Решение по дело №5520/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3245
Дата: 11 октомври 2023 г.
Съдия: Мартин Стаматов
Дело: 20223110105520
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3245
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110105520 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Е.-П. П.” *****със
седалище и адрес на управление в гр. В. *****, „В. т. – ***”, бул. „В.В.“ № *****, с която
претендира да бъде осъден Р. М. Л. да му заплати сумата от 238,75 лева – цена на неплатена
ел. енергия, по фактури издадени на 12.02.2020г. и 15.06.2020г., за обект с кл. № *******,
аб. № ********, находящ се в с. К., обл. В., УПИ ***** и 48,73 лв. - мораторна лихва върху
главниците, за периода от падежа на всяка една фактурите до 21.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: През периодите от 21.12.2019г. до 20.01.2020г. и от 21.04.2020г. до
20.05.2020г. ищецът като продавач по договор при общи условия /ОУДПЕЕ/ доставил
уговорената стока – ел. енергия на стойност 238,75 лв., но ответникът като клиент- купувач
не платил дължимата цена в уговорените срокове. Предвид неизпълнението на
задължението за плащане кредиторът претендира по съдебен ред присъждането им.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска. Оспорва
качеството на потребител на ответника и реалната доставка на посочената електроенергия
до обекта, както и отчитането й по съответния ред. Оспорва съдържанието на
представените частни документи към исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите писмени доказателства – копия от: общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П.“ *****,, решение № ****г. на ******, общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-**** П.“ АД; обяви във
в.“Т.“ и в. "Ч."; фактури № ******г. и № **************г.; извлечение от сметка към
21.04.2022г. за клиентски № ************** и абонатен № *********; справка за
1
потребление през последните 12/24/36м към 27.04.2022г. и извлечение за фактури и
плащания за период към дата 27.04.2022г. за клиентски № ******, се установява, че: на
07.11.2007г. ******** е одобрил общи условия за доставка на електроенергия от „Е. Б. П.”
****. На 21.07.2014г. ***с Решение № ОУ-06/21.07.2014г. е одобрил общи условия за
доставка на електроенергия от „Е.-П. П.” ****, което било отменено с решение на ВАС №
798/20.01.2017г., като за това обстоятелство от оператора са публикувани обявления във в-к
„Т.” и в-к „Ч.”. На 12.02.2020г. и 15.06.2020г. „Е.-П. П.” **** издал две фактури за
доставена електроенергия на обект за обект с кл. № ******, аб. № ******, находящ се в с. К.,
обл. В., ******* с посочени в тях падежи 25.03.2020г. и 27.02.2020г. на обща стойност
238,75 лв.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените искове са осъдителни с правно основание чл. 91 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявени искове с
горепосоченото правно основание, ищецът да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за продажба на
електроенергия, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на купувача, т.е,
че е доставил реално /отчетено от изправно СТИ/ през конкретен период от време на адрес
обект в с. К., обл. В., ***** количество електроенергия на стойност 238,75лв., както и
настъпил падеж за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответникът да не е
провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на
задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието на други
правопогасяващи обстоятелства.
За настоящия казус меродавна е правната уредба посочена в Закона за енергетиката
(обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.), Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) и Правила за измерване на
количеството електрическа енергия – ******* (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2019г.).
Приложими са и общите условия на ищеца към договорите за доставка на електроенергия,
които са приети през 2014г. до отмяната им на 20.01.2017г., а след това тези приети през
2007г., които са влезли в сила по реда на чл. 104а от ЗЕ, като в тази насока липсва спор по
делото, както и че „Е.-П. П.” **** е оператор на по см. на чл. 92 т. 6 от ЗЕ.
По настоящото дело, въпреки даденото от съда с доклада по делото изрично указание
на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си, че ответникът е имал качеството на
потребител по см. на чл. 92 т. 4 ЗЕ, и че реално е доставил претендираното количество
електроенергия в обекта му /чрез наличието на отчет от изрядно СТЕ/, обстоятелства и
доказателства в този смисъл не бяха посочени, респ. събрани в хода на процеса.
Липсата на установено качество на потребител на ответника е достатъчно основание
искът да бъде отхвърлен изцяло. Отделно от това, дори и да се приеме обратното, в случая
не се установява и твърдяната реална доставка на електроенергията, цената за която се
претендира с процесния иск.
Предвид изхода на спора, на ищеца разноски не се следват, а от страна на ответника
такива не са сторени.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд


РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.-П. П.” ***** ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление – гр. В., бул. „В. В.” № *******, „В.-т.” искове с правно основание
чл. 91 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да бъде осъден Р. М. Л., р. *******г., гражданин на
О. к. В. и Сев. И. да му заплати сумата от 238,75 лева – цена на неплатена ел. енергия, по
фактури издадени на 12.02.2020 г. и 15.06.2020г., за обект с кл. № *********, аб. № *******,
находящ се в с. К., обл. В., *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата
2
на подаване на исковата молба – 03.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението
и сумата от 48,73 лв. - мораторна лихва върху главницата, за периода от падежа на всяка
една фактурите до 21.04.2021г.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3