№ 320
гр. Момчилград, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100363 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба ищецът А. Х. О., с ЕГН- **********,
посочва, че с ответницата С. Р. А.ова с ЕГН- **********, са
сключили граждански брак на 13.12.1989г. в с.С******, общ.Момчилград,
като е бил съставен акт за сключен граждански брак № ****/13.12.1989г.
Ищецът посочва, че бракът е бил сключен непосредствено след като се
върнал от казармата, като с ответницата се познавали от две седмици преди
това.
В началото на брачната връзка заживяли в с.С******, в къщата на
неговите родители, като само след около 3-4 месеца съжителство се оказало,
че има несходство в характерите им и съответно се разделилили, като
ответницата се завърнала при своите родители в с.Горско Дюлево,
общ.Момчилград, а той-от своя страна скоро след това заминал за Р.Турция, и
се установил в Измир. Така по стечение на обстоятелствата само няколко
месеца след раздялата им отново се събрали и заживяли заедно с ответницата,
като последната пристигнала при него в Р.Турция. Въпреки постепенната
адаптация към новата им среда обаче отношенията между тях не били гладки,
1
и двамата осъзнавали, че не са един за друг и съответно ответницата след
като прекарали само един летен сезон заедно напуснала общия им дом и
заминала при сестра си, която също живеела в Измир.
Заявява, че оттогава насам нито я виждал и чувал, и не знаел какво
прави и с какво се занимава. Така вече от над 30 години са били във
фактическа раздяла и не поддържали никакви отношения, и повече не са
осъществили контакт помежду си. Твърди, че е останал в Турция до 2020г.,
след което се върнал в Р. България, но поради социално-икономически
причини впоследствие след кратък престой в страната заминал за Белгия,
където предимно живеел и работил в момента.
Намира, че при това състояние на брачните им отношения, същите за
дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като между тях не съществувала
никаква връзка от много години насам. В този му вид бракът им е бил лишен
от смисъл и съдържание, съществувал само формално и неговото
продължаване е било безпредметно. Краткият им съвместен семеен живот,
несходството в характерите, дългата фактическа раздяла, са доведоли до
дистанцирането им един от друг и тоталното отчуждение между тях, в
резултат на което се разпаднала брачната им връзка, поради което бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.
Ищецът заявява, че от брака си нямат родени деца, нито придобито
движимо и недвижимо имущество в режим на СИО. Нямали семейно жилище
по смисъла на СК, и не са били налице предпоставките за плащане на
издръжка между тях. По отношение на фамилното име на ответницата иска
съдът да постановите същата да носи предбрачното си фамилно име А.ова.
Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което на основание
чл.49 ал.1 от СК да прекрати гражданския брака им, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, без да се произнася по вината.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Д. Х., и поддържа
исковата молба, така, както е предявена.
Ответникът, чрез особен представител- адв.А. С., назначен по реда
чл.47 ал.6 от ГПК, не е отговорил в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно
заседание, редовно призован- чрез особеният представител, не се явява лично
и се представлява от адв.А.С., който намира, че се налице условията за
прекратяване на брака, като иска съдът да не се произнася по вината за
2
разстройството на същият.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за
сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански
брак № ****/ 13.12.1989г. на общ.Момчилград, кмс.С******, се установява,
че страните по настоящото производство са сключили граждански брак на
13.12.1989г. в с.С******, общ.Момчилград, като ответницата е приела да
носи фамилното име на своя съпруг–О.. Предбрачното фамилно име на
същата е А.ОВА.
Като свидетел по делото е разпитана С.А.К., която посочва, че ищецът
й е братовчед, и познавала С., и те се били оженили през 89 година, като са
живели заедно 3-4 месеца в с.С******, след което се разделили. После А. е
отишъл в Турция, а за ответницата не знаела къде е отишла и къде живее.
Знае, че нямат деца, и не поддържат връзка, а ответницата, тя е видяла преди
4-5 години, и оттогава не знаела къде се намира. Счита, че бракът им не може
да се заздрави, като те не поддържали връзка и чрез други лица.
От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните
абзаци, съдът стигна до обоснования и закономерен извод, че следва да бъде
прекратен процесния брак, като вина за настъпилото разстройство на брака
носят и двамата съпрузи, които със своето поведение са довели до разпада на
семейната общност, до степен, че двамата са заживели на различни места и то
непосредствено /4-5 месеца/ след сключването на брака, и от 30-тина години
не поддържали връзка по-между. Не се установи с една категоричност, че
само поведението на ответницата е довело до напускане на семейното
жилище от нейна страна, или това се дължи и на поведение на ищеца. Не се и
установи с една категоричност, ответникът или ищецът да са имали брачни
провинения, които да са довели до разпада на семейната връзка, като е налице
разпаднала брачна връзка.
Установено е, че ищеца твърдо и непоколебимо желае развод, който е
деклариран със неговото поведение, изразяващо се в подаване на искова
молба в съда и поддържането на същата. От пасивното поведение на
ответницата може да се направи извода, че запазване на семейството не желае
и същата- последната нито е отговорил в срока по чл.131 от ГПК /чрез особен
3
представител/, нито пък се явява, респ. се представлява в съдебно заседание
от особен представител. Страните са разделени от 30 години, в който период
не са поддържали по-между си никакви контакти. В този смисъл разпадането
на брачната връзка в пълна степен е налице, като оставането й да съществува,
означава да се запази една лишена от смисъл и съдържание формалност, от
която няма нужда обществото или страните по делото.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен
бракът между страните, като вина за разстройството на брака носят и двамата
съпрузи или пък причините може и да са обективни, и поради искането на
ищеца, съдът и не следва да издирва причините за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, и респ. не следва да се произнася по
вината за това.
Установи се, че страните живеят разделени повече от 30-тина години,
през което време не са поддържали по-между си никакви контакти. Съдът
кредитира показанията на свидетелката, че страните са разделени от много
години, във което време не са имали контакти по-между си- брачни или други
контакти, както и че страните не биха могли отново да заживеят като
семейство. И това не се оспорва от ответника, чрез процесуален
представител- нито с отговор по чл.131 от ГПК /какъвто не представен/, нито
в съдебно заседание- в което същата не се явява и се представлява от особен
представител.
Предвид на горното съдът намира, че действително е налице
разстройство на брака, което е дълбоко и непоправимо, и поради което следва
да се прекрати тази лишена от смисъл и съдържание брачна връзка, от чието
съществуване няма полза нито обществото, нито пък съпрузите.
Ето защо следва да се допусне развод без съдът да се произнася по
вината, като счита, че всеки от съпрузите е допринесъл за това със своето
поведение.
Следва след прекратяването на брака да се постанови ищцата да носи
своето предбрачно фамилно име- А.ОВА, предвид изразеното от същата
желание в тази насока.
Страните нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца, поради
и което съдът не се произнася по тези въпроси.
Не се претендира издръжка, и такава не се присъжда. Не се установи
4
страните да притежават имущества, представляващо семейна имуществена
общност, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Страните нямат
семейно жилище, поради и което не се произнася по този въпрос.
Предвид обстоятелството, че съдът не се произнася по вината за
разстройството на брака, то и следва извода, че не следва да се произнася и по
въпроса със разноските- липсва и искане в тази насока.
Следва също така да се определи окончателният размер на държавната
такса, който съдът определя на 25 лева, които са внесени- като съображенията
за това са, че съдът не се произнася по допълнителни въпроси /като
родителски права, издръжка на деца, имущество и имуществени отношения и
др./.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между А. Х. О., с ЕГН- **********, и С.
Р. О. с ЕГН- **********, граждански брак на 13.12.1989г. в с.С******,
общ.Момчилград, като е бил съставен Акт за сключен граждански брак №
****/13.12.1989г. на общ.Момчилград /км.с.С******/, като съдът не се
произнася по ВИНАТА за разстройството на брака.
СЪДЪТ не се произнася по въпроса със родителските права и
издръжка на деца, т.к. съпрузите нямат родени от брака непълнолетни деца.
ИЗДРЪЖКА след развода бившите съпрузи не си дължат.
Съдът не се произнася по въпроса с ползването на семейното жилище,
поради липса на такова.
СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА, след прекратяването на брака С. Р. О. с
ЕГН- **********, да носи своето предбрачно фамилно име- А.ОВА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
обявлението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5