№ 260410 / 9.11.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 09.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана……………………….гражданска колегия в публично заседание на 13 октомври..…………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година…….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря С.Георгиева ………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 1173 по описа за 2020г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.173 по описа на РС - Монтана за 2020 година.

Ищецът „. Б. Е. предявява настоящия иск в условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК след като е предявил правата си в заповедно производство. Твърди, че ответника Н.Н.Д. е абонат на дружеството, с когото на 23.04.2018г. е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по програма Тотал 24.99 със стандартен месечен абонамент в размер на 24.99 лева. Заявява, че абонатът не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер от 271.79 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.04.2018г.- 14.07.2018г. В резултат на неизпълнението и съгласно Раздел ІІІ т.4. от допълнителното споразумение, е начислена и неустойка в размер на 62.46 лева. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника вземането му в общ размер на 334.25 лева, представляващи незаплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за периода 15.04.2018 – 14.07.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 година до окончателното им изплащане. Претендира и направените в заповедното и настоящото производство разноски.

Ответникът Н.Н.Д. xxx срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез назначения й особен представител оспорва предявения иск. Навежда доводи за наличие на разминаване между клаузите на договора и допълнителното споразумение. Заявява, че в Допълнителното споразумение клаузите са объркващи, подвеждащи и неразбираеми. Не е ясно на какво основание, в какъв размер и за какъв период операторът начислява неустойка. Поддържа, че са допуснати нарушения на разпоредби от ЗЗП – цитира чл.143, ал.2, т.10, т.12 и т.19, както и чл.147 от с.з.

В съдебно заседание чрез писмени становища ищецът поддържа предявения иск. Ответникът поддържа, че искът е неоснователен за сумата, претендирана за периода 15.04. – 23.04.2018 година, тъй като за този период са отчетени по – високи суми по основния договор. Претендира искът да бъде отхвърлен и по отношение на неустойката, тъй като ответницата няма вина за прекратяване на договора.

 

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза. След анализ на доказателствата съдът достигна до извод за основателност на предявения иск при установената по – долу фактическа обстановка:

На 15.02.2018 година ответницата е сключила с оператора договор за мобилни услуги при стандартен месечен абонамент 18.99 лева. В договора са посочени условията и услугите, които се предоставят от оператора в рамките на стандартния договор и са посочени цените на ползваните от потребителя услуги, извън включените в абонамента. На 23.04.2018 година ответницата е пожелала да промени условията и е сключено допълнително споразумение. Според него Д. е приела да ползва услуги по пакет Тотал с месечна абонаментна такса 24.99 лева. В рамките на този абонаментен план, на ответницата са предоставени по – голям обем услуги като МВ интернет и минути разговори. В допълнителното споразумение в т.2 от допълнителните условия ясно е договорено, че за текущия период (а ответницата е избрала отчитане на 15то число на месеца), т.е. от 15.04 до 15.05.2018 година използваните услуги ще се отчетат според броя дни, използвани при условията на договора от 15.02.2018 година, а останалите – след влизане в сила на споразумението. Или за периода на отчитане на услугите по Фактура № **********/ 15.05.2018г. за отчетен период 15.04.2018г.-14.05.2018г., със срок за плащане – 30.05.2018г., издадена за сумата от 229.09 лева (от които ищецът претендира само сумата от 221.78 лева) операторът е приложил условията на договора до 23.04., а след тази дата – на допълнителното споразумение. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията за наличие на неразбираеми клаузи, както и  възраженията за недължимост. От представената справка за детайлно потребление на мобилни услуги (л.91 – 95 от делото) е видно, че за периода 15.04 – 23.04.2018 година (действието на първоначалния договор) ответницата е потребила услуги (предимно за мобилен интернет, но също за разговори и SMS), извън рамките на договорените параметри на абонаментния план, респ. таксувани допълнително според условията в договора. За периода 23.04.-14.05.2018 година е приложено действието на допълнителното споразумение – ответницата е използвала по – голям обем мобилен интернет, който не е таксуван(тъй като е включен в променения абонаментен план). Въпреки това обаче, ответницата е ползвала и допълнителен обем данни интернет, които е добавила чрез заплащане. Следователно, за този спорен период, се установява както предоставяне на услугите по договора, така и тяхната стойност.

Останалите два периода, отчетени по фактури **********/ 15.06.2018г. за отчетен период 15.05.2018г.-14.06.2018 и **********/ 15.07.2018г. за отчетен период 15.06.2018г.-14.07.2018г не се спорят и съдържат задължение за плащане само за договорения месечен абонамент.

Незаплащането на предоставените услуги представлява неизпълнение на договора и се санкционира по предвидения в него (и в допълнителното споразумение) начин – с прекратяване на договора и начисляване на неустойка. Неустойката според договореното(съобразено и с разпоредбите на Закона за защита на потребителите) е сума, равняваща се на трикратния размер на таксата за месечен абонамент.

 

Изложеното по – горе обосновава извод за основателност на предявения установителен иск, поради което съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н.Н.Д. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx ВЗЕМАНЕТО на „. Б. Е. г. ж. 4. Б. п. С. с. 6. Е. 1. в размер на 334.25 лева, представляващи незаплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за периода 15.04.2018 – 14.07.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 година до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.173 по описа на РС Монтана за 2020 година.

 

ОСЪЖДА Н.Н.Д. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „. Б. Е. г. ж. 4. Б. п. С. с. 6. Е. 1. сумата от 1085.00 лева разноски в настоящото производство и 385.00 лева, направени разноски в заповедното производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му, че е изготвено.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :