищеца до банката, в което се заявява изрично намерение за направата
на частично предсрочно погасяване. При тези правни аргументи съдът намира, че
извършените в периода от 26.01.2017 г. до 27.02.2017 г. предсрочни погашения
имат частичен характер, поради което реализирането им не обуславя начисляването
от страна на банката ответник на такса за предсрочно погасяване по смисъла на
редактираните клаузи на договорите за банков кредит. Следователно ответната
банка не е разполагала с правно основание за получаване на сумата от
93 189,95 евро, от която 83 850,45 евро, усвоена под формата на такса
за предсрочно погасяване на главницата по Договор за кредит № 0748.0611 от
05.07.2011 г. и 9 339,50 евро, съответно като такса за предсрочно
погасяване на главницата по Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г.
Предвид това, че претенциите на ищеца са заявени като частични, съдът намира,
че предявените от „Н.М.Р.“ ЕООД
срещу „Т.Б.Д“ АД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД са
доказани в своето осниование и размер, предвид което ответната банка следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер от 82 000,00 лв., съставляваща
част от общо вземане в размер от 83 850,45 евро /с левова равностойност от 163
997,23 лв./, представляваща заплатена без да е налице основание сума под
формата на неправомерно начислена и събрана такса за пълно предсрочно
погасяване на остатък по отпуснат кредит с договор от 05.07.2011 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 27.03.2020 г. /датата на
завеждане на ИМ в съда/ до окончателното ѝ плащане, както и сумата в
размер от 10 000,00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 9 339,50
евро /с левова равностойност от 18 266,47 лв./, представляваща заплатена без да
е налице основание сума под формата на неправомерно начислена и събрана такса
за пълно предсрочно погасяване на остатък по отпуснат кредит с договор от
13.06.2012 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
27.03.2020 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното ѝ плащане.
По исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед паричния характер на
задълженията на „Т.Б.Д“ АД за връщане на платени без основание суми, при хипотеза
на допусната от нейна страна забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в нейна
тежест възниква задължение за заплащане на обезщетение в размер на законната
лихва.
Задължението за връщене на получено
без основание е безсрочно, поради което същото става изискуемо незабавно с
възникването си, като на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на длъжника
в забава е необходимо същият да бъде поканен от кредитора да изпълни. В случая
неправомерното усвояване от банката на подлежащите на възстановяване суми е
станало на 17.03.2017 г., като незабавно за банката е възникнало задължението
да възстанови същите на ищеца, като платени без да е налице основание за това.
От представено като писмено доказателство по делото писмо с вх. № РВД-000-722
от 23.01.2020 г., се установява, че „Н.М.Р.“ ЕООД е поканило ответното
дружество да му възстанови неправомерно събраната такса за предсрочно
погасяване в размер на 93 189,95 евро, от които 83 850,45 евро, усвоени по
Договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г., и 9 339,50 евро, усвоени по
Договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012 г., в срок от пет работни дни от
получаване на писмото, като е посочило и банкова сметка, ***. С изтичането на
пет дни от получаване на съобщението ответното дружество е изпаднало в забава,
като считано от 29.01.2020 г. за кредитора по лихвоносните вземания се е
породило и правото да получи обезщетение за забвеното им изпълнение по смисъла
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва.
С оглед изпадането на ответника в
забава в негова тежест за периода от 29.01.2020 г. до 26.03.2020 г. върху
сумата от 82 000 лв., представляваща част от общо вземане възлизащо в
размер от 83 850,45 евро /с левова равностойност от 163 997,23 лв./,
представляваща заплатена без да е налице основание сума под формата на
неправомерно начислена и събрана такса за пълно предсрочно погасяване на
остатък по отпуснат кредит с договор от 05.07.2011 г., е начислена законна
лихва за забава в размер на сумата от 1 321,22 лв., до който размер и за
който период искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. За периода от
началната дата, от която ищецът претендира присъждането на законна лихва –
31.03.2017 г. – до датата предхождаща изпадането на ответника в забава –
28.01.2020 г. – както и до пълния предявен размер на сумата от 7 000 искът
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на сумата от 1 000
лв., представляваща част от общо вземане в размер от 9 339,50 евро /с левова
равностойност от 18 266,47 лв./, представляваща заплатена без да е налице
основание сума под формата на неправомерно начислена и събрана такса за пълно
предсрочно погасяване на остатък по отпуснат кредит с договор от 13.06.2012 г.,
за периода от 29.01.2020 г. до 26.03.2020 г. в тежест на ответника е начислена
законна лихва за забава в размер на сумата от 161,12 лв., до който размер и за
който период искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. За периода от
началната дата, от която ищецът претендира присъждането на законна лихва –
31.03.2017 г. – до датата предхождаща изпадането на ответника в забава –
28.01.2020 г. – както и до пълния предявен размер на сумата от 1 000 искът
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед крайния изход на
разглеждания спор в полза на всяка от страните се поражда право да получи
разноски, като в тази връзка процесуално искане за присъждане на разноски за
водене на делото е направило от ищеца и ответника. Ищецът установява направата
на разходи за провеждане на исковата му защита в размер на сумата от общо
8 500 лв., разпределени, както следва : 4 000 лв. държавна такса,
1000 лв. – депозит за вещо лице и 3 500 лв. – заплатен адвокатски хонорар. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съзрамерно на уважената част от исковете в правната
сфера на ищеца се поражда вземане за разноски равно на сумата от 7 946,00 лв., като същите следва да се
възложат за плащне в тежест на ответника. Същият на свои ред доказва да е
сторил разходи в произоводството в размер на сумата от 2 000,00 лв.,
преставляващи заплатен депозит за вещо лице, като съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове на ответника трябва да бъдат присъдени разноски в
размер на сумата от 130,40 лв, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК тяхното
плащане следва да се възложи в тежест на ищеца
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.Б.Д“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“ бул. „***** да заплати на „Н.М.Р.“
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***-71 на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 82 000 лв., съставляваща
част от общо вземане в размер от 83 850,45 евро /с левова равностойност от 163
997,23 лв./, представляваща заплатена без да е налице основание сума под формата
на неправомерно начислена и събрана такса за предсрочно погасяване на остатък
по отпуснат кредит с договор от 05.07.2011 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 27.03.2020 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до
окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА „Т.Б.Д“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“ бул. „***** да заплати на „Н.М.Р.“
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***-71 на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 10 000 лв., съставляваща
част от общо вземане в размер от 9 339,50 евро /с левова равностойност от 18
266,47 лв./, представляваща заплатена без да е налице основание сума под
формата на неправомерно начислена и събрана такса за предсрочно погасяване на
остатък по отпуснат кредит с договор от 13.06.2012 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 27.03.2020 г. /датата на завеждане на
ИМ в съда/ до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА „Т.Б.Д“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“ бул. „***** да заплати на „Н.М.Р.“
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***-71 на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1 321,22 лв.,
представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от 29.01.2020 г. до
26.03.2020 г., върху главното вземане в размер на сумата от 82 000 лв.,
представляваща
част от общо вземане вземане в размер от 83 850,45 евро /с левова равностойност
от 163 997,23 лв./ – заплатена без да е налице основание сума под формата на
неправомерно начислена и събрана такса за пълно предсрочно погасяване на остатък
по отпуснат кредит с договор от 05.07.2011 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 7 000 лв., както и за периода от
31.03.2017 г. до 28.01.2020 г.
ОСЪЖДА „Т.Б.Д“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“ бул. „***** да заплати на „Н.М.Р.“
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***-71 на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 161,12 лв., представляваща
законна лихва за забава, дължима за периода от 29.01.2020 г. до 26.03.2020 г.,
върху главното вземане в размер на сумата от 10 000 лв., представляваща част от
общо вземане вземане в размер от 9 339,50 евро /с левова равностойност от 18 266,47
лв./ – заплатена без да е налице основание сума под формата на неправомерно
начислена и събрана такса за пълно предсрочно погасяване на остатък по отпуснат
кредит с договор от 13.06.2012 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 1 000 лв., както и за периода от 31.03.2017 г. до
28.01.2020 г.
ОСЪЖДА Т.Б.Д“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“ бул. „***** да заплати на „Н.М.Р.“
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***-71, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 7 946,00 лв., представляваща направени от
ищеца съдебни разноски по делото развило се пред Софийски градски съд,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Н.М.Р.“
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***-71 да заплати на „Т.Б.Д“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“ бул. „*****, на основаение
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 130,40 лв., представляваща направени от ответника
съдебни разноски по делото развило се пред Софийски граски съд, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: