О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 15.11.2017г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ граждански състав
На 15
ноември
2017г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 4570 по описа
за 2017 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на
предмета на спора.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъдат назначени
съдебно-икономическа и съдебно-счетоводна експертиза, които след като се
запознаят с материалите по делото и извършат проверка при ищеца и ответника да
дадат отговор на въпросите, поставени в исковата молба на ищеца и в писмения
отговор на ответника.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в
единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на
процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл. 140
от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Предявен е иск по чл.55 ал.1 предл.1
от ЗЗД.
Ищците Н.Т.Н.
и С.С.Н. твърдят в исковата си молба, че били страни по Договор за кредит №
518-36 от 01.02.2008 г., сключен с АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ, чийто
правоприемник в резултат на извършено прехвърляне на търговско предприятие,
съгласно чл. 15 и сл. от ТЗ, бил ответникът "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с
размер на кредита 22,400 евро /двадесет и две хиляди и четиристотин евро/ при
условия, подробно описани в договора, като Н.Т.Н. бил кредитополучател, а
съпругата му С.С.Н. - солидарен длъжник. Кредитът бил предоставен за покупка на
апартамент, със срок на погасяване 25 години.
При сключване
на договора, в т. 4 от същия, между страните бил уговорен лихвен процент, както
следва: за първите 15 години от срока кредита фиксирана лихва в размер на 6,2 %
годишно, а за останалия срок на издължаване на кредита - по договаряне с банката.
Кредитът бил усвоен еднократно. При сключването на договора за кредит бил
подписан погасителен план, неразделна част от него, в който била определена
дължимата вноска, включваща главница и лихва, дължими за целия срок на кредита.
В чл. 13 от Общите условия, подписани между страните, била предвидена
възможност банката едностранно да променя лихвения процент, при следните
условия: при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина
и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката
кредитната сделка или в случай на увеличение с повече от 50% на цената на
паричния ресурс, която банката заплащала за рефинансирането си на междубанковия
пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на договора за
кредит.
Без да са налице
предпоставките за изменение на лихвения процент, предвидени в Общите условия,
без да са уведомени ищците по какъвто и да било начин, без да е подписан анекс
или да е представен на ищците нов погасителен план. Банката започнала да събира
при погасяването на всяка погасителна вноска по-висока сума, представляваща
лихва по кредита, равняваща се на 7% годишен лихвен процент.
Настоящият
договор бил сключен на 01.02.2008 г., поради което по отношение на него били
приложими материално-правните разпоредби на Закона за защита на потребителите
/Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., изм., бр. 30 от
11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 51 от 23.06.2006 г., в
сила от 24.12.2006 г., бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм.,
бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз; изм. и доп., бр. 105
от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; доп., бр. 108 от 29.12.2006 г., в
сила от 01.01.2007 г.; изм., бр., 31 от 13.04.2007 г., в сила от 13.04.2007 г.;
изм., бр. 41 от 22.05.2017 г.; изм. и доп. бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от
01.03.2008 г.; изм. и доп., бр. 64 от 07.08.2007 г., в сила от 09.09.2007 г.;
изм., бр. 36 от 04.04.2008 г.; изм. и доп., бр. 102 от 28.11.2008 г.; изм., бр.
23 от 27.03.2009 г., в сила от 01.11.2009 г.; изм. и доп., бр. 42 от 05.06.2009
г.; изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г.; изм., бр. 15 от
23.02.2010 г., в сила от 23.02.2010 г.; изм., бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила
от 12.05.2010 г.; изм., бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от 10.12.2010 г.; изм.
и доп., бр. 18 от 01.03.2011 г.; изм., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от
01.07.2012 г. /доп., бр. 56 от 24.07.2012 г.; изм., бр. 15 от 15.02.2013 г., в
сила от 01.01.2014 г.; изм. и доп., бр. 27 от 15.03.2013 г.; изм., бр. 30 от
26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.; изм. и доп., бр. 61 от 25.07.2014 г., в
сила от 25.07.2014 г.; изм., бр. 14 от 20.02.2015 г.; изм. и доп., бр. 57 от
28.07.2015 г.; изм., бр. 60 от 07.08.2015 г.; изм., бр. 102 от 29.12.2015 г.;
изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г.; изм., бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от
01.01.2018 г.; доп., бр. 8 от 24.01.2017 г.; изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в
сила от 18.07.2017 г./.
В случая
ищците били физически лица, на които по силата на договор от 01.02.2008 г. бил
предоставен банков кредит /банкова услуга/, който не бил предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност. С оглед на това ищците имали
качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, за която съдебната
практика приема, че била приложима по отношение на договорите за банков кредит
/в този смисъл Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро т.о., ТК по чл.290 ГПК/. Следователно ищците, като
кредитополучател и солидарен длъжник, в отношенията, възникнали между тях и
ответника по силата на процесния договор за банков кредит, се ползвало от
защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП.
Съгласно чл.
143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност
и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП
определяла като неравноправна клаузата, позволяваща на търговеца да променя
едностранно условията на договора на непредвидено в него основание. Според чл.
143, ал. 1, т. 12 ЗЗП неравноправна била и клаузата, която давала право на
търговеца да увеличава цената, без потребителят да имал право в тези случаи да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена била завишена в
сравнение с тази, уговорена при сключването на договора.
С решение № 77
от 22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на III г.о. на ВКС бил даден отговор на
въпроса за приложението на предвиденото в чл. 143, ал.3, т.1 ЗЗП изключение от
правилото за неравноправност на клаузи, даващи право на търговеца да завишава в
значителна степен цената на стоката, без потребителят да имал право да се
откаже от договора, по отношение на сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки и услуги, чиято цена се изменяла поради външни и
независещи от търговеца фактори /въздействие на свободен пазар и/или държавен
регулатор/. Изведено било, че за преценката дали било налице изключението от
общия принцип за неравноправност, било необходимо методът за индексиране и
промяна на цените да бъде описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да
получил достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената. С решение № 424 от 02.12.2015г. по гр.д.№ 1899/2015г. по реда
на чл.291, т.1 ГПК била обявена за правилна практиката, че не било достатъчно
за приложението на изключението по чл.144, ал.3, т. 1 ЗЗП посочването в
спорната договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън
контрола на банката, които можели да доведат до промяна на размера на лихвения
процент по кредита, а следва да са отнапред установени и методиката и
математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението и обвързаността
на конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния размер на изменението
на пазарния индекс, за да се предотвратила възможността търговецът да изменял
произволно размера лихвата по кредита без да се съобразява с конкретното
променено ниво на лихвения процент на финансовия пазар. Следователно
изключението по чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП било установено при презумирана от
закона добросъвестност на търговеца и недобросъвестното му поведение прави
неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за
неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност било предпоставка за
приложимост на изключващата неравноправността норма на чл. 144, ал.3, т. 1 ЗЗП.
Този извод следвал както от целта на закона, така и от систематичното тълкуване
на разпоредбата във връзка с чл. 144, ал.4 ЗЗП - при клауза в потребителски
договор за индексиране на цени, почтеността на добрия търговец предоставял
„Методът на промяна в цените да бъде описан подробно и ясно в договора”. Посочването
като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които
цената на заетите парични средства можела да бъде променена, било законово
задължение на банката, произтичащо и от текста на чл.147, ал.1 ЗЗП. То било
гаранция за възможността кредитополучателят да предвидил както точните промени,
които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата,
така и да имал предварителна осведоменост каква би била дължимата от него
месечна вноска. Правото на информация за цената на услугите било основно право
на потребителя /чл. 1 от закона/, респ. задължение на добросъвестния търговец
било да даде на потребителя информацията, позволяваща му да направил своя избор
/чл.4 ЗЗП/. Ако предпоставката добросъвестност на търговеца, предлагащ на
потребител договор с клауза за изменение на цената, респ. лихвата, обективирана
в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на цената,
не било налице, същият не можел да се ползва от изключението по чл.144, ал.3, т.
1 ЗЗП. С Решение № 95 от
13.09.2016г. на т.д.№ 240/2015г. на II т.о. на ВКС било дадено разрешение на
правния въпрос, че договорът за жилищен ипотечен кредит не бил сделка, имаща за
предмет финансови инструменти и, че с оглед въведеното в чл.58, ал. 1, т.2 ЗКИ
изискване при отпускането на кредит, банката да обявила правилата по кредита,
съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които можело да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита, конкретната формула за
определяне на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата,
съответно базовия лихвен процент била съществен елемент от съдържанието на
банковата сделка и като такъв, изключвал възможността да бъде едностранно
променян от кредитодателя след сключването на договора, независимо дали
лихвеният процент бил фиксиран или променлив. Отново било посочено, че когато
на потребителя не била предоставена предварително достатъчна конкретна
информация как банката може едностранно за промени цената на доставената
финансова услуга, както и когато методологията на банката, включена във
вътрешните й правила, не била част от кредитния договор, кредиторът не можел да
се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144, ал.3, т. 1 ЗЗП. Неравноправността
на клаузата по чл. 13 от Общите условия към Договор за кредит № 518-36 от
01.02.2008 г. произтичала преди всичко от липсата на ясни, точни и конкретни
условия, при които банката имала право едностранно да променя лихвения процент.
В случая липсвала договорно очертана методика за определяне на лихвения
процент, с която да бъдат конкретизирани видът, количествените изражения и
относителната тежест на отделните компоненти. Когато на потребителя не била
предоставена предварително достатъчна конкретна информация как банката можела
едностранно за промени цената на доставената финансова услуга, както и когато
методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не била част от
кредитния договор, кредиторът не можел да се счита за добросъвестен по смисъла
на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143, ал. 1 ЗЗП /в този
смисъл е Решение № 205 от 07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на Върховен
касационен съд, 1-во търг. Отделение, ТК по чл. 290 ГПК/.
В договора за
кредит и в Общите условия към него не се съдържали условията по кредита,
регламентиращи методиката, по които банката можела едностранно да променя
лихвата до пълното погасяване на задължението, от което следва, че клаузата от
ОУ, която въвеждала право на кредитора едностранно да променяла лихвения
процент, била неравноправна. Тя съдържала единствено изброяване на фактори като
условия, при които банката можела да извърши промяната, а не било ясно и
разбираемо за средния потребител описание на начина, по който предвид
настъпилите изменения в съответния финансов индекс, респ. валутен курс и др.,
ще се формирал новият лихвен процент. В ОУ и в договора не бил посочен никакъв
алгоритъм и правила, по които лихвеният процент щял да бъде променен, съответно
отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита
с изменението на стойностите на факторите, които принципно биха били основание
за промяната. Липсата на математически алгоритъм, определящ трайно
съотношението между изменението и изброените пазарни лихвени индекси, създавало
възможност при наличие на предвидените в договора и/или ОУ изменения на
променливата компонента, банката кредитор произволно да променяла размера на
лихвите по кредита. Доколкото лихвеният процент и евентуалната му промяна се
формирала както от лихвени, така и от нелихвени разходи и фактори, специфични
за конкретната банка и определяни от нея, но публично недостъпни, то
субективният елемент не можел да бъде изключен. При неговото наличие за
стойността на тази лихва не можело да се направи никаква прогноза или
самостоятелни изчисления от страна на кредитополучателя/солидарния длъжник/,
което само по себе си бил в противоречие с изискването за добросъвестна
търговска практика. Неясно, непрозрачно и без установен метод и стандарт
банката, променяйки лихвения процент, била променила годишния процент на
лихвата по конкретния кредит в посока увеличение спрямо първоначалния лихвен
процент, договорен между страните. Тази промяна съставлявала едностранно
изменение на размера на възнаградителната лихва - цената на кредита, която бил
съществен елемент от договора за кредит. Тя била упражнена на основание клауза,
която била неравноправна, поради това и нищожна /в този смисъл са: Решение № 95
от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро търг.
отделение Решение № 205 от 07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на Върховен
касационен съд, 1-во търг. отделение/. Според
чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи били нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Съгласно ал. 2 на чл. 146 не били индивидуално уговорени клаузи,
които били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия. Конкретният случай бил точно такъв, тъй като Договор за кредит №
518-36 от 01.02.2008 г. бил сключен при общи условия, с предварително
определено съдържание от страна на Банката и на ищците не била дадена
възможност да влияят на неговото съдържание. Ако ответникът твърдял противното,
то в негова тежест е да го докаже - чл. 146, ал. 4 ЗЗП. По
тези съображения считат, че клаузата на т. 13 от Общите условия към сключения
между страните Договор за кредит № 518-36 от 01.02.2008 г. била нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - поради противоречие със закона. Тази
клауза противоречила на императивните разпоредби на чл. 143, ал, 1 ЗЗП, чл.
143, ал. 2, т. 10 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 12 ЗЗП, вр. с чл., 146, ал. 1 ЗЗП.
Тъй като нищожните клаузи не пораждали правни последици, те не обвързвали
страните по сделката. Извършеното изменение на възнаградителната лихва по
процесния договор за банков кредит - платена от кредитополучателите цена за
използваните в процесния период пари на кредитодателя, не можела да произведе
действие. Поради това банката /ответник/ получила без основание сумите формирани
въз основа на клаузата на т. 13 от Общите условия към сключения между страните
Договор за кредит № 518-36 от 01.02.2008 г. Налице били елементите от
фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. ЗЗД /даване и получаване на парична
сума при начална липса на основание/ и затова кредитодателят дължал връщането
им обратно. Ищците били заплатили на ответната банка за периода 05.09.2012г. -
05.05.2017г./датата на окончателното погасяване на кредита/ недължима
възнаградителна лихва в размер на 809,47 евро, връщането на която ищците
претендирали в настоящото производство. Моли
съда да постанови решение, с което: на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да
осъди ответника "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, вписано в Търговския регистър
при Агенцията по вписванията с ЕИК *********, в качеството на правоприемник на
основание чл. 15 и сл. от ТЗ на АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ - Заличен
търговец, съгласно вписване в ТР, да заплати на ищците Н.Т.Н.С.С.Н., сумата от
809,47 евро, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по Договор
за кредит № 518-36 от 01.02.2008 г. за периода 05.09.2012г. -
05.05.2017г./датата на окончателното погасяване на кредита/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на настоящата
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
На основание
чл. 113 ГПК настоящата искова молба предявяват пред Районен съд Стара Загора,
тъй като в случая било налице договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице. Тъй като кредитът не бил предназначен за търговска или професионална
дейност, ищците имали качеството на потребители по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Моли съда, да
присъди направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в законоустановения срок представя писмен отговор, с
който счита предявения иск за неоснователен.
Оспорва изцяло
твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба.
Смята
предявеният иск за допустим, но неоснователен и в тази връзка заявява, че го
оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
На 01.02.2008 г. между „Алфа
банка" А.Е., чрез клона му „Алфа банка клон България" като
кредитодател една страна и Н.Т. Ненов като кредитополучател от друга страна и С.С.Н.
като солидарен длъжник, бил сключен Договор за кредит № 518- 36 от 01.02.2008
г. (наричан „Договора за кредит”). Съгласно
чл. 4 от Договора страните са били уговорили фиксиран лихвен процент в размер
на 6,2% годишно за първите 15 години от срока (който е определен па
1.
Относно изменението на лихвения процент.
Изменението на лихвения процент по Договора
за ипотечен кредит не било договорено с нарочен анекс, тъй като това не се
предполагало да бъде направено съгласно първоначалните договорки между
страните, а било последица от решението на Банката, прието на основание чл. 13
от ОУ във връзка с чл. 9 от Договора. Банката била
определила нови нива на лихвени проценти по договорите за ипотечни кредити, във
връзка с влиянието на глобалната финансова криза върху банковия пазар в
България и поскъпването па финансовите ресурси. (
Следвало да се
отбележи също, че Законът за кредитните институции, които с основният
нормативен акт, регламентиращ банковата дейност, в чл. 58 изрично уреждал възможността
за едностранна промяна на приложим по договор за кредит лихвен процент. Така
чл. 58 ; ал. 1, т.2 ЗКИ предвиждало банката да запознае своите клиенти в
писмена форма с условията, при който можела да се променя лихвата до пълното
погасяване на кредита, а ал.3 и ал.4 на същата норма урежда задълженията й за
уведомяване на клиентите в случаите на промяна на лихвения процент.
2.
Относно възможността
за индивидуално договаряне на условията по Договора за кредит.
На първо
място, както било подробно посочено в т.т. 1 и 2 по-горе. възможността за
едностранно изменение па договора с индивидуално договорена. Съгласно чл. 146,
ал. 1 от 33П неравноправните клаузи и договорите били нищожни, освен ако били
уговорени индивидуално. Твърдят, че ищците били напълно информирани за смисъла и правните
и икономически последици па всяка една клауза в договора и го били подписали по
своя воля и съгласие. Нямало данни, а впрочем нямало и твърдение в исковата
молба, ищците да били изразили несъгласие с оспорените от тях клаузи. Обстоятелството, че предложението за
договора и придружаващите го документи, с подготвено от Банката не означавало
автоматично, че било налице втората предпоставка по чл.146 от ЗЗП - че ищцовата
страна не била могла да влияела върху тяхното съдържание. Били искали да
подчертаели, че за да било налице хипотезата на закона по отношение на
индивидуално уговорените клаузи, било достатъчно на потребителя да била
предоставена възможността да влияе върху съдържанието на договора за кредит,
като не било необходимо той реално да се възползвал от нея. Ако ищцовата страна
имала възражения, свързани с параметрите по договора или определени негови
разпоредби, то с могла да възрази писмо на направеното й предложение. В чл. 9
от Договора с предвидено, че отделни разпоредби на ОУ могат да не се прилагат,
ако това е изрично уговорено в специални разпоредби на Договора или съответни
Анекси към него. Следователно, ако ищцовата страна не била съгласна с които и
да е клауза от ОУ, дори и да е пропуснала възможността да се договори за
нейното изключване при подписването на Договора (която възможност не била по никакъв начин ограничавана от банката),
могла с да отправи писмено предложение до банката за това по всяко време след
подписването му. Увеличението
на лихвения процент е прието през април
4. Относно
настъпването па предпоставки за
изменение на лихвения процент.
Настъпили били
предпоставките, оправомощаващи банката да измени едностранно лихвения процент
към процесния договор. Към момента на вземане на решението за промяна на
лихвения процент (края на първото тримесечие на
Убедени били,
че влошаването на икономическото състояние било общоизвестен факт, който не
подлежал на доказване. Световната финансова и икономическа криза, на чиито
неблагоприятни последици били свидетели и днес, била ноторно известен факт,
както с известно и че в България и по света тези последици се проявили с пълна
сила именно в периода между средата на
В договора за
кредит не съществувало задължение за банката да уведоми кредитополучателя за
промяната в лихвения процент по начин, различен от отразяването на промяната в
погасителния план и да му предоставила новия погасителен план по негово искане,
което било предвидено в чл. 13.2. Пак там е предвидена възможността клиентът да
не приеме увеличеният лихвен процент, което следна да заяви в писмена форма.
6.
Относно твърденията за нищожност на разпоредбите па договора за кредит и
приложимите Общи условия
6.1. Възможността за едностранно изменение
на лихвения процент по ипотечни кредити била напълно допустима от действащия
към момента на сключване на договора закон. Основание за това дава разпоредбата
на чл. 58 от Закопа за кредитите институции (ЗКИ), която била и единствената приложима разпоредба по
отношение на отпускането и предоставянето на кредити преди приемането на Закона
за потребителския кредит (ЗПК), който бил в сила от
Видно било, че
изричната разпоредба на специалния закон, регламентиращ дейността па кредитните
институции и в частност на банките, не изключвал възможността банките да
променяли лихвения процент, по предварително договорен между страните начин. Разграничението на потребители по ипотечни
кредити и потребители по потребителски кредити имало своето основание в естество
на предоставяните от банките продукти. Ипотечните кредити били обикновено дългосрочни
кредити, по които се отпускали по-големи на стойност заемни средства, за
разлика от потребителските кредити, които били на по-малка стойност и се предоставяли
за по-кратки периоди. При ипотечните кредити било налице голям кредитен риск за
банките - както от настъпване на промяна в платежоспособността на кредитополучателя
и намаляване на стойността на предоставеното обезпечение, така и от настъпване
на редица други обективни фактори, влияещи върху цената на кредита, като
промени в търсенето и предлагането на кредити, промени в условията на
международния и местните пазари и др. Това
положение се възприемало и в съдебната практика по подобни искове на
потребители - страни по договори за ипотечен кредит: "Видно от чл. 143 и
сл. 3311. Директива 93/13 ВИО и Закона за потребителския кредит, прилагането на
материята за неравноправните клаузи по отношение на банковите услуги било с
много специфики и усложнения; особено що се касаело до ипотечни кредити като
процесния. Последните не били типичен потребителски продукт, защото били на
висока стойност, дългосрочни били и са извън рутинното потребление. Предполагало
се, че потребителят ще подходи към ипотечния кредит с необходимото внимание и
възползвайки се от консултации със съответните специалисти." (Решение от
17.12.2012 г. на Софийски Градски съд, АО, ІІІ Б състав по в.гр.д. № 14034/2012
г.)
Директива
2014/17/ЕС на Европейския парламент и па Съвета от 4 февруари 2014 година
относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за
изменение на директиви 2008/4 8/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ВС) № 1093/2010 за
първи път предвиждал изискване за специална уредба па ефективни стандарти за
отпускане на кредити за жилищни недвижими имоти в държавите членки. Към
момента на сключване на договора нямал императивни законови разпоредби от
действащото национално законодателство или от правото на Европейския съюз,
които да забранявали на банките - кредитори по договори за кредит, обезпечен с
ипотека и/или предназначен за придобиване или запазване на право на собственост
върху недвижим и маг. да променят едностранно лихвения процент по сключените
договори. Разпоредбите само задължават банките да уведомяват потребителите за
промяната па лихвения процент - предварително или периодично, в зависимост от
приложимата правна хипотеза.
6.2. В случая
не намира приложение чл. 143, т.12 от 3311, според която била неравноправна
уговорка, която предвиждала право на търговеца да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откажел от договора, ако
окончателно определената цена била значително завишена в сравнение с цената
уговорена при сключването на договора. Това
било така, тъй като в случая не било налице значително завишение на цената на
предоставената в заем сума (лихвата но кредита). Увеличението на лихвения
процент с 0.8% е довело до увеличаване па анюитетната вноска с 10,85 лв. За
периода от увеличението на вноската 05.05.2009 г. до датата на предсрочното
погасяване на кредита, разликата между сумата, която ищцовата страна била реално
заплатила и тази, която щяла да заплати, ако нямало промяна на приложимия
лихвен процент била незначителна, отнесена спрямо размера на целия дълг.
6.3. Хипотезата
на чл. 13.2 от ОУ попада и в приложното поле па чл. 144. ад. 2. т. 1 от
действащия Закон за зашита на потребителите (3311) и съставлява специално
изключение по смисъла па чл. 143. т. 10 от 33)1 от изброените в закопа случаи на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В чл. 13.2 от ОУ било изрично
договорено как кредитополучателят се уведомявал за изменението на лихвения
процент и как упражнявал правото си незабавно да прекрати договора за кредит:
"С подписването на тези Общи условия кредитополучателят давал своето
съгласие измененията на лихвените проценти на основание чл. 13.1, т. 1 и т. 2
да се отразявали едностранно от банката в погасителния план и да се считали за
приложими на изменението в плана. По
искане на кредитополучателя банката предоставила новия погасителен план. В
случай на неприемане на увеличението от страна на кредитополучателя изразено в
писмена форма, остатъкът от кредита ставал предсрочно изискуем, като кредитополучателят
се задължавал в тридесетдневен срок, считано от датата на получаване от банката
на уведомлението за неприемане на новите условия, да погаси всички дължими от
него на основание сключения договор суми.". Потребителят имал право да се
запознаел с изменението на лихвения процент, чрез справка в погасителния си
план, а дори и да получи новия погасителен план. Той не бил ограничен във
времето, в което трябвало да изрази своето несъгласие. Ако потребителят не бил
съгласен с увеличението на лихвения процент, той имал право незабавно да прекрати
договора, в който случай следва да заплати задълженията си към банката.
6.4. Налице било и изключението на чл.
144, ал. 3 от ЗЗД, доколкото цената на паричния ресурс се влияела от колебанията
на финансовия пазар, които били извън контрола на доставчика на финансови
услуги. Следователно, дори да било договорено, че доставчикът па финансови
услуги можел да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в нея основание и да увеличавала цената, тази договорна клауза
нямала да е неравноправна, щом попадала в посоченото изключение и касаела
обективни фактори на финансовия пазар, намиращи се извън контрола па
доставчика. Доколкото предвидената в процесния договор възможност за промяна на
договорения лихвен процент, съставляващ цената на предоставяната финансова услуга
обусловена от обективни факти на финансовия пазар, които били изложили по горе
в т. 4, следва да се приеме за осъществено изключението на чл. 144. ал. 3, т. от
ЗЗП.
7. Относно размера на сумата,
претендирана от ищццовата страна с иска по т.1 от петитума на исковата молба.
Размерът
на претенцията бил недоказан и го оспорват.
8. Част от претенциите на ищцовата страна
били погасени по давност.
Моли съда в случай,
че приеме претенциите на ищцовата страна за допустими, основателни и доказани,
да остави без уважение същите като погасени по давност. Към претенциите на
ищцовата страна счита за приложима специалната 3-годишна давност, тъй като се
касаело за периодични плащания, с оглед на което прави възражение за изтекла
давност на основание чл. 111 във връзка с чл. 114 от ЗЗД. В случай, че съдът не
приеме приложимостта на специалната тригодишна давност по чл. 111 от ЗЗД по
отношение на всички искови претенции, моли съда да приложи общата петгодишна
давност.
Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен
и да му присъди съдебни разноски.
Изложените обстоятелства в исковата
молба налагат извода, че е предявен иск по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД,
доколкото се твърди даване и получаване на парична сума без основание- твърденията
на ищеца са, че сумата не се дължи по силата на сключения между страните
договор. Тежестта да се докаже даването
и получаването на сумата се носи от ищеца. Тежестта да се докаже наличието на
основание за плащане на сумата се носи от ответника.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
договор за кредит № 518-36 от 01.02.2008 г., общи условия към Договора от
01.02.2008 г., погасителен план към
датата на сключване на договора, удостоверение
за актуално състояние на „Юробанк България” АД от 17.08.2017 г., уведомително
писмо от „Юробанк България” АД за правоприемство на „Алфа Банка-Клон България”
КЧТ от 17.08.2017 г., препис-извлечение от „Вътрешна инструкция № 11 – нови
лихвени проценти по потребителски и ипотечни кредити и кредити Alpha fast I Alpha Free Lancer на настоящи
клиенти от 20.03.2006 г. на Алфа Банка клон България, лихвена статистика на БНБ
за м.Април.2009 г., първоначален погасителен план, актуален погасителен план от
27.09.2017 г., лихвена статистика /Април 2009/ от 29.05.2009 г.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза с вещо
лице ПЛАМЕНА ТАНЕВА, която след като се запознае с материалите по делото и
извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи заключение, като
отговори на поставените в писмения отговор на ответника въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 200 лева, който следва да се заплати от ответника в едноседмичен
срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице МИХАИЛ МИХОВ, който след като се запознае с материалите по делото и
извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи заключение, като
отговори на поставените в исковата молба и в писмения отговор на ответника
въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лева, който следва да се
заплати по равно от страните в едноседмичен срок от връчване на настоящото
определение.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса, пълномощно на адвокат В.Д.А.,
пълномощно на юриск. Анна Боянова Чалева.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация
или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да
се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат
право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице
предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 12.12.2017г. от 09.55 ч., за която дата да се призоват страните и вещите
лица след внасяне на депозитите.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на
ответника да се връчи на ищците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: