Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 421 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК
К.С.Б. ЕГН ********** *** е предявил против Ж.И.Р. ЕГН
********** *** искове за предоставяне упражняването на родителските права и
издръжката по отношение на общото им дете Р. К. Б., родена на *** г.
Ищецът твърди, че страните са живели на съпружески
начала, когато е било родено детето, като преди около 6 месеца ответницата
напуснала семейството и се установила да живее с друг мъж в с. К., обл. В. Т..
Детето останало при ищеца, който поел изцяло грижите по отглеждането му,
подпомаган от своите родители. Предявява иск да предоставяне на родителските
права, като бъде определен режим на лични контакти на майката с детето и
предявява иск за заплащане на издръжка в размер на 200 лева месечно.
Ответницата, редовно уведомена, представя отговор, в
който заявява, че се „отказва“ от детето си Р. Б.и не желае да поддържа
контакти с него.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Страните
не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че К.С.Б. и Ж.И.Р. са родители на детето Р. К. Б., родена на ***
г., ЕГН **********.
В социалния доклад, изготвен от ДСП Ихтиман е
отразено, че детето понастоящем живее
при баща си К.Б., който е подпомаган от
своите родители. Преди около 2 години майката е напуснала семейството.
Социалните работници при извършената анкета са установили, че за детето в са
осигурени добри условия за живот и то расте в сигурна семейна среда. Майката не
живее на територията на гр. Ихтиман, като при проведена среща е споделила със
социалните работници, че е създала ново семейство в с. К., обл. В. Т..
От показанията на св. Р. Б., която е майка на ищеца,
се установява, че майката е напуснала семейството, когато детето е било на 6-7
месечна възраст, след което е създала ново семейство. Не е търсела детето и не
е давала средства за издръжка. За малолетната Р. се грижели свидетелката, както
и мъжа ѝ и сина ѝ и на детето е
осигурено всичко необходимо.
От правна страна:
По иска с
правно основание чл. 127, ал. 1 СК
Съгласно разпоредбата на
чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на
детето от двамата родители заедно и поотделно и се извършва по общо съгласие на
родителите. От своя страна, чл. 127, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите
не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, то спорът помежду им следва да бъде разрешен от районния съд по
настоящия адрес на детето. Целта и на настоящото производство е да намери
баланс, при който и двамата родители да участват в отглеждането на детето, а то
от своя страна да не е поставено при условия максимално близко до тези, при
които би живяло, ако родителите му живееха заедно.
При решаване на спор
относно родителски права в своята дейност, съдът е воден от установените в
задължителната съдебна практика критерии, в частност от постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието
на Семейния кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент
(така и решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г.
о., ГК). Така съдът при постановяване на решението и съобразяване интересите на
детето се ръководи от родителските качества на всеки от родителите, полаганите
от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да
подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.,
от моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите
условия, с които разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между
него и всеки от родителите му, а също и
от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
В случая ответницата в изразява становище, с което се „отказва“ от детето
си Р. Б.. Това изявление е без правно значение, защото никой родител не би могъл
да се откаже изначално от родителските си права и задължения, но определено
навежда съда до извода, че тя не е подходящия родител, който следва да
упражнява родителските права по отношение на малолетното дете.
Съдът приема, че в хода на производството се
събраха достатъчно убедителни доказателства за това, че ищецът притежава
необходимия родителски капацитет и е осигурил условия за отглеждането и
възпитанието на детето.
Ето защо, съдът, мотивиран
преди всичко от интересите на детето, приема, че бащата К.Б. към настоящия
момент се явява по-подходящия за
отглеждането на Р. Б.родител, поради което и така предявеният иск за
предоставяне упражняването на родителските права следва да бъде уважен.
По отношение режима на лични контакти на майката с
детето, съдът приема, следното:
Личните контакти на родителя с
детето, на когото не са предоставени
родителските права, са изключително важни за неговото развитие.
Пълноценните контакти тях са в интерес и на родителя, и на детето. Въпреки заявеното
нежелание от нейна страна, ответницата не следва да бъде лишена от възможността
да осъществява лични контакти с детето си. При определяне на режима на лични контакти
съдът съобрази възрастта на детето, което е на 2 години и половина, поради
което и прие, че следва да бъде определен следният режим на лични отношения:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа без
преспиване, както и 10 дни през лятото в период, който не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата.
По издръжката:
Доколкото родителят, комуто се предоставят за упражняване родителските
права по отношение на общите деца, им предоставя дължимата издръжка под формата
на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, другият родител
следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка за
това. В случая не са събрани доказателства за доходите на ответницата, но и
двамата родители са в трудоспособна възраст и биха могли да дават издръжка.
Всеки
от родителите дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
от това дали са трудоспособни и могат да
се издържат от имуществото. Правно значимо за спора е дали родителят, при който
детето не живее изпълнява задълженията си по чл. 143, ал. 2 СК. Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждането му, а конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя.
Освен това в ал. 2 на чл. 142 СК императивно е посочено, че минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Към момента на постановяване на съдебното решение минималната работна
заплата за страната е в размер на 650,00 лева, съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г.
за определяне нов размер на минималната работна заплата, т.е. минималният
размер на присъдената издръжка следва да е не по-малко от 162,50 лева. В този
смисъл съдът приема, че доколкото няма данни за изключителни нужди на детето, както
и за възможностите на родителя то издръжката следва да бъде определена на
170,00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 200 лева искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, но след като той не е заявил подобна
претенция, такива не следва да му бъдат присъждани.
На Ж.Р. следва да бъде възложено да заплати и държавна
такса по определената издръжка в съответствие с Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК в размер на 244,80 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на К.С.Б.
ЕГН ********** *** упражняването на родителските права по отношение на детето Р.
К. Б., ЕГН **********, при когото то ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения на майката Ж.И.Р.
ЕГН ********** *** с детето Р. К. Б., ЕГН **********: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа без преспиване, както и
10 дни през лятото в период, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА
Ж.И.Р. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАЩА на Р. К. Б., ЕГН ********** чрез нейния баща и законен
представител К.С.Б. ЕГН ********** ***, ежемесечна издръжка в размер на 170,00
(сто и седемдесет) лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на .предявяване на иска – 28.04.2021 г., до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
предявен размер от 200,00 лева.
ОСЪЖДА Ж.И.Р. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ да заплати в полза на ИРС
държавна такса върху иска за издръжката в размер на 244,80 лв. /двеста
четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки /, ведно с пет лева за служебно
издаване на изпълнителен лист в случай, че не ги внесе доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/