№ 3083
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100510536 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Д.З.“ АД-длъжник по изп.д. №
20227870400117 по описа на ЧСИ М.Д. срещу постановлението за разноските,
с което ЧСИ е отказал да намали определеното адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя.Жалбоподателят твърди, че посоченият размер
на възнаграждението не е съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.Излага доводи, че
дружеството е сигурен платец.Твърди, че пълномощникът на взискателя само
е подал молба за образуване на изпълнителното дело, и че адвокатското
възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде определено само на
основание чл.10, т.1 от цитираната наредба.Моли съда да отмени
обжалваното постановление и да намали размера на претендираното
адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум от 200 лв.
Ответникът по частната жалба- Р.П.Т. не взема становище по нея.
ЧСИ М.Д. излага мотиви за неоснователност на жалбата, като размерът
на адвокатското възнаграждение е определен съгласно ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС и не е прекомерно завишен.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по
1
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнително № 20227870400117 по описа на ЧСИ
М.Д. е образувано на 26.07.2022 г. по молба на Р.П.Т. срещу „Д.З.“ АД въз
основа на изпълнителен лист от 14.07.2022 г. по гр.д.№ 2606/2021 г. на АС-
София, 10 с-в.С молбата взискателят е поискал налагане на запор върху
банковите му сметки.
Към молбата е приложен изпълнителен лист от 14.07.2022 г. на САС, 10
с-в, гр.д.№ 2606/2021 г. за осъждане на „Д.З.“ АД да заплати на Р.П.Т. сумата
от 20 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1
КЗ със законна лихва от 21.10.2016 г. до изплащането, както и сумата от 57,22
лв.-разходи за реабилитация с лихва за забава върху нея от 09.02.2017 г. до
плащането.
Видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и
съдействие Р.П.Т. е упълномощил адвокат П.К. да го представлява по
изпълнителното дело във връзка с издаден изпълнителен лист по гр.д.№
2606/2021 на САС, 10 с-в с договорено и платено в брой възнаграждение от
1 110 лв. с ДДС.
На 28.07.2022 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение
с посочени разноски по изпълнителното дело, вкл. сумата от 1 110 с ДДС лв.
за адвокатско възнаграждение.
На 26.07.2022 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „У.К.Б.“ АД за
налагане на запор върху вземанията по сметките, открити в банката на „Д.З.“
АД до размера на сумите по изпълнителното дело.
С писмо вх.№ 712/08.08.2022 г. „У.К.Б.“ АД е уведомил ЧСИ, че
дължимите суми по запора са преведени изцяло.
С молба вх.№ 728/10.08.2022 г. /подадена чрез куриер на 08.08.2022 г./
длъжникът е поискал от ЧСИ намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя до законоустановения
минимум по чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
С постановление изх.№ 490/12.08.2022 г., връчено на длъжника на
18.08.2022 г., ЧСИ М.Д. е отказал да намали разноските за адвокатско
възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
2
Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да
обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно
т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв.- 200 лв.
Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от
цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочен способ за изпълнение съгласно изискванията
на чл.426, ал.2 ГПК същият не е извършил други действия, които да са
насочени към извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането.
Поради изложените съображения обжалваното постановление следва да
се отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя да
се намали до размера на 200 лв. /без ДДС/ с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1,
т.1 от Наредба № 1/04 г.Намаляването на пропорционалната такса по т.26
ТТРЗЧСИ е последица от намаляването на размера на адвокатското
възнаграждение и следва да се определи от ЧСИ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски с изх.№ 490/12.08.2022 г. по изп.д.
№ 20227870400117 по описа на ЧСИ М.Д., с което ЧСИ е отказал да намали
определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя за
разликата над 200 лв. /без ДДС/ до 1 110 лв. /с ДДС/, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя Р.П.Т.-адв.П.К. от 1 110 лв. /с ДДС/ на 200 лв.
/без ДДС/.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4