№ 68
гр. Чирпан, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20215540100454 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК.
В исковата молба (ИМ) се твърди, че ищцовото дружество „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно
чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били
публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото
дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника, с ИТН
2184774, находящ се в с. Гранит. За Ц. П. К. бил открит клиентски номер **********, в качеството
и на собственик, видно от приложен нотариален акт. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т.
1 от общите условия, се задължавал да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в общите условия -
чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими
суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
доставило на обекта на Ц. П. К. за периода от 23.07.2019 г. до 26.09.2019 г. електроенергия на обща
стойност 120.55 лв., която до момента на подаване на ИМ не била заплатена.
Твърдят също така, че поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът
дължал законна лихва в общ размер от 15.04 лв. за периода от 11.09.2019 г. до 11.01.2021 г. по
1
всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на
настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.
Молят съда, да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към Ц. П. К., както следва: 120.55 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
23.07.2019 г. до 26.09.2019 г., 15.04 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за
периода от 11.09.2019 г. до 11.01.2021 г., законна лихва върху горепосочената главница от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 12.01.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, да осъди Ц. П. К. да заплати присъдените в заповедта
за изпълнение по ЧГД № 164/2021 г. по описа на Районен съд - Чирпан разноски, както и да им
бъдат присъдени направените по настоящото делото разноски, а именно държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. ищецът, редовно призован, чрез юрисконсулт поддържа изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор, редовно призован за
о.с.з., се представлява от особен представител, който оспорва изцяло предявения иск и моли да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
По приложеното частно гражданско дело № 164/2021 г. по описа на РС - Чирпан, в полза на
заявителя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН) срещу длъжника Ц. П. К. е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за вземането, предмет
на настоящата искова молба. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси,
съобщенията до него са били приложени по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 от ГПК,
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта. Налице
е идентичност между предмета на заповедното и исковото производство, поради което предявения
по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск е допустим.
Страните не спорят, че ищецът е краен снабдител на електроенергия съгласно чл. 98а от
Закона за енергетиката (ЗЕ) и осъществява дейността си въз основа на Общи условия, обвързващи
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, които условия са били утвърдени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. след първото им
публикуване на сайта на дружеството.
Не се спори също така, че ответницата е собственик на описания в ИМ обект, съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том. 1, рег. № 982, дело №
173/2018 г., вписан в Служба по вписванията гр. Чирпан с вх. № 1116 от 18.05.2018 г., Дв. вх. №
1112 от 2018 г., Акт № 33, том 4, дело № 646/2018 г.
По делото не се спори, че чл. 7, т. 1 от общите условия на ЕВН вменява задължение за
ищцовото дружество за снабдяване с ел. енергия и предоставяне на мрежови услуги на обект на
ответника - обект с ИТН 2184774, находящ се в с. Гранит.
Между страните не се спори, че съгласно чл. 11, ал. 1 от Общите условия, ответницата К.
се е задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия и
2
ползването на мрежови услуги.
От представените по делото препис извлечение от клиентска сметка на ответника се
установява, че същата дължи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД сумата в размер на 120.55
лева.
Видно от представените по делото данъчни фактури за процесния период от 23.07.2019 г.
до 26.09.2019 г., ищецът е издал на името на ответницата следните данъчни фактури за доставена
ел. енергия и мрежови услуги на обект с ИТН 2184774, находящ се в с. Гранит, а именно: данъчна
фактура № ********** от 31.08.2019 г. за начислена ел. енергия на стойност 68.27 лева за периода
от 23.07.2019 г. до 25.08.2019 г., с краен срок на плащане 10.09.2019 г. и данъчна фактура №
********** от 30.09.2019 г. за начислена ел. енергия на стойност 52.28 лева за периода от
26.08.2019 г. до 26.09.2019 г., с краен срок на плащане 10.10.2019 г.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по
делото, се установява, че монтирания на горепосочения обект електромер е годно средство за
измерване на количеството консумирана ел. енергия от ответника, както и че отчетените през
процесния период показания на електромера за консумираните количества ел. енергия
съответстват на фактурираните количества ел. енергия и мрежови услуги през същия този период.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по
делото, е видно, че гореописаните две фактури са редовно осчетоводени при ищеца като вземания
срещу ответницата. Дължимата цена за консумираната ел. енергия и достъп до мрежата по
процесните фактури е изчислена съгласно цените, утвърдени с т. 6.2. от раздел II на Решение № Ц-
19 от 01.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в сила от 01.07.2019 г. Вещото
лице е изчислило, че размерът на претендираното по делото обезщетение за забава за процесния
период е както следва: по фактура № **********/31.08.2019 г. - 9.99 лева, по фактура №
**********/30.09.2019 г. - 7.22 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното:
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл. 92,
т. 2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи
условия – чл. 98а от ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са
одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите условия са задължителни за
потребителите на ел. енергия, какъвто се явява ответницата.
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска продажба по смисъла на
Търговския закон (ТЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба,
купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че между страните по делото е налице
правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия.
Доставеното от ищеца и консумираното в обекта на ответника количество ел. енергия за
периода 23.07.2019 г. до 26.09.2019 г. на обща стойност от 120.55 лева се доказва от представените
3
по делото писмени доказателства и от заключенията на двете изслушани по делото експертизи.
Съгласно чл. 18 от Общите условия на ищеца потребителят дължи заплащане на
фактурираната стойност на доставената ел. енергия в 10 – дневен срок от издаване на фактурата, а
съгласно чл. 27 от Общите условия при неплащане в срок, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Видно от заключението на вещото
лице по ССЕ дължимата лихва по всяка една от фактурите, възлиза на общата сума 17.21 лева.
По делото не са представени доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест
съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за заплащане на
горепосочените суми.
С оглед горното, съдът намира за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 120.55
лева, представляваща неплатена цена на доставената и потребена електрическа енергия на услуги
на обект с ИТН 2184774 в с. Гранит, представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода от 23.07.2019 г. до 26.09.2019 г., сумата 15.04 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 11.09.2019 г. до 11.01.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 12.01.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско
дело № 164/2021 г. по описа на РС - Чирпан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати всички направени от ищеца разноски в настоящото производство, както следва:
25 лева за държавна такса, 300 лева – възнаграждение за особен представител на ответника, 495
лева – заплатени възнаграждения за вещи лица по двете експертизи, като на основание чл. 25, ал. 1
от НЗПП, съдът определя юрисконсултско възнаграждение на представителя на ищеца в размер на
100 лева или общо сумата от 920 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното
производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. П. К., ЕГН **********,
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, за сумата от 120.55 лв.,
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 23.07.2019 г. до 26.09.2019 г. на обект с ИТН 2184774 в с. Гранит, сумата от 15.04 лв.,
представляваща стойността на законната лихва за забава за периода от 11.09.2019 г. до 11.01.2021
г., законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 12.01.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско
дело № 164/2021 г. по описа на РС - Чирпан.
4
ОСЪЖДА Ц. П. К., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, сумата от 920 лева - разноски по настоящото дело и сумата от 75 лева - разноски по частно
гражданско дело № 164/2021 г. по описа на РС - Чирпан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5