№ 224
гр. Елин Пелин, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20231820100497 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът Н. Н. Н., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв. Д. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр.... бул. “....“
№ 81, ет.3, ап.Б е предявил срещу ответника „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК .....
със седалище и адрес на управление гр..., пл. „..“ № 13Б представлявано от
С.Н.Т. искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Моли съдът да постанови решение, с което да приеме, че клаузата на чл.27 от
Договор за кредит № 727701 от 28.08.2021 г. сключен между ищеца и
ответника е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП. Иска се на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД съдът да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 20.00 лева недължимо платена по
недействителната клауза за неустойка по Договор за кредит № 727701 от
28.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Излага твърдения, че въз основа на процесния договор за кредит №
727701 от 28.08.2021 г. ищцата е получила заемна сума от 1040.00 лева и се е
1
задължила да върне сумата от 1429.68 лева. Съгласно Договора за кредит
ГПР е в размер на 42,58 %, а ГЛП в размер на 36 % при срок на кредита от 3
вноски. В чл.27 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не
предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в
размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден през
който не е предоставено договореното обезпечение, а съгласно ал.2 от същата
разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна
вноска. В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на
323,89 лева разпределена на 3 вноски, всяка от които е добавена към
дължимата главница и лихва по договора за кредит, което е отразено в
погасителния план.
Излагат се подробни аргументи относно нищожността на процесния
договор и основателността на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът „СТИК-КРЕДИТ“ АД в срока по чл.131 от ГПК депозира
писмен отговор чрез пълномощника си адв.Христомир Николов – АК град
Разград, с който изразява становище за допустимост на предявените искове,
но ги намира за изцяло неоснователни и ги оспорва. Излагат се подробни
аргументи относно неоснователността на претенциите.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени
доказателства се установява, че между „Стик-Кредит“ АД и Н. Н. Н. е
сключен Договор за потребителски кредит № 727701 от 28.08.2021 г. във
формата на електронен документ по силата на който на ищцата е
предоставена сумата от 1040.00 лева и се е задължила да върне сумата от
1429.68 лева, съобразно условията по договора. Не е спорно и
обстоятелството, че на ищцата съгласно клаузите на договора е начислена
неустойка в общ размер от 323,89 лева.
От представения по делото погасителен план се установява, че
размерът на неустойката е разпределен на 3 вноски, всяка от които е дължима
ежемесечно заедно с размера на главницата и лихвата.
Видно от чл.17 на процесния договор е, че страните са договорили
обезпечение, което потребителят следва да осигури в срок до три дни от
2
сключването на договора, като подробно са описани възможностите и
начините за предоставянето му.
В раздел „Неустойки“ на договора, чл.27 е уговорено, че ако
потребителят не изпълни задължението си, дължи на кредитора неустойка в
размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден през
който не е предоставено договореното обезпечение по чл.17, като страните се
съгласяват, че неизпълнението на задължението причинява на кредитора
вреди, в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани
на предположението, че последният ще предостави в срок договореното
обезпечение. Страните са се уговорили също, в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично
начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се
дължи само за периода през който потребителят не е осигурил договореното
обезпечение, а ако осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по
чл.17, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението.
Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено,
независимо по какви причини отново настъпва неизпълнение, като
потребителят дължи неустойка считано от деня, в който действието на
обезпечението е било прекратено.
Предвид така установените обстоятелства, настоящият състав намира
предявените искове за основателни, тъй като уговорената в договора клауза за
неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
В този смисъл съдът взе предвид постановеното Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с което е
прието, че неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Действително критериите за наличието на нищожност следва
да се преценяват за всеки отделен случай с оглед фактите и обстоятелствата
относими към размера на кредита, размера на обезпеченото с неустойката
задължение, вида на уговорената неустойка, съотношението между размера
на неустойката и очакваните от кредитора вреди при евентуално
неизпълнение на задължението, като освен обезпечителна и обезщетителна,
неустойката може да изпълнява и наказателна функция.
3
В случая от представения по делото договор, Раздел „Обезпечения“
чл.17 се установява, че страните по него са уговорили клауза за задължаване
на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, а при неизпълнение се дължи
неустойка в размер, който надвишава многократно печалбата на кредитора,
която се формира от уговорената възнаградителната лихва по договора.
Уговорената неустойка несъмнено цели да санкционира заемателя при
виновно неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение, но несъмнено задължението за предоставяне на обезпечение на
главния дълг има второстепенен характер и дори кредитополучателят да не го
изпълни, това по никакъв начин не рефлектира пряко върху основното
задължение, което той има за погасяване задълженията си по договора за
заплащане на дължимата главница и лихви, съобразно клаузите на процесния
договор.
Видно е от клаузите на сключения между страните договор и
погасителния план към него е, че в случая размерът на уговорената неустойка
от 323,89 лева предварително е включен още при сключването на договора в
погасителния план като задължителен елемент от дължимата за месеца
вноска, която неустойка също следва да се заплаща разсрочено, едновременно
с дължимите суми за главница и лихва.
Ето защо съдът намира, че клаузата в договора уреждаща дължима
неустойка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД, тъй като по този начин е нарушен основния принцип на
справедливостта и несъмнено излиза извън обсега на своята обезпечителна и
обезщетителна функции, които законодателят й е придал.
Следва да се отбележи също, че доколкото в случая се касае за договор
сключен от разстояние, то съгласно чл.18, ал.5 от ЗПФУР, за договорите за
предоставяне на финансови услуги от разстояние приложими са и нормите на
чл.143-148 от Закона за защита на потребителите, поради което следва да се
приеме, че уговорената в чл.23 от договора неустойка за неизпълнение на
задължение, свързано с обезпечаване вземането на кредитора се явява и
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 от Закона за защита на
потребителите. С § 13а от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите, която е съобразена с практиката на Европейския съд по
4
Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори „...националният съд е длъжен да разгледа
служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете
такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това.“. По смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите, ищцата по делото има
качеството на потребител, тъй като е физическо лице, ползващо финансови
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Съгласно чл.143 от Закона за защита на
потребителите, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а в т.5 е визирана
хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Несъмнено уговореното в случая заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечение поставя потребителя в
неравностойно положение, тъй като е довело до неблагоприятни последици в
правната му сфера, които са по-големи от законоустановените. Правната
същност на неустойката има санкционен характер за една от страните по
договора във връзка с изпълнението на самия договор, а уговарянето на
неустойка за неизпълнение на задължения във връзка с обезпечаване на
вземането на кредитора несъмнено е в противоречие със закона, тъй като
законодателят е предвидил достатъчно други гаранции и механизми, които
гарантират възможностите на кредитодателя да реализира вземанията си от
длъжника. Съгласно чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
Нищожността на уговорената неустойка произтича и от факта, че за да
бъде уговорена тази неустойка още към момента на сключване на договора,
както в случая е сторено и тя да бъде определена по размер и в погасителния
план, както в случая е сторено от кредитора, то вредите за кредитодателя
следва предварително да са били известни, а не да касаят едно бъдещо
събитие. В случая кредиторът не е изпълнил задължението си за
5
предварителна оценка на финансовата обезпеченост на вземането си към
момента на предоставяне на заема и не може да обоснове и изведе интерес въз
основа на който да претендира процесната неустойка още към момента на
сключване на договора.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, несъмнено излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
несъмнено води до неоснователно обогатяване на кредитора, поради което
клаузата, с която е уговорена процесната неустойка е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ето защо с уговарянето на процесната неустойка, с която кредиторът е
поставил на заемателя условие, след получаването на заема в тридневен срок
да осигури поръчители е нарушение на чл.138, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите, тъй като договорът за поръчителство между поръчителя и
кредитора, следва да бъде сключен в писмена форма, а в случая се иска
отговорност от длъжника за действия на трети лица, каквато отговорност
съгласно договора те не могат да носят. Тези доводи касаят и исканата
алтернативно банкова гаранция, което отново представлява ангажиране на
трети лица - банкови институции с ангажименти по изпълнение на договор,
по който те не са страни.
С оглед изложеното, съдът намира, че така договорената неустойка по
чл.27 от договора за кредит е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
С оглед извода за наличие на нищожност на клаузата на чл.27 от
Договора, платените суми по нея са заплатени от потребителя на кредитора
при начална липса на основание, поради което подлежат на връщане съгласно
нормата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Изводът за нищожност на клаузата за
неустойка, в това число и по аргумент от чл.23 от ЗПК се явява получена без
основание и следва да бъде възстановена от кредитора на ищцата. Ответникът
не оспорва получаването на процесната сума, поради което следва да се
приеме за доказано обстоятелството, че ищецът е погасил претендираната
сума в размер на 20.00 лева представляваща заплатена неустойка по
процесния договор за кредит, поради което и този иск е основателен и следва
да се уважи в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението считано от датата на подаване на
6
иска в съда – 03.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, ответникът дължи на ищцата сторените
разноски по делото – 100,00 лева заплатена държавна такса.
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. Д. М.,
поради което на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сума в минимален
размер от 480.00 лева по иска с правно основание чл.26 от ЗЗД и 480.00 лева
по иска с правно основание чл.55 от ЗЗД, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и предвид обстоятелството, че същото е протекло в едно
съдебно заседание, в което пълномощникът на ищцата не се е явил.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата в чл.27 от Договор за
потребителски кредит № 727701 от 28.08.2021 г. сключен между Н. Н. Н.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.... бул. “....“ № 81, ет.3, ап.Б чрез адв.
Д. М. и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление
гр..., пл. „..“ № 13Б представлявано от С.Н.Т. предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 323,89 лева на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, на
чл.143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Н.,
ЕГН ********** сумата от 20.00 лева /двадесет лева/ като недължимо
платена по клаузата за неустойка обективирана в чл.27 от Договор за
потребителски кредит № 727701 от 28.08.2021 г. сключен между Н. Н. Н.,
ЕГН ********** и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ....., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на иска в съда – 03.05.2023 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Н.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 100,00 лева
/сто лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
7
адвокатурата „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В.
М. – АК Пловдив с адрес: гр.... бул. „....“ № 81, ет.3, ап.Б сумата 960.00
/деветстотин и шестдесет/ лева разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
8