Р Е
Ш Е
Н И
Е № 260577
гр. Пловдив, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 18.02.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 8208 по описа за 2020 г.
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по
искова молба от И.Д.Л. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с
която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 50 лева,
недължимо платена сума по клауза неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение по договор за кредит от 24.06.2015
г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.07.2020 г. до
окончателното плащане.
Твърди се, че между страните е сключен
договор за кредит от 24.06.2015 г., по който ответникът е заемател, а ищецът
заемодател. В договора била уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, по която клауза ответникът
заплатил сума в размер на 191.84 лева. Твърди се, че тази сума е платена по
недействителен договор, сключен в противоречие с клаузите на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10, ЗПК. Също така се излагат доводи, че самата клауза за неустойка е недействителна, поради противоречие с
добрите нрави, поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК. Претендират се
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете по
същество с излагане на подробни съображения. Счита, че основанията, на които са
заплатени сумите за възнаградителна лихва и неустойка са валидни – в това число
целия договор за заем и клаузите в него, уреждащи възнаградителната лихва и
неустойка. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Моли
се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e осъдителeн иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД
За да бъдат уважени така
предявения иск ищецът следва да установи, че е платил на ответника сума в
размер на 50 лева – по клауза за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по
договор за потребителски кредит от 24.06.2015 г., както и недействителност на
договора за кредит и клаузата за неустойка на посочените в исковата молба
основания. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен
заем и валидна
клауза
за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
основание за задържане на платените суми.
С определение
от
01.10.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили
договор за кредит 24.06.2015 г. с
посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, така както е
посочена като съдържание в исковата молба, по която ищецът е заплатил сума в
размер на 50 лева.
С влязло в
сила решение от 10.08.2020 г. по гр.д. № 2072/2020 г. по описа на XXII гр. състав на Районен съд – Пловдив /л.64/ е обявена за
нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.4, ал.2 от процесния договор
за кредит, сключен на 24.06.2015 г., поради противоречието й с добрите нрави.
С оглед
изложеното и доколкото с цитираното решение клаузата за неустойка, връщане на
платеното по която е предмет на настоящото дело, е обявена за нищожна, то
платеното по нея от ищеца по делото се явява недължимо платено.
С молба на ответника
от 27.01.2021 г. същият заявява, че е възстановил на ищцата сума в размер на
155.69 лева – платена от нея по клауза за неустойка.
В открито
съдебно заседание от 18.02.2021 г. ищцата, чрез процесуалния си представител
признава извършеното плащане в хода на процеса с дата на плащане 12.01.2021 г.
По искане на
ищцата с Протоколно определение от 18.02.2021 г. съдът е допуснал увеличение на
размера на претенцията на ищцата от 50 лева на 155.69 лева.
С
извършеното плащане ответникът е признал иска, същото представлява и отказ от
твърдяната погасителна давност. Отделно от това по делото не се установи, че
такава за вземането е настъпило. Погасителната давност в случая е 5 години и
започва да тече от плащане на сумата по нищожната клауза от ищеца. Ответникът
не доказа, че от плащане на сумите по клаузата за неустойка до предявяване на
иска е изтекъл срок от 5 години, с което част или цялото вземане да е погасено
по давност, което е в негова тежест на доказване.
С оглед
всичко изложено и предвид извършеното плащане от ответника в хода на процеса
искът ще се отхвърли.
Доколкото
плащането е направено в хода на процеса ще се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда от 13.07.2020 г. до плащане на
вземането – 12.01.2021 г., каквото искане е направено още в исковата молба от
ищеца. Законната лихва върху главница в размер на 155.69 лева за периода
13.07.2020 г. до 12.01.2021 г. съдът изчисли служебно по реда на чл.162 ГПК, с
помощта на онлайн калкулатор на сайта на НАП, в размер на 7.96 лева.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от
двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат само за
ищеца, доколкото претенцията е призната от ответника, същият е дал повод за
завеждане на иска, доколкото не е платил доброволно преди завеждането и е
платил вземането в хода на процеса.
Ищецът доказа следните разноски – 50 лева – платена
държавна такса, която ще се присъди в пълен размер.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Е.И., която е
поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.22/, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е.И.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е.И. в размер
на 300 лева, определено въз основа
на уважената претенция, което ще й се присъди.
Ответникът е
направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца, което съдът намира за неоснователно, доколкото същото е определено в
размер на минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С. К. – и. д.
осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 155.69 лева, недължимо платена по
клауза неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение по чл.4, ал.2 от
договор за кредит от 24.06.2015 г.,
поради плащането й в хода на процеса от ответника.
ОСЪЖДА „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от С. К. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА И.Д.Л.,
ЕГН **********, с адрес: *** законна лихва върху главницата от 155.69 лева за
периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.07.2020 г. до
плащането на вземането – 12.01.2021 г. в размер на 7.96 лева, както и сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от С. К. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г.И., с личен № ***, вписана в АК – Пловдив, на основание
чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева
- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ