№ 61
гр. Варна , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000143 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
По делото е постъпила въззивна жалба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, София против Решение № 260384/18.12.2020 год., постановено
по т.д.№ 2009/2019 год., с което ВОС е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между Л ИВ. В., „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че ищецът Л ИВ. В. НЕ ДЪЛЖИ ПЛАЩАНЕ на
сумите 25 500 лева – част от получен и невърнат кредит по Договор за банков
кредит от 27.11.2007 год., скючен със „СиБанк“ ЕАД, 1000 лева – част от
договорна лихва за периода 21.10.2012 год . – 05.09.2013 год., 1000 лева –
част от законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2013 год. до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 20.08.2013 год. въз основа на Заповед за изпълнение №
6862/08.08.2013 год. по ч.гр.д.№ 11695/2013 год. на РС – Варна, поради
погасяване по давност на правото на което да е от ответните дружества да
иска изпълнение, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В предявената въззивна жалба се излага, че решението е недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно като се претендира неговата отмяна.
Основателността на жалбата се оспорва в писмен отговор на
насрещната страна Л ИВ. В..
При условията на чл. 265, ал.1 ГПК, в хода на въззивното производство
1
е депозирана молба за присъединяване към въззивната жалба от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на постановеното решение: Производството пред
ВОС е образувано по искова молба от Л ИВ. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Варна, с която срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, e предявен иск с правно основание чл.
439 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните, че ищецът Л ИВ. В., ЕГН **********, от гр.
Варна, не дължи плащане на сумите 25 500 лева – част от получен и невърнат
кредит по Договор за банков кредит /овърдрафт/ „Малки и средни
предприятия” /МСП/ №MS07-00046/27.11.2007г., сключен със „СиБанк”
ЕАД, ЕИК *********, чийто правоприемник вследствие на преобразуване
(вливане) е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, цялата главница в
размер на 122 790,03 лв.; 1 000,00 лева – част от договорена по същия договор
лихва, цялата в размер на 14 162,68 лв., за периода 21.10.2012г. - 05.09.2013г.;
1 000,00 лева – част от законната лихва върху главницата от 06.08.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, която към момента на подаване
на исковата молба е в размер на 78 893,63 лв., за които въз основа на заповед
за изпълнение №6862/08.08.2013г. по ч.гр.д. №11695/2013г. на Районен съд -
Варна е издаден изпълнителен лист от 20.08.2013г., поради погасяването по
давност на правото на което и да е от ответните дружества да иска
изпълнение.
Предявеният частичен иск съставлява претенция за оспорване на
изпълнението по изп.дела №№ 20138070400326 и №20198070400397, двете по
описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. №807 в КЧСИ, инициирани от
взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД.
Производството по изп.дело №№ 20138070400326 е прекратено с
Постановление на СИ от 27.08.2018 год, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. С
ръкописно Разпореждане от 19.09.2018 год. след възражение на взискателя,
СИ е констатирал, че Постановлението не е влязло в законна сила и е
разпоредил „да не се прекратява изпълнителното дело, на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК“ /в този смисъл и печатното възпроизвеждане на текста
съобразно писмо от СИ - л.108 от първоинстанционното дело/. По молба на
ОББ с Разпореждане от 04.03.2020 год. по делото е конституиран като
взискател „ Еос Матрикс“ ЕООД, на основание чл. 429, ал.1 ГПК. Частното
правоприемство е удостоверено с представен договор за цесия от 25.06.2019
год.
2
Производството по изп.дело №20198070400397 е инициирано от ОББ на
11.06.2019 год. с копие от изпълнителния лист. СИ е разпоредил да се
образува ново изпълнително дело и същото да се присъедини към изп.дело
№№20138070400326. На 19.08.2019 год. на длъжника Л.В. е връчено
съобщение за образуваното изпълнително дело и копие от изпълнителния
лист, на основание чл. 428, ал.1, изр.2 и 3 ГПК.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Длъжникът винаги разполага с правен интерес да установи
несъществуването на изпълняемото право както срещу правоприемника, така
и срещу праводателя на вземането, по което е задължен, независимо кой от
двамата е взискател. Идентична хипотеза е разгледана в Определение № 262 от
9.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 586/2020 г., IV г. о., ГК, в което е прието, че
правният интерес от така предявения иск не се изчерпва със създаване на
основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1,
т. 7 ГПК), а с отричане на правото на принудително изпълнение както срещу
кредитора по заповедта и изпълнителния лист, така и срещу неговия
правоприемник. Разпоредбата на чл. 439 ГПК не съдържа забрана за пасивно
субективно съединяване при наличие на правен интерес (в този смисъл и
Определение № 57 от 3.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2331/2019 г., II т. о., ТК).
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема за
неоснователни доводите на въззивника ОББ за недопустимост на предявения
срещу банката иск.
По съществото на спора:
Предявеният иск е основан на нововъзникнали правопогасяващи
обстоятелства – погасяване на вземането по давност, настъпило след
стабилизиране на заповед за незабавно изпълнение.
За да уважи предявения иск ВОС е приел, че с ъгласно постановките на
ППВС № 3/1980 по време на неговата висящност давност не тече. В този
случай началото на новата погасителна давност се свързва с момента на
прекратяване на изпълнителното производство. В хипотезата на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява по право. В случая последното извършено спрямо ищеца –
длъжник Л. В. изпълнително действие е наложен на 11.03.2014 г. запор на
притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „МЕЛА 99” ООД.
Същият е вписан в ТР на 20.03.2014г. Считано от датата на налагане на
запора (11.03.2014г.) двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл
на 11.03.2016г. Следователно, считано от 12.03.2016 год изпълнителното
производство по изп.дело №20138070400326 се явява прекратено по силата
на закона, независимо, че съдебният изпълнител не е издал своевременно
3
нарочно постановление в този
смисъл.
ВОС е изложил, че междувременно е прието Тълкувателно решение
(ТР) №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно
чиито разрешения (т.10) погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. С новото тълкувателно решение Постановление
№3/18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.
Понастоящем съдебната практика в мнозинството си възприема становището,
че отмяната на ППВС №3/18.11.1980 поражда действие от датата на
обявяването на ТР № 2/26.06.2015 година, като даденото с т. 10 разрешение се
прилага от тази дата по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства. Именно такъв е и настоящия случай, доколкото
към датата на обявяване на новото Тълкувателно решение (26.06.2015г.)
изпълнителното производство по изп. дело №20138070400326 е висящо, към
този момент не са настъпили предпоставките за неговото прекратяване по
право в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
ВОС е съобразил, че считано от последното предприето спрямо ищеца-
длъжник валидно изпълнително действие (11.03.2014г.) до 11.03.2019 г. е
изтекъл установения от закона общ петгодишен давностен срок. Приел е, че
към датата на образуване на новото изпълнително дело №20198070400397
(11.06.2019г.) вземанията на кредитора са погасени по давност и липсва
законово основание за осъществяване на действия за тяхното принудително
събиране. Извършените през 2018г. по молба на взискателя от 10.05.2018г.
изпълнителни действия – наложени запори на банкови сметки на длъжника Л.
В., не прекъсват давността. И това е така, тъй като изпълнителното
производство по изп. дело №20138070400326 е перемирано по силата на
закона (чл.433, ал.1, т.8 от ГПК) още през м. март 2016 година.
В съответствие с изложеното, ВОС е приел, че предявеният частичен
иск е основателен, поради погасяването по давност на правото на кредитора
да иска изпълнение.
Предявената въззивна жалба обективира доводи единствено против
приложимостта на чл.125, ал.1 ЗЗД при солидарност на дълга в
изпълнителното производство. Твърди се, че срокът по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК
тече общо, а не самостоятелно и няма относително действие. Доколкото
дългът е един, то е достатъчно да бъдат извършвани изпълнителни действия
по отношение на някои от длъжниците, за да се осуети настъпването на
перемпция.
Същевременно, въззивният съд е длъжен и служебно да провери
правилността на изводите на първоинстанционния съд досежно спирането и
4
прекъсването на давността, тъй като относимите разпоредби имат
императивен характер. В този смисъл са напр. Решение № 392 от 10.01.2012
г. на ВКС по гр. д. № 891/2010 г., I г. о., Решение № 72 от 8.07.2009 г. на ВКС
по т. д. № 17/2009 г., I т. о., Решение № 123 от 7.10.2011 г. на ВКС по т. д. №
776/2010 г., I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК; Определение №
362 от 8.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 253/2019 г., I г. о., ГК. Съдът е длъжен
да ги приложи, независимо дали заинтересованата страна се позовава на тях
(Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК).
При така очертаните предели на въззивната проверка, съставът на АС –
Варна, намира следното:
Изп.дело №№ 20138070400326 е образувано на 21.08.2013 год.
Съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече, а считано от евентуалното му
прекратяване започва да тече нова давност. С приетото на 26.06.2015 г. ТР №
2/2015 г. е дадено съвсем различно разрешение, според което по време на
изпълнителния процес давността не спира и се прекъсва от всяко
изпълнително действие, като ППВС № 3/80 г. е обявено за загубило сила.
Настоящият съдебен състав възприема разбирането, че постановеният нов
тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото задължително тълкуване
и се възприема ново такова, поражда действие за в бъдеще. Прилагането му с
обратна сила би довело до правна несигурност, тъй като би означавало да се
изисква от правните субекти да съобразяват поведението си едновременно с
две взаимно изключващи се тълкувания на една и съща норма, при това още
преди приемането на едно тях. В този смисъл за заварените като висящи от
ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително
изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва
да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС №
3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното
производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на
последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на
последиците на давността при висящност на изпълнителния процес),
погасителната давност е спряла /в този смисъл и Решение No170/17.09.2018 г.
по гр.д.No 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО,и Решение No 51/21.02.2019 г.
по гр.д.No 2917/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО/.
В съответствие с гореизложеното, следва да се приеме, че срокът на
погасителна давност е спрян до 26.06.2015 год. /датата на обявяване на ТР
2/2015 г./, поради самия факт, че за процесното вземане е налице
изпълнително производство. Не се спори, че до посочената дата
изпълнителното производство е било висящо и непрекратено, вкл. и на
основание предвидената в чл. 433, ал.1, т.8 ГПК перемпция.
5
След 26.06.2015 год. възобновената погасителна давност е прекъсната
с налагането на запор върху банкови на длъжника Л.В. съгласно молба на
взискателя с посочване на изпълнителния способ и разпореждане на СИ от
29.05.2018 год. Запорно съобщение е връчено на третото лице– Банка Пиреос
България АД, което е наложило запора. Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), вкл. насочването на изпълнението
чрез налагане на запор.
Настъпилото междувременно прекратяване на изпълнителното
производство преди 20.05.2018 год. на основанието, предвидено в чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК е ирелевантно за последващото прекъсване на погасителната
давност. Действително, както е приел и ВОС, двугодишният срок по чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК е изтекъл на 11.03.2016 год., от която дата изп.дело №
0138070400326 следва да се счита прекратено. Взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, считано
от 11.03.2014 год., когато е бил наложен запор върху дружествени дялове на
ищеца от капитала на „Мела99“ ООД. Прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило по силата на закона, независимо дали съдебният
изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение
на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова
такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските
правила по воденото на изпълнителните дела. В този смисъл - перемпцията е
без правно значение за прекъсването на давността /Решение № 37 от 24.02.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
При изследване на спорното правоотношение съдът съобразява нормата на
чл. 125, ал.1 ЗЗД – прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен
6
длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Соченото
законово разрешение намира приложение и в изпълнителния процес. На
посоченото основание, предприемането на изпълнителни действия срещу
останалите солидарно задължени лица е ирелевантно за давността по отношение
на длъжника Л.В.. В този смисъл и Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК.
С оглед на изложеното, давността е прекъсната, считано от 20.05.2018 год.,
независимо от междувременно настъпилата перемпция. До настоящия момент не е
изтекла приложимата за вземанията по стабилизирана заповед за изпълнение
петгодишна погасителна давност по чл. 117, ал.2 ЗЗД. Предявените искове са
неоснователни, а постановеното в обратен смисъл решение на ВОС следва да бъде
отменено.
Съдът отчита, че въпросът относно действието на ТР 2/2015 г. е спорен в
съдебната практика като понастоящем е образувано и висящо тълк.дело №
3/2020 г. ОСГТК. Резултатът по настоящото дело обаче не би се променил,
дори и да се приеме, че давността върху вземания, предмет на изпълнително
дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно
изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече,
каквато е практиката съобразно Решение No 45/30.03.2017 г. по т.д. No
61273/2016 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение No131/23.06.2016 г. по
гр.д. No 5140/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение No 12/02.06.2016 г. по
т.д. No 3788/2014 г. на ВКС, Първо ТО, Решение No 451/29.03.2016 г.по гр.д.
No 2306/2015 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение No 269/03.02.2016 г.
по гр.д.No795/2012 г. на ВКС, Трето ГО и др. В настоящия случай, давността
следва да се счита прекъсната с налагането на запор върху дружествени
дялове на ищеца, вписан в ТР на 20.03.2014 год. След посочената дата започва
да тече нова давност - чл.117, ал.1 ЗЗД. Същата е прекъсната с
предприемането на действия за принудително изпълнение през 2018 год.,
чиято правна значимост не се дерогира от междувременното прекратяване на
изпълнителното производство.
Въззивникът ОББ не е претендирал съдебни и деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260384/18.12.2020 год., постановено по т.д.№
2009/2019 год. вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л ИВ. В., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ж.к. „Възраждане”, бл.34, вх.1А, ет.6, ап.24 срещу „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б , и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6иск за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че ищецът Л ИВ. В., ЕГН **********, не дължи плащане на
сумите 25 500 лева – част от получен и невърнат кредит по Договор за банков
кредит /овърдрафт/ „Малки и средни предприятия” /МСП/ №MS07-
00046/27.11.2007г., сключен със „СиБанк” ЕАД, ЕИК *********, чийто
правоприемник вследствие на преобразуване (вливане) е „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, цялата главница в размер на 122 790,03 лв.; 1
000,00 лева – част от договорена по същия договор лихва за периода
21.10.2012г. - 05.09.2013г., цялата в размер на 14 162,68 лв.; 1 000,00 лева –
част от законната лихва върху главницата от 06.08.2013г. до окончателното
изплащане на задължението, която към момента на подаване на исковата
молба е в размер на 78 893,63 лв., за които вземания е издаден изпълнителен
лист от 20.08.2013г. въз основа на заповед за изпълнение №6862/08.08.2013г.
по ч.гр.д. №11695/2013г. на Районен съд - Варна, поради погасяването по
давност на правото на което и да е от ответните дружества да иска
изпълнение, на основание чл. 439 ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8