Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 328
24.01.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева Антоанета Митрушева
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева
при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 881 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Е.Д.О. ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение №260059 от 13.07.2021 г., постановено
по АНД №71 по описа на Районен съд – Харманли за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно и необосновано. Същото било постановено в
противоречие с материалния закон, тъй като съдът достигнал до неправилни
фактически констатации и приел, че същите водят до извода за доказаност на
нарушението, за което било издадено НП. В същото време решението било и
необосновано, защото съдът направил неправилна преценка както на събраните по
делото доказателства, така и на съдържанието на съставените в хода на
административнонаказателното производство актове. Сочи се, че адекватния и
обективен анализ на доказателствения материал води до извода, че твърдяното в
АУАН и НП нарушение не е недоказано. Описаните в НП обстоятелства не се
установили от събраните доказтаелства. Категорично недоказано останало времето
на извършване на нарушението. Изпълнителното деяние на нарушението, за което
бил санкциониран О., се изразявало в отказ от негова страна да бъде изпробван
за употреба на НУВ. От намиращия се в преписката Талон за изследване се
установявало, че проверката спрямо О. започнала в 00,30 часа на 08.01.2021г.,
без да било отразено кога същата приключила. От гласните доказателства на
полицейските служители и от отразеното в АУАН станало ясно, че в посочения час О.
бил спрян да управлява МПС в града, след което бил отведен в сградата на
полицията и едва тогава започнала проверката, във връзка с която бил съставен
талона. Повече от ясно било при това положение, че или часът на управление на
МПС, или часът на започване на проверката върху талона не били достоверни, а оттам следвало, че не бил достоверен и
посочения в НП час, в който жалбоподателя направил отказ да бъде тестван. Нещо
повече, в НП било посочено, че изпълнителното деяние било осъществено в 00:40
ч., т.е. приемало се, че в този час О. е отказал както да бъде тестван с драг
тест, така и да изпълни медицинско предписание за даване на кръв за изследване.
От приложения в преписката талон за изследване обаче се установявало, че същият
бил връчен на жалбоподателя в 00:47 часа. Това потвърдили и полицейските
служители, разпитани като свидетели по делото. Ето защо, безспорно било, че най-рано
в този час – 00:47ч., О. е могъл да откаже да даде кръв, респ. не изпълни
медицинското предписание. Той не би могъл да е осъществил нарушението в 00:40
ч., както било прието в НП, тъй като едва в 00:47 ч. най-рано заявил и изписал
саморъчно върху връчения му талон, че не желае да даде кръв. Едновременно с
горното, от приложения по преписката Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или
техни аналози, съставен в ЦСМП – Харманли, ставало ясно, че О. все пак се е
явил в спешната помощ, за да даде кръв, но не го направил. Следователно, той
отказал да изпълни медицинското предписание едва в ЦСМП и то в час, следващ
часа, в който му бил издаден талона. В протокола на ЦСМП обаче, този час не бил посочен, което правело
недоказуемо обстоятелството кога О. всъщност не бил изпълнил даденото му
предписание. По същество нарушението също останало недоказано. Установило се по
делото от гласните доказателства – показанията на свидетелите П. К.и И. Г.и
обясненията на О., че на 08.01.2021г. в сградата на РУ – Харманли на
жалбоподателя бил предоставен драг тест, който той всъщност направил, втривайки
тампона в устата си. Неотчитането на резултат от този тест не можело да се
вмени във вина на лицето. Важно било обаче, че жалбоподателят не е отказал да
направи тест, а напротив – съгласил се е и не може да носи отговорност дори в
случай, че тестът не е отчел резултата.
Моли се да бъде отменено решението на районния съд и
наказателното постановление. Претендира се да бъде осъдена ответната страна да
заплати на жалбоподателя разноските, направени пред двете съдебни инстанции.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
решението на Районен съд – Харманли за правилно и предлага да се остави в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №260059 от 13.07.2021г.,
постановено по АНД №71/2021г., Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно
постановление №21-0271-000001 от 12.01.2021г., издадено от Началник група към
ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на Е.Д.О., за нарушение на чл.174, ал.3 от
Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, се налага глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца.
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че при издаване на АУАН и
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административно-наказателното производство. Приел е за доказано по безспорен
начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение,
поради което правилно била ангажирана административно-наказателната му
отговорност. Изложени
са и съображения, че наложените административни наказания са определени в
съответствие с предвиденото в закона.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални правила,
които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено
достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, поради което не се е стигнало
до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин
не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП,
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
АУАН и НП дата и място Е.Д.О. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не е изпълнил
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е
достигнал и районният съд, че извършеното от касационния жалбоподател
административно нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
От касационния жалбоподател не са ангажирани пред районния съд, а и
пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи съставомерността на
описаното в НП нарушение. Твърденията му, че не е извършил същото, се
опровергават от събраните по делото доказателства. При така събраните
доказателства за настоящата инстанция не остава никакво съмнение относно
осъществяването както от обективна, така и от субективна страна на вмененото
деяние именно от касационния жалбоподател по начина и във времето, посочени в
оспореното НП.
Изложените от районния съд мотиви за потвърждаване на
наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, предвид
което на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районен
съд Харманли правилно е приложил закона като е потвърдил наказателното
постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260059 от 13.07.2021г.,
постановено по АНД №71/2021г. по описа на Районен съд - Харманли.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.