Решение по дело №995/2024 на Административен съд - Варна

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, чрез процесуален представител Т. М. А. /юристконсулт/, против решение №331/13.03.2024г. на ВРС 13-ти състав, постановено по АНД №20243110200343 по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №742392-[рег. номер] от 06.12.2023г., издадено от Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на осн. чл.80 от ЗДДФЛ на лицето П. Я. П. с [ЕГН] е наложена глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението на ВРС поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът сочи, че Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и Наказателното постановление /НП/ отговарят на законовите изисквания, а нарушението е безспорно установено, като същото е прието и в решението на ВРС. Касаторът счита, че и в АУАН и в НП надлежно е посочена датата, на която е осъществено нарушението не са налице пороци, водещи до отмяна на наказателното постановление. По изложените съображения и на касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК моли за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление, както и за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

С отговора на касационната жалба ответникът П. Я. П. с [ЕГН] я оспорва и излага доводи обосноваващи законосъобразност и правилност на решението на ВРС.

В съдебно заседание касатора не се явява, не се представлява.

Ответника по касация не се явява, не се представлява. Представена е молба, с която се поддържа отговора срещу касационната жалба.

Представителя на ВОП изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че ВРС правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него. В хода на съдебното производство е било установено, че на 23.10.2023г. В.Т. на длъжност Инспектор по приходите в ТД НАП – Варна в хода на извършваната проверка установила, че данъчно задълженото лице П. Я. П. не е подал в законоустановения срок годишна данъчна декларация за 2022г по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ. Декларацията била подадена на 19.09.2023 г. До лицето била отправена покана с изх.№537/23.10.23г. в седем дневен срок да се яви в ТД НАП-Варна за връчване на АУАН, но той не се явил в указания срок. Съставеният АУАН бил връчен на лицето от служител на Община Дългопол на 23.11.23г. В срока за писмени възражения били подадени такива, като се сочело, че декларацията е подадена със закъснение поради промяна в закона, която не била известна на лицето. АНО не приел възраженията и въз основа на съставения АУАН било издадено и НП, с което на основание което на осн. чл.80 от ЗДДФЛ на лицето П. Я. П. с [ЕГН] е наложена глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. В обстоятелствената част на АУАН и НП било прието, че П. е бил длъжен да подаде ГДД до 30.06.2023 г.

За да отмени процесното НП ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е посочена конкретната дата на извършване на нарушението, както и, че не става ясно от обстоятелствената част на НП, защо АНО е приел, че крайният срок за подаване на ГДД е 30.06.2023 г., а не 30.04.2023 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след проверка по реда на чл. 218 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения:

Изводите на съда за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление изцяло се споделят от касационната инстанция.

Както в АУАН, така и в НП е посочена крайната дата, до която е следвало да се подаде процесната декларация (30.06.23г.) и съответно датата, на която същата e подадена (19.09.23г.) и датата, на която било констатирано нарушението (04.10.23г.) Не е посочена обаче датата, на която е извършено нарушението, описано в АУАН и НП, с което АНО е нарушил нормите на чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН по отн. на АУАН и чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН по отн. на НП. Липсва изразена от АНО воля за това, на коя дата счита нарушението за извършено. Съдебната практика е единна, че датата на извършване на нарушението е денят следващ деня, в който срокът е изтекъл или в случая 01.07.23г.

Изискванията за съдържание и реквизити на АУАН и НП са императивни по своя характер и датата на извършване на нарушението е сред тях, тъй като чрез нея се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което пропускането и не може да бъде отстранено в процес на обжалване на НП и води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и по-конкретно ограничава се възможността му да разбере в пълнота за какво конкретно нарушение е наказан по административноправен ред, както и да организира защитата си.

Във връзка с наведените в касационната жалба доводи по отношение на крайния срок за подаване на декларацията по чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че ВРС правилно е посочил, че в конкретния случай от съдържанието на НП не става ясно, защо АНО е приел, че крайният срок за подаване на ГДД е 30.06.2023 г. Вярно е, че в чл. 51, ал.1 от ЗДДФЛ е предвидено изключение „Лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, вкл. едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл.29а“, да подават ГДД до 30.06.2023г., но в НП никъде не е посочено защо АНО приема, че П. попада в тези изключения.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора на касатора не се дължи присъждане на разноски, в това число и на юристконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 предложение първо от АПК настоящият състав на административния съд като касационна инстанция

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №331/13.03.24г постановено по АНД №343/2024г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно