О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Габрово, 16.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в закрито заседание на шестнадесети
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА ДИМОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
като разгледа
докладваното от съдия Миланези в. ч. гр. д. № 298 по описа на съда за 2020 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********,
чрез юрисконсулт Т.К., против разпореждане № 2049 от 15.05.2020 г. по ч. гр. д.
№ 588/2020 г. на РС-Габрово, в частта, в която е отхвърлено подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за договорна лихва, лихва за забава и неустойки.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилността на обжалвания
съдебен акт, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като са развити
съображения, че неправилно съдът е приел, че договорът за заем, от който
произтича процесното вземане е недействителен, тъй като в него не фигурира част от задължителното, съгласно
ЗПК, съдържание на този тип договори. Наведени са твърдения, че в конкретния
случай са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК, като са посочени в
погасителния план размера на погасителните вноски, броя, периодичността и
датите на плащане. Заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора и изискването за
посочване последователността на разпределение на вноските е неприложимо
,като не се отразява на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка от погасителните
вноски. В нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че в
случая е приложима нормата на
чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК. Моли да се отмени разпореждането в обжалваната му част
и да се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което същата
е процесуално допустима.
Настоящият състав на съда, след преценка на доказателствата
към делото, приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление, по реда на чл. 410 от ГПК, от жалбоподателя срещу Г. Д. Б., по което
с разпорежда № 2049 от 15.05.2020 г. е указано да се издадена заповед за изпълнение
за част от претендираното вземане, като е отхвърлено частично искането за
сумата от 11,93 лв. - договорна лихва за периода от 03.03.2016 г. до 16.06.2016
г., 76, 75 лв. - лихва за забава върху непогасения остатък от главницата за
период от 04.03.2016 г. - 13.03.2016 г., 75, 56 лв. неустойка за периода от
03.03.2016 г. - 16.06.2016 г. за неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение и сумата от 53, 32 лв. - неустойка за периода от 24.03.2016 г.
до 16.06.2016 г. дължима поради настъпване на предпоставките за предсрочна
изискуемост на задължението по договора за заем.
За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният
съд е приел, че в приложения погасителен план към договора за паричен заем не
се съдържат всички условия за издължаване на кредита от потребителя. Посоченото
разпределение на вноските е само с неустойка при липса на обезпечение от
договора. Не се съдържа информация какви суми са включени във вноската, какво е
разпределението на вноските между различните неизплатени суми, нито при какви
лихвени проценти се дължат тези суми (лихви и неустойки), поради което
погасителния план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Прието е, че следва да се приложи нормата на чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени
изискванията на конкретните разпоредби на закона и договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен, като в този случай не се дължи лихва или други
разходи по същия, съгласно чл. 23 от ЗПК, поради което и искането за лихва и
неустойка противоречи на закона.
Настоящият състав на съда намира, че постановеното разпореждане е частично
неправилно, по следните съображения:
Изводите на първоинстанционния съд, че приложеният към
заявлението по чл. 410 ГПК договор за паричен заем е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, са
незаконосъобразни и необосновани. Изискванията към съдържанието на договора за
потребителски кредит са визирани в отделните хипотези на чл. 11 от ЗПК, като в
чл. 22 от ЗПК са посочени последиците
при неспазване на конкретни разпоредби
на чл.11 от ЗПК.
В чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е установено изискване договорът
за потребителски кредит да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера ,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Тази разпоредба възпроизвежда като
съдържание чл. 10, т. 2, б ”з” от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно чл. 10, т. 2, б ”з” от
Директива 1008/48 договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин размера,
броя и периодичността на дължимите
погасителни вноски и когато е уместно, реда
на разпределение на вноските
между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти
за целите на погасяването.
Относно приложимостта на чл. 10, т.
2, б ”з”-„й” от Директивата има постановено решение на Съда на ЕС от 05.09.2019г. по дело
С-331/18/. В него е прието, че член 10,
параграф 2, букви з)—й) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета във връзка с член 22,
параграф 1 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на
главницата, лихвите и другите разходи.
От доказателствата по делото се
установява, че заявителят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е представил към
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 588/2020г. по описа на Районен
съд – Габрово договор за паричен заем № 63777, сключен на 11.02.2016 г. между „Сити
Кеш” ООД като заемодател и Г.Б. като
заемател, с предмет на договора – потребителски заем, като същият е със срок 18
месеца.; размер на заемната сума 200 лв.; брой на вноските – 18; размер на месечната погасителна вноска 11, 94 лв.; ГПР
49, 424 %, месечен лихвен процент по
заема 3, 34%; обща дължима сума от заемателя 214, 93 лв.; датите на плащане на всяка от погасителните
вноски са уговорени в приложения погасителен план, като първоначалната и
последната вноска са уговорени по т. 8 и т. 10 от договора.
В случая в процесния договор за потребителски кредит
начинът, по който е уговорен размера, броя
и периодичността на дължимите погасителни вноски, съответстват на изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК и с даденото тълкуване в цитираното по-горе
решение на СЕС по дело С-331/18/. Предвид на това не е осъществено основанието
на чл.22 ЗПК и процесният договор не е недействителен поради неспазване
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. От изложеното следва, че за
договорната лихва, лихвата за забава и лихвата за забава следва да се издаде
заповед за изпълнение.
По отношение на претендираните неустойки от заявителя, настоящият
състав на съда намира, че правилно първоинстанционния съд не е издал заповед за
изпълнение, тъй като в тази част искането противоречи на закона и добрите нрави,
а и конкретни възражения в тази част не се навеждат в частната жалба. Заемодателят
е отпуснал паричен заем в размер на 200 лв., а уговорената и начислена
неустойка по чл. 8 - при
непредставяне на обезпечение, е в размер на 85, 68 лв., а
уговорената неустойка по чл. 7, ал. 4 от договора е в размер на 20 % изчислена върху непогасената главница,
договорена лихва и неустойката по чл. 8 от договор, с което същите излизат извън присъщите
на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до
оскъпяване на кредита и в този смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т. 3 от
ТР № 1/09 г. на ВКС. Неустойката се начислява еднократно за неизпълнение на
непарично задължение и се
дължи и
при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. В
интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото
да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението
за отпускане на кредита, за
което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл.
16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната
сума. С така
въведеното задължение за
представяне на обезпечение следва,
че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест
на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Като
договорен подход неустойката
цели
да се заобиколи забраната на чл. 143, т.3 ЗЗП, защото със задължението за
представяне на обезпечение следва,
че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест
на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Това цели да създаде предпоставки за начисляване
на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена
част от нея – т.е. води до оскъпяване на кредита. Неустойката по чл. 8 не е
обоснована от вредите за кредитора, а произтича от неприсъщо за договора за
кредит задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното
задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на
обезпечение чрез поръчителство.
Предвид гореизложеното разпореждането на първоинстанционния
съд, в обжалваната част по отношение на претендираните лихви следва да бъде
отменено, като се укаже на първоинстанционния съд да издаде заповед за
изпълнение в тази част, а в останалата обжалвана част следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2049 от 15.05.2020 г. по ч. гр. д. №
588/2020 г. на РС- Габрово, в частта, в която е отхвърлено подаденото от
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за 11,93 лв. - договорна лихва
за периода от 03.03.2016 г. до 16.06.2016 г., 76, 75 лв. - лихва за забава
върху непогасения остатък от главницата за период от 04.03.2016 г. - 13.03.2016
г. против Г. Д. Б., ЕГН **********, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧЛ. 410
от ГПК срещу длъжника Г. Д.
Б., ЕГН **********,***,
за сумата от 11,93
лв. - договорна лихва за периода от 03.03.2016 г. до 16.06.2016 г., 76, 75 лв.
- лихва за забава върху непогасения остатък от главницата за период от
04.03.2016 г. - 13.03.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2049 от 15.05.2020 г. по
ч. гр. д. № 588/2020 г. на РС- Габрово в останалата му обжалвана част като
правилно и законосъобразно.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение
съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: