Решение по дело №2707/2013 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

        Номер   1089                   Година   24.09.2013              Град  С.З.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                   XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти септември                                                                  Година 2013 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар: Е.Д.                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2707 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал. 2, във вр.с чл. 149 от СК.

 

            Ищцата К.Г.К., като майка и законен представител на малолетното дете П.Г.И., твърди в исковата си молба, че с ответника живели на съпружески начала около 2 години и половина, през време на което им съжителство се родило на 0***г. и детето им П.Г.И.. След раждането му заживели при родителите му в П.. Ответникът обаче изобщо не полагал грижи за детето. Теглил от банкомат преведените детски надбавки и ги харчел за свои нужди. Ищцата била принудена да отиде да живее при родителите й в с. П., а ответникът идвал там, като й се молел и обещавал, че ще се оправи. Ищцата се връщала при него, но всичко се повтаряло отново и била принудена да отиде да живее с детето при родителите си в с. П.. След раждането му се събирали не повече от два месеца, които тя да била прекарала в П. до края на март 2013 г., когато окончателно се пренесла да живее при родителите си. Ответникът се събрал да живее с друга жена - Д.. Още от раждането на дъщеря им той не бил оказвал никаква помощ при отглеждането й, не проявявал загриженост и интерес. За отглеждането на детето им се грижила само тя, въпреки, че й били необходими много грижи и средства. Като се имали предвид тези обстоятелства, нуждите на малолетното им дете и възможностите на ответника да му заплащал издръжка в по-голям размер от определената в чл. 142, ал. 2 от СК минимална такава за едно дете, следвало същият да заплащал издръжка в размер на 180 лева, като на основание чл. 149 от СК същата следвало да бъде заплащана за минало време от момента на раждане на детето им на 0***г. Искането е да се осъди ответника да заплаща на малолетното си дете, чрез ищцата, като негова майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 180 лева считано от 0***г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване. Претендира за сторените по делото разноски.

 

            Ответникът Г.И.Г., редовно призован, не е подал писмен отговор, като в съдебно заседание заема становище, че бил безработен, нямал доходи и работел понякога на частно, като не можел да плаща по-голяма издръжка от 90 лева месечно.

 

            Дирекция “Социално подпомагане” С.З., редовно призована не изпраща представител. Представя социален доклад, с който взема писмено становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в настоящото производство.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

            По делото не е спорно, а се и установи от показанията на свидетелката Г. (майка на ищцата), които съдът кредитира, тъй като са последователни, непосредствени и логични, и не противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства по делото, което ги прави убедителни и оправдава напълно доверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност (чл. 172 от ГПК), преценени съвкупно с представения социалния доклад, че страните не са сключвали граждански брак, но преди около две години и половина заживели на семейни начала, от което им съжителство се родило на 0***г. и малолетното им дете П.Г.И., което към датата на приключване на устните състезания е на възраст от - месеца (л. 4). През месец март 2013 г. същите се разделили и от тогава до приключване на устните състезания не живеят заедно, като ищцата живее с детето им родителите си в с. П., а ответникът заживял на съпружески начала с друга жена при неговите родители в гр. П., като през този период не плащал никаква издръжка на детето (св. Г.).

 

От социалния доклад и представената от ищцата декларация за СИС се установява, че ищцата има основно образование, не е осигурявана и не е регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по труда” С.З., като не притежава недвижими имоти и МПС, и освен получаваните от нея месечен доход по чл. 8 от ЗСПД в размер на 100 лева за отглеждане на дете до 1-годишна възраст и помощ по чл. 7, ал. 1 от с.з. в размер на 35 лева, не получава други доходи от трудови правоотношения, свободни професии, наеми и хонорари (л. 16). Ответникът не е представил по делото доказателства какви образование и квалификация притежава, доходи получава и имущество притежава. По делото обаче липсват и доказателства същият да е неработоспособен или с намалена работоспособност, при което съдът намира, че той разполага с минимални за страната възможности да осигурява издръжка на своето малолетно дете, тъй като е работоспособен (т. - от ППВС № 5/1970 г.). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявения иск е доказан в своето основание. Според чл. 143, ал. 1 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а според чл. 149 от СК издръжката за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. В случая по делото се установи, че ответникът не живее с ищцата и малолетното им дете от март 2013 г. до приключване на устните състезания, както и че през този период не им е давал никаква издръжка, при което предявения иск за присъждането й и за минало време следва да бъде уважен от 01.03.2013 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, а в останалата му част, с която тази издръжка се претендира и за миналия период от раждането на детето на 0***г. до 01.03.2013 г., същия следва да бъде отхвърлен, като неоснователен (чл. 143, ал. 2, във вр. с чл. 149 от СК). По отношение на размера му съдът съобрази, че според чл. 142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Ръководен от това законово положение съдът определи нуждите от издръжка на малолетното на страните дете съобразно обикновените условия на живот за него, като взе предвид възрастта и здравословното му състояние, тъй като по делото няма данни това дете да има изключителни нужди, а възможностите на родителите му да му осигуряват издръжка - според техните доходи, имотно състояние и квалификация, като в тази насока съдът взе предвид и обстоятелството, че никой от тях няма и друго ненавършило пълнолетие дете от реда на малолетното им такова, на което също да е задължен безусловно да осигурява издръжка, както и обстоятелството, че непосредствени грижи от раздялата на страните през март 2013 г. е полагала и полага за това малолетно дете само ищцата по делото (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.).

 

С оглед изложеното съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното дете на страните, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание, е необходима и достатъчна общо сумата от 135 лева месечно. От същата съобразно обстоятелството, че е работоспособен, ответникът може и следва да поеме заплащането на ежемесечна издръжка на това си дете в размер на 100 лева, а останалата част от сумата до необходимите за същото общо 135 лева месечно, следва да се поемат от ищцата по делото, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. При това положение предявения иск по чл. 143, ал. 2, във вр. с чл. 149 от СК за присъждане на издръжка на това дете следва да бъде уважен до сумата от 100 лева месечна издръжка и за периода от 01.03.2013 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (чл. 146, ал. 1 от СК). В останалата му част, над тази сума до претендираната с него по-голяма от 180 лева месечна издръжка и за миналия период от 0***г. до 01.03.2013 г., същият иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

 

Понеже ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК), дължимата се за производството държавна такса в размер на 144 лева върху присъдената издръжка на малолетното дете на страните, следва да бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 от ГПК). На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените от ищцата разноски по делото за заплатено от същата възнаграждение в размер на 350 лева за представляващия я по делото адвокат следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно с уважената част от иска или сумата от 194.44 лева. Доколкото по делото няма данни ответникът да е сторил разноски по същото, нито пък е налице негова претенция за присъждането им съразмерно с отхвърлената част от иска, на същия не следва да се присъждат разноски (чл. 78, ал. 3 и чл. 6, ал. 2 от ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по същото на 08.10.2013 г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315, ал. 2 от ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд  

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Г.И.Г., с ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното си дете П.Г.И., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Г.К., с ЕГН **********,*** -, ежемесечна издръжка в размер на 100 лева считано от 01.03.2013 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за присъждане на ежемесечна издръжка В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 100 лева месечно до претендираните 180 лева месечно и за миналия период от 0***г. до 01.03.2013 г.

 

ОСЪЖДА Г.И.Г. с п.с., да заплати на К.Г.К. с п.с., сумата от 194.44 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

 

            ОСЪЖДА Г.И.Г. с п.с., да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 144 лева за дължима се за производството държавна такса върху присъдената издръжка на малолетното дете.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от 08.10.2013 г.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: