№ 1488
гр. София, 13.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110144750 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 13.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 44750/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Б.С.К.И.“ АД срещу С.О., в която се твърди, че страните
се намирали в облигационни отношения по силата на Договор № РОИ19-ДИ05-9-
3/15.01.2019 г. Поддържа, че по силата на договора следвало да изготвя оценка на
съответствието на инвестиционните проекти със съществени изисквания към строежите и
упражняване на строителен надзор по време на строителството на сграда, находящ се в гр.
С....., съобразно изискванията на законодателството. Навежда доводи от правната страна с
оглед уговорките за срока на договора, както и че уговорената обща стойност по договора
била в размер на 13788,00 лева с ДДС. Освен това като изпълнител бил внесъл преди
подписването на договора парична гаранция за добро изпълнение в размер на 574,20 лева.
Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, но въпреки това ответника не бил
изпълнил задълженията си по договора да заплати дължимото възнаграждение и да
възстанови гаранцията за добро изпълнение. Поддържа, че ответника бил изпаднал в забава,
поради което дължал мораторна лихва – за сумата от 2707,81 лева – върху главницата за
дължимото възнаграждение за периода от 08.09.2020 г. до 17.08.2022 г., както и за сумата от
110,22 лева – върху главницата за невъзстановената гаранция за периода от 24.09.2020 г. до
17.08.2022 г. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени
средства. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендирани суми, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
1
претенцията била недопустима и неоснователна. Сочи, че сумите следвало да се изплатят
„Българска банка за развитие“ АД, като с ПМС № 18/02.02.2015 г., това трябвало да стане от
бюджета на МРРБ, като прави извод, че не е материално легитимирано да отговаря по
претенцията. Инвокира доводи, че плащанията не били спрени едностранно и по вина на
възложителя, тъй като МРРБ като първостепенен разпоредител с бюджетни средства било
установило несъответствие с документите. Излага подробни съображения за това как е
следвало да се извърши плащането и при какви условия, респ. какви са били задълженията
които ищецът е следвало да изпълни, като прави извод за неоснователност на претенцията.
Прави искане за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като обосновава
наличието на преюдициално производство. В исковата молба е поискано привличането на
трето лице-помагач Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като е
заявена претенцията по обратни искове. Прави доказателствени искания за приемане на
писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на претенциите
С исковата молба по обратните искове се поддържа, че ответника не го бил уведомил
за едностранното прекратяване на плащанията, като именно същият бил компетентен да
заплати претендираните суми, което обосновава. Излага съображения, че въпреки, че
главните искове са неоснователни, то ако същите бъдат уважени щяло да донесе до
неизгоден резултат за ищеца по обратните искове, поради което следвало да се ангажират
правните последици за неблагоприятното засягане на имуществени патримониум чрез
осъждането на ответника по обратните искове да възстанови съответните суми. Иска
ответника по обратните искове да бъде осъден да заплати сумите, които претендира ищеца
по главните претенции.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника по
обраните искове, като сочи, че не били налице предпоставките за конституирането му като
трето лице-помагач, тъй като липсвало конкретно изведен правен интерес, освен това
ответника не бил страна по процесния договор, въпреки правомощията с които МРРБ
разполагало. Сочи, че легитимирана да отговаря по претенцията е именно С.О., поради
което искът срещу този ответник бил допустим. Прави отвод за недопустимост на
предявените обратни искове, тъй като липсвала пасивна процесуална легитимация, за което
прави подробна обосновка. Поддържа, че ако претенциите са допустими, то същите са
неоснователни, тъй като процесната сграда била обявена с административен адрес и било
налице изпълнение по НПЕЕМЖС, освен това сдружението на собствениците било
сключило договор с общината. Навежда доводи, че между кмета на района, „ББР“ АД и
Министерски съвет имало сключен договор, чийто предмет сочи, като аргументира, че се
финансирали икономически най-изгодният пакет от мерки, за да се постигне съответен клас
енергопотребление на сградата. Излага съображения, че между всички страните имало
споразумение, като било констатирано, че са извършени непредвидени разходи, за което в
договора била налице дефиниция. Сочи, че с оглед това бил информирал С.О. за
необходимостта дас е преустановят всички плащания към дружествата по договорите.
Прави извод, че липсвало виновно поведение от страна на ответника по обратния иск.
Твърди, че освен това ищца по обратния иск не бил направил искане до „ББР“ за плащане по
договора, което също водело до неоснователност на претенцията. Развива подробни
съображения как е организирана и реализирана програмата, като сочи, че общинската
администрация следвало и била задължена да упражнява финансов контрол. Прави искане за
спиране на производството, поради наличието на преюдициалност. Прави доказателствени
искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 190 ГПК
ищеца по обратния иск да бъде задължен да представи писмени доказателствени средства,
както и по реда на чл. 192 ГПК да бъде задължено трето неучастващо лице „ББР“ АД – да
представи писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявени иск.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
2
По отношение отводът за недопустимост на предявения главен иск от страна на
ищеца, направен с отговора на исковата молба, съдът намира, че последният е
неоснователен и следва да се остави без уважение. Процесуалната легитимация на страните
се извлича от твърдения на ищеца, че е носител на субективното притезателно право на
вземане именно срещу ответника. Тези твърдения са достатъчни, за да обусловят наличието
на абсолютната положителна, задължителна процесуална предпоставка – наличието на
процесуална легитимация. За разлика от процесуалната легитимация, която често
неправилно се нарича „условно“ активна и пасивна (за да се посочи дали касае ищеца или
ответника), материалната легитимация, която може да е активна (т.е. дали се притежава
правото на иск в материален смисъл) и пасивна (дали може да се отговаря по претенцията в
материален смисъл), касае не процесуалната допустимост, а основателността на претенцията
по същество. В случая всички доводи на ответника С.О. касаят не процесуалната
легитимация, а пасивната материална легитимация. Тоест, съображенията на ответника са,
че не той, а друго лице отговаря по предявените искове.
По изложените по-горе принципни съображения за процесуалната легитимация,
следва да се остави без уважение и отводът за липса на тази процесуална предпоставка,
който е направен от ответника по обратния иск.
I. По предявените главни искове.
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, за да бъде основателен иска на
изпълнителя по чл. 266, ал. 1 ЗЗД срещу възложителя, следва да са в обективната
действителност да са се осъществили и да са доказани следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за изработка
с твърдения от ищец предмет; 2. изпълнителят да е осъществил точно в качествено,
количествено и времево отношение, по проекта на възложителя, уговорените работи и да е
предал изработеното на възложителя, като ответникът да е приел изработената работа и 3. в
случай че не е уговорен срок за изпълнение, макар и уговореното възнаграждение по
договора за изработка да става изискуемо в момента на приемане на работата, възложителят
да е бил поканен да заплати изцяло уговореното възнаграждение за приетата работа – той
изпада в забава едва след получаване на покана. Тъй като изпълнителят е длъжен да приеме
извършената работата, съгласно договора и като я прегледа, да направи всички възражения
за неправилно изпълнение, като ако не ги направи работата се счита приета – арг. чл. 264
ЗЗД. Ето защо, при възражение за недостатъци тежестта за доказване е на изпълнителя.
В случая ищецът носи тежестта да докаже посочените по-горе материални
предпоставки на предявените искове, а ответникът следва да докаже, че е заплатил
претендираните суми.
По отношение претенцията за възстановяване на предоставената гаранция, за да бъде
основателен иска в обективната действителност следва да се проявили следните
юридически факти: 1) наличието на валиден договор по който да е налице клауза за
учредяване на гаранция за добро изпълнение; 2) гаранцията за добро изпълнение да е
предоставена на ответника; 3) с оглед уговореното да е налице основание за възстановяване
на заплатената сума.
В случая ищецът носи тежестта да докаже посочените по-горе материални
предпоставки на предявените искове, а ответникът следва да докаже, че е заплатил
претендираните суми.
II. По отношение на обратния иск.
Съдът счита, че с оглед правилото на чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът е направил
3
своевременно искане за конституиране на трето лице-помагач, като е налице и основната
предпоставка за това – обоснован е правния интерес, доколкото се твърди наличието
правоотношения въз основа на които третото лице отговарят спрямо ответника (ищеца по
обратния иск). Следователно, искането трябва да бъде уважено, като предвид разпоредбата
на чл. 219, ал. 3 ГПК са налице и предпоставките за приемане за съвместно разглеждане на
предявените обратни искове.
Въпреки гореизложеното съдът намира, че не следва да очертава материалните
предпоставки на предявените обратни искове, респ. да дава правна квалификация, тъй като
при проверката им по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК и чл. 130 ГПК се констатира, че последните
са нередовни, поради което на ищеца по обраните искове следва да се предостави
възможност в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за ответника по
обратните искове да ги конкретизира.
III. По отношение на доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба, отговора на
исковата молба и отговора на исковата молба по насрещния иск писмени доказателства, тъй
като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на
делото.
По отношение на останалите доказателствени искания на ответника по обратния иск,
съдът намира, че следва да се произнесе в първото открито заседание по делото, след като
вземе предвид уточнението на обратните искове, ако такова бъде направено, за да може да се
направи преценка за допустимостта, относимостта и необходимостта на направените
доказателствени искания.
IV. По отношение искането за спиране на производството по делото.
Съдът констатира, че с писмо от 28.11.2022 г. от СГС е уведомен, че производството
по т. д. № 920/2021 г. е обявено за решаване, но не е изпратено поисканата от съда справка.
С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе по искането в
първото открито съдебно заседание след като изиска нова справка по делото на СГС.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.02.2023 г. от 11,30 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, както и отговора на исковата молба по
обратния иск на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът за недопустимост на предявените искове, които
е направен от ответника в отговора на исковата молба, поради липса на процесуална
легитимация, както и от ответника по обратния иск в отговора на исковата молба.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 220 ГПК, във вр. чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето
лице-помагач МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВОТО на страна на ответника С.О..
ПРИЕМА на основание чл. 219, ал. 3 ГПК за съвместно разглеждане предявените
4
обрани искове от С.О. срещу МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВОТО.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца по обратните искове С.О. в едноседмичен
срок от съобщението, с писмена молба, с препис за ответника по обратните искове да ги
конкретизира, като изложи твърдения за наличието на конкретно правно основание въз
основа на което счита, че ответника по обратните искове би му дължал съответни суми при
неблагоприятен изход на делото, като при конкретизацията следва да изложи точни и ясни
основания за фактическият състав на основанието, въз основа на което твърди, че ответника
по обратният иск е материално легитимиран да отговаря по обраните искове.
УКАЗВА на ищеца по обратния иск, че при неизпълнение на указанията в
предоставения срок исковата молба по обратните искове ще бъде върната в тази част, а
производството по обраните искове ще бъде прекратено.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба,
отговора на исковата молба и отговора на исковата молба по обратните искове писмени
доказателствени средства.
ДА СЕ изиска нова справка по т. д. № 920/2021 г. по описа на СГС, VI-7-ми състав,
като се изиска информация за страни, предмет и ход на делото, както и препис от исковата
молба, а ако е постановен окончателен съдебен акт и препис от същия.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5