№ 615
гр. София, 20.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
при участието на секретаря Б. Р. П.
и прокурора В. Н. Зл.
Сложи за разглеждане докладваното от В. АНГ. Г. Частно наказателно дело
№ 20221110200719 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
След съвещание, след като съдът съобрази становищата на страните и
прецени материалите на досъдебното производство, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 65 от НПК. Образувано е по молба на
защитника на К. Г. М., обвиняем по досъдебно производство № 1440/2021г.
по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 32989/2021 г. по описа на СРП.
В съдебно заседание защитник и обвиняем поддържат молбата, като
изнасят съображения касателно необходимост от това, обвиняемият да не
бъде с мярка за неотклонение - изобщо. Алтернативно, искат определяне на
мярка за неотклонение „парична гаранция“ и като следваща алтернатива –
„домашен арест“.
Представителят на СРП изнася аргументи за налични всички
предпоставки по смисъла на закона за това, обвиняемият да търпи мярка за
неотклонение „задържане под стража“. С оглед преценка на здравословно
състояние на същия и на негов родител, и по отношение на изтъкнати
съображения от защитника в тази посока касателно мярка за неотклонение,
предоставя преценката на съда.
1
Разглеждайки обстоятелствата относно мярката за неотклонение в
рамките на настоящото производство, съдът е длъжен да провери отново дали
са налице всички предпоставки, обуславящи наличието на МНО „задържане
под стража”, които вече са били преценявани от съдебните състави,
занимавали се с МНО до сега, а именно: дали са налице едновременно
следните предпоставки – спрямо обвиняемия да е повдигнато обвинение за
умишлено престъпление наказуемо с лишаване от свобода; да е налице
обосновано предположение относно авторството на деянието и от
доказателствата по делото да може да бъде изведена реална опасност от
укриване на обвиняемия или извършване на друго престъпление.
СРС, НО, 114 – ти състав в съдебно заседание, проведено на 18.09.2021
година, с определение е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“
по отношение на обвиняемия, потвърдено с определение на СГС, II – ри
въззивен състав от 29.09.2021 година. Обвиняемият оспорва мярката си за
неотклонение, по реда на чл. 65 от НПК, като с определение на СРС, НО, 4 –
ти състав от 18.11.2021 година искането за изменение на мярката за
неотклонение е уважено. В обратен смисъл се е произнесъл с определение от
25.11.2021 година СГС, НО, V–ти въззивен състав, като е оставил без
уважение молбата на обвиняемия за изменение на МНО от „задържане под
стража“ в по – лека такава.
Настоящият съдебен състав е сезиран с писмена молба от защитника на
обвиняемия, входирана почти два месеца след горната дата, в която се
изтъкват аргументи в посока липса на обосновано предположение за
извършено престъпление от страна на обвиняемия М., както и такива от
лично естество за отмяна на мярката за неотклонение /или изменението й в
по–лека/ .
По делото се констатира, че не е отпаднало обоснованото
предположение, че именно обвиняемият М. е автор на престъплението, в
което е обвинен, което се извежда от събраните по делото доказателства и
най–вече от разпита на пострадалия Илиян Димитров Димитров, както и от
извършеното от същия разпознаване, в което той е изразил убеденост, че
именно обвиняемият е автор на престъплението – напълно достатъчни като
стандарт за нуждите на производството. Отделно от това наличието на
обосновано предположение се извежда и от показанията на свидетелите В.
2
В.ов В. и И. С. Г., както и от приложената по делото медицинска
документация и медицинска експертиза.
В пледоарията си защитникът акцентира на обстоятелството, че
свидетелите демонстрират недобросъвестност при даване на показанията си.
Набляга на това, че физически невъзможно е придвижването за сравнително
малък период от време до инкриминираното място, базирайки се на писмено
отразеното в изисканите и получени по делото на хартиен носител трафични
данни за мобилни номера. Следва да се посочи, че се визират такива по
отношение на свидетеля В. В., И. Г. и Р. П. /последният–братовчед на
обвиняемия. Действително по отношение на първото лице се установява, че
той е титуляр на мобилен телефонен номер по справката, докато за И. Г. и Р.
П. не се установява същите да са на тяхно име и остава спорно, кое именно
лице/лица са ги използвали на инкриминираната дата. Отделно от това, не е
житейски алогично предвижването за период, по–малък от половин час от
един район на столицата до друг, сравнително отдалечен такъв. В този смисъл
съдът не намира да е разколебаното обоснованото предположение, че
обвиняемият е автор на престъплението, което му е вменено от СРП с
постановление за привличане на обвиняем.
Що се касае до соченото от защитника по отношение на
обстоятелството, че липсват доказателства пострадалия да е носил визираната
в обвинението парична сума, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че по данни по делото предвид свидетелските
показания пострадалия непосредствено след извършване на престъпното
деяние, той е съобщил, че портфейлът му с пари не е налице, като в
последствие е индивидуализирал липсващата парична сума. За несъстоятелен
съдът намира и аргументът в посока наличие на неуредените гражданско–
правни отношения между обвиняемия и свидетелите, сочен за относим към
предмета на производството като приема, че дори да са налице индикации за
такива, то те не са от естество да обосноват мотивирано заключение за това,
че пострадалият е проявил злонамереност, депозирайки жалба във връзка с
извършен грабеж от страна на обвиняемия.
Следва да се отчете, на следващо мяясто, че обвиняемият М. е с
обременено съдебно минало. В този смисъл изследването на възможността да
се укрие, която впрочем не е налична предвид установената му самоличност
3
и трайна връзка на лицето с адреса по местоживеене, се явява безпредметно.
Макар по делото да не са представени документи, от които да е видно,
че е налице промяна в здравословното състояние на обвиняемия,
несъвместима с престоя в следствен арест съдът съобрази приложените към
момента по делото писмени доказателства, в тази връзка. Обстоятелството, че
обвиняемият е загубил единия си родител /майка си/ се установи несъмнено
посредством приетото в днешно съдебно заседание писмено доказателство
/препис–извлечение от акт за смърт/; от също така приетото като писмено
доказателство днес копие от удостоверение за наследници се извежда, че той
не е единствено дете на родителите си /има сестра/. С оглед данни за
прекарано заболяване от „Ковид“ и на починалата майка на обвиняемия, и на
неговия баща, за когото се изтъква, че търпи последици от тежкото
заболяване и понастоящем, макар и, както се отрази по–горе, обвиняемият да
не се явява единствено лице, което да полага грижи за възрастен/болен
родител, съдът формира правен извод за това, че мярка за неотклонение
”домашен арест” се явява адекватна и същата би обезпечила по надлежен
начин целите на наказателното производство, с оглед законосъобразното му
протичане. Мярката за неотклонение „домашен арест“, съгласно чл. 62, ал.1
от НПК, се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без
разрешение на съответния орган. Адресът, на който ще се изпълнява мярката
за неотклонение „домашен арест”, е адресът по местоживеене на обвиняемия.
Спазването на забраната за напускане от обвиняемия на жилището му следва
да се контролира от структурите на МВР - в случая: 02 РУ –СДВР, в района
на което се намира адресът по местоживеене на лицето.
Констатира се още, че не е изтекъл разумният срок на задържане:
обвиняемият е задържан от 18.09.2021 година. По делото са извършени
редица процесуално–следствени действия, с оглед приключване на
разследването в законоустановен срок.
ОПРЕДЕЛИ:
Предвид изложеното и на основание чл.65, ал.4, ал.5 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
4
УВАЖАВА искането за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража”, взета спрямо обвиняемия К. Г. М., ЕГН
**********.
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА” в „ДОМАШЕН АРЕСТ“ по отношение на К. Г. М., ЕГН
**********, обвиняем по досъдебно производство № 1440/2021г. по описа
на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 32989/2021 г., която мярка се състои в забрана
обвиняемият да напуска жилището на адрес: с. Световрачене, ул.
„Софийска“ № 48, без разрешение на съответния орган.
СЪДЪТ УКАЗВА на обвиняемия, че няма право да променя
горепосочения адрес по местоживеене, без разрешение на надлежния орган.
СЪДЪТ УКАЗВА на началника на 02 РУ – СДВР да контролира
изпълнението на МНО „ДОМАШЕН АРЕСТ“ взета по отношение на
обвиняемия К. Г. М., ЕГН **********.
Определението може да се обжалва или протестира пред СГС в 3-
дневен срок от днес.
В случай на жалба и/или протест съдът насрочва делото пред СГС за
25.01.2022 година от 10:00 часа, в случай на по – късно администриране – за
27.01.2022 година от 10:00 часа, страните – уведомени.
Препис от протокола ДА СЕ ИЗПРАТИ на Началник арести „НСлС” –
град София за сведение и изпълнение и по факс.
Препис от протокола ДА СЕ ИЗПРАТИ на началника на 02 РУ – СДВР
за сведение и изпълнение и по факс.
Препис от протокола да се издаде при поискване на страните.
5
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
16:13 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6