Определение по дело №11/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 29
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Елизабета Кралева
Дело: 20221600500011
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
гр. Монтана, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева

Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20221600500011 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274 във
връзка с чл.248 и чл.78 от ГПК.
С определение от №261854/11.11.2021година постановено по гр.д.
№267/20година по описа на ЛРС е оставена без уважение молбата на адв.Д.Ф.
за допълване на решението по делото в частта за разноските и присъждане на
сума в размер общо на 42,83лева допълнително като неоснователна.
Недоволна от така постановеното определение е останала адв.Д.Ф.-
САК, оказала правна помощ на Ф. Й.-ищца по гр.д.№267/2020година по
описа на ЛРС и е обжалвала същото в предвидения от закона срок.Изложила
е доводи за незаконосъобразност на същото, тъй като не е мотивирано и
неправилност, тъй като не са взети предвид законовите разпоредби за
определяна на възнагрждението по реда на чл-.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от
въззиваемата страна С.К.К. Г. АД и не е взето становище по нея.
МОС като обсъди изложените доводи в жалбата и приложените
писмени доказателства, приема следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК съдебен
акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а атакувания съдебен
акт -недопустим.Съображенията на МОС за това са следните:
1
С определение от №261854/11.11.2021година постановено по гр.д.
№267/20година по описа на ЛРС е оставена без уважение молбата на адв.Д.Ф.
за допълване на решението по делото в частта за разноските и присъждане
допълнително на сума в размер на 42,83лева като неоснователна.
По своята същност отговорността за разноски по делото е право на
едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.
Отговорността за разноските се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която то се явява като санкция за
неоснователно предизвикания правен спор.Затова ответникът заплаща на
ищеца платената държавна такса, разноските в производството и
възнаграждението за един адвокат ако е имал такъв, когато искът бъде
уважен, а ищецът заплаща на ответника разноските, които той е направил и
възнаграждението за един адвокат, ако искът бъде отхвърлен.
Съгласно т.9 от ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС
ОСГТК молба за изменение на съдебно решение в частта за разноските когато
страната не е представила списък почл.80 от ГПК е недопустима.
В частната си жалба жалбоподателят изрично заявява, че не
представила списък по чл.80 от ГПК, но излага доводи за ирелевантност на
този факт, тъй като разрешеното в т.9 от ТР №6 е неприложимо при искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал. от
закона за адвокатурата.
Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда по
искане на страната и следва да бъде включено в списъка на разноските. С
оглед разпоредбите на ГПК адвокатското възнаграждение е част разноските
по делото, а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към
ответната страна. Липсата на отделен процесуален ред за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, респ. за изменение на
решението в частта за разноските, обуславя валидността на тълкуването,
направено в т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и по
отношение на разноските по чл. 38, ал. 2 ЗА, а именно - че молбата за
изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е
представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В тази насока е и
Определение №257/23.06.2016г- по гр.д.№2199/2016г. на ВКС, 3-то г.о.
2
Ето защо обжалваното определение, с което ЛРС се е произнесъл,
макар и да не е уважил молбата без да е представен списък по чл.80 ГПК, е
постановено по недопустима молба и е недопустимо. То ще следва да бъде
обезсилено, а производството по молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на
решение в частта му за разноските по чл.38, ал.2 ЗА- прекратено.
Водим от горното МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение от №261854/11.11.2021година постановено
по гр.д.№267/20година по описа на ЛРС с което е оставена без уважение
молбата на адв.Д.Ф. за допълване на решението по делото в частта за
разноските и присъждане на сума в размер на 42,83лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по молбата на Ф.М. представлявана от
адв.Д. Ф. от САК по чл.248, ал.1 ГПК като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в едноседмичен
срок от съобщението му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3