№ 132
гр. Кюстендил, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500497 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, с вх.№268161/09.11.2021г., подадена
от адв.Ю.С., пълномощник на ЦВ. В. В., ЕГН **********, с адрес Д., общ.Д., обл.К.,
ул.“**************“******** срещу решение №260317/21.10.2021г. постановено по гр.д.
№295/2021г. на Дупнишкия районен съд, с което по предявен от К. Н. Н., ЕГН ********** и
С. С. Н., ЕГН **********, двамата от Д., ул.“**************“№44, действащи чрез
адв.Здр.В. от АК- К. срещу ЦВ. В. В., ЕГН ********** от Д., ул.“**************“********
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК е признато за установено, че
ЦВ. В. В. не е собственик на 139/281 ид.ч. от имот заснет по ККР на Д., одобрени със
заповед №300-5-56 от 30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, като поземлен
имот с идентификатор 68789.15.81 с площ 281 кв.м., с трайно предназначение на
територията : урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, със стар
идентификатор: няма, номер по предходен план 5005 в кв.142 и при съседи: поземлен имот с
идентификатор 68789.15.82, поземлен имот с идентификатор 68789.15.430, поземлен имот с
идентификатор 68789.15.78 и поземлен имот с идентификатор 68789.15.79. С решението
съдът е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт, издаден от
нотариус С.С.,№74, том ІІІ, дело 442 от 05.12.2005г., с който Ц.В. е призната за собственик
на основание наследство и давностно владение на ПИС с пл.№5005, с площ от 255 кв.м.,
1
включен в парцел ХХІІ в кв.161, отреден за имоти п.№5005,5006,5007, и 6125 по плана на
Д., с площ на парцела 992 кв.м. при съседи на имота: улица, А.С., Й.П. и при съседи на
парцела по скица : от две страни улици, В.И., Г.Х., А.Х. до размера от 139/281 ид.ч., който
поземлен имот по КК на Д., одобрена със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АККГ е
идентичен с ПИ с идентификатор №68789.15.81 с площ 281 кв.м., с трайно предназначение –
урбанизирана територия с начин на трайно ползване – ниско застрояване( до 10 м), при
съседи: поземлен имот с идент. 68789.15.82, поземлен имот с идентификатор 68789.15.430,
поземлен имот с идентификатор 68789.15.78 и поземлен имот с идентификатор
68789.15.79.С решението ответницата Ц.В. е осъдена да заплати на ищците разноски за
производството възлизащи на ******* лева, както на основание чл.77 ГПК *** лева,
доплащане за възнаграждение на вещо лице.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение.Сочи се несъответствие на обжалвания съдебен акт и начина на процедиране, с
дадените в ТР №8/27.11.2013г. разяснения и указания по прилагане на закона, по конкретно
с оглед въведеното с посочения съдебен акт изискване, за доказване от ищцовата страна на
защитимо право засегнато от правния спор, както и фактите от които то произтича, в
изключване като възможност на теза при която доказване да бъде осъществявано само от
ответната страна.С оглед титула за собственост на които се позовават ищците се изтъква, че
доколкото се касае за нотариален акт за 139 кв.м., от имот пл.№5005, в кв.142 по плана на
Д., с площ 370.00 кв.м., следва да се има предвид, че регулационните планове от 1978 и
1991г. не са приложени, сочещо, че нотариалният акт е издаден при действието на
регулационнен план от *******г., според който е предвидено отделянето на нов имот от
имот пл.№5005 с нов планоснимачен номер 6125 в кв.145( Приложение №1) без да е ясно
всеки от съсобствениците какви идеални части от този имот притежава, както, че липсва
идентичност между имот пл.№5005 и поземлен имот с идентификатор 68789.15.81 правото
им на собственост не е установено.В допълнение към казаното се изтъква, че е необходимо
да бъде изяснено, каква част от процесния имот притежават страните ,както да бъде
инициирана промяна на кадастралната карта, като имоти с идентификатор 68789.15.81 и
68789.15.82 се проектират по границата на имоти с пл.№ 5005 и №6125, при доказаност, че
на място ищците ползват 104 кв.м., от имот пл.№5005, а ответниците ползват 145, при
аритметичен сбор 249 кв.м. – сбор различаващ се от площта на имота 370.00 кв.м, когато е
закупен имота и площта на имота към момента.От факта, че първоначално площта на имот
№5005 е била 370.00 кв.м., а към момента поземлен имот с идентификатор 68789.15.81 е с
площ 281 кв.м. се твърди необоснованост на извода, че ответницата не е собственик на
169/281 ид.ч. от имот с идентификатор 68789.15.81.С оглед показанията на разпитаните по
делото свидетели се поддържа становище за доказаност на тезата, за придобиване от
ответницата на 255 кв.м. от 281 кв.м. от имот с идентификатор 68789.15.81.- пространството
което Ц.В. е ползвала непрекъснато и необезпокоявано повече от 30 години, намиращо се
зад стената на жилищната сграда на ищците, влизайки от друга улица, не откъм
„**************“, където е входа на имота, като ищците никога не са ползвали дворно
място зад жилищната сграда, ползвайки съседен имот.В съответствие с изложеното е искане
2
за отмяна на решението и уважаване на предявения иск, чрез заплащане на сторените за
производството разноски.
Преписи от жалбата се връчени на ищците в първоинстанционното производство.В
законоустановения срок е подаден писмен отговор от адв.З.В. от АК – Кюстендил, със
служебен адрес Д., ул.“******** “******, действащ като процесуален представител на К.Н.
и С.Н..В отговора е изразено становище за правилно и законосъобразност на обжалвания
съдебен акт.Оспорено е твърдението за допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон.С оглед даденото в определение №635 от 27.12.2018г. по
гр.д.№2897/2018г. ІІ – ро отд. на ВКС разрешение се поддържа допустимост на иска
предвид факта ,че ищците притежават документ за собственост на 139/281 ид.ч. от имота,
подробно индивидуализиран в нотариален акт за покупко – продажба №47, том ІІ, дело 503
от 29.03.1991г. на Ст.Д.ски нотариус, имущество придобито по време на брака между
ищците.Изразеното от ВКС ОСГТК в решение по ТД №8/2012г. на ОСГТК разбиране, в
което изрично е указано, че е налице правен интерес от предявяване на такъв иск при
конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект, потвърждава
според ответниците по жалбата поддържаната от тях теза.Изводите на съда са определени,
като логични и последователни, в съответствие с подробно анализирани в производството
доказателства.Ответниците се позовават на отразеното в нотариален акт №47, том ІІ, дело
№503 от 29.03.1991г. на Ст.Димитр. нотариус, относно покупка на 139/370 ид.ч. от имот пл..
№5005, попадащ в кв.142 по плана на С. Д., целият с площ от 370 кв.м., ведно с построената
в него паянтова жилищна сграда, находяща се откъм ул.“****“ .Сочат, следните
обстоятелства, при одобряване на уличната и дворищна регулация на Д. със заповед №374/
30.04.1991г. на Кмета на Д. е направено попълване на регулационния план с имот пл.№6125,
който имот по предходния план от 1978г. е бил част от имот пл.№5005, чиято площ при знак
за общност Z е била 370 кв.м. По кадастралната карта и кадастрални регистри на Д.,
одобрени със заповед №300-5-56 от 30.07.2004г. на Ид на АГКК, имот с пл.№5005 заснет
като имот с идентификатор 68789.15.81 е с площ 281 кв.м., с трайно предназначение на
територията : урбанизирана, начин на трайно ползване – за застрояване, със стар
идентификатор: няма, при съседи: поземлен имот с идентификатор 68789.15.82, поземлен
имот с идентификатор 68789.15.430, поземлен имот с идентификатор 68789.15.78 и
поземлен имот с идентификатор 68789.15.79, като по този начин е отделен от поземлен имот
с идентификатор 68789.15.82 , идентичен с отделения имот с пл.№6125.Визира скица на
поземлен имот с идентификатор 68789.15.81, издадена на 23.02.2021г., в която е посочен
номер на имота по предходен план а именно имот пл.№5005, кв.142, парцел ХХІІ-
5005,5006,5007,6125..Ответниците считат, че фактологията на съществуващия между
страните правен спор намира законодателно разрешение в разпоредбите на чл.31, ал.1 ЗТСУ
пар.52 от ППЗПИНМ, регламентираща правата на съсобственици в създадени по регулация
общи парцели, постановено със заповед за попълване на регулационния план -
№484/21.03.1989г..в първата от която постановява, че частите на съсобствениците в
образувани по регулация общи парцели за малкоетажно застрояване са равни, а останалата,
че при малкоетажно застрояване, частите на съсобствениците в отразените обща парцели
3
пар.49 и 50 са равни – тъй като имотът е предвиден за ниско застрояване, то именно тези
разрешения са приложими в случая.Оспорва се твърдението относно придобиване на права
върху ПИ 68789.15.81 по реда на обстоятелствена проверка, давностно владение, което не
установено при условията на пълно и главно доказване, в потвърждение на което сочи
обстоятелството, че владеене от ответниците не е оспорено, липса на обяснение как е
възможно едновременно владеене.Оспорва се всеки един от признаците на владеене – явно,
непрекъснато и открито, продължило повече от *****.Отбелязано е обстоятелството, че
нотариалния акт от който се ползва жалбоподателката включва и площта застроена със
страда на ищците, при безспорност на обстоятелството,че тя изобщо няма достъп до вход
ползван от ул.“**************“.Разположението на сградата на терена игнорира
възможността теренът да е завладян по давност от въззивника, който на основание
давностно владение е признат за собственик на целия имот.Допълнително се сочи, че със
заключение на в.л. е установено, че ползването на имота се осъществява съгласно
разпределението извършено с решение по гр.д.№1288/1988г – площта е означена на скица
към заключението, като пространство оцветено в оранжев цвят, състоящо се от 137 кв.м.- не
е установено давностно владение на 2 кв.м. до предявените с исковата молба 139 кв.м.,
закупени с представения по делото нотариален акт за покупко – продажба, с показания на
свидетели е установено, че между сградите и двете страни съхраняват багаж, мястото е обща
част по предназначение.Извън горното се твърди недопустимост на давностно владение
върху недвижим имот в която и двете страни притежават сгради, изключителна собственост
.В подкрепа на последното становище се сочи решение №99 от 24.02.2009г. по гр.д.
№1162/2008г. на V г.о, според което етажна собственост е налице когато в един урегулиран
поземлен имот, съществуват сгради, принадлежащи на различни собственици, както е
прието и в определение №110/13.03.2013г. по д.№2/2013г. на ВКС, ГК , ІІ г.о.Забрана за
придобиване на общи части по давност според отговора на въззивната жалба е
провъзгласена и в постановеното решение №159 от 02.01.2019г. по гр.д.№4622/2017г. на І-
во Г.О на ВКС.Като се отрича доказаност на принадлежност на право на собственост в
полза на ответника, придобита по давност се пледира за потвърждаване на обжалваното
решение, с което искът е уважен.В отговора се съдържа и искане за заплащане на сторените
за производството разноски.
Страните не са посочили нови доказателства във въззивното производство.
На основание чл.154, ал.1 ГПК е назначена съдебно – техническа експертиза, свързана с
проследяване регулационната история на имота.
Според чл.269, ал.1 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
За да се произнесе по подадената жалба, съдът въз основа на представените
доказателства, доводите и възраженията на страните взе предвид следното:
Обект на предявения отрицателен установителен иск е поземлен имот с идентификатор
68789.15.81, отразен на скица №15-364592-25.08.2015г. – л.8 от делото.Касае се за дворно
4
място с намиращите се в същото две жилищни постройки.
Исковата претенция се основава на обстоятелствата, че с нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот №47, том ІІ, дело №503 от 29.03.1991г. на Ст.Димтр. нотариус
К.Н. закупил следният недвижим имот, а именно 139/370 ид.ч. от имот пл.№5005, попадащ в
к.142, по плана на гр.Ст.Д., целия с площ от 370 кв.м. при посочени в нотариалния акт
съседи, ведно с намиращата се в имота паянтова жилищна сграда, находяща се откъм
ул.“****“.Продавачи по тази сделка са родителите на ищеца, които основават правата си на
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №84, том І, дело
123/12.02.1988г. на Ст.Димитр. районен съдия.
През 1991г., когато била одобрена уличната и дворищна регулация, което станало със
заповед №374 от 30.04.1991г. на Кмета на Д., квартала е посочен, като 161, направено е
попълване с нов който се намира планоснимачен номер 6125, включен според одобрения
през 1978г. план в имот 5005., като преди това двата имота били дадени със знак за общност
и с площ 370.00 кв.м.
В одобрената със заповед №300-5-56 от 30.07.2004г. от 30.07.2004г. на ИД на АГКК –
кадастрална карта, имот 68789.15.81 с площ от 281 кв.м.- урбанизирана, начин на трайно
ползване ниско застрояване пл.№5005, попадащ в кв.142 бил заснет, като самостоятелен
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с със стар идентификатор – няма, при съседи: ПИ 68789.15.82,
68789.15.430 и 68789.15.79, а закупената от ищеца паянтова сграда с идентификатор
68789.15.81-2, със застроена площ от 63 кв.м. на 1 етаж с предназначение – жилищна сграда
– еднофамилна.Ищецът и семейството му живеят постоянно в тази сграда, ползват
обработеното дворно място.С оглед намеренията им да надстроят сградата и да построят
още един жилищен и тавански етаж, в хода на снабдяването им със скица за имота,
установили, че ответника разполага с нотариален акт легитимиращ го като единствен
собственик на целия имот – нот. акт.№47 томІІІ, н.д.№442/05.12.2005г.Като оспорват
възможността за придобиване на съсобствения имот по давност, ищците са направили
искане за постановяване на решение, с което да бъдат отчетени права на ответника за
разликата над 139/281 ид.ч. от имота.
Ответницата е оспорвала иска – сочейки, че през 1991г., когато е извършена сделката
на която ищецът основава правата си, площта на имот 5005 е била 370 кв.м., но със заповед
№374/30.04.1991г. площта е променена и актуалната и към момента е 281 кв.м., така че
притежаваните 139 кв.м. съотнесени към тази площ се равняват на 105 кв.м.Ответницата от
своя страна на основание нотариален акт №74, том ІІІ, н.д.№3549, дело 442/2005г.
притежава 255 кв.м.От 2005г. до момента тя необезпокоявано ползва тези 255 кв.м. които
твърди, че е придобила по давност.Тъй като не оспорва, собствеността на ищеца върху 26
кв.м. от този имот, на 17.06.2010г. била учредила право на надстрояване върху
съществуваща жилищна сграда, за етаж с площ от 63 кв..При така учреденото право на
строеж бил надстроен етаж с площ 168 кв.м. т.е с повече от 100 кв.м., извън отстъпеното
право на строеж, което породило и спора, тъй като били отворени прозорци и изградени
тераси гледащи към жилището на ответницата.В подкрепа на становището за
5
неоснователност на иска се изтъква и факта, че през 2010г. по повод учредяването на право
на строеж бил представен нотариалният акт, от който произтичат правата и.
С нотариален акт №74, том ІІІ, рег.№3549, дело №442/2005г. по описа на нотариус С.С.
, нотариус с рег.№293 на НК ЦВ. В. В. е признато право на собственост на основание
давностно владение и наследство по отношение на следния недвижим имот: поземлен имот
№5005, с площ от 255 кв.м., включен в парцел ХХІІ- кв.161, отреден за имоти пл.№5005,
5006, 5007, и 6125 по плана на Д., утвърден със заповед №374/30.04.1991г. на кмета на
общ.Д., с площ за ПАРЦЕЛА – 992 кв.м., при съседи на имота по скица: улица, А.С., Й.П. и
съседи на парцел по скица: от две страни улици, В.И., Г.Х., А.Х. заедно с построената В
ИМОТА едноетажна жилищна сграда от 60 кв.м., който имот №5005 е идентичен с поземлен
имот с иденти.№68789.15.81 с площ 281 кв.м., съгласно одобрената със заповед №300-5-
56/30.07.2004г. кадастрална карта.
С договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт №47, том ІІ, н.д.
№503/1991гл. пък К. Н. Н. е придобил право на собственост по отношение на 139/30 ид.ч. от
имот прл.№5005, находящ се в кв.142 по плана на Д., с площ на имота 370.0 кв.м., при
съседи: улица, Й.П., И. и Е.Ч., С.К., ведно с построената в този имот жилищна сграда ,
състояща се от 4 стаи откъм ул.“****“, при съседи:улица, Й.П.,И. и Е.Ч., С.К. \ Н.
Н..Продавачи по сделката са М. Н. и Н. Н..
Представен е и нотариален акт, удостоверяващ правата на М. Н. по отношение на
продадения имот - нотариален акт №84 том І, н.д.№123/1988г. М. Г. Н. е призната за
собственик на 139/370 ид.ч. от имот пл.№5005 в кв.142 по плана на гр.С. Д., целият с площ
370 кв.м., при съседи: улица, Й.П., Е.Ч. и С.К., ведно с построените в този имот паянтова
жилищна сграда, състояща се от 4 стаи откъм ул.“****“ и съсед Й.П..
С.А. е съпруга на К.Н. .
С оглед изявленията на страните в разменените книжа и становища в с.з. става ясно, че
въпросният имот 5005 е място оградено, в което се намират техните жилищни сгради, чието
ползване те са разпределили,имот 6125 никога не е бил присъединяван фактически към имот
5005, достъпът на Ц.В. до жилищната и сграда се осъществява през имот пл.№6125.
За разпределение ползването на съсобствен имот свидетелства решение от 20.02.1898г.
на ДнРС по гр.дV№1228/1988г., разпределението е между М. Н. от Д., К.В. Д.а, Ц.Ш., Т.К.,
Х.Ц., Е.Ц., Р.И.а въз основа на заключение на в.л. – решение, заключевие, скица – л.57-л.64
от д.
Процесният имот е отразен на скица №15-364592-25.08.2015г. , като поземлен имот с
идентификатор 68789.15.81, с площ 281 кв.м., трайно предназначение на територията
урбанизирана, ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план 5005, кв.142 и съседи:
68789.15.82, 68789.15.430, 68789.15.78, 68789.15.79.В имота се намират две
сгради:68789.15.81.1 застроена площ 64 кв.м., брой етаж 1, предназначение жилищна сграда
– еднофамилна и сграда 68789.15.81.2 застроена площ 63 кв.м., бр. етажи 1, предназначение
жилищна сграда – еднофамилна, ползваната от ищците.
6
На скица №116/26.02.2021г. издадена от Община Дупница – Дирекция“Архитектура и
градоустроийство“ е отразен парцел ХХІІ- 5005, 5006,5007,6125 в кв.161 по плана на Д.,
записан както следва: имот 5005 – В.Г.,139/370 – К.Н., имот пл.№5006-Й.П., имот 5007-
С.Й., В.Д.Т., имот.пл.№6125- А.С., на основание ул.рег-я, утвърдена със заповед
374/30.04.1991г.Видно от заключение с вх.№267018/20.07.2021г. и №1042/21.03.2022г. на
в.л. К.Д. – основно и допълнително, е че според кадастрален и регулационен план на гр.С.
Д., одобрен със заповед №1837 от 24.03.1958г. на Зам.М-р на комуналното стопанство и
благоустройство са обособени имот с пл.№4007 с графично определена площ от 294 кв.м.(
278 кв.м. по нот.акт №73, том І, дело 102 от 25.01.1974г.) и имот с пл.№4008 с графично
определена площ от 294 кв.м. в кв.358.В разписния лист към плана за съсобствениците на
имот пл.№4007. са вписани М. Г.К. – без документ за собственост и В.Г., като собственик на
½ ид.ч. о имота с пл.№4007 с площ 278 кв.м., съгласно нот.акт №73, том І, дело 102 от
25.01.1974г., а в имот с прл.№6125 – А.Ц.С. – без документ за собственост.
През 1978г. съгласно кадастрален и регулационен план на гр.С. Д. одобрен със заповед
№2919/22.12.1978г. е обособен имот пл.№5005 с с графично определена площ от 370 кв.м.,
попадащ в упи ІІІ- за жилищно строителство, кв.142, с вписани собственици в разписния
план, както следва В.Г. – без документ за собственост и К.Н., като собственик на 139/370
ид.ч. от имота, съгласно нотариален акт №47, том ІІ, дело 503 от 1991.М. Г. К. била
заличена като собственик, когато е бил вписан К.Н..Нотариален акт №84, том І, дело 123 от
12.02.1988г. с който М. Н. е призната за собственик на 139/370 ид.ч. от имот пл.№5005 в
кв.370 не бил отразен в разписния план.
Със заповед №484 от 21.03.1989г. кадастралната основа е изменена с цел нанасяне на
вярната имота граница на имот с пл.№5005, премахване на знака за общност и заснемане на
имот с пл.№6125 в кв.142.В разписния лист за имот с пл.№5005 остават вписани като
съсобственици В.Г. – без документ за собственост и К.Н., като собственик на 139/370 ид.ч.
от имота,съгласно нотариален акт №47, том ІІ, дело 503/1991г. а в имот с пл.№6125 за
собственик е вписан А.Ц.С. – без документ за собственост,графично определените площи на
новопроектираните имоти са: за имот пл.№5005-255 кв.м., за имот с пл.№6125- 115 кв.м. С
това изменение не е посочена площта на новите имоти и не е ясно всеки от
съсобствениците какви идеални части притежава.
С одобряването и влизане в сила на действащия план за регулация на Д. със заповед
№374 от 30.04.1991г. на Председателя на ВрИК при ОбнС – гр.С. Д. е обособен упи ХХІІ-
5005,5006,5007,6125 в кв.161, в който попада имот пл.№5005,5006,5007 и 6125 по
кадастралната основа, която е идентична в разглеждания обхват с кадастралната основа на
предходния план за регулация, на гр.С. Д. от 22.12.1978г. и изменен на 21.03.1989г. ,
графичната площ на имот №5005 е 255 кв.м., а на имот пл.№6125 – 115 кв.м.В разписния
лист за имот с пл.№5005 е вписан В.Г. с нотариален акт №73, том І,дело 102 от 25.01.1974г.
и К.Н. , като собственик на 139/370 ид.ч. от имота, съгласно нотариален акт №47, том ІІ,
дело 503 от 1991г.,след което са заличени като съсобственици на процесния имот и като
единствен собственик е вписана ЦВ. В. В. – собственик на имот с пл.№5005 с площ 255
7
кв.м., съгласно нотариален акт №74, том ІІІ, рег.№3549 дело 442 от 05.12.2005г., вписан в
Служба по вписванията – Д., с №82, том ХХІ, рег.№ 5231 , дело 4392 от 05.12.2005г.
Въпросните имот 4007 и 4008 на скицата – извадка от регулационния план за УПИ
ХІІІ-4008, находящ се в кв.358, одобрен със заповед №1837/24.03.1958г. ,са отразени като
застроени площи намиращи се в съседство, с други имоти без излаз на улица в западна
посока.
Предвид факта, че в скиците издадени от Община Дупница липсва информация за
придаваеми и отчуждаеми места, за придаваеми и отчуждаеми площи, и факта, че ищците
притежават документи за собственост върху имота по кадастралния план вещото лице
обобщава, че регулационните планове от 1978 и 1991г. не са приложени.
Със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК е одобрена кадастралната карта и
кадастрални регистри на Д., като са обособени имоти с идентификатори 68789.15.81 и
68789.15.82 , като няма данни за изменения засягащи горецитираните имоти след влизане в
сила на кадастралната карта.Въз основа на обостоятелствата, че кадастралната карта е план
отразяващ имотит, съгласно документи за собственост, регулационните планове не са
приложении има разминаване между границите на имот с идент.№68789.15.81 КККР и тези
на имот с пл.№68789.1582 по КККР с имот с пл.№6`125, по кадастралния план към плана за
регулация, вещото лице прави извод за наличие на грешка.
На скица към представената в първоинстанционното производство заключение вещото
лице е отразило с лилав цвят – делбена линия, която на място не е материализирана.Вещото
лице констатира, че площта владееща се от ищците е 137 кв.м., от която 104 кв.м. попадат в
имот пл.№5005, 32 кв.м. в имот 6125. Площта владееща се от ответника е 183 кв.м., като 145
кв.м. попадата в имот с прл.№5005, 32 квм. В имот пл.№6125.Площта от имот с пл.№ 5005,
която се обособява зад задната стена на жилищната сграда на ищците до дъното на парцела е
162 кв.м., площта от имот с пл.№5005, която се обособява от задната стена на жилищната
сграда на ищците до ул.“**************“ е 93 кв.м.
Достъпът на ищците до процесния имот с пл.№5005, който е с излаз само на
ул.“**************“ се осъществява именно от ул.“**************“.Между западната
граница на имот с пл.№5005 към имот с пл.№6125 и изградените на място жилищна сграда,
собственост на ищците има разстояние от 0.50 м.Това пространство е затворено –
преградено с различни предмети и достъп до останалата част от имота през тази площ
не може да се осъществи.Жилищната сграда и пристройка към същата, която владеят
ищците заема останалата част от лицето на процесния имот , като навлизат в имот в пл.
№5006- Приложение №5 и №6.Достъп до своя дял от имота ответникът осъществява през
имот пл.№6125.
От разпита на свид.В.Т. – собственик на съседен имот от 1970г, се установява, че се
касае за включени в общ парцел 4 имота.Свидетелката работи в Община Дупница – била
потърсена през зимата, от К. за да му съдейства да получи скица, било му отказано, защото
няма имот, започнал да си търси правата в различни служби и разбрал, че бил без земя.Знае,
че ответницата дала разрешение за надстрояване на 1 етаж.Мястото описва, като оградено с
8
мрежа от всички страни, влизала е в имота знае, че е и двете страни го ползват, не знае за
пътека за минаване, защото били посадени лозници, цветя.Знае че съсобствениците са
постигнали съгласие относно начина на ползване.До ********г. в имота живеели, майката и
бащата на Ц. , след тяхната смърт се настанила Ц., като от настаняването и, достъпът и до
имота се осъществува от улица ********.Откъм ул.“**************“ Ц. не може да
влезе тъй като К. строил с разрешение, там са сградите му.
Този начин на ползване на имота се потвърждава и от показанията на свид.А.А. –
сестра на К., която разказва за нови строежи, без да уточнява кога са направени, при
ползване на мястото откъдето се влиза от ищеца, а Ц. от друго място „нейната страна“.От
показанията на свидетелката се установява също така, че мястото е заградено от
всякъде, К. и С. си внасят багаж, садят градина,без прегради между частите на двете
страни, в мястото между двете къщи, не знае дали има пътеки за преминаване, както
уточнява, че за градина не може да се говори.Зад къщата на С. и К. имало лозници,
които били извадени като започнали да строят.Ц. ползва имота от *****.Достъпът на
ответницата до имота се осъществява от ул.“********“, откъм ул.“*******“ не може да се
влезе защото К. строил с разрешение на Ц. и там са негови сгради.Няма откъде да мине тя,
за да отиде в нейната къща.Не знае къде са лозниците на Ц..
Свид. Т.Т. познава имота, дворно място от 250 кв.м., в който Ц. живее в къща на баща
си от *******г.Знае, че дворът се ползва откакто е направена къщата, няма ограда, която да
разделя двора.Къщата на К. заема целия двор на дължина откъм ул.****- мястото между
двете къщи се ползва от Ц..Около нейната къща има празни места, пътеки за преминаване.К.
и С. не минават оттам , за да стигнат до тяхната къща, минават от ул „********“.Мястото
между двете къщи го ползва Ц., с която живеят синът й, снаха й и внучката.Зад стената
на къщата на К. не е видял кой ползва мястото, не е ходил в имота от преди
*****.Тогава имотът е ползван както сега.Ц. влизала от горния път в къщата, след скарване
взела мястото пред къщата, през *******г. никога не е влизала от различно място от
ул.“****“.Ц. не може да влезе откъм къщата на К. и да стигне до нейното място, защото
неговото място е заградено.
Свид.А.П. също познава Ц. от ***, като приятел на сина й, който живее в къщата, за
което свидетелстват и останалите лица.Знае за място между къщите от 2 м., което се
ползва от Ц., не е чувал за спорове за двора.Ц. влиза в двора откъм ул.“****“, а К. от
ул.“**************“.Така се ползва имота от ***, като Ц. не може да влезе в двора си
откъм ул.“**************“ тъй като къщата на К. е по дължина на целия двор, не може
да бъде заобиколена , за да се отиде в двора.Заедно с Ц. живеят синът и снаха й, стълби
има на входа на къщата, отстрани на къщата градина.Помагал е на сина на Ц. да крои
лозници, намиращи се над нейния вход.Свидетелят повтаря, че мястото зад задната
стена на къщата на К. към дъното на парцела се ползва от Ц., това е нейното дворно
място.Свидетелят ходи там почти всеки ден и влиза откъм ул.“****“.От двора на Ц. се
вижда само задната стена на къщата на К., не се вижда дворно място, досега не е чувал К. и
Ц. да са имали спорове за двора, чувал е от сина на Ц. , че някога парцелът бил общ.К. и С.
9
не ползват част от този двор, там си е на Ц..Зад къщата К. и С. имат лозници, когато
започнали да строят ги извадили.
С оглед на установените обстоятелства и предвид действието на разпоредбите на
чл.124 ГПК, чл.79 ЗС и като съобрази разпоредбите на чл.21, 32,111, 114,134 ЗТСУ(отм) и
пар.3 от ЗУТ съдът намери подадената жалба за неснователна.Съображения:
Според чл.124 ГПК – всеки може да предяви иск за да възстанови правото си, когато
то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това
Според чл.79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на *****, а ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години.
Според чл.68, ал.1 ЗС -владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго.
Според чл.69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
Според чл.2, ал.1 1 от ЗТСУ( отм) със застроителен и регулационен план се регулират
улици, пътища и имоти за обекти - публична държавна и общинска собственост,
урегулират се имоти - частна собственост, ако не са били урегулирани, и се определя
конкретното предназначение на всеки имот, както и застрояването в имотите за
застрояване.
Според ал.2 подробните градоустройствени планове освен в пълната си форма по
смисъла на ал. 1 могат да бъдат и:1. план за регулация и режим на застрояване;2. план за
регулация без режим на застрояване; 3. план за регулация само на улици и имоти за обекти
- публична държавна и общинска собственост;4. кварталнозастроителен и силуетен
план.Според ал.3 -според устройствените цели и задачи и в съответствие с разпоредбите
на правилника за прилагане на закона може да се изработва и прилага един от плановете
по ал. 2.
Чл. 32. (1) Влезли в сила застроителни и регулационни планове, планове по
вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни планове могат да се
изменят:1. в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството;2.
когато кадастралният план съдържа съществени непълноти или грешки, които имат
значение за предвижданията по подробния план. Ако непълнотите или грешките нямат
значение за съответните предвиждания, допълва се, съответно се поправя само
кадастралният план. Когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани
със спор за имуществено право, спорът се решава предварително по съдебен ред;3. когато
планът не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действуващите
строителни и технически правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-
10
градоустройствените изисквания;4. когато планът съдържа явна фактическа грешка,
която има значение за неговите предвиждания;5. когато планът е одобрен при съществени
закононарушения. По тази точка не могат да се изменят планове, по които има влязло в
сила решение на съд или на юрисдикция или когато планът е приложен;6. (нова - ДВ, бр. 45
от 1984 г.) по предложение на съда по дела за делба на парцели. Влезлите в сила
дворищнорегулационни планове могат да се изменят и със съгласие на всички пряко
заинтересовани собственици – ал.2. Не се допуска застроителните и регулационните
планове да се изменят на основанията, посочени в ал. 1, т. 1 и 3, с оглед създаване на
законно разположение или допустим начин и характер на застрояване за незаконно
направени строежи – ал.3.След изтичане на срока по чл. 182а, ал. 1 непълноти и грешки в
кадастралната карта и с кадастралните регистри се отстраняват по реда на чл. 53 от
Закона за кадастъра и имотния регистър – ал.4.
Според чл.33 -при изменение на дворищнорегулационен план на основанията, посочени
в т. 2, 4 или 5 на предходния член, новият план се създава въз основа на първоначалното
(преди регулацията) положение на недвижимите имоти. Ако от деня на заемане на
придадените имоти по законния ред е изтекъл 10-годишен срок, парцелните граници се
приемат за имотни граници.При изменение на дворищнорегулационен план на основанията,
посочени в т. 1 или 3 на предходния член, парцелните граници се приемат за имотни
граници, ако до деня на откриване на производството за изменението придадените имоти
са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при
условията, посочени в правилника за приложение на този закон – ал.2.Предходните правила
се прилагат и при създаване на нови подробни планове за урегулиране на цели населени
места или на части от тях – ал.3.
Според чл.111 – раздел отчуждения и обезщетения по дворищнорегулационния
план:Правоимащите могат да заявят с нотариално заверено заявление до кмета на
общината, че са надлежно обезщетени за отчуждените имоти. По същия ред
съсобствениците на образуван по регулация общ парцел за малкоетажно и средноетажно
застрояване могат да заявят, че са взаимно обезщетени за изравняването на частите им в
парцела. Заявлението по предходната алинея е основание за издаване на нотариален акт по
чл. 134, ал. 2.
Според пар.6 от ПР към ЗУТ -Действащите към деня на влизане в сила на този закон
териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове
запазват действието си. Посочените планове се изменят при условията и по реда на този
закон –ал.1. Действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни
планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на
влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването на
необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането – ал.2.Проекти за
териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове и
кадастралните планове към тях, които са внесени за обявяване до 31 май 2001 г., се
съобщават, съгласуват, одобряват, обжалват и влизат в сила по досегашния ред. В тези
11
случаи актовете за одобряване се издават до 31 декември 2001 г. –ал.3. След изтичане на
сроковете по ал. 2 и 4 не могат да се извършват сделки за разпореждане с
дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за
уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат – ал.5..
Според пар.8 след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за
заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се
прекратява.Собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да:1. приложат влезлите
в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на
собственост в нотариална форма;2. поискат изменение на дворищнорегулационните
планове при условията и по реда на този закон;3. поискат вътрешните регулационни линии
на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на
поземлените имоти – ал.2. Договорите с държавата или с общината по ал. 2, т. 1 се
сключват във формата, при условията и по реда на чл. 15, ал. 4 и 5 и чл. 17, ал. 4 и 5.
Изменението на дворищнорегулационния план по ал. 2, т. 3 се одобрява със заповед на
кмета на общината. Кметът на общината издава заповед за отказ по исканото изменение
на плана, когато не са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 или 4, налице са хипотезите на ал. 6
или 7 или ако изменението предвижда образуване на урегулирани поземлени имоти без изход
по чл. 14, ал. 4. Заповедите по изречение първо и второ се обявяват само на собствениците
на непосредствено засегнатите имоти, а жалбите срещу тях не спират изпълнението им
– ал.4.Строителство в урегулирани поземлени имоти по ал. 1 не се разрешава до
реализиране на една от възможностите по ал. 2. Строителство в урегулирани поземлени
имоти по ал. 1 не се разрешава и когато в резултат на изменение на
дворищнорегулационния план по ал. 2, т. 3 планът за застрояване за съответните
урегулирани поземлени имоти е влязъл в противоречие с действащите устройствени
правила и норми – ал.5.Започнатите производства по прилагане на дворищнорегулационни
планове се довършват по досегашния ред. За започнато производство се смята денят на
подаване на искането за оценка в общинската администрация в срока по § 6, ал. 2 и 4 –
ал.6..
С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелстваотносими към
правния спор са и нормите на чл.181 , 182а и чл.182б от ПЗР - ЗТСУ( отм) - изтеклата до
влизане в сила на този закон придобивна давност върху реално определени части от
дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на
владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни
парцели по правилата, които са действували досега, или съгласно този закон и правилника
за неговото приложение. Правни сделки за реално определени части от
дворищнорегулационни парцели, сключени до влизане в сила на този закон, са
действителни, ако частите, предмет на сделката, и останалите части от парцела могат
да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действували досега
12
или съгласно този закон и правилника за неговото приложение. Това се отнася и за
сключените до влизане в сила на този закон предварителни договори за такива части от
дворищнорегулационни парцели. Когато в случаите по предходните алинеи не е допустимо
да бъдат обособени самостоятелни парцели, приема се, че е придобита идеална част,
съответствуваща на реално определената част от парцела. Споровете относно размера
на съответствуващите идеални части от парцела се решават по съдебен ред.Одобрени до
влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат изменявани и
по едностранно искане на пряко заинтересуваните собственици при условията и по реда,
посочени в правилника за приложението на този закон.
Според чл.182б от ЗТСУ(отм) -в срока по чл. 182а, ал. 1 реално определени части от
дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по
давност. Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато реално определените части и
останалите части от дворищнорегулационния парцел отговарят на изискванията за
минимални размери, определени с правилника за прилагане на закона, или когато реално
определената част отговаря на изискванията за минимални размери, останалата част
(части) се присъединява към съседен парцел – ал.2.
Според чл.201 ЗУТ ДВ бр.65/2003 г. -22.07.2003г. -реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за
минималните размери по чл. 19. Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато
частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а
оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен
имот – ал.2.
Според пра.5 т.2 от ЗУТ - "Поземлен имот" е част от територията, включително и
тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на
собственост.
Пар.5 т.11 съдържа определение за "Урегулиран поземлен имот" т.е за разлика от
„поземления имот“, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп
от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.
От съдържанието на цитираните законови норми става ясно, при какви условия
регулацията се счита за приложена, както, че при неприложена в срока по пар.8 от ЗУТ
регулация, предвидените със същата правни последици относими към правото на
собственост върху недвижимите имоти, не следва да се зачитат, като за
съсобствениците възниква задължение да приложат неприложения дворищно регулацианен
план, да поискат изменение на плана и пр..
В разглеждания случай не се установява идентичност на имоти 4008 и 4008 по плана
от 1958г.Данни за изравняване на частите в предвидения парцел, в който попадат имоти
5005 и имот 6125, както и други имоти не са представени – не се установява
осъществяване на нито една от изброените предпоставки – посочени по горе, сочещи на
приложена регулация.Изрично заключението на вещото лице е ,че регулацията не е
13
приложена, в потвърждение за което са и изявленията на страните, че имот пл.№6125
фактически не е присъединяван към имот 5005..Ето защо предявеният отрицателен
установителен иск съдът ще разгледа така както е предявен, преценявайки сочените от
страните придобивни основания за правото им на собственост в имот пл.№5005
идентификатор 68789.15.81 при безспорния факт, че имотът е съсобствен между тях.
В разглеждания случай доколкото има записвания в разписния лист към
регулационния план за някакви права в имот 5005 то сочат се праводатели и на двете
страни, предвид съвпадение в имената на соченото като собственик лице В.Г. и бащиното
име на ответницата Ц..Ясно е също, че площта на имот 68789.15.81 по кадастрална
карта е 281 кв.м. , в този смисъл основателен е довода, че доколкото нотариален акт за
покупко – продажба №47 легитимира ищците, като съсобственици на имота, то при
приравняване той не може да служи като доказателство за притежавано право на
собственост в обем над 104/281 кв.м.
През 1991г. ищците са придобили 139/370 ид.ч. съответно 104/281 ид.ч. от процесния
имот – имот с идентификатор 68789.15.81 по плана на гр.К..Според чл.99 ЗС – правото
на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът се откаже от
същото.По делото липсват данни за притежавано от ответницата респ. нейният
наследодател, придобито по някой от визираните в чл.77 ЗС придобивни способи право на
собственост в имота, в посочения обем.При съвладеене от съсобственици, в отклонение
от правилото по чл.69 ЗС е утвърдено разбирането, че съсобственикът е владелец на
своята част и държател на частта на другия съсобственик.Категорична е и съдебната
практика, че за да се приеме, че е придобит съсобствения дял или част от него, то
необходимо е да бъдат доказани действия, сочещи на противопоставяне на владеещия и
отричащи каквито и да било права на другия съсобственик, действия разркриващия
промяна в намерението на държателя и завладяване на ползваната част, което да е
продължило непрекъснато за период от *****, да не остава съмнение в намеренията и да
явно, т.е да са от такъв характер, че у насрещната страна да не остава съмнение. за
друго.Тези характеристики на давностното владение са възприети в практиката с оглед
разпоредбата на чл.302 ЗИИС владението е законно, когато то е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнително и съ намерение да се държи вещьта, като своя собствена. В
разглеждания случай от показанията на разпитаните свидетели се установява, че между
съсобствениците е разпределено ползването на дворното място, различие в показанията
има само за начина на ползване на пространство зад стената на жилищната сграда на
ищците, като категорични доказателства за ползването му от ответницата не са налице
– за такова ползване свидетелства единствено лицето А.П., даващ противоречиви данни,
както и свид.Т.Т., който също не е категоричен от показанията на който не се извличат
сведения, за промяна в намерението за държане на чуждите идеални части, поради което
въз основа на показанията на тези лице права на ответницата не могат да бъдат
признати.Видно от заключенвието на в.л. към момента ответницата ползва 145 кв.м. –
обстоятелство което не би трябвало да я удовлетворява, предвид нотариалният акт
14
легитимиращ я като собственик на далеч повече права, за сравнения ищците ползват от
имот пл.№5005 – 104 кв.м т.е точно толкова, колкото им се следва на основание
договорът за продажба , отразен в разписния лист към плана.
Подадената жалба е основателна респ. предявеният иск неоснователен, в частта за
отричане права на ответницата в имота надхвърлящи 104/281 ид.ч. от имот с
идентификатор 68789.15.81.В тази част решението следва да бъде отменено,
включително и в частта в която е отменен констатвния нотариален акт с който на
същата са признати права над 104 до 139 /281 ид.ч., поради осъществяване на
предвидените в чл. 537, ал.2 ГПК предпоставки за това - когато актът по ал. 1 засяга
правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се
разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При
уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.Доколкото ищците са
собственици на 104/281 ид.ч от процесния имот, не бе доказано придобиване на право на
собственост от ответницата върху тази площ, като част от по- голяма 255 кв.м., на
основание давностно владение от законова последица от уважаване на иска е отмяна на
нотариалиня акт в посочената част.
В съответствие с посочения изход от спора и на основание чл.78, ал.12 и ал.2 ГПК
съдът ще присъди на жалбоподателя разноски за въззивтното производство,съответна на
уважения размер от иска – при цена на иска -1056 лв. уважен за 74.80 %, направени
разноски 215 лева адв.възнаграждение и 25.00 лева за заплатена държавна такса, дължими
са 160.82 лева. На ответниците по жалбата са дължими разноски съответно на
отхвърлената част от жалбата т.е при претенция за 139/281 ид.ч. с цена на иска 1056 лв,
искът се отхвърля за 35/281 ид.ч. или 25.17%, такава част от разноските на ответника за
въззивното производство вкл. платен депозит за в.л. 50.00 лв. и 800.00 лева -
адв.възнагражедение или 213.94 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260317/21.10.2021г. постановено по гр.д.№295/2021г. на
Дупнишкия районен съд, в частта, в която по предявен от К. Н. Н., ЕГН ********** и С.
С. Н., ЕГН **********, двамата от Д., ул.“**************“№44, действащи чрез
адв.Здр.В. от АК- К. срещу ЦВ. В. В., ЕГН ********** от Д., ул.“**************“********
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК е признато за установено,
че ЦВ. В. В., ЕГН ********** не е собственик на разликата над 104/281 ид.ч. до 139/281
ид.ч. от имот заснет по ККР на Д., одобрени със заповед №300-5-56 от 30.07.2004г. на
изпълнителния директор на АГКК, като поземлен имот с идентификатор 68789.15.81 с
площ 281 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно
15
ползване: ниско застрояване, със стар идентификатор: няма, номер по предходен план
5005 в кв.142 и при съседи: поземлен имот с идентификатор 68789.15.82, поземлен имот с
идентификатор 68789.15.430, поземлен имот с идентификатор 68789.15.78 и поземлен
имот с идентификатор 68789.15.79 и в частта в която е отменен, на основание чл.537,
ал.2 ГПК констативен акт, издаден от нотариус С.С.,№74, том ІІІ, дело 442 от
05.12.2005г., с който Ц.В. е призната за собственик на основание наследство и давностно
владение на ПИС с пл.№5005, с площ от 255 кв.м., включен в парцел ХХІІ в кв.161, отреден
за имоти п.№5005,5006,5007, и 6125 по плана на Д., с площ на парцела 992 кв.м. при съседи
на имота: улица, А.С., Й.П. и при съседи на парцела по скица : от две страни улици, В.Д.И.,
Г.Х., А.Х. до размера от 139/281 ид.ч., който поземлен имот по КК на Д., одобрена със
заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АККГ е идентичен с ПИ с идентификатор
№68789.15.81 с площ 281 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия с начин
на трайно ползване – ниско застрояване( до 10 м), при съседи: поземлен имот с идент.
68789.15.82, поземлен имот с идентификатор 68789.15.430, поземлен имот с
идентификатор 68789.15.78 и поземлен имот с идентификатор 68789.15.79 за разликата
над 104/281 ид.ч до 255/281 ид.ч. от описания недвижим имот, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от К. Н. Н., ЕГН ********** и С. С. Н.,
ЕГН **********, двамата от Д., ул.“**************“№44, действащи чрез адв.Здр.В. от
АК- К. срещу ЦВ. В. В., ЕГН ********** от Д., ул.“**************“******** отрицателен
устаноивтелен иск с правно основание чл.124 ГПК, за признаване за установено, че ЦВ. В.
В. не е собственик на разликата над 104/281 ид.ч. до 139/281 ид.ч. от имот заснет по ККР
на Д., одобрени със заповед №300-5-56 от 30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК,
като поземлен имот с идентификатор 68789.15.81 с площ 281 кв.м., с трайно
предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, със стар идентификатор: няма, номер по предходен план 5005 в кв.142 и при
съседи: поземлен имот с идентификатор 68789.15.82, поземлен имот с идентификатор
68789.15.430, поземлен имот с идентификатор 68789.15.78 и поземлен имот с
идентификатор 68789.15.79.
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН ********** и С. С. Н., ЕГН **********, двамата от Д.,
ул.“**************“№44 на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на ЦВ. В. В., ЕГН
********** от Д., ул.“**************“******** разноски за производството възлизащи на
213.94 лева.
ОСЪЖДА ЦВ. В. В., ЕГН ********** от Д., ул.“**************“******** на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на К. Н. Н., ЕГН ********** и С. С. Н., ЕГН
**********, двамата от Д., ул.“**************“№44 разноски за въззивното
производство в размер на 160.82 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17