РЕШЕНИЕ №
гр. Павликени 18.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, наказателна колегия в публично заседание на двадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Р.Цариградска
при
секретаря Венка Миланова, като разгледа докладваното от съдията НАХдело N 86 по
описа за 2019г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Жалбоподателят Н.Г.Д. моли съда да
отмени Наказателно постановление НП № 18-1275-001091/***2018г.
на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.***, с което й е наложено административно наказание „глоба”
от 50лв., като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата излага съображения
за незаконосъобразност на Наказателното постановление: Твърди, че е нарушена процедурата
по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание,
както и че изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление не
отговаря на фактическото положение. Твърди, че не е извършил процесното нарушение.
Ответникът редовно призован за съдебно заседание
не изпраща представител, не заема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид становището на страните
и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:
На 28.06.2018г. около 14.15 часа св.С. и
М., служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.***, се намирали в централната част на гр.*** – на ул. *** зад сградата на
Съдебната палата в града, където осъществявали контрол по спазване на ЗДвП. По
същото време жалбоподателят Н.Г.Д. управлявала т.а. Опел Виваро с peг. № *** - собственост на ***
с ЕИК
*** по същата улица, движейки се в посока към
ул. ***. Била спрян за проверка след подаден сигнал със стоп
палка.
В резултат на извършената проверка бил
съставен АУАН серия Г №*** с
актосъставител св.С.В.С. - мл. автоконтрольор при ОД на МВР–***, в присъствието на св. Л.В.М. срещу жалбоподателката.
Нарушението за което е съставен акта се състои в това, че „управлява т.а. …
като по време на управление на овтомобила използва телефон без да използва
устройство, позволяващо използване без участие на ръцете“. С описаното нарушение
актосъставителят е счел, че е нарушена разпоредбата на чл.104А от ЗДвП. Актът е
подписан от актосъставителя, свидетеля на констатиране на нарушението и нарушителя.
Жалбоподателят е подписал и приложената под АУАН разписка, че е получил и препис
от акта. В самия акт са вписани възражения, а именно, че не е ползвала мобилен
телефон и същият при проверката се е намирал в чанта на съседната седалка.
Въз основа на АУАН е издадено оспорваното
НП, в което нарушението е описано аналогично на акта и е квалифицирано по същия
законов текст. За посоченото нарушение на жалбоподотелката е наложено наказание
„глоба” от 50лв. на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Постановено е и отнемане на
6 контролни точки на основание Наредба І-2539 на МВР. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя
лично на 21.03.2019г. Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР *** с вх.№***/26.03.2019г.
и постъпила по пощата с клеймо от 25.03.2019г.
По делото са приобщени като доказателства
заверени преписи от НП № 18-1275-001091 от ***18
г. на началник на сектор ПП към ОД на МВР ***
и от процесния АУАН. Видно от Заповед №81213-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, оправомощени да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП са
полицейските органи, заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в ОДМВР /т.1.3.
от заповедта/, а издават наказателни постановления по същия закон – началниците
на СПП при ОДМВР /т.2.7. от заповедта/.
Видно от приложената справка за
нарушител/водач, жалбоподателката е правоспособен водач на МПС от 1983г. и няма
други констатирани нарушение, с изключение на процесното.
В производството по делото са разпитани като
свидетели Л.М. (свидетел - очевидец и свидетел при съставяне на АУАН) и С.С. (очевидец
и актосъставител). Свидетелите не си спомнят подробности от случая без да им
бъде предявен АУАН. След запознаване със същия и двамата са потвърдили отразените
в АУАН констатации, като сочат, че непосредствено са възприели, че Д. е ползвала
мобилен телефон, по който е разговаряла, което видели след като завила надясно към
улицата, на която се намирали проверяващите и се движела към тях. Разстоянието
от кръстовището, на което жалбоподателката завила към проверяващите до тяхното
местонахождение било не повече от 50 метра, воланът на автомобила бил
стандартен – от лявата страна. По данни от единия свидетел времето по време на
проверката било облачно и дъждовно, а според другия – времето се развалило
когато отпечатали АУАН. Посоката на движение на Д. било североизток-югозапад,
т.е. към часа на проверката слънцето е греело срещу нея и предното панорамно
стъкло. Свидетелите заявяват, че в хода на проверката жалбоподателката заявила,
че не е говорила по телефона и им предлагала да проверят обажданията, за да се
уверят в това, но те отказали, тъй като нямали такова правомощие. При самата
проверка свидетелите не са видели у жалбоподателката или в близост до нея в
колата мобилен телефон.
По делото бе направен опит по искане на
защита да се установят разговорите, проведени от телефона, ползван от
жалбоподателката, но съгласно отговора на мобилния оператор, такива данни не се
съхраняват към датата на изискването им.
Изложената
по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на приетите
като доказателства по делото писмени доказателствени материали, както и от показанията
на разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок съгласно
чл. 59, ал. 2, ЗАНН от дееспособно лице, притежаващо процесуална легитимация. Същата
е подадена и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). По изложените
съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
Разгледана по същество депозираната жалба
е основателна.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не бе доказан по безспорен и категоричен начин факта на извършване
на нарушението от страна на жалбоподателя.
Процесуалните действия по налагане на административно
наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител.
Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно
установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна
отговорност. Преценката на административнонаказващия орган дали да се издаде НП,
следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена
сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума
на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение
и обстоятелствата, при които е извършено, като в тежест на административния орган
е да докаже извършването на нарушението, участието на наказания и неговата вина.
В разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП е установена забрана за водача
на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление
на превозното средство, освен при наличието на устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете му. На основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП,
при установяване на нарушение на горната разпоредба се налага наказание глоба в
размер от 50 лв.
В процесния случай в съдебното производство
са събрани противоречиви доказателства: актосъставителят и свидетелят на нарушението,
поддържат, че наказаното лице е извършило гореописаното нарушение, но едва след
запознаване с АУАН. Твърдят, че са възприели ясно поведението на
жалбоподателката, което е обективно невъзможно, при положение, че тя се е
движила срещу тях в продължение само на 20-50 метра, дошла е от лява пресечка
спрямо проверяващите и те са нямали видимост към шофьорското място /намиращо се
в лявата страна на автомобила/. При движението й към свидетелите, отново
шофьорското място е било външно за тях /позиционирани от дясна страна на
движението/ и при отразена от предното панорамно стъкло слънчева светлина съдът
не кредитира като убедителни показанията, че са възприели как водача говори по
телефона. При спирането за проверка секунди след това, такъв не е установен от
проверяващите във водача или около него. Жалбоподателката е извадила телефон от
чантата си и искала да покаже проведените разговори.
Настоящият
състав намира, че при констатиране на нарушението е следвало при налично
възражение и оспорване на фактическата обстановка по АУАН,
административно-наказващият орган да извърши проверка и събере доказателства,
за да установи обективната истина - да се
установи мобилен номер, проведени от него разговори, за да може безусловно да се
твърди, че телефон е използван от нарушителя. АНО не е запазил и записите от
служебните камери, с които са оборудвани патрулните коли и дари не ги е
приобщил и изследвал за целите на административно-наказателното производство.
С оглед на изложеното съдът приема че събраните
по делото доказателства, не са достатъчно категорични и обективни, за да формират
вътрешно убеждение у съда относно наличието на безспорно доказани факти и обстоятелства.
Отчитайки гореизложеното съдът намира, че извършването на процесното нарушение не
е установено по категоричен начин, за да може да бъде ангажирана административнонаказателната
отгворност на нарушителя. Осъщественото с обжалваното НП административно наказване
представлява наказателно обвинение по смисъла на чл. 6, параграф 1 от ЕКЗПЧ, поради
което принципите на административнотонаказателното производство следват тези на
наказателното право и намират субсидиарно приложение. При ангажирането в съдебна
фаза на доказателства, оборващи констатациите в съставения АУАН, в тежест на администартивнонаказващия
орган е да установи нарушението по недвусмислен и категоричен начин. В разглеждания
случай не е изпълнено това изискване, поради което наказателно постановление следва
да бъде отменено.
По отношение на спазване процесуалните
изисквания на ЗАНН следва да се отбележи и че е налице нарушение на правата на
жалбоподателката досежно възможността й да изложи възражение по АУАН. Самите
свидетели признават, че не са позволили на проверяваното лице да изложи възражения,
тъй като бланката от мобилен принтер не давала такава възможност, но след
разговори от нейна страна и по нейни твърдения с адвокат, е изложила кратки
такива върху акта. Поведението на актосъставителя е грубо нарушение на ЗАНН,
който изрично предвижда задължение на нарушителя да бъде дадена възможност да
се запознае с акта и изложи възраженията си по него. Препращането към
алтернативата за писмени такива в 3-дневен срок е право на нарушителя, което
той избира дали да реализира.
По изложените съображения жалбата се
явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като обжалваното постановление
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 18 - 1275 - 001091/***2018г., издадено от началник на сектор ПП – ***, при ОД на МВР - ***,
с което на Н.Г.Д. ***, ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 104а от ЗДВП
и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание
- глоба в размер на 50 лв., а на основание Наредба № I-з 2539 на МВР е постановено
отнемане на 6 контролни точки като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Великотърновския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.