Р Е Ш Е Н И Е №
25
гр.Сливен, 16.05.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЮ ЖЕКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ГАЛИНА
НЕЙЧЕВА
при участието на секретаря Ивайла
Куманова и прокурор Христо Куков, сложи на разглеждане от съдия Мая Йорданова
ВНОХД № 101/2019г. по описа на Сливенски окръжен съд, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл.
от НПК.
С Присъда № 5/18.01.2019г. по НОХД № 413/2018г., Новозагорският
районен съд е признал подс.И.Г.М. за невиновен за това, че на неустановена
дата, в периода от м.септември 2017г. до 19.03.2018г. в с.Караново, общ.нова
Загора, чрез разбиване на преграда , здраво направена за защита на имот
/разбиване на брава на врата/ и след използване на неустановено техническо средство,
е отнел чужди движими вещи – 1бр. медна тава с диаметър от 1м на стойност
137.87лв; 1бр. медна тава с диаметър от 0.80м на стойност 103.15лв; 2бр. медни
тави с диаметър от 0.60м на обща стойност 106.20лв; 1бр. медна тава с диаметър
от 0.50м на стойност 34.24лв; 2бр. медни тави с диаметър от 0.40м на обща
стойност 47.30лв; 1бр. меден бакър с вместимост от 50л на стойност 53.10лв;
1бр. меден бакър с вместимост от 30л на стойност 36.52лв; 2бр. медни бакъри с
вместимост от 5л на обща стойност 18.00лв; 3бр. медни бакъри с вместимост от 3л
на общ стойност 15.00лв; 50м проводник тип ПВ А1 1х2.5кв.мм на стойност 9.80лв
и 2куб.м дърва за огрев от дъб и габър на обща стойност 136.00лв, имущество на
обща стойност в размер на 697.18лв, от владението на Й.Ц.Д. ***, собственост на
„Златна зора 2017“ ООД – гр.Нова Загора, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, и на основание чл.304 от НПК го оправдал по
повдигнатото му обвинение по чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр.чл.194 ал.1 от НК. Със
същата присъда е отхвърлен предявения граждански иск от „Златна зора 2017“ ООД
гр.Нова Загора за сумата 697.18лв, представляваща причинени на ищцовото
дружество имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането 19.03.2018г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
Присъдата е протестирана от РП Нова Загора. В протеста и
допълнението към него се сочи, че присъдата е неправилна и необоснована, като
при постановяването й не са обсъдени в пълнота събраните гласни и писмени
доказателства по делото, което е довело до формиране на неправилни изводи на
съда. Представителят на държавното обвинение счита, че по категоричен начин се
установява, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението, в което е обвинен и е действал с пряк умисъл, като
престъплението е доказано от фактическа и правна страна. В допълнението към
подадения протест се сочи, че съдът неправилно е анализирал доказателствения
материал, в резултат на което е направил погрешни правни изводи,
несъответстващи на установеното по делото, поради което присъдата е
незаконосъобразна, както и неправилна, и необоснована. Твърди се, че неправилно
при оценка на събрания доказателствен материал съдът е кредитирал обясненията
на подсъдимия в частта, че предадените от него медни съдове в пункт за
изкупуване на цветни и черни отпадъци били негова собственост. Посочва се, че
това обстоятелство не кореспондира с показанията на свид.М.С.и свид.И.Г., като
първата съжителства на семейни начала с подсъдимия, поради което показанията й
не са безпристрастни и незаинтересовани, а и не кореспондират с останалите
доказателства. Изтъква се противоречие между показанията на двете свидетелки
относно намиращите се в дома на свид.С. медни съдове, както и по отношение на
периода, в който същите са се намирали там. Посочва се, че не са взети под
внимание показанията на свид.П. М., който посочва, че след смъртта на баща си,
човекът който е продал къщата на свид.С. „Злати патока“ е продал всичко. По
този начин в допълнението към протеста се сочи, че не се потвърждава твърдяното
от подс.М. относно обстоятелството, че предадените от него медни отпадъци били
негова собственост. Твърди се, че е установено по безспорен начин, че деянието
е извършено от подс.М. в периода м.септември 2017г. до 19.03.2018г. с оглед
дадените допълнителни показания на свид.Д. след проверка от негова страна на
билетите му за пътуване извън страната. Посочва се, че периодът се установява и
от показанията на свид.С. и представените по делото документи за предаване на
отпадъци в пункта за изкупуване на цветни и черни метали от подс.М. на
05.03.2018г., 19.03.2018г., 21 и 24.02.2018г. Сочи се, че доводите на съда
относно липсата на идентичност между отнетите вещи и предадената мед в пункта
са неправилни, тъй като вещите не са описани по вид или други индивидуализиращи
белези и са с променена форма. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал
показанията на свид.М.М., дадени в хода на съдебното следствие, тъй като
показанията му дадени в хода на досъдебното производство отговарят на
действителността. В допълнението към протеста се сочи, че в хода на съдебното
следствие се установило, че подсъдимият многократно е влизал в процесния имот,
в каквато насока са показанията на свид.Ж., който няколкократно е виждал
подсъдимия в имота. Твърди се, че изводите на съда относно това, че не са
събрани доказателства, обосноваващи категоричен и безпротиворечив извод, че
инкриминираните вещи са собственост на дружеството, са неправилни. Посочено е,
че свид.Д. категорично е заявил, че същите са се намирали в къщата и са
придобити от дружеството едновременно с преминаване на собствеността на имота.
Посочва се, че при неустановяване на собственика на отнетите вещи е следвало да
се съберат доказателства в тази насока или делото да се върне на прокурора за
изясняване на този факт. Съдът може по свой почин, когато това се налага за
разкриване на обективната истина да събира доказателства по направените от
страните искания. Сочи се нормата на чл.107 ал.2 от НПК, т.е. че съдът събира
доказателства не само по направените от страните искания, а и по свой почин.
Цитират се решения на върховната инстанция в тази насока и се сочи, че съдът е
допуснал нарушение на сочената норма от закона, като не е предприел
необходимите действия за събиране на допълнително доказателства относно
собствеността на отнетите вещи, включително и разпит на П.П.М., наследник на
недвижимия имот, от който са отнети вещите. Посочва се, че са нарушени чл.13
ал.1 и чл.14 ал.1 от НПК и съдът е обвързан от служебното начало за събиране на
доказателства, като в настоящия случай съдът е приел, че няма доказателства относно
това, че отнетите вещи били собственост на ощетеното ЮЛ, но не е приел действия
за събиране на допълнителни такива. Напротив, използвал е това обстоятелство
като един от доводите за постановяване на оправдателната присъда.
Представителят на държавното обвинение счита, че предвид събраните по делото
доказателства обвинението е доказано. Подс.М. многократно бил забелязван в
имота на ощетеното ЮЛ, в каквато насока са част от показанията на разпитаните
свидетели. Подсъдимият чрез използване на техническо средство и чрез разбиване
на преграда, здраво направена за защита на имот /разбиване на брава на врата/,
отнел описаните движими вещи и част от тях е предал за отпадъци в пункт за
изкупуване на цветни и черни метали на фирма „Трасметал индъстри“ ЕООД. Поради
това се смята, че по делото са събрани безспорни доказателства, сочещи че подс.М.
от обективна и субективна страна е извършил престъплението, в което е обвинен,
а именно противозаконно отнемане на чужди вещи по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 и
т.4, вр.чл.194 ал.1 от НК. Твърди се, че обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин и подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден за
това престъпление. Прави се искане да се отмени присъдата на РС – Нова Загора и
да се постанови друга, с която подс.М. да бъде признат за виновен и да бъде
осъден за извършеното от него престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр.чл.194
ал.1 от НК.
По дело е депозирано възражение от адв.М.К. ***, защитник на
подс.И.М., в което се сочи, че протестираната присъда е правилна и
законосъобразна. Твърди се, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин, че подс.М. е
осъществил състава на чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК. Посочва се, че съдът
правилно е преценил кои свидетелски показания да кредитира и кои не, като така
правилно е мотивирал присъдата си. Сочи, че от доказателствения материал не се
установява по несъмнен и категоричен начин, че фактите в обстоятелствената част
на обвинителния акт отговарят на действителното положение. Твърди се, че след
внимателен и задълбочен анализ на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, съдът е направил единствено възможния
извод, че подсъдимият не е участвал в изпълнително деяние на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Моли да се потвърди оправдателната присъда.
Представителят
на държавното обвинение в съдебно заседание намира, че протестът е основателен
и следва да бъде уважен, тъй като присъдата на първата инстанция не е
съобразена със събраните по делото доказателства и се явява неправилна и
необоснована. Пледира за отменяне на присъдата и постановяване на нова присъда,
с която подсъдимият да бъде осъден за извършеното от него деянието по
повдигнатото му обвинение.
Представителят на гражданския ищец Й.Ц.Д. се явява в съдебно
заседание и моли за справедлив процес.
В съдебно заседание подс.И.Г.М., редовно призован, се явява
лично и със защитника си адв.М.К. ***. Пледират да се потвърди оправдателната
присъда на РС Нова Загора, като правилна и законосъобразна, а протестът на
прокуратурата да се остави без уважение. Сочи се, че присъдата е постановена
след задълбочен и внимателен анализ насъбраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства, като фактическите и правни изводи изцяло кореспондират
насъбраните доказателства.
На основание чл.313 и чл.314 от НПК, Сливенският окръжен съд
провери изцяло обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени от
страните. Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за неправилност и необоснованост на присъдата,
съдържащи се във въззивния протест на прокурора, и устно заявени в публичното
заседание, както и възражението на защитника на подсъдимия, извърши собствена
преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената
по-долу фактическа обстановка по спора, която в по-голямата й част съвпада с
възприетата от първостепенния съд и я детайлизира. Анализирайки задълбочено и
всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи
следните фактически констатации:
В къща, намираща в с.Караново, общ.Нова Загора, в кв.34 по
ПУП на същото село, живеели дядо П. и Ц.И.М., които били баба и дядо на свид.Й.Ц.Д..
След смъртта на дядо П., бабата на свид.Д. – Ц. заживяла заедно с дядо Ж., първи
братовчед на дядо П.. След смъртта на баба Ц., починала през 2015г. и на дядо Ж.,
починал през 2016г., имотът станал собственост на свид.П.П.М., майка на свид.Д..
На 12.09.2017г. свид.М. продала недвижимия имот на „Златна зора 2017“ ООД
гр.Нова Загора с управител свид.Д. – нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 12, том VI, рег.№ 5594,
дело № 791/12.09.2017г. В къщата, преди смъртта на дядо Ж., имало тави и бакъри
от мед, както и дърва за огрев от дъб и габър. Свид.Д. е виждал тези вещи в
къщата до м.септември 2017г., когато заминал за чужбина и се върнал през м.март
2018г. Няколко дни след като се върнал, свид.Д. посетил процесния недвижим имот
и установил липса на инкриминираните вещи, които били в имота преди
заминаването му в чужбина през м.септември 2017г. Сигнализирал органите на
полицията.
Били извършени оперативно-издирвателни мероприятия и била
извършена проверка на пунктовете за предаване на цветни и черни метали на
територията на община Нова Загора. В резултат на това свид.И. Р.И., полицейски
служител в РУ Нова Загора, провел беседа с подсъдимия, при която последният
заявил, че е влизал доста пъти в процесния недвижим имот, откъдето е взел
дърва, които използвал за отопление, както и ел.проводник от инсталацията на
къщата и медни съдове, които продал в пункта за изкупуване на цветни и черни
метали. За продаването му били платено, като му били издавани съответните
разплащателни документи. Подсъдимият занесъл и предал в пункта, намиращ се в
кв.“Индустриален“ в гр.Нова Загора на фирма „Трансметал индъстри“ ЕООД
гр.Сливен, на 21.02.2018г., 24.02.2018г., 05.03.2018г. и 19.03.2018г. следните
вещи – смачкани медни съдове 8кг, смачкани медни съдове 14кг, медни съдове 9.500кг,
медни съдове и проводници 8кг, желязо 130кг и бронз 5кг.
Установено е от заключението на изготвената
съдебно-лесотехническа и оценителна експертиза, че пазарната стойност на
дървата за огрев – 2 куб.м дърва за огрев от дъб и габър е 136 лева в периода
м.септември 2017г. до м.март 2018г.
Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза към
момента на извършване на деянието /периода м.септември 2017г. до м.март 2018г./
1бр. медна тава с диаметър от 1м е на стойност 137.87лв; 1бр. медна тава с
диаметър от 0.80м е на стойност 103.15лв; 2бр. медни тави с диаметър от 0.60м са
на обща стойност 106.20лв; 1бр. медна тава с диаметър от 0.50м е на стойност
34.24лв; 2бр. медни тави с диаметър от 0.40м са на обща стойност 47.30лв; 1бр.
меден бакър с вместимост от 50л е на стойност 53.10лв; 1бр. меден бакър с
вместимост от 30л е на стойност 36.52лв; 2бр. медни бакъри с вместимост от 5л са
на обща стойност 18.00лв; 3бр. медни бакъри с вместимост от 3л са на общ
стойност 15.00лв; 50м проводник тип ПВ А1 1х2.5кв.мм са на стойност 9.80лв.
Изложената от настоящата инстанция фактическа обстановка в
цялост и като хронология съвпада с тази, възприета от първоинстанционната
инстанция и описана в мотивите към атакуваната присъда. НЗРС в мотивите към
присъдата е посочил кредитираните от него гласни доказателствени средства,
както и тези на които не дава вяра. Районният съд е посочил и на места даже е
цитирал заявеното от свидетелите и подсъдимия, както ги е съпоставил и помежду
си, съобразно процесуалните правила. Така, първата инстанция не е кредитирала
обясненията на подс.М. в частта, в която отрича с него да е водена беседа от
свид.И. Р.И., полицейски служител, от което се прави извода, че с подсъдимия
била проведена беседа. По-нататък съдът кредитира показанията на този свидетел
– свид.И., досежно факта на проведената от него беседа с подсъдимият и
обстоятелството, че при тази беседа била установена липсата на инкриминираните
вещи, посочено в мотивите на присъдата. По този начин съдът влиза в противоречие
с направените от него правни изводи, от една страна дава вяра на показанията на
свид.И. относно съпричаността на подсъдимия за извършената кражба, а от друга
страна извежда правен извод, че подсъдимият не е автор на инкриминираното
деяние.
Въззивният
съд е длъжен да подчертае, че незнайно защо първата инстанция кредитира
показанията на свид.М.В.С., с която подсъдимият живее на семейни начала и има
четири деца, както и на нейната приятелка свид.И.А.Г.. От друга страна,
показанията на двете свидетелки са противоречиви относно количеството на
намиращите се в дома на подсъдимия медни вещи, което е останало неизяснено в
производството. Относно твърденията на свид.Е.Г.А., същият заявява само за един
меден бакър, което като количество е много по-малко от установеното като
предадено в пункта за черни и цветни метали от подсъдимия, а и тази вещ е била видяна
от свидетеля при бившия собственик на къщата.
Въззивната инстанция намира, че некоректно се правят изводи
от показанията на свид.А.Г.Ж., че е разрешавал на подсъдимия да влиза в
процесния имот. Самият свидетел твърди, че е намирал подсъдимият в имота, но не
му е разрешавал предварително да влиза в имота и това е било само два-три пъти.
Настоящата инстанция след като се запозна с мотивите към
присъдата установи, че НЗРС е кредитирал показанията на свид.М.З.М.дадени в
хода на съдебното следствие, а след това е посочил, че показанията му от
съдебното следствие не се подкрепят от „останалата доказателствена съвкупност събрана
в хода на съдебното следствие“. Това е също противоречие в мотивите на
първоинстанционната присъда и не става ясно каква е действителната воля на съда
относно кредитиране на показанията на този свидетел и относимостта им към
останалите доказателства по делото. Нещо повече, показанията на този свидетел
са четени в съдебно заседание по реда на чл.281 ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК, но не
им е дадена вяра, защото свидетелят не ги потвърдил в съдебно заседание.
Показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство и тези дадени в
хода на съдебното следствие, не са само противоречиви, те са коренно различни,
като не са положени усилия в съдебното производство да се преодолеят тези
различия със съответните процесуални способи.
Относно
соченото в мотивите към атакуваната присъда, че не се кредитират показанията на
свид.Й.Д. във връзка с установяване на точния момент на извършване на кражбата,
въззивния съд намира, че това също е неправилно анализирано. Няма как лица,
разпитани като свидетели по делото, някои посочени и от подсъдимия, да
установят обстоятелства по делото, които са известни само на собствениците на
имота. Свид.Ж., както и свид.М., излагат твърдения като хора, живеещи в селото,
където се намира процесния имот, които не са проверени по надлежния ред, а се
приемат бекритично от съда. Следва да се отбележи, че свид.Д. в допълнителния
си разпит в съдебно заседание уточнява точния момент на извършената кражба и
посочва причините за това – извършил справка относно пътуванията си в чужбина.
Това негово уточнение се подкрепя и от показанията на свид.П. П.М., негова
майка, наследник на имота, разпитана едва при проведеното съдебно следствие във
въззивното производство и неразпитана на ДП и от първата инстанция.
От
друга страна, след като е прието от проверяваната инстанция за безспорно
установено, че подс.М. е занесъл и предал в пункта, намиращ се в
кв.“Индустриален“ в гр.Нова Загора на фирма „Трансметал индъстри“ ЕООД
гр.Сливен, на 21.02.2018г., на 24.02.2018г., на 05.03.2018г. и на 19.03.2018г. немалко
количество медни вещи, бронз и железа, а именно 8кг смачкани медни съдове, 14кг
смачкани медни съдове, 9.500кг медни съдове, 8кг медни съдове и проводници, 130кг
желязо и 5кг бронз, то това обстоятелство е останало извън обсъждането в
правните изводи от първата инстанция. Това обстоятелство е описано и посочено в
приетата от районния съд фактическа обстановка по делото, а след това не е
анализиран от съда този приет за безспорен и категоричен факт по делото. Още
повече, че подсъдимият е продал в пункта медни съдове, както и проводници, в
големи количества около 40кг /каквито количества не се посочват даже от свид.С.
и приятелката й свид.Г./ , както и че продадените вещи отговарят като
характеристики на инкриминираните вещи. Това се явява непълнота в мотивите на
първата инстанция, което се равнява също на липса на мотиви, като не става ясно
какви са правните съображения на съда за постановяване на атакуваната присъда,
каква е волята му.
Съобразявайки изложеното, въззивният съд констатира, че
мотивите към присъдата не отговарят на изискванията на разпоредбата на чл.305
ал.3 от НПК. Предвид обстоятелството, че има констатирани противоречия в
мотивите на процесната присъда, както и непълнота, и не може да се разбере
действителната воля на районния съд, то настоящата инстанция намира, че е
налице нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на
съществените. Противоречията и непълнотата в мотивите на проверяваната присъда
се равнява на липса на мотиви. Това обстоятелство винаги е основание за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция не може сама да отстрани допуснатото нарушение, като същото
е отстранимо при новото разглеждане на делото от първата инстанция от стадия на
разпоредителното заседание.
С
оглед на гореизложеното въззивният съд приема, че по смисъла на чл.335 ал.2,
вр.чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК при постановяване на обжалваната присъда е
налице нарушение на процесуалните правила, което е съществено и отстранимо, и е
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
първата инстанция от стадия на
разпоредителното заседание. При новото разглеждане на делото, съдът следва да
се съобрази с обстоятелствата, изложени по-горе.
Въззивният
протест и допълнението към него са подадени в срок и са процесуално допустими,
но по изложените съображения и наличието на основание за отмяна на присъдата,
настоящата инстанция не ги разгледа по същество по отношение на наведените
доводи за неправилност и необоснованост на постановената присъда, което следва
да бъде обсъдено при новото разглеждане на делото.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.335 ал.2, вр.чл.348
ал.3 т.2 предл.1, вр.чл.334 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 5/18.01.2019г. по НОХД № 413/2018г. по
описа на Новозагорски районен съд.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане на РС гр.Нова Загора от стадия на разпоредителното
заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: