М О Т И В И
към присъда № 37/14.11.2014г по НОХД № 397/2014г на СлОС
Съдебното производство е образувано по повод
внесения от ОП –гр. Сливен обвинителен акт п.д. № 56/15.10.2014г против С.М.С. за това, че на 19.07.2014г, около 19 часа, в гр.Нова Загора,
при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи –дамска чанта на стойност
28лв, мобилен телефон марка “Самсунг“, модел „GТ“, на стойност21.83лв, СИМ-карта на „Виваком“
на стойност 12лв, велурен калъф за телефон, на стойност 4,20лв, 9 бр.секретни
ключове на стойност 39лв, ключодържател- тип портмоне, без стойност, 36
бр.купони за хляб на фирма“Бакери“, на стойност
19.80лв, всички на обща стойност 124.83лв, от владението на Г. Б.Г. ***, с ЕГН-**********,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- престъпление по чл. 199 ал.1 т.4, вр. с чл. 198 ал.1 от НК.
Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК и по
правилата на чл. 372 ал.4 вр. с чл. 371 т.2 от НПК, с проведено съкратено съдебно следствие пред първа инстанция.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура –Сливен поддържа обвинението против подсъдимия така,
както е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че същото е
доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и моли
подсъдимия да бъде признат за виновен по него и осъден. Счита, че фактическата обстановка по делото е
напълно изяснена, подкрепя се от събраните по делото доказателства и не
се оспорва от подсъдимия. Прави кратко изложение на установената по делото фактическа обстановка. Предлага наказание
лишаване от свобода в минималния по
закон размер от 5 години, като след
редукцията по чл. 58а ал.1 от НК, бъде наложено наказание 3 години и 4 месеца
лишаване от свобода . Поради предходните осъждания на подс.С.,
прокурорът счита, че наказанието следва да бъде търпяно при първоначален строг
режим, в затворническо общежитие от закрит тип.
Счита, че предявеният от постр. Г.
граждански иск е основателен, а дължимото
й обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост.
В с.з. съдът конституира
пострадалата от престъплението Г.Б.Г. *** като граждански ищец и прие за
съвместно разглеждане предявеният от нея против подсъдимия граждански иск за
сумата от 1000 лв, представляваща обезщетение за престъпрените от
престъплението неимуществени вреди. В с.з.
поддържа иска и моли да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната
лихва от датата на увреждането. По отношение на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия предоставя на съда.
В с.з. служебният защитник на подс.С. твърди ,че
не следва да се спира подробно на фактическата обстановка по делото, която се
признавала изцяло, тъй като производството е по реда на съкратеното съдебно
следствие. Акцентира единствено на вида и размера на наказанието. Съгласен е с
предложеното от прокурора наказание като вид и размер, като го счита за
справедливо. По отношение на гражданския
иск счита, че е основателен, като предоставя на съда да определи неговия
размер.
В с.з. подс. С. се признава за виновен в престъплението, в
което е обвинение. Моли за наказание в минималния размер и за отхвърляне на
предявения граждански иск.
От анализа на събраните и проверени в
хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Сливенският окръжен съд прие за
установено следното от фактическа страна
:
Подс.
С.М.С. е роден на ***г, в гр. Нова Загора, живущ ***
години, български гражданин, неграмотен,
неженен, неработещ, осъждан.
На 19.07.2014г, около 19ч, постр. Г.Б.Г.
*** и вървяла по посока към дома. Носела дамска чанта, която държала в лявата
си ръка. Докато вървяла било все още
светло, а наоколо нямало други хора. Пътят й към дома минавал в близост до
поликлиниката на града. Вървейки в тази
посока, била забелязана от разстояние от подс.С.,
който решил да се приближи към нея и да отнеме със сила дамската й чанта. За не бъде забелязан, се скрил в храстите,
намиращи се в непосредствена близост до пътеката, по която вървяла постр.Г..
Когато
го доближила, подс.С. излязъл от храстите и се хвърлил
отгоре й, хванал дамската й чанта, която носела в лявата си ръка и започнал да
я дърпа, като едновременно с това й нанасял удари с другата си ръка.
Постр. Г. започнала да вика за помощ,
но наоколо нямало никой.
Казала на подс.С.,
че в чантата й няма пари, а само ключове, надявайки се, че ще я остави, но той
продържил да дърпа чантата и да й нанася удари.Тогава постр.Г.
направила опит да му се противопостави, при което между двамата станало
сборичкване, а подс.С. още повече се озлобил и
започнал да я удря по-силно. Нанесъл и няколко удара в главата, в резултат на
които постр.Г. загубила равновесие и паднала на
земята. Въпреки това, тя продължила да държи чантата си, но подс.С.
я дръпнал още по-силно и дръжката се скъсала, при което чантата останала
в него, а дръжката - в ръцете на постр.Г.
След като отнел чантата, подс.С. побягнал и се скрил в един надлез в града. Видял,
че в чантата има един мобилен телефон
марка “Самсунг“, модел„GТ“, с поставена
в него СИМ-карта на „Виваком“, велурен калъф за телефон, 9бр. секретни ключове,
ключодържател- тип портмоне и 36 бр.купони за хляб на фирма“Бакери“.
Взел от чантата само мобилния телефон,
а чантата, заедно с находящи се в нея вещи, скрил в храстите под надлеза.
Известно време след това отишъл с
телефона до питейно заведение, находящо се в ромската махала на гр.Нова Загора,
стопанисвано от св. Й.И.М., на който продал телефона за сумата от 12лв.
След извършения грабеж, постр.Г. уведомила органите на полицията в гр.Нова Загора. По-късно
същата вечер, св.Г.Д. Г./ помощник оперативен работник при РУ“Полиция“-гр.Нова
Загора/ преприел издирвателни мероприятия и установил извършителя на
престъплението, както и св. Й.И.М., който закупил от подсъдимия мобилния
телефон.
С протокол за доброволно предаване от
19.07.2014г, св. св. Й.И.М. от гр.Нова Загора предал доброволно на разследващ
полицай при РУ“Полиця“-гр.Нова Загора 1
бр.мобилен телефон, марка „Самсунг Е 9110“, сив на цвят, с IMEI355685059382746.
Подс.С. бил
задържан в полицията и направил пълни самопризнания за извършения грабеж.
На 19.07.2014г завел полицейските
служители на мястото, където скрил отнетата от постр.Г.
дамска чанта, а с протокол за доброволно предаване им я предал, заедно с намиращите се в нея
вещи, а именно: 1 бр. връзка с 9 бр. секретни ключове, намиращи се в черно кожено калъфче- ключодържател и 36 бр. купони
за хляб на фирма „Бакери“.
По делото е изготвена съдебено –оценителна експертиза със задача да
определи пазарната стойност на вещите, предмет на извършения от подсъдимия
грабеж, към момента на извършване на деянието. Според заключението на вещото
лице, изготвило оценителната експретиза, стойността на дамската чанта е 28лв,
на мобилния апарат- 21.83лв, на СИМ -картата на „Виваком“- 12лв, на велурения
калъф за телефон- 4,20лв, на секретните 9 бр. ключове -39лв, на 36 бр. купони
за хляб на фирма „Бекари“- 19.80лв, а ключодържателят-тип портмоне е без
стойност.
Общо стойността на всички вещи възлиза
на 124.83лв.
Подсъдимият е извършил деянието,
предмет на настоящото обвинение след като е осъждан три пъти с влязли в сила присъди, за извършени тежки
умишлени престъпления по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, а именно:
С присъда № 73/11.02.2009г по НОХД №
482/2008г на РС -Нова Загора, влязла в сила на
27.02.2007г, е осъден за деяние по чл.354а ал.3 т.1 от НК, извършено на
05.08.2008г, като наложеното му наказание е 4 месеца лишаване от свобода, което
да търпи при общ режим и глоба от 1000лв.
С присъда № 10/14.01.2010т по НОХД №
694/2009г на РС-Нова Загора влязла в сила на 30.01.2010г, е осъден за деяние по
чл.195 ал.1 т.5 вр. чл. 194 ал.1 от НК, извършено на 24.09.2009г, като
наложеното му наказание е 4 месеца лишаване от свобода,което да търпи при строг
режим, в затвор.
С определениие от 10.01.2012г по НОХД
№ 657/2011г на РС-Нова Загора, е осъден за деяние по чл. 196 ал.1 т.1 вр. с чл.
194 ал.1 НК, извършено на 17.11.2011г, а наложеното му наказание е една година
лишаване от свобода, което за търпи при първоначален строг режим, в
затворническо общежитие от закрит тип.
Гореописаната
фактическа обстановка, установена от съда, напълно се покрива с изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не се оспорва от страните.
На основание чл. 373 ал.3 от НПК, съдът прие
за установени изложените фактически
обстоятелствата, като се позова на направеното от подсъдимия самопризнание по
реда на чл. 371 т.2 НПК и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Тази фактическа обстановка съдът прие
за установена по безспорен и категоричен начин в резултат на извършения анализ на
всички събрани и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, ценени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, а именно: обясненията на подсъдимия,
показанията на св. Г.Б.Г. , св. Й.И.М. и св. Г.Д. Г., заключението на съдебно-оценителна експертиз , както и множество писмени доказателствени материали,
като протоколи за доброволно предаване, разписки, фактури, докладни записки, справка
за съдимост, характеристична справка,
дакларация са семейни и имотно положение.
Съдът изцяло дава вяра на показанията
на всички разпитани по делото свидетели, тъй като са последователни,
непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за
изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
От съществено значениие за пълното и
точно изясняване на фактическата обстановка по делото, са показанията на жертвата
на престъплението -св. Г.Б.Г.. Тя пресъздава подробно и конкретно времето,
мястото на грабежа, вещите, които са й били отнети със сила, механизма на
осъществяване на деянието, употребената от дееца физическа сила, изразяваща се
в нанасяне на силни удари по главата й,
в резултат на което загубила равновесие и паднала на земята. Тя описва много
подробно и външността на извършителя, който видяла добре, тъй като грабежът е
извършен в светлата част на денонощието.
Важни за установяване на обективната
истина по делото са и показанията на св.Й.И.М. от гр.Нова Загора, на който подс.С. продал една от вещите, предмет на грабежа, а именно
мобилния телефон. С показанията си този свидетел е разкрил самоличността на
лицето, продало му телефона и така е
допринесъл за разкриване автора на престъплението. Неговите показания са подробни и конкретни, а
също и в унисон с цялата доказателствена
съвкупност, поради което им бе дадена вяра
Св.Г.Д.
Г. е младши разузнавач от сектор „Криминална полиция“ при РУ“Полиция“-гр.Нова Загора, който е провел беседа с пострадалата ,
осъществил е оперативно -издивателни мероприятия и установил извършителя на престъплението. Тъй
както показанията на този свидетел са подробни, логични, безпристрастни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, съдът ги кредитира изцяло.
Съдът приема изцяло заключението на
вещото лице Атанас Стоев, изготвило съдебно-оценителната експертиза, тъй като е
обосновано, ясно и непораждащо съмнение относно правилността му. Не е оспорено от страните и е
изготвено от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионализъм
съдът няма основания да се съмнява.
Съдът дава вяра на обясненията на подс.С., дадени на досъдебното производство, тъй като
подробни, последователни и логични, а освен това кореспондират на съвкупния
доказателствен материал.
Съдът кредитира и писмените доказателствени
материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Те са
изготвени съгласно изисквания на НПК и
са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени
от страните.
При така установените
факти, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс. С. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по 199
ал.1 т.4, вр. чл. 198 ал.1 от НК ,
тъй като на инкриминираната дата и място, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди двимижими вещи / дамска чанта, с находящите се в нея 1 мобилен телефон, велуране
калъф за телефон, 9бр.секретни ключове, 36бр.купони за хляб и ключодържател-тип портмоне ,без
стойност/, на обща стойност 124.83лв,
от владението на св.Г.Б.Г. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
Безспорно е установено по делото времето, мястото на извършване на деянието, механизма
на осъществяването му, както и неговия
автор.
Установен
е предмета на грабежа -дамска
чанта, ведно с находящите се в нея вещи: мобилен телефон марка “Самсунг“, модел
„GТ“,СИМ-карта на „Виваком“, калъф за телефон, 9
бр.секретни ключове,ключодържател и 36 бр.купони за хляб.
Чрез изготвянена съдебно-оценителна
експретиза е установена и стойността на
вещите, предмет на грабежа, а именно сумата 124.83лв .
Изпълнителното деяние на грабежа се
характеризира като класическо съставно престъпление, включващо два акта,
взаимно свързани, насочени към една и съща цел и осъществени въз основана на
едно решение.
Единият
акт се изразява в употребата на сила или заплашване, т.е.на физическа или
психическа принуда по отношение на владелеца на движимата вещ, предмет на
престъплението.
Другият акт е отнемането на вещта, т.е.
деецът прекъсва фактическата власт върху вещта и установява своя фактическа
власт.
Престъплението
грабеж започва с принудата, целяща сломяване съпротивата на жертвата и
упражнена с цел отнемане на вещта, и
завършва с факта на отнемането.
Грабежът е резултатно престъпление
и е довършен, когато движимата вещ,
предмет на посегателството, премине във фактическа власт на дееца.
В настоящия казус е безспорно
установено, че инкриминираните вещи са
преминали във владение на подсъдимия, който дори се разпоредил с тях.
От обективна страна е налице отнемане
на чужди движими вещи/ дамска чанта, ведно с находящите се в нея предмети/ от
страна на подсъдимия от владението на собственика им -св. Г., т.е. налице е
прекъсване на фактическата власт на последната и установяване на такава от страна на подс.С..
Налице е и принудата като елемент от фактическия
състав на грабежа.
За
отнемането на чуждите движими вещи подс. С. е използвал физическа принуда с една единствена цел
- осъществяване на противозаконното им
отнемане от собственика.
Подсъдимият осъществил физическо
въздействие върху постр.Г., изразяващо се в нанасяне
на множество удари по главата й, в резултат на което тя загубила равновесие и
паднала на земята, а чантата била издърпана
със сила от ръцете й.
Подсъдимият установил фактическа власт
върху вещите на пострадалата под непосредственото въздействие на принуда върху
нейната личност, която принуда осуетила
възможността й за съпротива.
Между двата акта съществува
функционална връзка, тъй като упражнената принуда, съвпада по време с отнемането
на вещите от пострадалата и е осъществена именно с цел подсъдимият да установи
фактическа власт върху вещите.
Принудата е била насочена
към сломяване съпротивата на жертвата преди и по време на осъществяване
на грабежа, като е целяла отнемането на дамската
чанта, ведно с находящите се в нея вещи.
Несъмнено е налице и
квалифициращото обстоятелство по чл. 199 ал.1 т.4 от НК, а именно грабежът е извършен при условията на опасен
рецидив.
Поради наличието на предходни
осъждания, упоменати по-горе, деянието, предмет на настоящото обвинение, се
квалифицира като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29
ал.1 б.“А“ и б.“Б“ от НК, тъй като подс.С. е извършил
настоящото престъпление след като вече е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а
също така е осъждан повече от два пъти за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година,
което не е отложено по чл. 66 НК. Освен това, подс.С. е извършил престъпленията като пълнолетен и от изтърпяване на
наказанията до извършване на деянието, предмет на настоящото обвинение, не е
изтекъл 5год. срок по чл. 30 ал. 1 НК.
Престъплението грабеж е възможно само
при пряк умисъл.
Няма съмнение, че подс.С. е имал пряк умисъл да извърши грабеж и този умисъл
се извежда от неговите действия. Той си набелязъл предварително жертвата,
проследил я, скрил се в храстите за да я изненада, нахвърлил се върху нея
изневиделица, целейки да я стресне, упраши и сломи нейната съпротива. За
отнемането на инкриминираните вещи е употребил физическа сила и то спрямо 72-годишна
жена. Водела се е борба с жертвата, по време на която той й нанасял удари по
главата и не се отказал от престъпното си намерение, въпреки виковете й за
помощ и уверения, че в чантата няма пари.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подс.С.
съдът отчете всички индивидулизиращи отговорността обстоятелства.
Поначало грабежът, включително
квалифицираните случаи на грабеж, са деяния с изключително висока степен на
обществена опасност, за което е предвидена възможност за налагане на най-тежките
наказания, предвидени в НК.
За престъплението, в което е обвинен подс.С., НК предвижда наказание лишаване от свобода от 5
до 15 години, като съдът може да постанови конфискация до една
втора от имуществото на виновния.
Съдът счита за отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът приема предишни осъждания, механизма на осъщестяване на
деянието, както и обстоятелството, че престъплението е извършено спрямо 72-годишна беззащитна жена.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема тежкото семейно и материално положение на
подсъдимия, младата му възраст, самопризнанието и доброто процесуално поведение, както и ниската
стойност на вещите, предмет на извършения грабеж.
Формалното волеизявление по чл. 371т.2 от НПК, с което подсъдимият
признава фактите в обвинителния акт, не се интерпретира като допълнително смекчаващо обстоятелство при
индивидуализацията на санкцията. Това е така, тъй като благоприятната последица
от този вид самопризнание е определена от самия закон - чл. 373 ал.2 от НПК,
която препраща към приложението на чл. 58а ал.1 от НК и не трябва безусловно да
води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР № 1/2009г на ВКС/.
Коментираните по-горе смегчаващи
отговорността обстоятелства нямат характера на многобройни, нито на изключителни по
смисъла на чл. 55 НК, поради което съдът прецени, че следва да определи наказанието
при условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Като отчете смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, целта на наказанието с оглед индивидуалната и генералната
превенции, тежестта на престъплението, обществената опасност на деянието и
дееца, съдът определи наказание лишаване от свобода в размер, близък до минимума, а именно 6 години.
Прилагайки правилото на чл. 58а ал.1 НК с оглед диференцираната процедура, по
която протече производството по настоящото дело , съдът радуцира наказанието 6 години лишаване от свобода с 1/3 и
наложи крайно наказание от 4 години лишаване от свобода, което намира за
справедливо и адекватно на извършеното престъпление.
При определяне на това наказание съдът
изходи от принципите на целесъобразност, справедливост и хуманност, които стоят
в основата на наказанието и преследваните от него цели, като прие, че е нужно
да бъде упражнена по-тежка държавна принуда спрямо подсъдимия, като наред с
поправянето му, ефективно да въздейства и
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
На
основание чл. 60 ал.1 вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, съдът постанови така определеното наказание да се търпи при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от
закрит тип.
На
основание чл. 59 ал.1 НК, съдът
приспадна от така определеното наказание времето, през което подс.С. е бил задържан, считано
от 03.10.2014г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
Съдът не наложи второто предвидено за
престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 НК наказание, а именно: конфискация до ½ от имуществото на виновния,тъй
като по делото не се установи същият да притежава някакво имущество.
В
настоящото производство съдът
конституира като граждански ищец и прие за съвместно разглеждане предявения от постр. Г.Б.Г., граждански иск
против подсъдимия за заплащане на обезщетение за претърпените от престъплението
неимуществени вреди в размер на 1 000лв.
Предявеният иск е с правна квалификация чл.45 от ЗЗД и
е допустим, а разгледан по същество-
основателен и доказан в пълен размер.Касае се за отговорност за непозволено
увреждане, като са налице всички
елементи от фактическия състав на деликта /противоправно деяние, вина, вреда,
причинна връзка/, необходими за реализиране на тази отговорност.
Съгласно
разпоредбата чал. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.
Съдът приема за
справедливо обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди
сума по-голяма от претендираната, но тъй като е недопустимо да се произнася
свръх петитум, присъди обезщетение в поискания размер от 1000лв.
Обезщетението
се дължи на постр.Г. за причинените й в
резултат на грабежа стрес и упраха, а
също болки и страдания от нанесените й множество удари в областта на
главата, в резултат на което тя паднала на земята зашеметена и безпомощна.
На основание чл.84 ал.3 от ЗЗД, е дължима и законна лихва
върху главицата, считано от датата на увреждането 19.07.2014г до окончателното
изплащане.
С присъдата съдът постанови вещественото доказателство по делото,
представляващо дръжка от дамска чанта, бяла на цвят, от текстил, наподобяваща
кръгло въже, с дължина 80 см., да бъде
унищожено като вещ без стойност, след влизане в сила на присъдата.
С оглед изхода от процеса, в тежест
на подсъдимия бяха възложени разноските в размер на сумата 60лв, платени за съдебна експертиза,
както и сумата 50лв, представляваща държ. такса върху уважения граждански иск.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: