Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети
състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. ТОДОРОВА
при секретаря Ирина
Борисова и в
присъствието на прокурор Мария Стоянова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 992 по описа за 2020 година на РС Елин Пелин, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.530 и сл. от
ГПК.
Подадена е молба от Р. Христова Й., ЕГН **********
*** със съдебен адрес:*** чрез адв.Д.Л. – АК Видин, с
която се иска съдът да допусне промяна в данните за гражданското състояние в
регистрите на ЕСГРАОН досежно пола на молителката от женски на мъжки, като
бъде отразена и съответната промяна в
ЕГН на лицето, да се допусне промяна на собственото, бащиното и фамилното име на
молителката от Р. Христова Й. на Р.Й., като тези промени бъдат отразени в
регистрите за гражданското състояние на лицето и в актовете за гражданско
състояние.
Излагат се твърдения, че след раждането си молителката получила акт за
раждане, в който е вписана като лице от женски пол, което е било в съответствие
с външните й полови белези. От 2015 г., когато молителката е на 17 години,
същата започва да се самоопределя и
приема сабе си като лице от мъжки пол. Нейните
приятели също я възприемат като лице от мъжки пол, както и всички околни,
защото външният й вид съвпада с този, който
обществото приема за мъжкия пол. Родителите й също я приемат като лице
от мъжки пол, като само майката приема с леки затруднения обстоятелството, че
детето й е транссексуално, но е проявила разбиране и изразява желание двете да
отидат заедно на психиатър, за да се разбере ситуацията по-добре.
Пред
непознати хора, молителката се представя с името Р. и използва мъжки род, но
когато се наложи да се легитимира с личната си карта се налага тя обстойно и подробно да обяснява каква е
ситуацията и защо личните й документи са с женски имена, а тя се възприема за мъж. Дори в
работната си среда молителката намира
разбиране и колегите й се обръщат към нея като лице от мъжки пол и я наричат с избраното
от нея мъжко име Р.
Молителката започнала да приема тестостерон без да е ходила на преглед
при ендокринолог, тъй като не е имала възможност да
отиде и не е знаела към кой точно да се обърне, а желанието външният й вид да съответства
с вътрешното й аз било толкова силно, че си самоназначила
тестостерон и започнала да го приема редовно като сама регулира дозата и
следи нивата. Менструацията й спряла
след приема на хормони и след това не е имала месечен цикъл.
Твърди,
че има намерение след смяната на имената, пола и ЕГН-то си, да се подложи на
операция, за да премахне гърдите си и след това с втора операция да смени половите
си органи. Всичко това води до
заключение, че у молителката окончателно се е формирало вътрешното чувство на
самоопределение като мъж, а не като жена, както е записана в акта си за
раждане.
Изложеното сочи, че молителката има състояние на „транссексуалност“,
което означава, че има разминаване между
телесния и психичния пол. Международната класификация на болестите, счита, че
възникването на транссексуалното състояние се дължи основно на фактори, оказващи влияние върху развитието на
ембрионалния мозък още преди детето да се роди, в резултат на което при хора,
притежаващи типичните за даден пол физически първични и вторични полови белези
се формира сексуална идентичност и сексуално поведение, характерни за лицата от другия пол. Това е причината от
ранна възраст децата с това състояние да се държат по начин типичен за
представителите на другия пол, а с настъпването на половата зрялост при тях да
се изгражда сексуална идентичност, противоположна на физическия им пол.
През
годините у молителката се формира вътрешно и психично чувство на определяне
като мъж, а не като жена и към момента това себеопределяне
се е формирало окончателно.
Молителката е напълно осъзната и
изключително рационално мотивирана за
избора, който прави да промени своята самоличност от жена на мъж, с оглед
високото ниво на себепознание и осъзнатост, като изборът й е напълно съзнателен
и категоричен, а съгласно експертно мнение, съзнанието й е адекватно, здраво
и идентифициращо се като мъж.
Поради състоянието транссексуалност
молителката е поставена в тежък стрес, тъй като
по силата на половите й белези, тя
се определя като лице от женски пол, носи женско име, поради което се
очаква да приеме типичните за женския пол роли, но в същото време нейното
самосъзнание е с характеристиките на лице от мъжки пол и притежава външен
вид като на мъж. Този тежък конфликт
между субективните преживявания и физическата реалност, определяща и
съответните социални очаквания става причина за сериозно психично изпитание,
което при липса на разбиране и подкрепа от страна на социалната среда може да доведе
до сериозни депресивни реакции.
Молителката чувства тялото си като затвор за същността на душата и разгръщането
на творческите и социалните й способности. Всичко изложено обуславя правния
интерес от направеното искане.
Заинтересованата страна Община Горна Малина, изразяват становище за
недопустимост на молбата, а ако съдът я счете за допустима намират, че същата е
неоснователна. Твърди се, че молителката
не е претърпяла трансформация като лице
от женски в мъжки пол, поради което и към момента тя е лице от женски
пол, поради което промяната на пола и смяната на имената е недопустимо. Вземат
становище, че не са налице основанията визирани в чл.19 от Закона за
гражданската регистрация имената на молителката да са опозоряващи, осмиващи или
да водят до други неприятни възприятия, за да налагат тяхната промяна. Искането
се обуславя и основата само на субективното мнение на молителката и отношението
й към себе си, което не е основание за допускане на исканата промяна.
РП Елин
Пелин считат молбата за неоснователна по
съображения изложени от Община Горна Малина.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните
по делото доказателства, намери следното:
Видно от копие от лична карта, Р. Христова Й. има ЕГН ********** и е
родена на *** г. в гр.Г. О.
От
справка от НБД Население се установява, че Р. Христова Й. има ЕГН ********** и
е родена на *** г. в гр.Г. О. с родители – баща Х. А. Й. и майка Л. Г. Ч.
Установява се от удостоверение за настоящ адрес изх. № 315/20.07.2020 г.
издадено от район Студентски, Столична Община, че Р. Христова Й. има настоящ
адрес ***.
От свидетелство за съдимост издадено от
Софийски районен съд е видно, че Р. Христова Й., ЕГН **********, родена на *** г. в гр.Г. О. с
родители – баща Х. А. Й. и майка Л. Г. Ч. не е осъждана.
Представени са резултати от
лаборатория Синево на името на Р.Й.,
удостоверяващи резултати от изследване
на тестостерон и естрадиол.
В
хода на съдебното дирене бе изслушана съдебно психиатрична експертиза от
заключението на която се установява, че личната убеденост и полов идентитет на освидетелстваната Й. се определя като лице от мъжки пол. Психичното й състояние й
позволява да възприема правилно факти от обективната действителност, имащи
значение за делото и да защитава своите интереси, да разбира значението и
последиците на исканата промяна на пола.
Процесът у освидетелстваната продължава осъзнато от 17-та й година, като
този период от пет години се счита за
възстановяване от тежки заболявания и утвърждаване на поведенчески
модели. С предприетата хормонална и последваща хирургическа терапия процесът ще
е напълно завършен. В заключението се сочи, че според изследването, по
литературни данни и при хуманен подход
би следвало да се предостави възможност на освидетелстваната да се
реализира като личност според пола, към който психически принадлежи, като първо
се промени гражданският й пол и съответно ЕГН и име, а след това ако прецени за
целесъобразно да премине към хирургична интервенция. При психично здравият
индивид, правото на телесно модифициране е гарантирана и призната от личността,
а специалистите и закона дават възможност всеки човек да разполага с тялото си,
като променя външния му вид по начин, отговарящ на собствените му убеждения и
преценка за идентичност. При освидетелстваната е налице отдаден приоритет на
психичния пол – полово съзнание и самоидентичност на
мъж при това, че е родена с биологичен и регистрирана с граждански пол на жена.
Освидетелствана е психически здрава и при нея е формирано безспорно съзнание за
принадлежност към мъжки пол. Половата идентичност при освидетелстваната се
характеризира с принадлежността й към определен пол, не само въз основа на
чисто физическите първични и вторични полови белези, но също и въз основа на
нейното възприемане и принадлежност към конкретния пол. Освидетелстваната е
транссексуален мъж, като това психично състояние е необратимо и без подходяща
медико-социална и психиатрична намеса е източник на сериозен дистрес. Смяната на гражданкия пол при освидетелстваната е достатъчно личностно
обоснована и сериозно предприета, за да доведе до облекчаващо за
транссексуалния и стабилно за обществото
състояние.
От
разпита на свидетелката Г. Е. Ц. се установява, че познава молителката от две години, когато
започнали да работят заедно в една фирма. Тогава молителката се представяла с
името Р. и всички се обръщали към нея с
името Р., като я приемали за лице от мъжки пол. Свидетелката твърди, че
й е известно, че молителката е лице родено от женски пол, но се самоопределя
като лице от мъжки пол, както и че има намерение да промени изцяло пола си,
което включва промяна на първични и вторични полови белези, като никога не е
виждала в нея колебание по този въпрос. Отначало, когато се запознали,
свидетелката виждала притеснения у молителката да разкрие намеренията си, макар,
че те били очевидни с оглед външния й вид – дрехи, поведение, хобита, интереси,
които я определят като лице от мъжки пол. Свидетелката сочи, че с молителката
са съквартирантки. Известно й е също така, че молителката приема тестостерон.
С оглед на така установеното от фактическа
страна съдът стигна до следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл.73 вр. чл.45, ал.1, т.8 от
Закона за гражданска регистрация:
На първо място с оглед искането на
молителката за допускане от съда промяна на пола й от женски в мъжки, следва да
се отбележи, че в българското законодателство не се съдържа легално определение, което да дава еднозначен
отговор на въпроса за понятието пол и
какво е правното съдържание, което
следва да се включва в него, за да бъде допусната исканата промяна,
липсва и ясно уредена законова рамка, която по ясен и категоричен начин да
регламентира обществените отношения, свързани с предмета на настоящото
производство. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Основополагащият закон на
Република България - Конституцията,
използва понятието пол единствено в чл.6, ал.2, като приема, че не следва да се
допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса,
народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или
имуществено състояние. В чл.46, ал.1 и чл.47, ал.2 от Конституцията на
Република България се приема, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена,
като се въвежда императивно изискване той да бъде сключен само между мъж и
жена, както и че жената - майка, която ражда деца се ползва с особена закрила
от законодателя. След прочит на посочените конституционни норми, не би могло да
се изведе друг извод, освен този, че при използване на понятието „пол“,
законодателят е приел, че то включва единствено неговия биологичен смисъл,
който всеки гражданин придобива с раждането си, с оглед неговите полови белези,
които го числят към даден биологичен вид – мъжки или женски.
В българското законодателство няма законова
уредба, която да допуска промяна на пола, с изключение на допусната грешка от длъжностното
лице, съставило съответния акт за гражданско състояние. Ако е налице подобна грешка, която е удостоверила по неверен начин биологичния пол на български
гражданин, то същата следва да бъде установена и променена
по съдебен ред, като съдът може да бъде сезиран от всяко заинтересовано
лице по смисъла на чл.38, ал.4 от Закона за гражданската регистрация, според
който: При
унищожени регистри на актове за гражданско състояние, липса на съставен акт за
раждане или смърт и установяване на вписани неверни данни заинтересуваните лица
установяват правата си по съдебен ред. В
процесния случай не се установява вписването на неверни данни относно
биологичния пол и ЕГН на молителката Р. Христова Й., поради което исканията не
попадат в хипотезите за промяна допускани
от българското законодателство, предвид посочената правна норма.
Съгласно чл.73
от Закона за гражданска регистрация: Промяна в данните за гражданско състояние на
лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или
административен ред, което също сочи, че регистрите за гражданско състояние
могат да бъдат променяни единствено, когато е констатирана допусната грешка или
непълнота, поради което, както се посочи и по-горе, настоящия случай не може да
бъде класифициран като погрешно
удостоверяване, за да се допусне промяна на пола на молителката.
От друга страна с разпоредбата на чл.76 от Закона за гражданската регистрация, в
ал.5, законодателят е предвидил изрично, че по административен ред не могат да
се променят името на титуляр, с изключение на изрично предвидените в закона
случаи, датата на раждане, брак или смърт и полът. Тълкуването на тази правна
норма също се свързва с разпоредбата на чл.38, ал.4 от Закона за гражданската регистрация,
която както се посочи и по-горе допуска промяна по съдебен ред на вписването на
пола на едно лице и неговото ЕГН само при наличието на влязло в сила позитивно съдебно решение
единствено ако е налице невярно вписване в актовете за гражданско състояние.
Така цитираните правни норми ясно и недвусмислено сочат, че промяната на пола на български гражданин,
може да бъде допуснато единствено ако е
налице установена грешка в данните за гражданското състояние и по-конкретно в съставените актове за
гражданско състояние.
На настоящия съдебен състав е известно, че като страна по Европейската
конвенция за правата на човека ратифицирана
от Република България същата е част от вътрешното право и следва да бъде
прилагана, дори да са налице норми, които й противоречат. В случая молителката
се позовава на чл.8 от Европейската
конвенция за правата на човека, като твърди, че искането й е допустимо, тъй
като с уважаването му ще бъдат признати и защитени личните й права, като се
отчете сериозността на промяната за личността и обществото.
Според чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека:
1.Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на
жилището и на тайната на кореспонденцията. 2. Намесата на държавните власти в
упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в
закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите.
В случая съпоставайки
посочените по-горе норми досежно понатието „пол“
залегнали в Конституцията на Република България, Закона за гражданска регистрация, както и
много други закони на Република България, които възприемат единствено
биологичния пол с нормата на чл.8 от Европейската
конвенция за правата на човека, се установява, че ако се приеме и вложи друг
смисъл в понятието полова принадлежност освен биологичната, би се стигнало до незачитане на установения в
страната правов ред, регламентиран от действащото законодателство и заложените основни
конституционни права на българските граждани. Несъмнено признатите и защитавани лични права въведени
в чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека и приетото в
практиката на ЕСПЧ, че определянето на
пола, името и социалната ориентация на всеки човек следва да бъдат признати и защитавани от всяка държава, то в
случая с оглед липсата в българското законодателство на друг смисъл за
понятието „пол“ освен биологичния, не би могло личния интерес на молителата, която се самоопределя към пол различен от този,
с който борави изцяло българската правна система, да се постави над обществения
интерес, тъй като това би довело до незачитане на националния правов ред и
ценностите заложени в Конституцията на Република България, чието върховенство е
прието с чл.5, ал.1.
Ето защо в случая преценявайки
личния мотив на молителката, която се самоопределя като лице с
транссексуална насоченост, което желае
съдът да промени пола му и обществения интерес, следва да бъде предпочетен
интереса на обществото, тъй като при зачитане на искането, би се стигнало до неспазване върховенството на закона, което
би нарушило правната сигурност и
обществения ред на територията на Република България.
По
иска с правно основание чл.19 от Закона за гражданската регистрация:
В чл.12, ал.1 от ЗГР е прието, че
собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено
на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за
раждане. Според чл.13 от ЗГР: Бащиното име на
всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно
пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето
на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите, а с императивната норма
на чл.14, ал.1 от ЗГР фамилното име на българските граждански е
фамилното или бащино име на бащата с наставка –ов или
–ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако
семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат
друго.
В случая, от представените по
делото доказателствата се установява, че собственото, бащиното и фамилното име
на молителката е формирано при спазване на
императивните изисквания предвидени от законодателя и не се констатират
причини, налагащи промяна на имената на молителката, по искания от нея начин.
Съобразно
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно
име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на заинтересования, когато
то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите,
когато важни обстоятелства налагат това. В случая от фактическите твърдения на
молителката, следва извода, че тя се позовава на наличието на последната
предпоставка, а именно наличието на важни обстоятелства, с оглед желанието й името й да я идентифицира като
лице от мъжки, а не от женски пол, както е вписана в акта за раждане и да се
именува Р. Х. Й., а не Р. Христова Й., тъй като това й носи неудобства в
социалния и личния й живот.
Законът не дава дефиниция на въпроса кои
обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за
промяна на името, тъй като всеки един случай, следва да се преценява
индивидуално. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения
морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1
от ЗГР биха били тези лични и обществени обстоятелства, които
правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.
В случая желанието на молителката да
промени личното си, бащиното и фамилното си
име, не може да се квалифицира като “важно обстоятелство” по смисъла на
закона, с оглед извода на съда изложен
по-горе, че се касае за лице от женски пол, по отношение на което не са налице
предпоставките за промяна на пола, а исканата промяна не би съответствала с императивната норма на чл.14,
ал.1 от ЗГР.
Правото на име е нематериално и носи
информация за произхода на лицето и е един от основните индивидуализиращи
белези на всяко физическо лице, като в същото време е и част от правната
сигурност и правовия ред. Допускането на исканата промяна в конкретният случай,
би довела до промяна на информацията за половата принадлежност на лицето,
доколкото се касае за лице от женски пол, а с промяната на имената същото би се
идентифицирало като лице от мъжки пол. Допускането на промяната би довело до
неяснота и объркване по отношение пола, тъй като имената на молителката няма
да съответстват на рожденния й пол.
Ето защо преценката на молителката
за половата й принадлежност, обуславяща мотива за промяна на имената й, не може
да се приеме като основание за допускане на исканата промяна, доколкото
промяната на имената на едно лице е изключение и не зависи от субективното
отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът
е уредил изчерпателно. В случая исканата промяна се явява субективна
преценка и липса на идентификация за молителката за произхода й свързан с
биологичния й пол, а не от наличието на обективните предпоставки, предвидени в
закона, поради което не може да се приеме, че е налице правнозначима причина по смисъла на чл.19 от
ЗГР за допускане на исканата промяна, тъй като изложените твърдения не
представляват важни обстоятелства.
С оглед изложеното, съдът намира, че искането за
промяна на собственото, бащиното и фамилното име на молителката е неоснователно
и следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК молителката следва да заплати на Община Горна
Малина сторените по делото разноски в размер на 360.00 лева съставляващи
заплатено възнаграждение за адвокат
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
молбата на Р. Христова Й., ЕГН **********
*** за допускане промяна на пола, единен граждански номер
/ЕГН/ и трите й имена в съставения акт за раждане поради транссексуалност.
ОСЪЖДА Р. Христова Й., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Община Горна Малина сторените по делото разноски в размер на 360.00
лева /триста и шестдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: