Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 16.10.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 18.09.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 4095 по описа за 2018год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ” – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЕИК по БУЛСТАТ 1754038560088, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от директора инж. Д.Н.Б. против Г.Й.Д.,
в която се твърди следното: между ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ, Г.Оряховица, в
качеството на работодател, и Г.Й.Д., заемащ длъжността „***” в Експлоатационен
пункт Плевен към Локомотивно депо Русе, при ПТП Г.Оряховица съществува
безсрочно трудово правоотношение на основание Допълнително споразумение №
28/12.01.2016г.
На основание Окончателен доклад № 2-ТП
на Районна железопътна инспекция /РЖИ/ - Г.Оряховица от заседание, проведено на
09.11.2017г. за разследване на жп произшествие - дерайлиране на локомотив №
55-201, получен с peг. № 11-00-6079/14.11.2017., работодателят е преценил, че
ответникът следва да носи имуществена отговорност за причинени допълнителни
разходи, настъпили вследствие произшествието. Със споменатия Окончателен
доклад, изготвен от разследващия орган по чл. 77, ал. 3 от „Наредба № 59 от
05.12.2006г. за управление па безопасността в железопътния транспорт”, въз
основа на Доклад от 25.09.2017г. на оперативната група по чл.73, ал. 3 от
Наредба № 59, е приключило разследването на железопътното произшествие, при
което е установено, че на дата 18.09.2017г. машинист, локомотивен Г.Б.М. е бил
назначен да обслужва маневра с локомотив №55-201 в гара Плевен-запад.
Локомотивът е изтеглен от депото в Експлоатационен пункт Плевен по 2-ри
деповски коловоз, преминавайки през стрелки №907 и 902, обърнати за движение от
дежурния депомайстор Г.Й.Д.. След преминаване на стрелка 902 машинистът е
слязъл от локомотива и е обърнал стрелката за движение по първи коловоз към
гара Плевен-запад. След това, без подаден сигнал за движение напред от Г.Й.Д.,
е започнал придвижване към коловоз №1 в посока гара Плевен-запад, но при
преминаване през стрелка №902 локомотивът е дерайлирал с двете колооси на първа
талига. Съгласно окончателния доклад причината за дерайлирането е движението на
локомотива по стрелка №902, която е останала полуотворена с неприлепнал език
към раменната релса.
В първоначалното писмено обяснение на Г.Й.Д.,
дадено пред разследващите, ответникът е заявил: „На 17/18.09.2017г. бях по
график нощно депомайстор. Локомотив 55201 беше в депо за вл 2062311 за ман.
ГОР. Подготвих маршрута за излизане на лок. от
II к-з стр.907 и стр.902. Лок. машинист подмина стр.902 с лок., след
което обърна стр.902 за Iви к-з и дерайлира с Iва талига с двете колооси. Не
съм подавал сигнал за излизане от стр.902”. Впоследствие в изисканото обяснение
по дисциплинарното производство е посочил: „На 18.09.2017г. подготвих маршрута
за излизане на лок.55-201 от II-ри к-з, като подадох с-л за излизане от
стр.№907 до стр.№902. Отидох да взема бордовия дневник на лок. и да дам маш.
Локомотив 55201 стоеше на стр.902, а лок. машинист долу до него. Локомотива
беше дерайлирал. При въпроса ми как е станало лок. маш. ми обясни, че е обърнал
стр.902 и я натиснал два пъти. Не съм давал устно разпореждане за обръщане или
всякакви манипулации със стр.902”. Обяснението не е прието за достоверно от
работодателя, защото се установило, че Г.Й.Д. и машинистът Г.Б.М. са се
разбрали, че последният сам ще обърне стрелка 902 за излизане към гара
Плевен-запад, а депомайсторът да не идва, понеже е трябвало да извършва маневра
с локомотив №55-127.
От
така установените факти работодателят е заключил, че ответникът без да има
правомощия за делегиране на своите трудови задължения, е допуснал машинистът на
локомотива да изпълнява функциите му на ръководител на маневрата в
Експлоатационен пункт Плевен, свързани с подготовка на маршрута за движение –
обръщане на стрелка и подаване на сигнал за придвижване на локомотива по
коловозите в ЕП Плевен. В резултат от това маневрата с локомотив №55-201 е
извършена в отсъствие на ръководителя, който е бил длъжен да обърне стрелка
902, да подаде сигнала за движение напред, да проследи движението на локомотива
към коловоз №1, преминаването му през стрелка 902 и правилното й положение,
съответно – да забележи, че стрелката не е била изцяло затворена за движение по
коловоз №1.
За нарушение на правилата, регламентиращи
движението на подвижния състав по коловозите на ЕП Плевен, със Заповед
№ЛС-88/19.12.2017г., връчена на 09.01.2018г., работодателят е ангажирал
имуществената отговорност на ответника, защото в качеството на ръководител на
маневрената работа, не е изпълнил задълженията си по длъжностна
характеристика.: „Ръководи и извършва маневра с ТПС и ПЖПС по коловозите и а
депото": ,, Обръща стрелки при извършване на маневра в коловозното
развитие на ЕП". както и по чл. 422, ал. 1, ал. 3, т. 1 и чл. 426, т. 3,
т.4 от „Правила за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния
транспорт” /ПДВ и МР в жп транспорт/: „Ръководителят на маневрата ръководи
работата на всички работници в...локомотивната бригада във връзка с маневрената
работа"; „Ръководителят на маневрата е длъжен: 1. да организира безопасно
извършване на маневрената работа и осигурява личната безопасност на
работниците, заети в маневрата"; „При извършване на маневра ръководителят
на маневрата е длъжен да: 3. да следи за своевременното обръщане на стрелките и
правилната подготовка на исканите маршрути"; 4. да ръководи всички
придвижвания на маневрения локомотив...." /ПДВ и МР в жп транспорт са
публикувани на:
httn://www.rail-infra.bg/безопасност/безопасност-нa-превозите//.
Вследствие
неизпълнението на трудовите задължения, неспазването на вътрешните правила на
превозвача и нормативните правила, обезпечаващи правилното и безопасно
извършване на маневрената дейност, ответникът е допринесъл за настъпване на
железопътно произшествие - дерайлиране на локомотив № 55-201, което е и
основанието за търсене на имуществена отговорност, с оглед причинената щета за
работодателя, изразяваща се в допълнителните разходи в размер на 1230,98лв. без
ДДС за вдигане на локомотив № 55-201, изплатени на ЖП Секция Г.Оряховица към ДП
„НКЖИ” на дата 11.12.2017г. /Платежно нареждане № 673630/11.12.2017г./, и в
размер на 213,36лв. без ДДС за теглово балансиране на локомотива, изплатени на
Поделение за пътнически превози, Г.Оряховица към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД
на дата 11.12.2017г. /Платежно нареждане № 673632/ 11.12.2017г./
Предвид
горните обстоятелства и с оглед депозираното от ответника писмено възражение с
peг. №11-00-262/12.01.2018г. за работодателя ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ, Г.
Оряховица е възникнал правен интерес да предяви иск на основание чл.203, ал.1,
във връзка с чл.210, ал.3 от КТ за заплащане на половината от допълнителните
разходи в размер на 722,17лв. без ДДС, които са в границите на определения в
чл.206, ал.1 от КТ максимален размер на имуществената отговорност от едно
брутно трудово възнаграждение.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
722,17лв., без ДДС, представляваща обезщетение за причинената вреда, поради
небрежност, при изпълнение на трудовите задължения, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В
срок е депозиран писмен отговор от Г.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***, чрез
адв. С.И., ПлАК, съдебен адрес: ***, ***, с който искът се оспорва изцяло и се
излага следното:
Съгласно разпоредбата на чл.203 КТ
предпоставките за търсене на ограничена имуществена отговорност на работника са
следните: вреда за работодателя, пряка причинна връзка между действията на
работника и нанесената щета и вина, чиято форма е непредпазливост и
по-конкретно - небрежност. Тези условия на закона следва да са изпълнени
кумулативно. Липсата на която и да е от предвидените в закона предпоставки води
до неоснователност на предявената към работника претенция.
В
настоящия случай, за да ангажира имуществената отговорност на работника Г.Д.,
работодателят се е позовал на Окончателен доклад №2-ТП на Районна железопътна
инспекция - Горна Оряховица за разследване на жп произшествие - дерайлиране на
локомотив №55-201, от 09.11.2017г. Такъв доклад се изготвя задължително при жп
инцидент, при спазване на нормативните предписания, от специализиран орган по
безопасност на транспорта при Регионална железопътна инспекция и съдържа
съществените факти и обстоятелства за настъпването му, участниците в него,
както и какви норми са нарушени и от кого. Процесният Окончателен доклад не
съдържа данни за факти и обстоятелства, уличаващи ответника в извършване на
нарушение на трудовите му задължения, довело до настъпване на процесния
инцидент, респ. до нанесени от работника имуществени вреди за работодателя. В
т.4 „Резюме“ от Окончателния доклад е записано, че: „На дата 18.09.2018г.,
машинист, локомотивен Г.Б.М. е назначен да обслужва маневра гара Плевен-Запад с
локомотив №55-201. Ha R=05:05 часа при излизане от деповски коловоз в ЕП Плевен
- Запад към 8-ми гаров коловоз на стрелка №902 /деповска/, локомотивът
дерайлира с първата талига /двете колооси/. Придвижването на локомотива е без
сигнал и нареждане от дежурния депомайстор.“ Като изводи относно
непосредствените и основни причини за събитието в т. 12 от Окончателния доклад
е посочено: „придвижване на локомотив №55-201 от машиниста - локомотивен /Г.М./
по стелка №902 /деповска/ незаключена, полуотворена, неприлепнал език към раменната
релса.“
Съгласно т.13 от Доклада: „Причини за
възникналото произшествие: Нарушен раздел II т.3 от Инструкция №5 за обслужване
на индустриален клон локомотивен район Русе, филиал Плевен гара Плевен запад
/която гласи, че „Скорост за придвижване от и за индустриален клон е 5
километра в час. Осно натоварване 20 тона на ос“/. Цитираната норма очевидно не
указва задължения на депомайстора, какъвто е по длъжност ответника, а визира
такива на машиниста. В Окончателния доклад като нарушена е посочена и нормата
на чл.440, ал.1 от Правила движението на влаковете и маневрената работа в
Железопътния транспорт. Такава норма, обаче приложена в делото като
доказателство не се съдържа“. С други думи, изяснените след извършеното
разследване на инцидента обстоятелства не обосновават търсене и носене на
имуществена отговорност от страна на ответника Г.Д..
От доклада е видно, че машинистът Г.М. своеволно е
извършил действия - преместил е стрелка 902 и е извършил маневра без подаден
сигнал от депомайстора, което представлява нарушение единствено на неговите
трудови задължения и правилата за безопасност, като отговорността на работника
е лична.
В
процесната Заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност се
установява, че съгласно Окончателния доклад от разследване на жп произшествие
на 18.09.2017г., машинистът Г.Б.М., преминавайки през стрелки №907 и №902,
обърнати за движение от дежурния депо-майстор Г.Й.Д., след преминаване през
стрелка №902 е слязъл от локомотива и е обърнал стрелката за движение по първи
коловоз към гара Плевен-Запад. След това, без подаден сигнал за движение напред
от ответника Г.Й.Д., е започнал придвижване, но при преминаване през стрелка
№902 локомотивът е дерайлирал с двете колооси на първа талига. В тази връзка се
твърди, че в длъжностната характеристика на машиниста Г.М. няма разписани права
или задължения за обръщане на стрелки за движение на влаковете. Освен това,
според процесната заповед извънредните разходи, представляващи вреда за
работодателя са в причинна връзка с действията на машиниста, но не и с тези на
ответника. Същата не съдържа данни в какво се изразява неизпълнението на
задълженията на Г.Й.Д.. Заявява се, че неправилно работодателят е ангажирал
отговорността за възстановяване на вредите, с оглед еднаквото участие в
причиняването им, като следва да се сподели по равно от двамата работници,
предвид което, на основание чл.203, ал.1, при спазени изисквания на чл.208,
т.1, предл.1 и 210, ал.2, предл.2 от КТ,...“
При
така изяснената фактическа обстановка около процесния жп инцидент посредством
специализирана проверка от компетентни лица по безопасността на транспорта и
труда в железопътния транспорт, изложена в нарочен Окончателен доклад,
необосновано и необяснимо работодателят приема за доказани факти и обстоятелства,
изложени в обясненията на машиниста Г.М., които не се подкрепят от никакви
други. В тази връзка, не само че е недоказано, но и не отговаря на обективната
действителност обяснението на Г.М., че той и ответникът са се разбрали
машинистът сам да обърне стрелка №902. Тъй като тези обяснения не се
установяват и доказват по никакъв начин, те не могат да послужат за основание за търсене на
отговорност от депо-майстора Г.Д..
Процесната
ограничена имуществена отговорност е ангажирана без изясняване на формата на
вина на вмененото на работника Г.Д. нарушение на трудови задължения. Съгласно
чл.203 от КТ „Работникът или служителят отговарят имуществено за вредата, която
е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения“. Съгласно ал.2 „За вреда, която е причинена умишлено
отговорността се определя от Гражданския закон“. В тази връзка в процесната
Заповед е посочено, че ответникът е „допуснал“ неизпълнение на трудовите си
задължения. От гледна точка на наказателно-правната теория с глагола „допускам“
се описват извършването на умишлени деяния и по-конкретно на тези при
евентуален умисъл. Така формулирана и потърсена отговорността на ответника,
следователно, не попада в обсега на нормата на чл.203 на КТ, независимо, че в
петитума на исковата молба формата на вина е определена като небрежност. На
свой ред, в процесната заповед е посочено, че машинистът и ответникът имат
еднакво участие в причиняването, но не е изследван, изяснен и посочен от страна
на работодателя приносът на всеки от работниците, с оглед разпределяне и носене
на отговорността.
В заключение съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендират се направените по делото
разноски.
В о.с.з. ищецът се представлява
от юркс.Л., който навежда подробни доводи в писмена защита в подкрепа на
искането си за уважаване на предявения иск.
В о.с.з. ответникът се явява и се представлява от адв.С.И., която оспорва иска и навежда подробни доводи в представена по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, но по същество неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
БЕЗСПОРНО по
делото е, че ответникът работи на
длъжност „***“ в Експлоатационен пункт гр.Плевен към Локомотивно депо гр.Русе,
при „Поделение за товарни превози“ - Г. Оряховица. Не се спори, че свидетелят Г.М.
работи на длъжност „***“ в ЕП Г.Оряховица-разпределителна, към Локомотивно
депо-Русе. Не се спори, че на 18.09.2017г. при възникналия железопътен инцидент
в гр.Плевен с дерайлиралия локомотив, машинист на същия бил св.Г.М., а дежурен
депомайстор бил ответникът. Не се спори, че инцидентът настъпил след
преминаването на локомотива през стрелка №902, която била обърната за движение
не от ответника /който съгласно длъжностната си характеристика имал правомощие
и задължение да извърши това/, а от
св.Г.М., който освен, че нямал такива задължения, слязъл от локомотива, за да
обърне стрелката, върнал се обратно в
същия и след като потеглил и след преминаването през стрелката №902 се стигнало
до настъпването на инцидента. Не е спорно, че именно във вр. с този инцидент работодателят е наложил на ответника дисциплинарно наказание –
предупреждение за уволнение, което същият е обжалвал пред съда; образувано е
гр.д. №2102/2018год. по описа на ПлРС, разпределено за разглеждане на настоящия
съдия-докладчик, наказанието е отменено,
но решението е обжалвано пред въззивния съд и не е влязло в сила понастоящем.
Не е спорно, че във вр. със същия инцидент е наложено същото наказание и на
свидетеля Г.М., спрямо него е ангажирана и имуществена отговорност; свидетелят
не е обжалвал двете заповеди за ангажиране на съответния вид отговорност. Спрямо
ответника в настоящия процес е реализирана също
имуществена отговорност, а именно
със Заповед № ЛС-88/19.12.2017год., с която
на основание чл.203 ал.1 вр. чл.208 т.1,пр.1 вр. чл.210 ал.2 пр.2 от КТ
е разпоредено от трудовото му възнаграждение
да бъде удържана сумата 866,60лв.
От
събраните доказателства в хода на делото се установява, че не е налице пряка
причинна връзка между настъпилата на
18.09.2017год. вреда за дружеството и конкретно проявление на ответника /било
то действие и/или бездействие/. По делото са представени длъжностните
характеристика за изпълняваните от ответника и св.Г.М. длъжности и от същите се
установява /установено и от изслушването на лицата в о.с.з. съответно предвид
процесуалното качество на всеки от тях/, че само ответникът има правомощието и
задължението да обръща стрелките при
извършванена маневри - в случая с
локомотива, впоследствие дерайлирал. В
длъжностната характеристика на свидетеля
Г.М. е посочено, че : следи подаваните сигнали по време на път и ги изпълнява; следи
за положението на стрелките и знаците по железния път и разположението на
подвижния състав, като при констатирана нередност взима съответните мерки. В
случая обаче се установява по несъмнен начин, че свидетелят Г.М., без да има
право на това, през въпросния ден слязъл от локомотива самоволно и знаейки, че
няма право на това, обърнал съответната
стрелка /действие, което е трябвало да направи ответникът/ и е предприел
движение с управлявания от него локомотив, в резултат на което след това машината дерайлирала. В случая и с
оглед вписаното в длъжностната му характеристика, не става въпрос за
това свидетелят Г.М. да е констатирал „нередност“ относно знаците и
стрелките по железния път, а изначално и бързайки с оглед вече закъсняването на
композицията /дадени от него показания в
хода на делото/ предприел действие по обръщане на стрелка, която в крайна
сметка маневра не извършил правилно и довела до дерайлирането на локомотива. От
показанията на свидетеля Г.М. се установява, че не е имал нито предварителна,
нито последваща уговорка с ответника да предприема действието по обръщането на
процесната стрелка. В момента, когато
фактически извършил това действие първоначално свидетелят твърди, че ответникът извършвал
необходима маневра /за да може
свидетелят да потегли обратно с композицията/ - прибирал локомотив 55127 на втори коловоз. Твърди,
че тази маневра била необходимо да бъде извършена, за да тръгне обратно към Горна Оряховица с
товарна композиция, теглена от дерайлиралия локомотив; преди това ответникът Г.Д. следвало да придвижи посочения по-горе локомотив, за
да му направи фактически място да мине. От показанията на свидетеля Г.М. се установява,
че действието по преместване на стрелка 902 е извършено от него самоволно, без
да има нужната квалификация за това и без това да влиза в неговите задължения
предвид упражняваната от него трудова функция; установява се също така, че свидетелят
потеглил с локомотива без да изчака /което
е задължително в случая/ даването на сигнал за това от ответника. По-късно в
хода на делото, от изслушването на ответника се установява, че на въпросния ден
и в процесния времеви диапазон от време, същият не е придвижвал локомотив
55127, а отишъл да издаде пътен лист и
да вземе бордови дневник, като в момента, в който се е върнал до позицията на
стрелка 902, локомотивът, управляван от свидетеля Г.М. вече бил дерайлирал. При
повторен разпит на свидетеля Г.М. същият заявява, че няма точен спомен за това
дали ответникът се е качвал изобщо на
друг локомотив през процесния ден.
С
оглед установеното в хода на делото
съдът приема, че работодателят няма основание да ангажира имуществена
отговорност на ответника, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При
този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в размер
500лв. Представен е списък на разноските –л.61 от делото. Съдът приема, че не
следва да намалява адвокатския хонорар, заплатен от ответната страна. В случая
по делото са проведени две съдебни
заседания, в които пълномощникът се е явил; същият е ангажирал становище по
предмета на делото, като е депозирал обстоен писмен отговор, проявил е необходимата процесуална активност по
делото, депозирал е писмена защита, в която е изразено подробно становище по същината
на спора; уговореният и изплатен размер
на адвокатско възнаграждение не надвишава предвидения минимум прекомерно,
поради което искането за редуцирането му посредством определяне на по-малка
сума е неоснователно.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ” – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЕИК по БУЛСТАТ 1754038560088, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от директора инж. Д.Н.Б. против Г.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***,***,адв.С.И. от ПлАК иск на основание чл.203 ал.1 вр. чл.210 ал.3 от КТ за заплащане на сумата 722,17лв., без ДДС, представляваща обезщетение за причинената вреда, поради небрежност, при изпълнение на трудови задължения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ” – Г.
ОРЯХОВИЦА, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от инж. Д.Б.ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. С.И., ПлАК, съдебен адрес: ***, ***
разноски по делото в размер 500лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: