М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 5512 по описа за 2018 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Р.З.З., за
това , че:
На 12.08.2017г.
в гр.в., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „П." с рег.№
***, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин
и канабис, установено по надлежния ред - с техническо средство Drug Test 5000, с фабричен № ARJM 0053, проба №054 – престъпление
по чл.343б,ал.3 от НК.
След като
подсъдимият не е намерен на известния по делото адрес и след щателно издирване
на територията на РБ местонахождението му не е установено, съотв.
с оглед постъпилата по делото информация, че същият се намира извън страната,
но местопребиваването му е останало неизвестно на съда, е констатирано, че са налице предпоставките на
чл. 269 ал. 3 т. 2 и т. 3 б. а от НПК за провеждане на задочно производство в
рамките на съдебната фаза.
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП
поддържа внесеното обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация,
посочени в обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен
начин от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Сочи, че съгласно чл. 6 от Наредба № 30/2001
г. , действала към момента на извършване на деянието, при доказан отказ на
обвиняемия да даде кръв за изследване, употребата на наркотични вещества се
установява въз основа на показанията на техническото средство. Сочи се, че
доколкото подсъдимият не е оспорил показанията на техническото средство и не се
е явил в указаното му лечебно заведение, като по този начин сам се е лишил от
възможността да обори показанията на техническото средство . Сочи се, че от
разпита на полицейските служители се установява безспорно, че проверката е
извършена съобразно законовите изисквания . Пледира подсъдимия да бъде признат
за виновен в извършване на деянието по повдигнатото му обвинение като му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 700 лева.
Пледира съдът да постанови вещественото доказателство, приобщено по делото,
след влизане в сила на присъдата да бъде унищожено.
В хода на съдебните прения адв.
В. пледира , че обвинението по отношение на неговия подзащитен
е останало недоказано. Твърди се, че пробата на подс.
З. не отговаря на заложените изисквания в Методическите указания на МВР, както
и в тези на производителя на теста за установяване наличието на наркотични
вещества, като се сочи, че пробата е взета при множество нарушения, а именно на
т.2 и т.5.1 от методическите указания , които изискват проверяваното лице да
изпие четири глътки вода и да не поставя нищо в устата си в продължение на 10
минути преди пробата. Твърди се, че от гласните доказателства по делото се
установява, че тези указания не са спазени. Твърди се, че от отбелязаните
часове в съставените протоколи от полицейските служители може да се направи
извод, че пробата за употреба на наркотични вещества е приключила в 00.30 ч. ,
а справката от техническото средство е била готова непосредствено след полунощ,
с оглед на което се твърди недостоверност на показанията на св. Ф. относно
времето на извършване на проверката и че са спазени изискванията за времеви
интервал от 10 минути изисквана от методическите указания. Като косвено
доказателство в подкрепа на оправдателната теза се сочи протоколът за
медицинска експертиза, от която е видно, че З. е имал адекватно поведение,
сигурна походка, нормални рефлекси, сигурно обръщане и разбираем говор,
признаци, за които се твърди, че Иска се
подсъдимият да бъде оправдан по възведеното му обвинение, а при условията на
евентуалност – да се приложи нормата на чл. 55 от НК като се съобрази младата
възраст на подсъдимия, оказаното съдействие от същия в хода на разследването и
ниската обществена опасност на деянието.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.08.2017
год. в гр. в. свидетелите Н.В.М., А.Б.К. и Г.К.С. - служители при Трето РУ -
гр. в. били на смяна и изпълнявали патрулно-постова дейност (ППД) като автопатрул - 390 на територията на Трето РУ - гр. в.. Около
23.00 часа при обход на района до бл. * в ж.к. „В. *" спрели за проверка
лек автомобил марка „П." с per. № ***,
управляван от подс. Р.З.З..
В автомобила освен З. били установени и св. Я.В.К. и лицата А.М.Й. и В.Р.В.. С.
и К. извършили проверка на З. и установили, че водачът е с отнето СУМПС и
управлява без такова. Г.С. се обадил в дежурната на Трето РУ - гр. в. и поискал
съдействие от служителите на сектор КАТ „Пътна полиция" - в.. Около 00.00
часа на 13.08.2017 год. на място дошъл С.П.Ф. - младши автоконтрольор
към сектор КАТ „Пътна полиция" - в. и извършил проверка за употреба на
алкохол на подс. Р.З.З. с
техническо средство „Алкотест Дрегер
- 7510" с фабричен № 0054. Пробата отчела 0,48 промила алкохол. З. бил
откаран в Трето РУ - гр. в., където Ф. му извършил проверка за употреба на
наркотични вещества. Водачът З. бил тестван с техническо средство - „Dreger Drug Test 5000" с
фабричен № ARJM - 0053, проба с пореден № 054. Резултатът на теста бил
положителен за употреба на метамфетамин и канабис.
Пробата била запечатана в присъствието на подсъдимия и на свидетеля А.Б.К. в
плик, който подписали. С.Ф. съставил на подс. З. АУАН
№ 135197/13.08.2017 год. и му издал талон за медицинско изследване № 0028054. Р.З.
бил задържан в Трето РУ - гр. в. и придружен до Военна болница - гр. в. за
даване на кръвна проба за медицинско изследване, където отказал да даде такава.
Подс. Р.З.З. е роден на ***
***, българин, с българско гражданство, средно образование, неженен,
безработен, живущ *** с ЕГН: **********.
Подсъдимият е
осъждан – с присъда по нохд № 1989/2016 г. по описа
на ВРС, влязла в сила на 27.05.2016 г., за престъпление по 149 ал.1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца,
изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години. На
основание чл. 67 ал.3 от НК, съдът е постановил изтърпяването през изпитателния
срок на пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК –
„Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от една година и шест месеца.
Горепосочената
фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, а именно: свидетелските показания на Н.М., Г.С., А.К., С.Ф. дадени в хода на
съдебното и досъдебното производство, последните приобщени чрез прочитането им, свидетелство за съдимост,
справка с характеристични данни, талон за медицинско изследване № 0028054, АУАН
с бланков № 135197/13.08.2017 год., докладна записка УРИр-16967/13.08.2017
год., протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества рег. № 819р-16968/13.08.2017 год., приемно-предавателен протокол от
13.08.2017 год., протокол за медицинска експертиза и употреба на алкохол или
друго силно упойващо вещество, справки за Drug Test 5000 методически
указания относно реда за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози от водачите на МПС с техническо средство Dreger
Drug Test 5000", инструкция за работа с
техническото средство и гаранционна карта № 20161443-10000.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
С поведението си Р.З.З. е
осъществил от обективна и субективна страна съставът престъпление по чл.343б,ал.3
от НК като на 12.08.2017г. в гр.в.,
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „П." с рег.№ ***, след
употреба на наркотични вещества- метамфетамин и
канабис,установено по надлежния ред- с техническо средство Drug Test 5000, с фабричен № ARJM 0053, проба №054.
Обект
на престъплението са обществените отношения, гарантиращи условията за безопасно
използване на транспортните средства.
Субект
на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо
лице.
От
обективна страна, обвиняемият е извършил действия по управлението на МПС след
употреба на наркотични вещества – метамфетамин и
канабис.
От
субективна страна той е осъществил деянието при форма на вина-пряк умисъл,
доколкото е съзнавал, че извършва управление на МПС след употреба на нарокитчни вещества и е искал реализиране на това деяние.
Касае
се за престъпление на просто извършване, т.е. за съставомерността
на деянието не е необходимо настъпването на вредоносни последици. Счита се, че
обществените отношения са увредени със самото управление на МПС след употреба
на наркотични вещества до колкото се застрашава безопасността на останалите
участници в движението с оглед отрицателното въздействие на наркотичното
вещество върху рефлекторните процеси на индивида. Поради изложените
съображения, съдът оцени като неоснователни доводите на защитника на
подсъдимия, че протоколът за медицинската експиртиза,
приобщен в хода да досъдебното производство оборва обвинението предвид липсата
на данни за отклонения в поведението на лицето, свързани с употребата на
наркотично вещество. Друг е въпросът, че фактът за отсъствие на налични
отклонения в поведението на подсъдимия, констатирани при проверката не е от
естество да обори резултатите на техническото средство, доколкото подобни
отклонения нямат характер на задължително и по необходимост съпътстващи
употребата на наркотични вещества.
Съгласно
чл.5, ал.3 (нова ДВ бр.54/2010 г.) от ЗДвП, на водача на МПС е забранено „да
управлява МПС под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества”, последните определени в § 42 от ДР на ЗДвП като „всяко вещество,
природно или синтетично, включено в списък І и списък ІІ на Единната конвенция
по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г.”. Несъмнено
е, че наркотичните вещества са упойващи – според § 1, т.11 от ДР на ЗКНВП, в
сила от 10.11.2011 г. - наркотично вещество означава всяко упойващо и
психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от
ЗКНВП. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество,
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП, което може да
предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие
върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на
двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм”.
Редът
за установяване на такава употреба е определен съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП с
наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието и въз основа на това им правомощие е била приета
Наредба № 30/2001 г., действаща към момента на извършване на инкриминираното
деяние на подсъдимия. С изменението обаче на ЗДвП (ДВ бр.101/2016 г., в сила от
21.01.2017 г.), в ал.3 и ал.4 забраната да не се управлява МПС след употреба на
„друго упойващо вещество” е заменена с „наркотични вещества или техни аналози”,
като е отменен § 1, т.42 от ДР на ЗДвП с препращане с § 1 от ДР на Наредбата
към даденото определение на тези понятия в т.9 и т.11 на § 1 от ДР на ЗКНВП, но
тази законодателна промяна в ЗДвП не е намерила отражение в Наредбата (до отмяната
й с новата Наредба № 1/2017 г., ДВ бр.61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) и
редът по първата се прилага, доколкото не противоречи на закона (вж § 10 от ПЗРЗДвП).
В
чл.1, ал.2 от цитираната Наредба е уредено, че употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява със съответни технически средства и/или
медицински и лабораторни изследвания, а според ал.4 техническите средства за
установяване на „друго упойващо вещество” се определя със заповед на министъра
на вътрешните работи след одобряването им от ИА по лекарствата към МЗ. В
настоящия случай такова одобрено техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества е „Dreger Drug Test 5000. По този начин законодателят е въвел алтернативност в зависимост от обстоятелствата и желанието
на нарушителя при избиране на реда за установяване съдържанието на упойващи,
респ. наркотични вещества. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.2 от
Наредбата, която сочи, че в случаите на оспорване на показанията на
техническото средство по искане на водача употребата се установява чрез
медицинско или лабораторно изследване. Т.е. съдържанието на наркотични вещества
може да се установи както чрез използване на техническо средство, така и чрез
лабораторно изследване, като последното не е задължително. То се прави при
оспорване показанията на техническото средство. Ето защо Наредба № 30/2001 г. е
предвидила използването на технически средства и/или химико-токсилогично
изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност на
резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ на водача
да получи талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско заведение за
изследване или отказ да даде кръв за изследване, меродавно е показанието на
техническото средство - чл. 6 от Наредбата.
В
настоящия случай подобно оспорване на показанията на техническото средство не е
налице, като безспорно е установена употребата на наркотични вещества. Метамфетамина и канабиса са високорискови наркотични
вещества по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1, Списък I – "Растения и вещества с
висока степен на риск за обществено здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с него, забранен за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина" към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични.
Подсъдимият
З. е подписал АУАН без възражения, също и протокола за извършване на проверка
за употреба на наркотични вещества с отразените в него показания на
техническото средство – положителния тест за наличие в биологичния материал
(слюнка) на следи от канабис и метамфетамин. Подписал
е и издадения талон за медицинско изследване. Отведен в определеното лечебно
заведение, не е дал кръв за анализ, отразено саморъчно в протокола за
медицинско обследване. При тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.6 от
Наредбата, според която съдържанието на алкохол или упойващо вещество се
установява въз основа на показанията на техническото средство, т.е. като
достоверен се взема резултатът, посочен от техническия уред. По делото не са
правени възражения, обратно, са събирани доказателства за изправността на
техническото средство, с който е отчетено наличието на наркотични вещества,
както и че осъщественият с него тест е валиден. Показателите на приложеното
като веществено доказателство техническо средство – касета, са отчетени
съобразно изискванията на Методическите указания относно реда за установяване
употребата на наркотични вещества от водачите на МПС с орален тест „Dreger Drug Test 5000”.
Протоколът за извършената проверка е попълнен стриктно съгласно посочените
указания. От показанията на разпитаните свидетели не се установява по никакъв
начин да е допуснато нарушение при осъществяване на посочената в методическите
указания процедура. В показанията на св. С.Ф. с категоричност се сочи, че
тестът е бил валиден и е отчел положителен резултат за двата вида наркотични
вещества.
Съдът
намира за неоснователни доводите на защитника за необоснованост на обвинението
порази неспазване на приобщените по делото Методически указания №
Із-1583/20.07.2010 г. при взимане на пробата при извършване на теста с
техническото устройство. Посочените указания не са издадени от оправомощения
на законово ниво орган, тъй като главният секретар на МВР е ръководител и
отговорен за оперативната дейност на определени структури на МВР, но не е
министър или заместник министър, още по-малко неговите указания могат да бъдат
въздигнати в процесуални разпоредби или да са в изпълнение на правомощията на
посочените трима министри, утвърдили коментираната Наредба (а и новоприетата
Наредба № 1/2017 г.). Всъщност, възраженията на защитника визират действия на
контролния орган при вземане на биологичен материал от проверявания водач за
провеждане на теста за установяване употребата на наркотични вещества, изводими
от неговите показания. Същевременно показанията на същия правилно са били
кредитирани от въззивния съд като правдиви и
безпристрастни, а то е видно и от постигнатия положителен резултат от теста –
доказана е употребата на канабис и метамфетамини,
което не би било възможно ако не са спазени правилата за правилно експлоатиране
на техническото средство. . Приемането на определено количество течност и изчакване
във времето без поемане на храни или тютюнопушене е само с цел избягване
провокирането на проверката с техническото средство, а в случая постигнатият
положителен резултат за употреба на наркотични вещества обезмисля
така наведеното възражение.
В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС по идентични казуси, не всяко
нарушение на правило на Наредбата води до елиминиране на резултатите от
проведената проверка за такава употреба, а само ако нарушението е дотолкова драстично,
че злепоставя достоверността на изследването с техническото средство или
медицинското и/или лабораторно изследване на пробите. В случая от събраните по
делото доказателства не се установява да е допуснато нарушение от посочената категория. Същевременно
събраните доказателства еднозначно установяват обосноваността на изводите на
ВРП, съотв. прецизността на правната квалификация на
осъщественото от подсъдимия деяние. В
този смисъл извършената проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества
е надлежно документирана в изготвения за целта протокол – лист 29 от ДП. Състава на съда намира, че е спазен редът,
изискуем от закона при установяване на наркотичното вещество и няма основание
да не се приемат посочените от техническото средство резултати.
Предвид горното съдът постанови
осъдителна присъда.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът
съобрази както смекчаващите, така и отгечаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства. За смекчаване на наказателната му отговорност е взета предвид младата му
възраст и оказаното съдействие в хода на досъдебното производство. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство е взето предвид обремененото му съдебно
минало и фактът, че процесното деяние е осъществено в
рамките на изпитателния срок по предходно осъждане. Поради изложеното, като
съобрази наличието на превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание между минималния и
средния размер, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и три
месеца и „Глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева.
Като съобрази, че не са налице предпоставките на чл. 66от НК, предвид съдебното минало на подс. З., съдът
постанови ефективното изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, като
определи първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл. 57 ал.1 т.2
б.В от ЗИНЗС.
На основание чл. 68 ал.1 от НК, като взе предвид, че процесното деяние е извършено в рамките на предходно
осъждане на подс. З. по нохд
№ 1989/2016 г. по описа на РС-в., по което му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и предвид наложеното наказание с настоящата
присъда, съдът приведе в изпълнение
посоченото наказание, отложено по реда на чл. 66 от НК.
На основание чл.
301 ал.1 т.11 от НПК, съдът постанови вещественото доказателство по делото –
тест-касета с пореден № 054 на техническо средство „Dreger Drug Test 5000“ с фабричен № ARJM – след
влизане в сила на присъдата да се унищожи.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: