МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 264/25.06.2019 г. ПО АНД № 545/2019г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Административно-наказателното
производство е с правно основание чл. 375 и сл. от НПК.
Делото е образувано по постановление на РП-ВИДИН, с което се прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК на обвиняемия Ц.Б.С., ЕГН **********,
роден на ***г. в гр. Видин, с постоянен и настоящ адрес:*** българин, българско
гражданство, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан за това, че
на 11.12.2016г. при управление на лек автомобил марка „БМВ”, модел „325”, с
рег. № ВН 1526 ВР, движейки се в с. Буковец, обл. Видин по ул. „Първа” с посока
на движение от с. Слана бара, обл. Видин към центъра на с. Буковец, обл. Видин,
пред дом № 5, отнема предимството и блъска пресичащата улицата от ляво на дясно
по посока на движението пешеходка И.С.К. от с. Буковец, обл. Видин и с това
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП
– „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват и водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението; чл.21, ал.1 от ЗДвП – „при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава стойността на скоростта от 50 км/ч за населено място; чл.117 от ЗДвП
– „при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират
деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост - и да спре." и по непредпазливост причинил на И.С.К. от с.
Буковец, обл. Видин, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
костите на дясна подбедрица - средна трета, разместване и деформация, довела до
трайно затруднение на движението на десен долен крайник и счупване на лява
зигоматична кост на лицето, довела до трайно затруднение на храненето –
престъпление по чл.343, ал.1, б."б", предл. второ, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 и чл. 117 от ЗДвП.
Представител
на РП-ВИДИН не се явява в съдебно заседание и не взима становище.
Обвиняемият се признава за виновен, признава
обстоятелствата в постановлението и заема становище в с.з., като моли да му бъде наложено наказание в
минимален размер.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени всяко поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 11.12.2016г. в ОДЧ - ОДМВР -
Видин, чрез нсспеен112 е получено съобщение за възникнало ПТП с пострадал
пешеходец в с.Буковец, обл. Видин, на ул."Първа" пред дом №5. При
огледа е установено, че лек автомобил марка "БМВ" модел
"325" с ДК.№ ВН 1526 ВР, управляван от Ц.Б.С. ***, със стаж като
водач на МПС една година и девет месеца , кат."в", при навлизане в
селото на ул."Първа" пред дом № 5, движейки се с несъобразена с
пътните условия скорост, блъска пресичащата пътното платно И.С.К. от с.Буковец.
Същата е настанена в МБАЛ- Видин с фрактури на дясна подбедрица и лява скула,
без опасност за живота.
Свидетелите Н. Н., К. М., П. Б. и обвиняемият Ц.С.. на 11.12.2016г.
около 13.00 ч. заедно се прибирали от гр.Видин за с.Буковец, обл.Видин.
Пътували с автомобила на С. марка „БМВ", като същият го управлявал.Свидетелят
Н. седял на предната дясна седалка, а М. и Б. били седнали на задните седалки.
Някъде около 13.20 ч. влезли в с.
Буковец от към с. Слана бара, обл.Видин.Спускайки по баира С. видял, че в
лявата страна на пътното платно пред една къща има спрян лек автомобил марка
„БМВ", като шофьора е в колата на шофьорската седалка, а предната част на
автомобила сочила срещу тях. При наближаване към спрения автомобил видял малко
момиченце - свидетелката К., която излизала от задната дясна врата на спрения
автомобил, заобикалила зад автомобила и се отправила към къщата и се изгубила от погледа му понеже
била много ниска на ръст. В следващия момент при преминаване покрай спрения
автомобил, изведнъж свидетелката К. изкочила зад спрения автомобил на пътното
платно подскачайки да пресича, без въобще да се огледа.
Обвиняемият С. като веднага
натиснал спирачки и опитал да свие на дясно, но К. вече била изкочила пред
автомобила им и С. я блъснал, при което св.К. се удрила в лявата част на
предното панорамно стъкло и се претъркулнала назад в страни. Веднага С. спрял
автомобила в страни от пътя и всички
излезли на вън. К. била зад автомобила
на пътното платно, като се опитвала да
стане.
Свидетелката А. Р. видяла дъщеря
си на пътното платно и веднага отишла при нея.Взела я на ръце и я качила в автомобила на нейния
роднина и заедно със свидетелката В. потеглили към град Видин. Отишли в МБАЛ"Св.Петка",
където я прегледали в Спешния център.Било установено, че има счупване на десния
крак и наранявания на дясната скула. След това била настанена в интензивното
отделение, където била под наблюдение два дни и на 13.11.2016г. била преместена
в Ортопедично отделение, където бил“гипсиран“ десния крак на свидетелката К.. След
проведеното лечение на 16.12.2016г. била изписана от болницата с подобрено
състояние.
От свидетелските показания на
свидетелите- Н. Н.,К.
М., П. Б. , К. М. , П. Б., А. Р., Р. В. и И. К. приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК се установява, че
именно обвиняемият е управлявал МПС на въпросната дата, като е причинил ПТП,
при което на пострадалата К. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се
в трайно затруднение
на десен долен крайник, изразяващо се в счупване на костите на дясна подбедрица
и счупване на лява зигоматична кост на лицето, довела до трайно затруднение на
хранененето.
Съдът дава вяра на горните
свидетели, тъй като показанията им са логични, подредени, взаимно се допълват,
същите пресъздават непосредствените си впечатления настъпилото ПТП.Същите се подкрепят по между
си и не си противоречат.
Горната
фактическа обстановка се подкрепя и от събраните писмени
доказателства-приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, СМЕ, автотехническа експертиза, свидетелство за съдимост.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза е видно, че на И. К. е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение на десен долен крайник, изразяващо
се в счупване на костите на дясна подбедрица и счупване на лява зигоматична
кост на лицето, довела до трайно затруднение на хранененето.
Видно
от заключението на назначената авто-техническа експертиза, причина за настъпването
на ПТП е управление с несъобразена с пътните условия скорост на водача на лек
автомобил „БМВ“.
Обвиняемият
в с.з. на 25.06.2019г. се признава за виновен .Възползва се от правото си да не
дава обяснения.Моли съда за минимално наказание, като заявява, че искрено
съжалява за постъпката си.
При тези данни, Съдът приема, че С. е
осъществил състава на чл.343, ал.1, б.„б”, предл.2, във вр. с чл.342, ал.1
от НК във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.117 от ЗДвП , както от
обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна Ц.С. на
11.12.2016г. при управление на лек автомобил марка „БМВ”, модел „325”, с рег. №
ВН 1526 ВР, движейки се в с. Буковец, обл. Видин по ул. „Първа” с посока на
движение от с. Слана бара, обл. Видин към центъра на с. Буковец, обл. Видин,
пред дом № 5, отнема предимството и блъска пресичащата улицата от ляво на дясно
по посока на движението пешеходка И.С.К. от с. Буковец, обл. Видин и с това
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП
– „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват и водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението; чл.21, ал.1 от ЗДвП – „при избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойността на скоростта от 50 км/ч за населено място; чл.117 от ЗДвП – „при
приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост - и да спре." и по непредпазливост причинил на И.С.К. от с.
Буковец, обл. Видин, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
костите на дясна подбедрица - средна трета, разместване и деформация, довела до
трайно затруднение на движението на десен долен крайник и счупване на лява
зигоматична кост на лицето, довела до трайно затруднение на храненето
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост.
Непредпазливостта
като форма на вината е разписана чл. 11, ал. 3 от НК. Тя от своя страна се
проявява в обективната действителност под две форми - небрежност („несъзнавана
непредпазливост") и самонадеяност („съзнавана непредпазливост"). Те
се проявяват и при престъпленията по транспорта. При небрежността деецът не
съзнава вредните последици от поведението си, изразяващо се в нарушаване на
правилата за движение по пътищата, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
като управлява така превозното средство, че те да не настъпят - чл. 11, ал. 3,
пр. 1 от НК. При самонадеяността деецът съзнава, че нарушава правилата за
движение по пътищата, има представа, че от това му поведение е възможно да
настъпят вредни последици, но разчитайки неоснователно на определени конкретни
обстоятелства, мисли да ги предотврати - чл. 11, ал. 3, пр. 2 от НК.
Наказателноправното
значение на двата вида непредпазливост от гледна точка на съставомерността на
деянието е принципно еднакво, но на практика точното им разграничаване е от
съществено значение. Това е така, тъй като по този начин се очертават
съответните разлики в психичното отношение на дееца спрямо собствените му
действия. А точното и ясното очертаване на психичното отношение на дееца е от
съществено значение при определяне на вида и размера на съответното наказание.
Безспорно деянието извършено при условията на самонадеяност
би следвало да бъде по-тежко наказуемо
именно, поради психичното отношение на дееца, което се изразява в пренебрежение
към живота и здравето на хората, необоснована самоувереност, че ще бъдат
предотвратени вредните последици.
От
друга страна обаче тази преценка следва да се прави индивидуално за всеки
конкретен случай като се анализират всички факти и обстоятелства и се очертае
цялостната картина на психичното отношение на дееца. Следва да се изследва
поведението на дееца преди, по време и след извършване на деянието с нужната
прецизност, почиваща на обективно установените факти и обстоятелства.
Изхождайки
от горното съдът намира, че настоящето деяние е извършено при форма на вината
съзнавана непредпазливост (самонадеяност). Безспорно установено по делото е, че
същият се е движел
със скорост 62 км.ч., която скорост не е
била съобразена с пътните условия.
За посоченото по-горе
престъпление е предвидено наказание „Лишаване от свобода" за
срок до 3 /три/ години или „Пробация“.
Обвиняемият Ц.С. е пълнолетен .
От деянието не са причинени
имуществени вреди другиму, видно от Постановлението на РП-ВИДИН.
Не са налице отрицателните
предпоставки на чл.78а, ал.7 от НК.
При това положение Съдът счита,
че са налице условията на чл. 78а, ал.1 от НК, като Ц.С. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и му се наложи законо предвиденото
наказание-„глоба”, което е в границите от 1 000 до 5 000 лева.
Съдът счита, че целите на
наказанието по чл. 36 от НК ще бъдат реализирани, като на дееца се наложи наказание около минимума по чл.78а от НК -
„глоба” в размер на 1 000 лева.
При определяне на наказанието,
Съдът съобрази, че дееца, както и деянието не разкриват висока степен на
обществена опасност, същият съжалява за извършеното, признава се за виновен,
съдейства за приключване на делото в кратък срок, които обстоятелства Съдът
прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Същият работи като общ
работник.
Съдът счита, че обвиняемият
следва да бъде лишен от право да управлява МПС с оглед постигане целите на наказанието на основание чл.343г,
във вр.с чл.343, ал.1, б."б", предл. второ, във вр. с чл.342, ал.1,
във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК срок от шест месец.
Обвиняемият Ц.Б.С. следва да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Видин
направените разноски за вещи лица по досъдебното производство – 296.24 (двеста
деветдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) лева за
съдебно-психологична-психиатрична експертиза, 80.00 (осемдесет) лева за
съдебно-медицинска експертиза и 1278.87 (хиляда двеста седемдесет и осем лева и
осемдесет и седем стотинки) лева за автотехнически експертизи, както и да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Видин сумата от 436.80
(четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща
разноски за вещи лица по досъдебното производство.
Водим от горното и на основание
чл. 378,ал.4, т.1 от НПК, Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: