ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 785
гр. Пловдив, 25.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500577 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.410 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК – *********, чрез юрк. Ц. П., против Разпореждане №
1062/13.01.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 18996/2021г. от Районен съд –
Пловдив, IV гр.с., с което е отхвърлено заявление с вх. № 73386/ 30.11.2021 г.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от
дружеството против Н. С. М., ЕГН - **********, за вземания за главница в
размер на 535,66 лв. – главница, представляваща неплатени суми по договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за който е открит Акаунт №
17186522001, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
във връзка с който са издадени 5 бр. фактури за отчетен период 23.12.2018 г. –
21.05.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на кредитора на 24.02.2020
г. с приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 15.10.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
30.11.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в
размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго,
с което съдът да се произнесе по същество за издаването на заповед по чл.410
1
от ГПК за тези суми, претендирани със заявлението.
Окръжен съд - Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на
разглеждане.
Заповедното производство е образувано по заявление на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника Н. С. М. за сума в общ размер на
535,66 лв., представляваща главница по фактури, както и законна лихва за
забава от датата на входиране на задължението в съда до окончателното
плащане на сумите.
С Разпореждане № 26232/21.12.2021 г., съдът е указал на
кредитора да отстрани в тридневен срок констатирани нередовности на
заявлението, като посочи
-какви вземания, на какво основание и за какъв период се
претендират.
-отделните вземания следва да бъдат индивидуализирани, чрез
посочване на конкретния договор, стойност на предоставена електронна или
съобщителна услуга и период;
-следва да се посочи за коя услуга каква сума се претендира, кога
е сключен договорът от който произтича конкретното вземане и с какъв
предмет е той; при какъв месечен абонамент на отделните услуги.;
-да се конкретизира дали претендираната сума се отнася до
дължими месечни абонаментни такси и за какъв период са дължими те, като е
недопустимо е вземането да се индивидуализира като вземане за главница по
фактури.
С Молба с вх. № 1591/10.01.2022 г. /на л.16/, кредиторът е
посочил, че претендираната сума се дължи по Договор с №
1718652214012019-45979513 от 14.01.2019 г., във връзка с който били
издадени следните фактури: № ********** от 22.01.2019 г., издадена за
периода 23.12.2018 г. – 21.01.2019 г. за сумата от 6,24 лв.; № ********** от
22.02.2019 г., издадена за периода 23.01.2019 г. – 21.01.2019 г. за сумата от
212,38 лв.; № ********** от 22.03.2019 г., издадена за периода 20.02.2019 г. –
2
21.01.2019 г. за сумата от 32,67 лв.; № ********** от 23.04.2019 г., издадена
за периода 24.03.2019 г. – 22.04.2019 г. за сумата от 6,39 лв.; № ********** от
22.05.2019 г., издадена за периода 22.04.2019 г. – 21.05.2019 г. за сумата от
277,98 лв.
Районният съд, за да отхвърли заявлението излага съображения,
че с посочената молба от 10.01.2022 г., кредиторът не е изпълнил дадените с
Разпореждане № 26232 от 21.12.2021 г. указания, тъй като не става ясно за
коя услуга от договора, каква сума се претендира, при какъв месечен
абонамент на отделните услуги и за какъв период. В представения по делото
договор от 14.01.2019 г. за различните видове услуги са предвидени различни
по размер такси, като не е посочено, какви точно услуги са предоставени на
длъжника в какъв размер, съответно каква е цената на всяка от
предоставените му услуги. В договора е уговорена и неустойка при
предсрочно прекратяване на същия преди изтичане на уговорения срок по
искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими
суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата /закупени/ или предоставени на
лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора. Доколкото са
предвидени различен вид такси за различните видове предоставени услуги,
налице е обосновано съмнение относно основанието, въз основа на което се
претендира главницата от 535,66 лв., като не става ясно и как точно е
формирана сумата от 6,24 лв. по фактура от 22.01.2019 г. и какви вземания са
включени в нея – дали се касае за месечен абонамент, дали представлява цена
на предоставена услуга и каква, дали представлява част от начислена
неустойка. Същото се отнася и за сумата от 212,38 лв. по фактура 22.02.2019
г., сумата от 32,67 лв. по фактура от 22.03.2019 г., сумата от 6,39 лв. по
фактура от 23.04.2019 г., както и сумата от 277,98 лв. по фактура от
22.05.2019 г.
С частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД са
3
направени възражения, че при преценката относно спазването на
изискванията по чл.127 ал.1 от ГПК следва да се изхожда от целта на
заповедното производство, която е да провери дали претендираното вземане е
спорно, а не дали съществува. Поддържа, че в случая подаденото заявление
отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, а дадените
указания за посочване какви са дължимите суми по всички договори
поотделно – по видове и по периоди са неправилни. Заявителят е посочил, че
предявените суми неизпълнени задължения по конкретни издадени фактури
за дължими и неизплатени суми с конкретизиран номер на фактура, дата на
издаване, фактуриран период и размер на търсената сума по всяка фактура.
Общата стойност на тези фактури отговаря на сумата, за която се иска
издаване на заповед по чл.410 от ГПК. Индивидуализацията на вземанията по
начина, направен в заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за
изпълнение и дава възможност на длъжника да установи какво е вземането,
което се претендира от него и да възрази против заповедта.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е неоснователна. Съобразно чл.410 ал.2 изр.1 от ГПК –
Заявлението съдържа искането за издаване на изпълнителен лист и трябва да
отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 т.1 и т.2. Конкретното
подадено заявление по чл.410 от ГПК не отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 т.4 и т.5 от ГПК, тъй като не са индивидуализирани поотделно
претендираните суми по основание и размер и съответно не е формулирано
ясно искане към съда. Въпреки изрично дадените указания за конкретизация,
в уточнителната молба с вх.№ 1591/10.01.2022г. не са отстранени
нередовностите, тъй като заявителят единствено и само е описал всяка една
от фактурите за каква стойност е издадена, тоест сборната сума от 535,66 лв.
от кои отделни суми е формирана, но не е конкретизирал на какво основание
е дължима - за коя услуга от договора се отнася, каква е цената, при какъв
месечен абонамент и за какъв период се претендира. Това е наложително, с
оглед на това, че в приложения Договор от 14.01.2019 г. /на л.8/ са описани
различни видове услуги и с различни по размер такси, като действително не
е било изрично записано на длъжника кои услуги са предоставени и при
какви цени на всяка една от тях. Районният съд правилно е достигнал до
извод, че не е достатъчно само да се изброят фактурите и сумите, а трябва за
всяка една от тях да се посочат поотделно обстоятелствата, на които се
4
основава искането за заплащането им. В уточнителната молба липсва изобщо
каквото и да било пояснение за предмета на вземането по всяка една от тях.
Неотстраняването на тези нередовности по отношение на всяка
една от претендираните суми води до последица за изцяло отхвърляне на
заявлението поради неспазване на нормите на чл.410 ал.2 изр.1 във вр. с
чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане № 1062/13.01.2022 г. по ч.гр.д.№
18996/2021г., постановено от Районен съд – Пловдив, IV гр.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5