Р Е Ш Е Н И Е № 87
гр.
Сливен, 02.06.2020 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публичното
заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при секретаря Ваня Костова като
разгледа докладваното от съдията Жекова административно дело № 35 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира правното си основание в чл. 40
и сл. от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във вр. с чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба на К.Р.П. ***, подадена чрез адв.
И.К. *** против мълчалив отказ на Управителя на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация,
подадено с вх. № РД-04-4613/18.11.2019 г. В жалбата се твърди, че исканата със
заявлението информация е обществена, тъй като се отнася до дейности и
документи, свързани със замърсяването на въздуха и околната среда в гр. Нова
Загора. В заявлението надлежно било мотивирано наличието на надделяващ
обществен интерес по смисъла на ЗДОИ, което означавало, че за предоставянето
ѝ не е необходимо съгласие на трети лица. Не било налице произнасяне дори
и в удължения срок с решение, с което исканата информация да е предоставена или
отказана изрично. Липсвало и относимо уведомително
писмо, поради което бил налице недопустим по ЗДОИ мълчалив отказ. Моли съда да
отмени мълчаливия отказ и да задължи Управителя на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД да се произнесе по подаденото заявление. Претендира
направените по делото разноски за такса и адвокатска защита.
В съдебно заседание оспорващата не се явява. В писмено становище, чрез
упълномощен процесуален представител заявява,
че след като е сезиран със заявление, административният
орган е длъжен да се произнесе с изричен акт – решение за предоставяне на
достъп или за отказ, включително в случаите, когато по негова преценка
информацията не е обществена. Моли съда да уважи жалбата с претенция за
разноски.
Ответникът по жалбата – Управител на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен
процесуален представител заявява, че дружеството не е задължен субект по ЗДОИ,
а исканата информация не е обществена не
попада в обхвата на закона. Налице били и пречки за предоставянето на тази
информация, доколкото касаела трето лице, което изрично е изразило нежеланието
си тази информация да бъде предоставена. Не бил налице и надделяващ обществен
интерес, който да преодолее отказа на третото лице за предоставяне на
информацията. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за разноски.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало по заявление от К.Р.П. *** с
подаването по електронен път на заявление от 18.11.2019 г., с което в
качеството си на п. на ИК „Нова Загора иска на диша“ поискала от Управителя на
„ВиК-Сливен“ ООД да й бъде предоставена информация относно енергийна централа
за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, използваща
анаеробно разграждане на биомаса от растителни и животински субстанции – вискоетажно свободно застрояване, собственост на „Енерджи
2“ ООД, а именно: Копия на протоколи за анализ на производствени отпадъчни води
на обекта за периода 01.01.2019 г. до момента на представяне на информацията. Заявителят
посочил, че желае да получи информацията по електронен път.
С писмо изх. № РД-04-1721/25.11.2019 г. Управителят на „ВиК – Сливен“
ООД уведомил заявителя П., че от описаните в заявлението за достъп
обстоятелства не се съдържат данни и не е налице надделяващ обществен интерес и
следва правата на третото лице да бъдат съобразени от предоставящия обществена
информация. Във връзка с това органът уведомил, че удължава срока за
предоставянето на исканата информация с 14 дни.
С писмо изх. № РД-04-1720/25.11.2019 г. Управителят на „ВиК – Сливен“ ООД е поискал изрично писмено
съгласие/несъгласие за предоставяне на исканите данни, в отговор на което „Енерджи 2“ ООД с
писмо вх. № РД-04-4901/05.12.2019 г. изразило писмено несъгласие за
предоставяне на исканата информация.
На 16.01.2020 г. е подадена жалба до настоящия съд срещу мълчалив отказ
на Управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД за произнасяне по подаденото
заявление. Произнасяне по искането за достъп не е направено и до приключване на
съдебните прения.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът формира
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл. 24 ал. 1 и 2 от ЗДОИ, достъп до
обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно
запитване. Видно от подаденото от жалбоподателя заявление, същото е в
предвидената от закона писмена форма, съобразно разпоредбата на чл. 24 ал. 2 от
ЗДОИ и съдържа трите имена на заявителя, описание на исканата обществена
информация и адрес за кореспонденция със заявителя, с което формално са
изпълнени минималните изисквания на чл. 25 ал. 1 т. т. 1, 2 и 4 от ЗДОИ за
съдържание. В случая търсената от заявителя информация касае дейности и
документи, свързани със замърсяването на въздуха и околната среда в град Нова
Загора и предвид липсата на произнасяне от страна на органа, като задължен
субект по чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ по отправеното запитване в законоустановения
срок, съгласно ЗДОИ и чл. 149 от АПК, съдът приема, че подадената от П. жалба е
процесуално допустима - подадена е от лице с обоснован правен интерес от оспорването,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 40 ал. 1 от ЗДОИ, във вр. с чл. 58 ал. 1 от АПК, в рамките на предвидения
едномесечен преклузивен срок по чл. 149 ал. 2 от АПК.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна.
Съгласно изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК,
при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши
пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ,
обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република
България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона лица. Съдебната практика
конкретизира понятието “обществена информация” като сведение или знание за
някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. Тази
информация може да се съдържа в документи или други материални носители,
създавани, получавани или съхранявани от последните. Следователно обществена
информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в
документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или
съхранявани от задължения субект.
Задължените да предоставят информация по ЗДОИ
субекти са посочени в чл. 3 ал. 1 и ал. 2 на закона. В случая са налице
предпоставките по чл. 3 ал. 2 т. 1 от ЗДОИ, за да се приеме, че "В и К -
Сливен" ООД, гр.Сливен е задължен по този закон субект. Съгласно
цитираната норма такива са и публичноправните
субекти, различни от посочените в ал. 1 (т.е. различни от държавните органи,
техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република
България), включително публичноправните организации.
Съгласно легалната дефиниция по § 1 т. 4 от ДР на ЗДОИ, "Публичноправна организация" е юридическо лице, за
което е изпълнено някое от следните условия: а) повече от половината от
приходите му за предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет,
от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната
здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители по чл. 5 ал.
2 т. т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки; б) повече от половината от
членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от
възложители по чл. 5 ал. 2 т. т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки; в) обект е на управленски контрол от страна
на възложители по чл. 5 ал. 2 т. т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки;
управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да
упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице.
В разглеждания случай "В и К -
Сливен" ООД, гр.Сливен е носител на всички законоустановени
с цитираната дефиниция белези на публичноправна
организация. Видно от обявения в Търговския регистър учредителен акт, органът
представлява юридическо лице - търговско дружество, в което държавата и четири
общини притежават дяловете в капитала на търговското дружество. Държавата
притежава 139 920 дяла от капитала на дружеството, състоящ се от 274 352 дяла,
осъществява управленски контрол по отношение на същото, като съобразно
изяснения смисъл (§ 1 т. 4 б. "в" от ДР на ЗДОИ) на понятието
"управленски контрол" упражнява доминиращо влияние върху дейността
му. Държавата, чрез министъра на регионалното развитие, представляващ я в
общото събрание на "В и К - Сливен" ООД гр.Сливен, е възложител по
см. на чл. 5 ал. 2 т. т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки, към който
препраща § 1 т. 4 б. "в" от ДР на ЗДОИ. А "доминиращо
влияние" е налице, съгласно § 1 т. 42 от ДР на ЗОП, когато публичният възложител
по чл. 5 ал. 2 т. 1 – 14: а) притежава мажоритарния дял от записания капитал на
предприятието; б) контролира мнозинството от гласовете, свързани с
акциите/дяловете, емитирани от предприятието; в) може да назначи повече от
половината от членовете на управителния или надзорния орган на предприятието. В
разглеждания случай от разпоредбите на дружествения договор и предвид
притежавания от Държавата дялов капитал във "В и К - Сливен" ООД,
следва, че Държавата, чрез министъра на регионалното развитие, упражнява доминиращо
влияние по см. на § 1 т. 42 от ДР на ЗОП върху дружеството. Оттук следва, че то
е обект на управленски контрол от възложител по чл. 5 ал. 2 т. т. 1 – 14 от ЗОП
и съответно е публичноправна организация по смисъла
на § 1 т. 4 б. "б" и "в" от ДР на ЗДОИ, респективно, че е
задължен субект по смисъла на чл. 3 ал. 2, т. 1 от с.з.
В контекста на легалната законова дефиниция,
несъмнено информацията относно договори сключени от "В и К - Сливен"
ООД във връзка с неговата дейност, е обществена. Според определението на чл. 11
от ЗДОИ, по своя характер исканата информация е служебна, а достъпът до нея е
свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13 ал. 2 от ЗДОИ.
Субектите по чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ са задължени
да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност
(т.е официална информация) или такава, която се събира, създава и съхранява при
и по повод дейността на органите и на техните администрации (служебна
информация). Във всички случаи, за да се предостави достъп до посочената информация,
същата следва да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по повод
направено искане. Гарантираното право на достъп до обществена информация се
ограничава до съществуващите документи, като органите нямат задължение да
създават такива, за да удовлетворят заявления за достъп до информация. Целта на
ЗДОИ и законово регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до
обществена информация, е да се даде възможност на гражданите и организациите да
се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена
и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на
искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат
на задължените по ЗДОИ лица да създават информация, която законът не изисква от
тях да събират, обработват и съхраняват. Следователно правото на достъп по реда
на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична обществена
информация. (В този смисъл е Решение № 6040 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16854/2013 г., VII о.).
При анализа на относимите
разпоредби на ЗДОИ се налага извод, че задълженият субект по чл. 3 от закона
дължи мотивирано писмено произнасяне по искания за достъп до обществена
информация. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28 ал. 2
от закона, изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, както
и на чл. 38 и чл. 39 от същия, въвеждащи изисквания за форма и съдържание на
административното решение и връчване на решението за отказ за предоставяне
достъп до обществена информация. По делото е установено, че изрично произнасяне
по подаденото заявление за достъп до обществена информация липсва и към
настоящия момент. Налице е законов императив за писмено произнасяне по
заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението,
представляващо мълчалив отказ, е в нарушение на Закона за достъп до обществена
информация и подлежи на отмяна.
Предвид изложените мотиви, мълчаливият отказ
за предоставяне на обществена информация на „Водоснабдяване и канализация -
Сливен” ООД следва да бъде отменен, а преписката да бъде изпратена на
административния орган за ново, мотивирано произнасяне по заявление вх. №
РД-04-4613/18.11.2019 г. на К.Р.П. за достъп до обществена
информация, при съобразяване и спазване на задължителните указания на съда по
тълкуване и прилагане на закона.
Предвид изхода на делото с уважаване на
жалбата, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на
направените по делото разноски. Същите възлизат общо на 310,00 (триста и десет)
лева, от които 10,00 (десет) лева внесена по делото държавна такса и 300,00
(триста) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
съдебно производство.
Водим от горното, Сливенски административен
съд, на основание чл.172 ал. 2 предл. 2 от АПК,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на управителя на
„Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД гр.Сливен за предоставяне на
обществена информация, поискана със заявление вх. № РД-04-4613/18.11.2019 г. по
описа на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД гр.Сливен, подадено от К.Р.П.
***.
ВРЪЩА административната преписка на управителя
на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД гр.Сливен за произнасяне по заявление
вх. № РД-04-4613/18.11.2019 г. по описа на „Водоснабдяване и канализация -
Сливен” ООД гр.Сливен, подадено от К.Р.П. ***, при спазване на задължителните
указания на съда по тълкуване и прилагане на закона в съответствие с мотивите
на настоящото решение и в сроковете, предвидени в ЗДОИ, считано от датата на
получаване на съобщението за влязлото в сила съдебно решение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Сливен”
ООД гр.Сливен, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Шести
септември“ № 27 да заплати на К.Р.П. с адрес *** разноски в размер на 310,00 (триста
и десет) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: