№ 3036
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря П. Д. ШОПН.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110200401 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Адвокатско дружество „П.“, чрез процесуалния представител –
адв. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 38-151-10.12.2021г., издадено от
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, с което на основание чл.116,
ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за нарушение на чл. 11, ал.1, т.1,
вр. чл. 10 от ЗМИН е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 2000 лева.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Излага доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че макар към посочената дата да не е имало подобно
задължение е направило изискуемата проверка и не е извършило от обективна страна
вмененото му нарушение. Излага подробни съображения за действието на ЗМИП и
приемането на вътрешни правила от ВАС в тази насока. Алтернативно намира, че в случая
приложимост следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Н., която
поддържа жалбата. Излага доводи, че възприетата от АНО фактическа обстановка не
отговаря на обективната действителност и дружеството не е извършило вмененото му
нарушение. В писмено бележки излага пространствени съображения в подкрепа на искането
си за отмяна на санкционния акт. Претендира разноски .
1
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител - юрк. А., която оспорва
жалбата. Твърди, че нарушението е доказано от обективна страна, като дружеството не е
изпълнило вменените му от ЗМИП задължения, поради което е ангажирана неговата
отговорност. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и
чл. 18 НПК, намира за установено следното
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Адвокатско дружество „П.“ е задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 15, б. дд“ от ЗМИП и
като такова дружеството се явявало адресат на нормите на Закона за мерките срещу
изпирането на пари и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
Със заповед № ФР-9-49/07.04.2021г. на Директора на САД ФР – ДАНС било възложено на
Д.Л.П. на длъжност главен експерт в отдел „Контрол върху задължените лица“ и на И.Т.Т.,
на длъжност експерт в същия отдел извършване на проверка по чл. 108, ал. 3 от ЗМИП на
дружеството – въззивник.
В изпълнение на възложената им проверка с писмо от 12.04.2021г. от дружеството били
изискани в срок до 14.04.2021г. да бъдат представени подробно описани документи и
справки.
На 14.04.2021г. представляващия дружеството – адв. ДД. П. предала доброволно на св. П.
документи по опис.
На 15.04.2021г. от дружеството било изискани допълните документи и обяснения, като на
16.04.2021г. изисканата информация била предоставена.
На 08.07.2021г. от дружеството била изискана информация по отношение на учредяването
на т.д „И.“ ЕООД
На 12.07.2021г. по имейл бил изпратен отговор до ДАНС, към който били представени
изисканите писмени доказателства по отношение учредяването на посоченото дружество.
Резултатите от извършената проверка на дружеството били обективирани в протокол № ФР-
10-5536/31.08.2021г.
На същата дата св. И.Т. , въз основа на констатациите изведени в констативния протокол
преценил, че е налице административно нарушение по смисъла на чл.11, ал.1, т. 1 вр. чл. 10
2
от ЗМИП, доколкото като задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 15, б“дд“ от ЗМИП
адвокатско дружество „П.“ не е приложило мерките за комплексна проверка спрямо клиента
си К.И.К. при установяване на деловите им взаимоотношения по повод учредяването на
дружеството „И.“ ЕООД на 16.01.2020г.
За така констатираното нарушение св. Т. съставил против адвокатско дружество „П.“, в
присъствието на упълномощен представител на дружеството и свидетели Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № ФР-10-5539/31.08.2021г.
Съставеният АУАН бил връчен на упълномощения представител на дружеството на датата
на съставянето на АУАН – 31.08.2021 год.
Дружеството подало в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения. Същите били
обсъдени и отхвърлени от АНО с мотиви подробно изложени в НП.
Въз основа на съставения АУАН, на 10.12.2021 год. Председателя на ДАНС Заместник-
председателят на КФН, ръководещ Управление издал и процесното НП № 38-
151/10.12.2021 год., в което били описани установените в хода на документалната проверка
обстоятелства, като било прието, че е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.1, вр. чл. 10 от
ЗМИП. С така издадения административно-наказателен акт от дата 10.12.2021 год. на
дружеството било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 2000 лева на основание чл.116, ал.1, т. 2 от ЗМИП.
Препис от НП бил връчен на 15.12.2021 г. на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател .
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира
противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетеля са
подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви,
имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред
писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените
източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото
и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и
въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски
показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на
доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
3
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, съгласно чл. 123 от ЗМИП.
Съдът намира, че в конкретния случаи в хода на административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт на формално основание.
В нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН и в АУАН и в НП липсва точно и
ясно описание на нарушението. Въпреки пространството описание на събраните в хода на
проверката писмени доказателства никъде не е посочено в какви точно действия се изразява
комплексната проверка дължима от дружеството. Посочването само на нарушената норма не
е достатъчно, още повече, че разпоредбата на чл. 10 от ЗМИП съдържа 5 отделни точки.
Нито една от тях не е описана и посочена, за да може да се приеме, че нарушението е
описано достатъчно ясно. Обстоятелството, че дружеството предоставя юридически услуги
не освобождава АНО от задължението му ясно и точно да формулира волята си. Горното е
довело до разминаване между словесната и цифровата квалификация на нарушението,
доколкото в обстоятелствената част на санкционния акт липсва изцяло словесна
квалификация на нарушението.
По приложението на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание чл.
116, ал.1, т. 2 от ЗМИП за нарушение на чл. 11, ал.1, т. 1, вр. чл. 10 от ЗМИП.
Съгласно разпоредбата на Чл. 11. (1) Лицата по чл. 4 прилагат мерките за комплексна
проверка на клиента при:
1. установяване на делови взаимоотношения, в т. ч. при откриване на сметка, когато с
откриването на сметката се установяват делови взаимоотношения;
В чл. 10 от ЗМИП подробно са посочени действията, които следва да бъдат извършени в
хода на комплексната проверка, а именно:
1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на
документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници;
2. идентифициране на действителния собственик и предприемане на подходящи действия за
проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето
4
по чл. 4 да приеме за установен действителния собственик, включително прилагане на
подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;
3. събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения,
които са установени или предстои да бъдат установени с клиента, в предвидените в закона
случаи;
4. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., доп., бр. 94 от 2019 г.) изясняване на
произхода на средствата в предвидените в закона случаи;
5. текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките
и операциите, извършвани през цялото времетраене на тези взаимоотношения, доколко те
съответстват на рисковия профил на клиента и на събраната при прилагане на мерките по т.
1 – 4 информация за клиента и/или за неговата стопанска дейност, както и своевременно
актуализиране на събраните документи, данни и информация.
Параграф 1, т. 3 от ДР на ЗМИП дава легална дефиниция на понятието „ делови
взаимоотношения“ - Делово взаимоотношение" е стопанско, търговско или професионално
взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените институции и
лица по този закон и към момента на установяването на контакт се предполага, че то ще има
елемент на продължителност.
Съдът намира, че АНО неправилно е ангажирал отговорността на дружеството, доколкото
от събраните по делото писмени доказателства не може да се направи извод, че е извършено
вмененото му нарушение.
На първо място дружеството е изпълнило задължението си да идентифицира своя клиент,
видно от вписаните лични данни на същата, а именно три имена, ЕГН, номер на лична
карта. Същевременно предоставената услуга по регистриране на търговско дружество не
може да се квалифицира като трайни делови отношения, поради което за дружеството не е
било и налице подобно задължение. В конкретиката на казуса проверката по т. 3 за произход
на учредителен капитал от 2 лева не е хипотеза на предвиден от закона случай. А доколкото
както вече беше коментирано не са налице трайни отношения между страните останалите
включени в проверката действия са неприложими и неотносими. Самият АНО е посочил, че
отношенията между страните са били в периода от 16.01.2020г. до 20.01.2020г. , което по
никакъв начин не може да обоснове извода за трайност.
По тези съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските,
сторени от страните в производството. Разпоредбата препраща към реда, установен в чл.143
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна
инстанция спорът е разрешен благоприятно за Адвокатско дружество „П., доколкото се
отменя издаденото наказателно постановление, като се уважава претенцията на
жалбоподателя. Въззивникът е представляван от упълномощен адвокат в производството,
поради което и с оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери
5
приложение разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 от АПК,
съобразно която при отмяна на издадения акт подателя на жалбата има право да получи
разноските, сторени във връзка със заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва
да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от представените в
съдебното заседание документи (договор за правна помощ и списък с разноски) - на
адвоката, представлявал въззивника, е изплатена сумата от 450,00 лева за процесуално
представителство в настоящото производство. Така посочената сума от 450,00 лева следва
да бъде заплатена от бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност“ по сметка на
жалбоподателя Адвокатско дружество „П.“
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 134-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 38-151-10.12.2021г., издадено от
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, с което на основание чл.116,
ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за нарушение на чл. 11, ал.1, т.1,
вр. чл. 10 от ЗМИН е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА ДАНС да заплати по сметка на адвокатско дружество „П.„ БУЛСТАТ НОМЕР,
сумата от 450,00 лева представляващи възнаграждение за представлявалия го в
производството адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- София град,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6